Линда Хауърд
Онази нощ (18)

Осемнайсета глава

Никога през живота си Фейт не се беше чувствала по-неловко. Щом се върна вкъщи, се втурна вътре и заключи всички врати, сякаш от това щеше да има някаква полза. Не си спомняше как е шофирала, но с мъчителна яснота си спомняше всяка своя стъпка на излизане от учреждението. Лицето й пламтеше, походката й беше вдървена и при всеки любопитен поглед едва не се свиваше от страх. Но не показа никакво смущение; вървеше с високо вдигната глава и целият й вид внушаваше: „Да не сте посмели да кажете нещо!“. Външната й самонадеяност сигурно беше подействала, защото никой не я спря.

Скочи от плота, щом Грей я освободи, и се заключи в едната кабинка. Разтърсваше се от неудържим смях, докато оправяше дрехите си. Когато бикините й прелетяха над преградата, само дето не изпадна в пълна истерия.

— Няма ли да млъкнеш? — чу как мърмори Грей нервно. Той каза още нещо, но тя не го разбра, и след миг вратата се затръшна, когато излезе. Вратата се отвори веднага след това и в процепа под преградата се появиха чифт униформени обувки. Собственичката на обувките беше същата с пискливия глас и нареждаше крайно възмутено:

— Ще докладвам на шерифа — Фейт я чу въпреки смеха. — Да се заклещват в дамската тоалетна! Ами ако влезе някой… майка с деца и децата да видят подобно нещо! Хората вече нямат срам от нищо… това е грях… отвратително е!

Тирадата беше изнесена под акомпанимента на шуртящата урина. Очевидно негодуването на жената се дължеше отчасти и на спешната й необходимост от тоалетна. Като се опитваше да потисне кикота си, Фейт се възползва от нейното занимание и излетя в коридора. Постара се да си придаде невъзмутим израз и се отправи бързо към колата. Грей не се мяркаше наоколо, пък и тя всъщност не го търсеше. Сигурно се беше шмугнал в мъжката тоалетна.

Фейт се отпусна на един стол в кухнята, скри лицето си в ръце и изпъшка от унижение. Какво й ставаше, та не можеше да му откаже дори на публично място? Тоалетната в Съдебната палата! Дори Рене проявяваше по-голямо благоразумие.

Телефонът иззвъня, но тя не помръдна. Включи се телефонният секретар и чу дълбокия глас на Грей, но беше далеч, за да разбере какво казва. Той затвори и след няколко минути телефонът зазвъня отново. Този път се обаждаше Марго. Трябваше да й отговори, но не намери сили. Не можеше да води разговор. Беше раздразнена и физически разтърсена от случилото се. По-рано недоумяваше как се пристрастяват наркоманите към риска, защото позорът им я отвращаваше.

Когато прецени, че коленете й ще я удържат, стана и се отправи към банята. В момента не й трябваше нищо друго, освен горещ душ.

* * *

Грей клатеше глава, смаян сам от себе си, докато отиваше към дома на Фейт. Беше сигурен, че си е вкъщи, въпреки че не му отговори по телефона. Не можеше да повярва какви ги забъркаха двамата, нито пък си обясняваше силата на привличането, която ги тласна един към друг. Не беше правил нещо толкова тъпо дори като тийнейджър, а бог е свидетел, че беше необуздан като бик.

Изсумтя, подхилвайки се. Тази проклета жена отвън! Фейт беше скочила и се беше скрила в кабината, кискайки се като луда, а той продължи да подпира вратата, докато вдигне панталоните си. Гащичките на Фейт бяха на пода и той ги вдигна и ги хвърли през преградата. Тя се смееше, без да се съобразява със заповедта му да млъкне. Дъртата крава не се беше разкарала и блъскаше по вратата все по-силно. Почти оглуша.

Най-накрая каза на Фейт, че ще я чака пред палатата, но не беше сигурен, че го разбра, тъй като хълцаше истерично. Не му оставаше нищо друго, освен да не се срамува. След като провери дали всичко по него е в ред, отвори вратата, излезе и впи поглед в дебелата, почервеняла от възмущение жена. Тя понечи да се нахвърли върху него, но той я сряза:

— Мъжката тоалетна беше заета. Според вас в коридора ли трябваше да се изпикая?

