Линда Хауърд
Онази нощ (16)

Шестнайсета глава

Вдигна я на ръце и тръгна към верандата, където мрежите щяха да ги предпазят от комари и други хапещи насекоми. Макар и да го позна, се изплаши до смърт от неговата ненадейна поява и прималяла, имаше сили колкото да се сгуши до гърдите му, докато той вървеше пъргаво през ливадата към къщата.

Веднага я понесе бурният прилив на желанието, което погълна разума и волята й. Нямаше смисъл да се съпротивлява; дълго потисканият копнеж я завладя и замъгли всеки друг довод. Разтрепери се, когато той плъзна тялото й до своето, за да стъпи на земята, и сладостният допир беше болезнено възбуждащ. Времето дойде. Боже мили, беше крайно време! Желаеше го сляпо и безумно, повече не издържаше и изви към него гъвкавото си, готово да се отдаде тяло.

Грей я притисна към една от колоните. Въпреки че луната грееше ярко, на верандата беше тъмно, тъмно и горещо, атмосферата беше наситена с ароматите на лятото и на неговия неудържим мъжки мирис на мускус. Дишаше тежко и учестено, притискайки се все повече към податливото й нежно тяло. Зарови пръсти в косата й, залюля главата й в големите си силни ръце, после я задържа, за да я целуне и с език да разтвори устните й. Беше възбуден до крайност, чувстваше ерекцията му, твърда като мрамор.

Фейт изстена, извивайки се в желанието си да се повдигне така, че да го усети до жадуващите си слабини. Изпълваше я болезнен копнеж да го има в себе си.

Ризата му беше разкопчана и тя се опиваше от голата му влажна кожа.

Откъсна устни от нейните, за да си поеме дъх. Фейт обви ръце около врата му и го привлече към себе си, за да продължи целувката. Той веднага се подчини и впи устни в нейните с първична сила, която я възбуди по неподозиран от нея начин.

Взе двете й гърди и тя леко извика и от удоволствие, и от желание. Знаеше какво иска тя, може би защото същото беше и неговото желание, затова с едно движение разтвори блузата й, като копчетата се разхвърчаха на всички страни, изтрополявайки по пода неочаквано силно в пълната тишина. Разкопча сутиена й, откри гърдите й и впи жадно устни в твърдото зърно. Повдигна я, без да спира да целува гърдите й, а тя се извиваше, сякаш искаше да се откъсне от него. Той я прегърна по-силно, като я повдигна още по-високо, за да погали с възбудения си член нежното място между краката й. Този еротичен жест отприщи у нея бурна чувственост и тя усети, че се понася шеметно към върховното изживяване.

Осъзна се за миг. Не искаше този безумно трескав акт да свърши толкова бързо. Отдръпна се към колоната, като се помъчи да се отдалечи. Беше невъзможно. Притискаше я така плътно до себе си, че тя почти не можеше да помръдне. Усети в слабините си нарастващо, силно напрежение…

Пусна я на земята и запретна полата й до талията, Фейт се подпря безсилно на колоната. Виеше й се свят от бързината и яростта, с която бушуваше страстта. Замаяно си спомни онзи случай, когато го издебна как прави любов, толкова бавно и нежно, как с приглушено дрезгав глас ласкаеше и редеше монотонно любовни думи. Представяше си, че ще бъде нещо подобно, но вместо това се почувства понесена от вихър и захвърлена почти в безсъзнание на неизследвана територия. Сграбчваха се като животни, без нежност. Желанието беше прекалено силно и спонтанно.

Той смъкна бикините й и тя с вдигнатата си пола се почувства ужасно разголена. В нетърпението си ги разкъса, после отново я повдигна. Притисна я към колоната и като разтвори широко бедрата й, се тласна към нея. Главата на Фейт се отпусна назад, очаквайки агонията на проникването и тласъка, който щеше да заличи чувството й на празнота и да укроти болезненото желание. А той сам трябваше да се освободи от панталоните си и трескаво се разкопчаваше, и само като докосваше жадуващата й плът, тя крещеше от желание. Най-после и той остана съвсем гол и намести пениса си между краката й.

