Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
After the Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 268 гласа)

Информация

Сканиране
rumi_1461 (2010)
Разпознаване и корекция
tsocheto (2010)
Допълнителна корекция
sonnni (2013)

Издание:

Линда Хауърд. Онази нощ

ИК „Плеяда“, София, 2010

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-299-3

История

  1. — Добавяне

Деветнайсета глава

Моника се захлупи върху бюрото на Грей и плака дълго, след като той затвори телефона. Сълзите й капеха върху лъскавото дърво и тя ги бършеше с ръкава си, за да не развали гланца. Никога досега не се беше чувствала по-отчаяна и объркана.

Нищо не се получи както трябва. Не намери смелост да каже на Алекс, че повече не иска да я чука. Когато предишната вечер слезе от стаята на майка й и застана на прага, загледан в нея, сърцето й се вцепени. Опита се да проговори, но гърлото й се стегна и после той се надвеси над нея и стана невъзможно. Сгърчваше се от срам всеки път, щом си спомнеше. Как можа да му разреши да я докосва? Щеше да се омъжва за Майкъл. Чувстваше се омърсена и като че ли омърсяваше и него, след като е била с Алекс. Още не беше казала на Грей, че Майкъл й е предложил да се оженят, а майка й дори не знаеше, че се среща с него. Толкова се стараеше да контролира живота си след глупавия случай с прерязаните вени, а ето че сега всичко се повтаряше отново.

Грей беше с Фейт Девлин. Друг мъж, когото обича и зависи от него, е прелъстен от тези курви. Как можа да постъпи така Грей, при това не кой да е, а Грей?

Моника се поклащаше напред-назад, простенваше отчаяно, а сълзите й се стичаха по страните. Ще прекара нощта при нея, без да му пука какво ще кажат хората, нито за клюките, които в края на краищата ще достигнат до ушите на майка й, колкото и да я пазят. Семейството нищо не беше означавало за баща й пред леглото на Рене Девлин и сега, изглежда, Грей тръгваше по стъпките на баща си с дъщерята на Рене. Само им дай секс и окото няма да им мигне кого ще наранят.

Моника хълца, докато очите й така подпухнаха, че почти се затвориха. После я завладя нещо като ужасяващо хладнокръвие.

Отвори едно от чекмеджетата в бюрото на Грей и се загледа в пистолета, който държеше там. Тази кучка Девлин не обърна никакво внимание на заплахите, които й изпрати, значи беше време да престане с хитростите. Безумно наскърбена, не я интересуваше, че Грей е с Фейт. „Няма да е зле да го раздрусам — помисли си тя и взе оръжието. — Този път аз ще избавя града от Девлин.“

* * *

— Какво има? — попита Грей и се протегна да загаси лампата. Във внезапната тъмнина притисна Фейт до себе си. — Гласът ти прозвуча сериозно.

— Аз съм сериозна — примига, за да спре сълзите си. — Все отлагах да ти кажа, защото… защото не мога да понеса мисълта, че ще ти причиня болка. Но първо… искам… нещо друго да знаеш — пое дълбоко дъх и събра всичкия си кураж. — Обичам те — изрече тя с тих глас, тръпнещ от нежност. — Винаги съм те обичала, от малка, откакто се помня. Живеех само за да те зърна или да чуя твоя глас. Нищо никога не промени това, нито онази нощ, нито дванайсетте години, през които ме нямаше.

Той я прегърна още по-силно и отвори уста да каже нещо, но тя сложи пръст на устните му.

— Не, не казвай нищо — помоли го. — Нека да довърша — ако не изречеше всичко много бързо, имаше опасност да загуби самообладание. — Грей, твоят баща не е избягал с мама — почувства как тялото му се напрегна и тя го прегърна силно. — Зная къде е мама и тя не е с баща ти. И никога не е била. Той е мъртъв — прибави тя с цялата си нежност. Горещи сълзи се затъркаляха по страните й. — Някой го е убил през онази нощ. Мама е видяла убиеца, изплашила се е, че ще убие и нея, затова е избягала.

— Млъкни! — прекъсна я грубо Грей. Отблъсна ръцете й от себе си и я раздруса леко. — Не зная кой лъже — ти или Рене, тъй като получих писмо, пуснато на следващия ден в Батън Руж. Ако е бил убит предната вечер, значи е било написано от мъртвец.

— Писмо ли? — смая се тя. Беше обмисляла всякакви възможни реплики от негова страна, но точно тази и през ум не й беше минавала. — От баща ти ли? Сигурен ли си?

— Как да не съм сигурен.