После хлътна в мъжката тоалетна и се подпря на стената, тресящ се от безмълвен смях.

Старата вещица се заяде:

— И къде се изпика, в мивката ли?

О, боже! Отново се разсмя. Познаваше тази кокошка, поне по лице. Работеше в данъчната служба. Слухът, че е мърсувал с някаква уличница в дамската тоалетна, до обяд щеше да обходи цялото учреждение, а до утре сутринта — целия град.

Усмивката му помръкна, Фейт щеше да умре от срам.

А вероятно и без това беше засрамена ужасно от случката. Тя не го беше дочакала и сигурно се беше отправила към къщи с най-голяма скорост и се беше барикадирала там. Неговата малка пуританка навярно се беше поболяла от смущение.

Отдъхна си, когато видя колата й пред къщата. Зави по алеята, но не паркира до нейната кола, а в задния двор, чак зад бараката за градински инструменти. По нея се беше увил орлов нокът, плъзнал и провесил се по един опънат кабел, което представляваше идеално укритие. Пътят изобщо не се виждаше, което означаваше, че който и да мине, няма да забележи ягуара. Почувства се като идиот, но се надяваше Фейт да оцени грижата му за нейната репутация. Отиде до кухненската врата и похлопа нетърпеливо. Тя не отвори и той похлопа отново.

— Фейт, отвори!

Тя беше застанала до вратата и тъкмо щеше да повдигне пердето, за да види кой чука. Беше се изплашила ужасно от шума на автомобил, който завива към задния двор. Успокои се донякъде, като видя Грей, въпреки че беше последният човек, когото би се осмелила да погледне в очите.

— Върви си.

Дръжката на вратата се разтресе.

— Фейт — произнесе името й меко и спокойно. — Отвори, миличка!

— Защо?

— Трябва да поговорим.

Тя без съмнение не желаеше да разговаря. Искаше само да си посипе главата с пепел заради случилото се и да се скрие, докато се съвземе.

— Може би утре — започна тя.

— Не, веднага.

От любезния, но твърд тон й стана ясно, че ако не отвори, вратата ще бъде разбита с ритник. Безпомощна и негодуваща, отключи.

Той прекрачи вътре и веднага заключи пак. Когато чу бученето на автомобила, тъкмо беше спряла душа. Навлече си на бърза ръка хавлията. Нищо съблазнително нямаше във външния й вид — обикновена бяла хавлия, стегната в кръста с колан. Но съзнаваше остро голотата си под нея. Загърна по-плътно хавлията на гърдите си.

— За какво искаш да говорим?

Невероятно хрисима усмивка цъфна на лицето му, докато я опипваше с поглед.

— Приказките после — каза той и я вдигна на ръце.

* * *

Два часа по-късно лежаха потни и изтощени в нейната спалня. Следобедното слънце напираше през спуснатите щори и светлината се процеждаше на тънки светли ивици по пода. Вентилаторът на тавана работеше и кожата й настръхна леко. Тялото й беше изключително чувствително и сякаш усещаше всяко косъмче как се изправя и при най-лекия хладен полъх. Сърцето й тупаше бавно и силно, вените й пулсираха. Грей се беше изпънал по гръб със затворени очи, дишаше тежко, а тя се беше сгушила до него с глава на рамото му.

Мина доста време, преди да почувства, че ще успее да се помръдне. Крайниците й бяха тежки и отпуснати, напълно неподвижни. През тези два часа я люби три пъти така бясно, сякаш в Съдебната палата нищо не се беше случило. Тя реагира също толкова бурно и жадно. Беше се прилепила към него, извиваше се, за да поеме по-навътре всеки негов тласък, и страстта й сякаш подклаждаше неговата. Не можеше да изброи колко пъти изпита оргазъм. Последния път се почувства понесена от мъртво вълнение, което я повлича, без да утихва, и я заляха опияняващи от наслада усещания.

Грей се размърда до нея и се опита да вдигне глава, но изпъшка и се отпусна.

— О, боже! Не мога да помръдна.

— Ами тогава недей — промърмори тя и отвори леко очи.

След няколко минути той направи нов опит. Доста трудно надигна глава и огледа сплетените им тела. Спря поглед на отпуснатия си пенис.