— Искам да те чукам — мълвеше той неразбираемо с нисък дрезгав глас, повдигайки я още малко. — Пусни ме да проникна. Веднага.

Галеше влажната й плът. Фейт се разтрепери неудържимо от милувката на пръстите му и цялото й същество избухна от удоволствие. Вътрешните й мускули се стегнаха около галещия пръст и Грей изруга от дива възбуда. Отдръпна ръката си и намести там пениса си.

Тя притихна, вцепени се от огромния натиск, който усети между краката си. Трескавото й желание стихна от стрес. Изведнъж си спомни ясно писъка на Линдзи, когато той проникна в нея, и сега разбра каква е била причината. После мисълта й се фокусира само върху онова огромно нещо, нахлуващо в тялото й. Той застена от удоволствието на проникването, цялото му тяло се изопна от напрежение.

Тя се гърчеше като червей и надаваше ужасени викове. Грей замръзна, от челото му капеше пот и се стичаше между голите й гърди. Той се бореше отчаяно да я успокои.

— Шшшт — прошепна Грей и притисна устни към деликатната извивка на шията й. Звукът беше като шумолене, носено от вятъра. — Всичко е наред, мила. Можеш да го издържиш. Само застани мирно и ме пусни вътре. Няма да те нараня. Ще бъда много бавен и внимателен.

Още докато говореше, започна да се полюлява напред-назад с нежни движения, които отпуснаха напрегнатите й мускули и той потъна дълбоко в горещата, влажна и невероятно стегната вътрешност. Тя изстена, разтрепери се в ръцете му. Той усети как тялото й се изви конвулсивно, инстинктивно нагаждайки се към него. Опита се да контролира движенията си, но беше много късно. Влезе в нея целият и усещането на горещата й плът, която го обгръщаше като ръкавица, предизвика в тялото му експлозия.

Разтърси я истински шок. Увисна в ръцете му и главата й се отпусна като скършена маргаритка. Той се самозабрави и тласъците му се учестиха. Тя висеше, подкрепяна само от полудялото му тяло и колоната зад гърба й. Усещанията й се сведоха до бурните удари на сърцето й и тласъците на тежкото му тяло в нейното. Стисна ризата му, като се мъчеше да понесе стихийната му страст.

После изведнъж се спря и изръмжа, когато осъзна физическата й и душевна студенина.

— Не — проговори той с гневно разочарование, — няма да ти дам да ме отблъснеш. Ела към мен, мила. Остави ме да те почувствам.

Фейт отвори уста, но не успя да изрече и звук. „Не мога!“ — въртеше се в главата й, но не успя да го каже. Кулминацията, чието настъпване предусети преди малко, като че ли беше съвсем недостижима в този миг. Чувстваше се болезнено насилена, не изпитваше удоволствие.

Но той я подхвана по-здраво под бедрата, като ги задържа широко разтворени, а тежестта на торса му я залепи за дървената колона. Съзнаваше, че е безпомощно открита, без да има възможност нито да контролира тласъците, нито да реагира. Той плъзна ръката си, за да я погали и разкрие още повече и тогава потъна още по-дълбоко, притисна се силно към нея и започна наново да я люби.

По тялото й премина трус, който се съсредоточи между краката й. Тя нямаше защитни сили срещу връхлитащите я усещания, които ставаха все по-интензивни с всеки тласък. Знаеше точно как да я доведе до оргазъм. След секунди желанието й се възвърна, а за по-малко от минута беше стигнала кулминацията. Тялото й се извиваше и тръпнеше в прегръдките му. Безумното изживяване продължаваше и още, и още.

Нейните спазми леко се уталожиха и тогава започнаха неговите, отметна глава назад и шията му запулсира бясно. Дълбок стон се изтръгна от гърдите му и той продължи да простенва заедно с дълбоките тласъци.