— Ти, проклетнико — изръмжа Грей. — Този път стой мирен!

Шегата отначало я сепна, но после тя се задави от смях. Скри лице в рамото му, като цялата се тресеше.

Грей падна назад и я притисна до себе си.

— Много ти е смешно, нали! — оплака се той. — А проклетникът иска да ме убие. Никога не е знаел мярка, но това е абсурдно. Сигурно си мисли, че съм още на шестнайсет.

— Той не може да мисли — отбеляза тя и се разсмя още повече.

— Хич не ти вярвам — тя се кикотеше и той я погъделичка за отмъщение. — Престани да се смееш — негодуваше Грей, въпреки че сам едва се сдържаше. — Имаш ли представа какво означава една издадена част от тялото ти да не се подчинява нито на здравия разум, нито на заповед?

— Не, но зная какво означава да си близо до нея.

Той се подсмихна и поглади гърдите си.

— А знаеш ли защо мъжете кръщават своя член?

— Не, защо? — попита тя, задавяйки се от смях.

— По този начин най-важните решения в живота им няма да бъдат взети от абсолютно непознат.

И двамата се заляха от смях и Фейт придърпа единия край на чаршафа, за да си изтрие сълзите. Не познаваше циничното чувство за хумор на Грей и сега беше очарована безкрайно.

Той се надигна на лакът.

— И все пак ти си виновна — отбеляза той и приглади кичур тъмночервена коса. Ръката продължи милувката по шията й, по нежната извивка към гърдите й.

— Аз ли? — възкликна възмутено Фейт.

— Да, ти — много нежно обхвана гърдите й, подразни наедрелите розови пъпки и като омагьосан наблюдаваше как се втвърдиха. — Зърната ти са като малини — възхити се той и продължи да ги целува и дразни.

Фейт потръпна в прегръдките му и се стресна от незабавната си реакция.

— Не мога — простена тя, но забеляза как гърдите й настръхнаха.

Той се отдръпна, любувайки се на ефекта от своето въздействие.

— Много добре — промълви разсеяно, — защото и аз не мога — гърдите на Фейт бяха бледи, лъскави като сатен, с прозрачна и фина кожа. Бяха твърди и закръглени и той не можеше да им се насити. По дяволите, наистина не можеше да им се насити, но край. Почивка. — Помислих си колко сладки ще бъдат, когато се напълнят с мляко.

Тя го перна по рамото.

— Казах ти, не съм бременна.

— Не знаеш.

— Зная.

— Цикълът ти може да се окаже нередовен.

— Моят цикъл винаги е редовен.

— Този път може да ти изневери.

Тя го погледна свирепо, но после подхвана предишната тема:

— Защо каза, че аз съм виновна?

— Такива са изводите — отвърна той. — Щом се появиш близо до мен, получавам ерекция.

— С нищо не съм те предизвикала. Вината си е само твоя.

— Дишаш. Очевидно това е достатъчно — отново се изтегна по гръб, като я придърпа почти върху себе си. — Но се дължи и отчасти на начина, по който миришеш. На мед и канела — нежно и пикантно едновременно.

Тя повдигна глава и се вгледа в него слисана.

— Винаги съм обичала твоята миризма — призна тя. — Даже когато бях дете. Мислех си, че ти си най-прекрасната миризма на света, но никога не успях да я определя точно.

— И от малка ли си влюбена в мен? — попита той, като му стана много приятно.

Скри лицето си в рамото му, за да не забележи изражението й, и вдъхна великолепния мъжки мирис.

— Не, не беше влюбване.

Той изсумтя и се намести по-удобно, като придърпа бедрото й върху своя хълбок, Фейт почувства как пенисът му веднага се размърда до крака й, после се успокои.

— Тогава се тревожех за теб — промърмори той със сънен глас. — Имаше навик да обикаляш сама гората.

Тя притихна за миг.

— Често ли си ме забелязвал?

— Два пъти.

— Видях те — каза тя, като събра кураж.

— В гората ли?

— В лятната вила. Когато беше с Линдзи Партейн. Гледах ви през прозореца.

Той изведнъж отвори широко очи.

— Виж ти, малка змия такава! — плесна я по дупето. — Напълни ли си очите?

— Да — съгласи се тя, потърка възмутено удареното място и си отмъсти, дърпайки косъмчетата на гърдите му.

— Ох!

— Отмъщението е сладко и незабавно.

— Ще ти го върна — заплаши я той и погледна към гърдите си. — Да му се не види, оскубала си ме.

— Не съм.

Потърка страната си в него и със затворени очи потъна в блаженството да го усеща горещ, силен и пълен с живот. От мига, в който я понесе към леглото, се озова в рая. Да лежи в прегръдките му така спокойно отпусната, без капчица враждебност, с напълно утолено желание, беше много повече, отколкото се беше осмелявала да мечтае в живота си. Нито един от техните проблеми не беше разрешен и враждебността щеше да се прояви отново, но в този момент тя беше щастлива.

Толкова щастлива в действителност, че с известно любопитство отбеляза:

— Правеше любов с Линдзи и й шепнеше на френски.

Той беше полузаспал и изведнъж ококори широко очи.

— Моля?

— Чух те. Правеше любов с нея на френски. Шепнеше й много любовни думи и комплименти.

Грей беше твърде обигран, за да не се досети какво е почувствала при този спомен, и причината веднага му стана ясна. Надигна се и я погледна недоумяващо, после се отпусна на възглавниците, смеейки се. Устните на Фейт се разтрепериха и тя направи опит да се отдръпне, но той здраво я прегърна и не й даде възможност да помръдне от мястото, където беше.

— О, боже! — изпъшка Грей, като се мъчеше да се овладее. — Ти, малка преструвана! Говоря свободно френски, но не ми е майчин език — от покрусата в нейните зелени очи беше очевидно, че не е разбрала намека, затова й обясни: — Миличко, ако мога да разсъждавам достатъчно трезво, за да говоря на френски, това означава, че не съм напълно отдаден на онова, което правя. И да звучи приятно, не влагам нищо. Мъжете се държат различно с различните жени; колкото по-възбудени сме, толкова по-първобитни звуци издаваме. С теб на английски не мога да говоря, какво остава за френски. Доколкото си спомням, речникът ми обеднява до две-три кратки и ясни думи — за негово изумление Фейт се изчерви и той се усмихна при тази нова проява на чаровна стеснителност. — Хайде да поспим. Остави Линдзи, тя не се класира за втори кръг.

Кой знае защо думите му я успокоиха и тя заспа на секундата, изтощена от сутрешните събития. После се събуди, за да правят любов отново. Този път той се държа уравновесено и с дразнещ блясък в черните си очи й шепнеше френски думи. После се наложи да се пази, за да не му оскубе Фейт косъмчетата по гърдите. Така прекараха този следобед: любиха се, спаха и сънливо си шепнеха след това. След бурния любовен акт се сближаваха още повече, споделяйки тайни, мисли и свързвайки брънките на своето минало.

— Разкажи ми за приемното семейство — помоли неочаквано той и му олекна, когато тя се усмихна.

— Семейство Гришъм. Тогава за пръв път в живота си разбрах какво значи да имаш дом. Не съм ги забравила и постоянно се чувам с тях.

— Как попадна в приемно семейство?

— Татко изчезна скоро след… след онази нощ — отговори тя с леко заекване. — Ръс замина почти веднага след него. Ник се опита да ни издържа, трябва да му го призная, но му падна планина от раменете, когато от социалната служба ни откриха. По онова време бяхме в Бомонт. Пратиха Джоди в едно семейство, мен и Скоти в друго. Никак не беше лесно да се намерят хора, които да приютят Скоти, но Гришъмови се съгласиха при условие, че ще се грижа за него. Като че ли бих го изоставила — прибави тя кротко.

— Какво стана с него?

— Издъхна следващия януари. Поне беше щастлив през последните шест месеца от живота си. След като се преместихме при семейство Гришъм, те се отнесоха много добре с него. Купиха му играчки, играеха с него. Толкова беше радостен на Коледа, но после много бързо отпадна. Седях постоянно при него — разказваше тихо тя и очите й плувнаха в сълзи. — Държах ръката му, когато почина — избърса очите си с ръка. — Като дете все се питах дали Ги не е бил негов баща.