После настъпи тишина. Чуваше се само задъханото им дишане и неволни тихи стонове от последните вълни на насладата, Фейт не беше на себе си и стоеше, отпуснала глава на гърдите му. Той също застина в прегръдките й. Добре че колоната крепеше и двамата. Местата, където голата им плът се допираше, се слепиха от пот. Дрехите им бяха влажни и смачкани, Фейт беше вкочанена, като че ли току-що бе оцеляла в битка.

Грей задиша нормално и се овладя, но сякаш всеки жест му струваше огромно усилие. Сърцето му туптеше с бавни и ясни удари. Започна да се отдръпва внимателно от нея, като я прегръщаше, тъй като тя се изопна напрегнато.

Грей беше шокиран и разтърсен до дъното на душата си от онова, което се случи току-що. А то не беше секс. Сексът беше удоволствие, понякога нежен, понякога похотлив и вулгарен, нещо като апетит, който лесно се задоволява. Актът между него и Фейт се разрази като лавина, като пожар, след който остана обгорен и вече изпитващ необходимост да се хвърли в пламъците отново. Нейното гъвкаво и нежно тяло трепереше в прегръдките му и той искаше да я положи да легне, да я успокои и после да влезе отново дълбоко в нея. Искаше го с такава ярост, че престана да я прегръща, тъй като сам не си вярваше, че няма да го направи.

Разтрепери се и само една мисъл се мерна в главата му.

— Боже мой — промълви той с дрезгав от възбуда глас, — ако баща ми е изпитвал същото, когато е чукал Рене, вече разбирам защо не е понасял да бъде разделен с нея.

Фейт застина, жегната от язвителните думи, и великолепната топлина на техния любовен акт се изпари. Не отговори на обидната грубост, въпреки че дълбоко се засегна. Ако целта му беше да я накара да се почувства евтина, успя напълно. От унижение и мъка стомахът й се сви на топка и започна да й се повдига. Преживяването за нея беше, като че ли душата й се отдели от тялото, а за него е било… какво? Уреждане на стари сметки ли? И тъй като Рене е далеч, нека дъщеря й да плаща.

Не поглеждаше към него, докато си оправяше дрехите. Сутиенът й беше усукан, но най-накрая успя да го закопчее. Блузата й беше без копчета и тя завърза предниците на възел. Гащичките й бяха разкъсани, така че трябваше да мине без тях. Изчерви се, но слава богу, тъмнината скри от него този изблик на срам.

Мълчаливо натъпка останките от бельото си в джоба на полата си, обърна се и си тръгна с толкова достойнство, колкото беше по силите й при тези обстоятелства. А то не беше кой знае колко. И как беше възможно на една жена да й остане някакво достойнство, след като току-що е била опъната права с благородството и нежността на моряк, който след шест месечно плаване е забол проститутка в някоя уличка? Краката й трепереха, слабините я боляха от неговото блъскане и което беше най-лошо — спермата му лепнеше между бедрата й.

Отвори мрежестата врата и с несигурна стъпка слезе по стъпалата, фенерчето лежеше на земята, където го беше изпуснала, лъчът му осветяваше стръкчетата трева и около него се щураха облак насекоми, привлечени от светлината. Наведе се да си го вземе и когато се изправи, се сблъска с Грей. „Промъква се като привидение“ — помисли си тя. Не беше чула кога се е приближил. Заобиколи го, но той сграбчи ръката й и я принуди да се спре.

— Къде, по дяволите, си се запътила?

— Към моята кола.

Той изсумтя.

— След като не те пуснах посред бял ден да се върнеш сама, бъди сигурна, че през нощта по никакъв начин няма да стане.

Долови гнева му, но беше много изтощена и нещастна, за да се разтревожи. Освободи кротко ръката си, като все така не го поглеждаше.

— Израснала съм в тази гора. Нямам нужда от ескорт.

— Качвай се в колата — изрече той с онзи характерен мек тон, който всъщност беше опасно категоричен. — Аз ще те закарам.

Кола ли? Фейт се огледа озадачена. До този момент не се беше запитала как е дошъл до лятната къща. Сега видя ягуара, паркиран до стената на къщата, а не пред нея. Беше се приближила както винаги от другата страна и не го беше забелязала. Кой зъл демон го беше накарал да паркира там, а не на алеята? Ако беше зърнала колата, никога нямаше да излезе от гората.

Той я буташе към автомобила и Фейт не възразяваше. Искаше само да се махне по-далеч от него и най-лесният начин беше да се примири.

Грей отвори вратата и я набута вътре, Фейт седна и въздъхна на пресекулки. Той заобиколи, вмъкна се зад кормилото и потегли.

— На същото място ли си оставила колата си? — попита той, а в гласа му се долавяше гняв.

— Да — промълви тя и повече не продума. Мълчанието като че ли беше най-безболезнено в случая и тя се загледа в редиците дървета покрай пътя.

Пътят заобикаляше езерото, после излизаше на магистралата и след известно време той зави по черния път, който някога водеше до тяхната къща. Тя потърси ключовете си, потупа празния джоб и се паникьоса.

— Загубила съм си ключовете — съобщи тя. И как да не ги загуби. На практика полата й беше вдигната почти до главата. Цяло чудо щеше да бъде, ако ключовете бяха останали в джоба.

— Ето — връзката тупна в скута й. — Аз ги взех.

Тя стисна ключовете, а в това време Грей спря ягуара до нейната кола и преди той да излезе, тя отвори вратата, без да обръща внимание на молбата му да почака. Слезе, препъвайки се, и трескаво отключи. Грей забърза към нея, но тя се качи в колата.

— Фейт — повика я той, но тя запали и потегли с отворена врата. Пресегна се и я затръшна, а Грей остана насред пътя.

Грей гледа отдалечаващите се светлини на стоповете, докато не изчезнаха от погледа му. Стисна юмруци, едва се сдържаше да не хукне след нея. Беше толкова разтреперана и измъчена, че и от най-малкия натиск можеше да рухне. Ако започнеше да я преследва, най-вероятно щеше да се блъсне в някое дърво.

Обърна се към своята кола, като ругаеше тихо и ожесточено. Ако можеше да си стигне задника, би се ритнал. Боже, от всички глупости, тъпотии и грубости на света да каже точно тази! Иронията в тази ситуация не му убягна. Никога не беше обиждал жена. И точно Фейт, която беше толкова чувствителна, да засегне на най-болното място. Тя се затвори веднага в себе си и целият плам се превърна на пепел, а лицето й стана безизразно и празно като на кукла. Беше виждал веднъж този израз през една друга нощ, която никога нямаше да забрави, и се беше молил на Бога никога повече да не го види.

Обърканите събития през днешния ден разстроиха и него. Първо намери проклетата осакатена котка на масата у Фейт, след това безплодните му усилия да я убеди, че може би е в опасност и че е в неин интерес да се премести от Прескът. А като й говореше, все едно говореше на стената, с изключение на факта, че стената поне нямаше да спори с него. После вирна упоритата си брадичка до небесата и заби изящните си токчета по-дълбоко от Гранд Каньон. След това Алекс изтърси самодоволно, че Фейт е била в колата му, и Моника го погледна, сякаш я е ударил със смърдяща риба по лицето.

Беше отишъл на езерото, защото имаше нужда от пълно усамотение, беше седнал на верандата и се любуваше на отраженията на лунната светлина върху водата, за да се избави от раздразнението. И тогава Фейт се понесе пред погледа му, безшумна като при видение. Той се сепна и не повярва на очите си. В първия момент се ядоса, че очевидно е минала през гората посред нощ. Тя се беше отправила към заслона за лодки и лъчът на фенерчето й заигра по стените му. Какво търсеше там? За втори път я хващаше да дебне наоколо.