Подобно нещо никога не му беше минавало през ум. Загледа я сепнат от възможността баща му да е имал и други деца, както и че може би е изхвърлил своя малък брат.

Фейт потърси ръката му.

— Не вярвам, че той е бащата — побърза да го успокои тя. — Баща ти никога нямаше да изостави свое дете да живее, както живеехме ние. Ако Скоти беше негово дете, щеше да се погрижи за него. А няма как да узнаем кой е бил баща на Скоти, но дълбоко се съмнявам, че е бил татко.

Грей примигваше, тъй като и неговите очи се напълниха със сълзи.

— Наистина — изрече пресипнало, — щеше да се погрижи за него — след кратко мълчание попита: — А с другите от твоето семейство какво се случи?

— Не зная. Мисля, че Джоди живее някъде около Джексън, не съм я виждала, откакто стана на осемнайсет. Нямам представа какво е станало с татко и момчетата.

Съвсем умишлено избягваше да споменава Рене.

Значи семейството й е било унищожено заради неговите действия. Прегърна я силно, сякаш искаше да я предпази от болката на миналото.

— Намразих баща си в онзи момент — призна тя. — Когато разбрах, че ни е напуснал… той ни беше опора, не майка ни. Господи, каква непоносима тъга изпитах!

Фейт прехапа устни, замислена за онова, което трябваше да му каже, и то по-скоро.

— Моника се опита да се самоубие — сподели внезапно той. — Преряза си вените, веднага щом й казах, че татко ни е напуснал. Беше загубила много кръв и едва я спасиха. Когато дойдох в къщата, току-що бях пристигнал от болницата в Батън Руж.

Тя осъзна, че търси начин да оправдае гнева си и да й обясни защо е постъпил така. Целуна рамото му и с този жест изрази опрощението си. В действителност му беше простила много отдавна, разбирайки чувствата, които са го водели тогава.

Той се загледа във вентилатора на тавана.

— Майка ми се затвори напълно. Престана да говори, дори не се хранеше. Две години не излезе от своята стая. По-егоцентрична личност от нея не познавам — сподели той откровено, — но не искам никога повече да я видя в същото състояние.

Ето защо толкова непреклонно държи Моника и майка му да не бъдат засегнати от присъствието на Фейт. Самата тя беше изпитала неговото безкрайно покровителство. В известен смисъл той беше като феодален владетел на Прескът. Влиянието му се простираше почти до всички аспекти на живота в областта и като феодален господар възприемаше отговорностите си сериозно.

Той се претърколи върху нея и проникна много нежно, но независимо от това дъхът й спря, тъй като беше разранена.

Грей се повдигна на лакти.

— Онази нощ ни свързва — прошепна той. — Беше ужасяваща нощ, но спомените ни са общи. Пък и не всичко беше ужасяващо. Тогава те пожелах, Фейт — започна да я люби с бавно темпо, очите му се премрежваха от надигащата се страст. — Ти беше само на четиринайсет години. И когато те видях в мотела отново, като че ли не бяха изминали дванайсет години, понеже все така те желаех — после се подсмихна леко. — Искаш ли да ти го кажа на френски?

* * *

Когато се събуди следващия път, остана неподвижна и се загледа в спящия Грей. Черните му мигли се открояваха и брадата му беше набола. Устните му бяха полуотворени в съня, силното му тяло — отпуснато. С разпиляната си дълга коса приличаше на пират, който си почива в женско легло след дълго плаване и битки.

Диамантът на ухото му по никакъв начин не накърняваше този образ.

Чувстваше болка, за да прави отново любов, мислеше си тя, но тялото му все така я привличаше. Беше великолепно сложен — издължени кости и твърда мускулатура. Едната му ръка беше отметната настрана, другата почиваше върху гърдите му. Бяха големи, а малкият му пръст беше дебел колкото нейния палец. Представи си гальовния им жест върху себе си и потръпна от удоволствие.

Изпъна се върху него и вдъхна с наслада топлия аромат на кожата му, прииждащ на възбуждащи вълни. Това беше Грей. Осъзна наново факта и се зашемети. Ето го от плът и кръв. Можеше да го пипне, да го целуне и да прави всички онези неща, за които прекара почти целия си живот в мечти.

Той я привличаше като магнит, дъхът й се учестяваше, кожата й пламваше. Не налагаше ограничения на своята естествена чувственост, а свободата да го милва и да бъде милвана от него беше опияняваща. Сложи ръка на бедрото му и почувства яките мускули, после с върховете на пръстите си погали кротко и възбуждащо гладката вътрешна страна. Обгърна с длани тестисите му и ги усети натежали и хладни. Той се размърда неспокойно, но не се събуди. Беше великолепен мъжки екземпляр и поне в този момент изцяло й принадлежеше.

Притисна се още повече до него и потърка леко гърдите си до окосмената му кожа. Въздъхна бързо и дълбоко от острото усещане.

Клепачите му потрепнаха и се отвориха, изсумтя от удоволствие и веднага започна да я гали.

Тя се сгуши до шията му и се потърка в тялото му, изпълнена с наслада.

— Толкова си прекрасен — прошепна тя и захапа крайчеца на ухото му, после го близна. — Всичките три фактора Т.

— Кои са факторите Т? — попита той. — И дали ми е необходимо да ги знам?

— Топъл, твърд и тъмнокос.

Той се усмихна и се изпъна под нея, без да я придържа. Усещането беше странно, като че ли се намираше на сал, подхвърлян от морски вълни. Хвана се за раменете му, за да не се плъзне настрани.

Косата му се разпиля и тя зарови ръце в нея. Беше гъста, коприненомека и съвсем леко начупена. Повечето жени биха убили за такава коса.

— Защо носиш косата си дълга? — попита тя, като взе едно кичурче и погъделичка носа му. — А обица? Малко шантаво е за мъж, който участва в не един директорски борд.

Той направи физиономия, после се засмя:

— Обещаваш ли да не казваш на никого?

— Обещавам… освен ако не са те плашили със снимка на Шиниъд О’Конър, защото тогава ще се разприказвам.

Белите му зъби проблеснаха, когато й се ухили леко притеснен.

— Почти толкова тъпо е. Страх ме е от машинката за подстригване.

Така се смая, че се претърколи от него.

— От машинката за подстригване ли? — повтори тя. Този близо двуметров мъж, този стокилограмов пират се страхува от машинка за подстригване!

— Не обичам бръмченето — обясни той, обърна се на една страна и пъхна ръка под главата й. Очите му се смееха. — Направо полудявам. Спомням си, че бях четири-петгодишен и си дърпах неистово главата, а баща ми се мъчеше да ме държи мирен, за да ме подстриже старият Хърбърт Дюма. Очевидно татко се е почувствал като насилник и взе да ме придумва да бъда послушен, но аз просто не можех. Щом чуех първото бръмчене и излизах от кожата си. Постигнахме споразумение да се подстригвам с ножица и това продължи докъм десетата ми годишнина. Но колкото по-голям ставах, толкова повече се отдалечавах от идеята за добре подстригана коса. А пък обицата… — разсмя се от сърце. — Тя е нещо като камуфлаж. Като нося обица, все едно и косата си оставям дълга нарочно. Вече е стил, а не фобия.

— Кой ти оформя косата? — попита тя, доста смаяна, за да се смее. Още се опитваше да проумее образа на възрастен мъж, който отбягва фризьорските ателиета, както някои хора отбягват зъболекарските кабинети.

— Понякога сам. А понякога отивам да ми я оправят, когато съм в Ню Орлиънс. Има един салон, в който е забранено да се използват машинки за подстригване, докато съм там. Защо питаш? Да не би да си закъсала за работа?

Галеше я по тила и се усмихваше, но тя почувства, че говори сериозно.

— Ще ми се довериш ли да ти подстрижа косата?

— Разбира се. А ти ще ми се довериш ли аз да подстрижа твоята?

Отговорът й беше светкавичен:

— Никога! Но ще ти разреша да ми бръснеш краката.

— Готово! — неговият отговор беше също толкова светкавичен, като същевременно я сграбчи.

* * *

Беше се здрачило, когато се събуди следващия път. Потърка страната си и изохка.

— Умирам от глад — съобщи той. — По дяволите, трябва да се обадя вкъщи, за да знае все някой къде съм.