И после го връхлетя безумното желание, и отнесе всичко останало. Беше я предупредил и след като отново се осмели да дойде, значи е била готова да плати цената.

Щеше му се да вярва, че би се въздържал, ако тя го беше отблъснала, но се радваше, че му се размина това изпитание. Тя не каза „не“, не промълви нито дума. Вместо това се гърчеше до него, като че ли се мъчеше да се вмъкне под кожата му, и беше ужасно близо до крайния резултат. Тя беше сладка и гореща, тялото й се извиваше при всяко негово докосване, устните й — нежни и необуздани. В онзи миг нищо и никой нямаше да го удържи и той още тръпнеше от последиците.

Беше я нарекъл пуританка и беше улучил право в целта. Поклати глава, като още не можеше да приеме онова, което разбра за нея тази нощ. Фейт Девлин Харди, дъщеря на пияница и курва, не пиеше, не пушеше и не се чукаше. Беше спал с девственици, които не бяха толкова стегнати. Сигурно е била девствена, когато се е омъжила, и Грей беше абсолютно сигурен, че той е единственият мъж, с когото се е любила след смъртта на съпруга си. При цялата бурна чувственост, с която реагираше на ласките му, беше някак свенлива. Без да съди другите, спазваше строго нормите на поведение.

Естествено заради родителите си. Израснала в тяхната среда, Фейт до смърт не е искала да бъде като тях.

Това беше идеално за него, стига тя да не се отдръпне. Предчувстваше, че Фейт точно така ще постъпи, и по дяволите, ако допусне да му скрои такъв номер.

* * *

„Не мисли за това. Не мисли за него.“

Фейт се събуди рано от неспокойния си сън. Главата й тежеше и сякаш изобщо не беше спала — толкова уморена се чувстваше. Снощи прогони Грей от съзнанието си, дори се абстрахира от бавно стихващата възбуда на тялото си, след като той го употреби. Но въпреки волята си подсъзнанието й я изигра и го допусна в съня й. Когато се събуди, опипваше възглавницата до себе си, търсейки го, изгаряща от желание.

Четири години не се беше сещала за желанията на плътта си, все едно не съществуваха, но там, където се намесеше Грей, изгубваше самоконтрол. Трябваше да си го признае. Снощи я подлуди от възбуда, доведе я до кулминация, каквато не беше изживявала, и сега плътта й копнееше за още. И без значение, че беше разранена и скована или пък че сломи сърцето й с обидни думи; физически тя го желаеше. Желаеше тази стихийна, съкрушителна наслада. Не знаеше, че би могло да бъде и така, и откритието я зашемети и същевременно унизи.

Държа се с нея като с проститутка. Отнасяше се към Линдзи Партейн с търпение и нежност. Беше нашепвал на Линдзи любовни излияния на френски, а на нея — англосаксонски похотливи грубости. Явно само жените от неговия социален кръг имаха право на деликатно отношение. Душата й се сгърчи от болка, но тялото й вече жадуваше за още от същото грубо отношение. Може би имаше право да се държи с нея по този начин. Може би наследствените й склонности са били латентни през всичките тези години и сега се бяха пробудили.

Той нямаше да я остави на мира. Това й беше известно до болка. Беше се опитал да я накара да се премести от Прескът, за да бъдат заедно, и може би точно противоположното поведение щеше да бъде по-ефикасно. Щеше да се помъчи, но едва ли щеше да успее да го избягва. Освен това не беше сигурна колко още непредвидени срещи ще може да понесе нейното самоуважение.

Също така трябваше да открие кой е убил Ги. Вече не толкова заради себе си, колкото заради Грей. Семейството на Ги заслужаваше да разбере, че той не е изоставил децата и съпругата си. Не успя да огледа заслона и това й предстоеше. Предстоеше й и разговор с детектив Амброуз, за да види дали не е намерил господин Плезънт. И още да продължи да разпитва, защото само така ще накара убиецът да се издаде.