Фейт се претърколи по гръб и се протегна предпазливо. Макар и да беше прекарала почти целия ден в леглото, се чувстваше изморена, все едно не беше спала с дни. Всъщност споделянето на едно легло с Грей Руйяр в никакъв случай не можеше да се нарече почивка. Беше много забавно, много чувствено, но почивка не беше.

След като той се оплака, че е гладен, тя също осъзна колко е гладна. Да обядват и през ум не им беше минало, а бяха забравили вече кога са закусвали.

Той седна на ръба на леглото и изложи пред погледа й великолепната гледка на задните си части. Пресегна се и ги погали, а в това време той взе телефона, като й се ухили през рамо, после набра номера в дома си.

„В гръб е също толкова великолепен, както и в лице“ — мислеше си замечтано тя.

— Здравей — обади се той. — Предай на Делфин, че няма да вечерям вкъщи.

Фейт долови неясен глас, който очевидно го питаше къде е, защото той отговори спокойно:

— Аз съм у Фейт.

Не чу точно какво каза, но гласът прозвуча значително по-тревожно. Видя как се стегнаха мускулите на гърба му и се почувства неудобно, като че ли нарочно подслушваше. „Трябваше да се отдалеча дискретно“ — помисли си тя разсеяно. Беше й непоносимо да слуша как се извинява за това, че е при нея. Надигна се и се измъкна от леглото, трепвайки от неочаквана болка в гърба и крака.

— Мони — каза Грей търпеливо и въздъхна, — трябва да поговорим. Ще си бъда вкъщи утре сутринта… не, няма да стане по-рано. Ако се случи нещо, обади ми се тук.

Фейт се изправи бавно и трудно. Като че ли всеки мускул в тялото й протестираше. Краката й не я държаха и бедрата й трепереха. Наистина искаше да излезе от спалнята, но нямаше сили. Направи една колеблива крачка, като се сгърчи от болка, после втора.

— Казах, утре сутрин — тонът му беше рязък. Хвърли поглед през рамо към Фейт и вниманието му се насочи върху нея, опипвайки я като лазерен лъч.

— Хайде, дочуване — прекъсна разсеяно той гневната тирада на Моника. Веднага се изправи и отиде до Фейт, която се поклащаше несигурно. — Горкото ми сладурче — рече напевно той. — Мускулите ли те болят? Зная точно какво ще те излекува.

— Аз също. Горещ душ.

— Душът — после — взе един чаршаф от леглото, загърна я и я вдигна на ръце. — Сега бъди послушна и се наслаждавай.

— На какво да се наслаждавам?

— На послушанието си, на какво друго — подразни я Грей, а тя дори не можеше да го перне, понеже ръцете й бяха увити.

Съвсем скоро откри какви са намеренията му. Отнесе я в кухнята, остави я внимателно върху кухненската маса и разгърна чаршафа.

— Веднага ми хрумнаха страхотни идеи за тази маса, щом я видях — заяви той много доволно.

Тя попита доста стресната:

— Какво ще правиш?

Беше лежала гола в прегръдките му часове наред, но изтегната върху кухненската маса се почувства застрашително и непоносимо изложена като на жертвен олтар.

— Масаж — съобщи той. — Не мърдай — излезе и я остави да лежи. След малко се върна с шишенце бебешко масло в едната ръка и кърпи в другата. — Обърни се по корем — заповяда и сложи шишенцето в купа с топла вода.

Фейт се преобърна сковано. Грей не запали лампите и кухнята тънеше в сумрак. Съвсем скоро щеше да стане съвсем тъмно. Климатикът работеше и й стана студено. Размърда се нетърпеливо.

— Затвори очи и се отпусни — нареди спокойно той. — Ако искаш, спи.

Тя се намести удобно, доколкото твърдата маса разрешаваше. Затвори очи и се заслуша в шумовете, които съпровождаха действията му. Чу шуртене на вода, после гласа му — тих и успокояващ:

— Първо ще те измия, за да се почувстваш по-приятно.

Веднага усети влажната и гореща кърпа между краката си. Горещината подейства чудно на болезнената, подпухнала плът. Докосваше я невероятно нежно, докато почистваше доказателствата за това, че я е любил. Престана да я обтрива и тя чу как пусна чешмата отново.

— Този път ще бъде студено — предупреди я той и тя усети студения компрес между краката си. Повтори процедурата няколко пъти, облекчавайки болката. После взе бебешкото масло.

Започна от раменете, като силните му пръсти потъваха дълбоко в плътта й. Фейт се стегна инстинктивно, но после се отпусна, чувствайки как вцепенението и напрежението изтичаха от нея. Ръцете му се плъзгаха по кожата й и тя ставаше лъскава и благоуханна. Масажира ръцете й от раменете до дланите и после всеки пръст поотделно. Във всяко масажирано място настъпваше пълно задоволство, Фейт мъркаше от удоволствие, докато той продължи да масажира всеки мускул на гърба й до пълното му отпускане.

След това се прехвърли на краката. Размачка ги, раздвижи глезените й, масажира ходилата, при което тя изпита невероятно сексуално удоволствие.

— Ох! — изпъшка неволно.

— Тук, нали? — попита Грей, а гласът му прозвуча тихо и нежно в сгъстяващата се тъмнина. Докосна я на същото място и тя изстена.

Отново започна масаж на краката и бедрата и тя пак изстена, но този път от болка. Той й зашепна успокоително и тя затвори очи. Чувстваше сега приятна топлина, но не само от масажното масло. Галещите му ръце постигнаха съвсем друг ефект. Желанието бавно се надигаше, сгорещяваше кръвта й, без да я побърква.

— Сега по гръб — нареди той и й помогна да се преобърне. Заби поглед в гърдите й и доста заинтригуван й се усмихна.

Сложи грамадните си, хлъзгави ръце върху гърдите й и с внимателни движения втри масло в наранените от целувките му зърна.

— Кожата ти е нежна като на бебе — отбеляза. — Ще трябва да се бръсна по два пъти на ден.

Фейт почти не го чу, тъй като беше твърде замаяна от онова, което той правеше. Докато свърши с корема и бедрата й, Фейт изпадна в агонията на очакването и тялото й се извиваше под ръцете му. В стаята вече беше съвсем тъмно и лавандуловите сенки отстъпиха пред нощта. Той спря, за да запали лампата над мивката, но те останаха встрани от малкото светло петно.

Мускулите от вътрешната страна на бедрата й получиха повече внимание и той не се смили, докато охканията й не се превърнаха в мъркане. Погали я по-нагоре с хлъзгавите си пръсти и тя потръпна от удоволствие.

— Грей! — гласът й беше пресипнал и опиянен от желание. Протегна ръце към него. — Моля те.

— Не, миличка, много си разранена за още един тур — прошепна. — Но няма да те оставя така.

Придърпа я към края на масата заедно с чаршафа.

— Какво… — надигна се Фейт, но се отпусна отново, когато той сложи краката й върху раменете си. Нежно я разтвори и тя усети горещия му дъх. Преди да разбере какво става, езикът му потъна в болезнено чувствителната плът и Фейт изкрещя от възбуда. Той беше много нежен и отдаден, разтърси я от удоволствието, което я накара да изпита, и тя закрещя в екстаз само след няколко минути.

След това я отнесе в банята. Тя стоеше под душа, притихнала до гърдите му, с ръце около кръста му. Болките по тялото почти изчезнаха, но се чувстваше съвсем отпаднала.

Когато топлата вода започна да привършва, той повдигна главата си от нейната и промърмори:

— Гладен съм.

Пусна го неохотно и той спря водата. Приглади косата си назад и погледна нагоре към него, а по връхчетата на миглите й блестяха малки диамантени капчици. Той имаше вид на безмилостен и твърд човек, а всъщност беше топло човешко същество с желания, страхове и чудатости, заради които го заобича още по-силно. Искаше й се поне за малко да беше по-безсърдечен, тъй като повече не можеше да отлага въпроса за баща му.

Но поне първо щеше да го нахрани.

Той изяде два сандвича с шунка и домати, а на третия забави темпото. В това време Фейт още не беше изяла и един.

После постлаха леглото с чисти чаршафи и той легна с въздишка на крайна умора. С разтворени ръце и крака, заемаше почти цялото пространство, но тя вече си имаше любимо място и се сгуши до него с глава на рамото му. Прегърна го здраво, сякаш да го предпази от болката.

— Имам да ти казвам нещо — изрече тихо.