— Неговият почерк ли беше?

— Беше написано на машина — уточни той и раздразнението му бързо се превърна в гняв. Седна на ръба на леглото. — Но подписът беше неговият.

Фейт се хвърли към него и обгърна раменете му, макар и да й беше ясно, че може да се отърси от нея като от досаден комар. Попита отчаяно:

— Какво пишеше в писмото?

— Няма никакво значение, мамка му! — хвана я за китките и се опита да я махне от себе си, без да я засегне. Тя още по-здраво се притисна към него.

— Има значение.

Тя ридаеше вече, а горещите й сълзи капеха по гърба му.

Той изрече още една ругатня, но седеше притихнал. Независимо колко жестоко се сърдеше, че повдигна темата, и още повече, че се опитваше да го убеди в тази абсурдна лъжа, тя плачеше и Грей едва се сдържаше да не я привлече на коленете си и да я успокои. Обясни й с груб тон:

— Писмото представляваше пълномощно. Само толкова, без никакви други обяснения. Без това пълномощно по всяка вероятност щяхме да изгубим цялото си състояние — въздъхна дълбоко. — Ако не го бях получил, щях да търся баща си. Но даже едно „извинявай“ не споменаваше, нито пък „сбогом“. Като че ли доуточняваше маловажни подробности, които е пропуснал.

— Може би някой друг го е писал — предположи Фейт, покрусена от мъката, която изпитваше той. — Може би самият убиец. Грей, кълна ти се, мама каза, че го е видяла да стреля. Били са през онази нощ в лятната къща и тогава пристигнал някой. Разказа ми, че Ги и другият мъж отишли в заслона за лодки и тя ги чула да се карат…

Той скочи от леглото и се освободи от прегръдката й. Извърна се, хвана я за китките и я прикова върху матрака.

— Ето защо се промъкваше там — възкликна смаяно той и се пресегна към лампата, за да освети лицето й. Очите му горяха като въглени. Разтърси я отново. — Ти, малка вещице! Затова ли разпитваше наляво и надясно за татко? Убедена си, че е убит, и си се мъчила да откриеш кой го е убил!

В живота си рядко е бил толкова бесен; ръцете му се разтрепериха от усилието да се овладее. Не вярваше, че баща му е бил убит, но Фейт очевидно вярваше и тази безразсъдно смела жена се е опитвала да открие един убиец съвсем сама. Ако наистина ставаше въпрос за убиец, тя се беше изложила на огромна опасност. Разкъсваше се между желанието да я грабне в прегръдките си или да я преобърне по корем върху коленете си и да я напердаши. И двете възможности бяха страшно привлекателни.

Докато се двоумеше, тя прибави:

— Знаех, че няма почти никаква вероятност да открия каквато и да е следа, но все пак огледах заслона, дали не е останала някоя гилза и…

— Един момент — не можа веднага да възприеме последното й признание. — Кога си оглеждала заслона?

— Вчера сутринта.

— Но той е заключен. И нахлуване с взлом ли прибави към репертоара си?

— Гмурнах се под заграждението и изплувах от другата страна.

Грей затвори очи и преброи до десет. После още веднъж. Сви ръцете си в юмруци. Най-после отвори очи и се взря в нея ужасен и недоумяващ. Безразсъдно смела не беше точното определение за нея. Отнасяше се безумно към своята безопасност и още повече към неговото душевно равновесие. Мрежата, която пазеше заслона от влечуги и всякакви неканени гости, се беше разкъсала и той не я беше подновявал, но тя си беше там. Лесно е могла да се заплете в нея и да се удави. Щеше завинаги да я загуби. По челото му изби лепкава пот.

— Не открих нищо — погледна го тя стеснително. — Но изнервих някого. Защо според теб получих тези заплахи?

Като че ли някой го беше пробол в корема. Клюмна съвсем зашеметен. Коленете му омекнаха и се отпусна тежко на леглото.

— Господи! — промълви, щом взе да осъзнава ужасяващата истина.

— Наех частен детектив — каза тя и протегна ръце към него с отчаяно желание да го докосне. Този път не я отблъсна и я прегърна, притискайки я силно към гърдите си. — Господин Плезънт. Той се зае да провери кредитните карти, социалните осигуровки, данъчните декларации… не откри никаква следа от Ги след онази нощ. Грей, нямало е причина Ги да избяга от теб и Моника, да зареже цялото си богатство. Не би ви изоставил заради майка ми. И защо да го прави? Нямало е смисъл да изчезне без следа, освен ако не е мъртъв. Господин Плезънт беше на същото мнение и се зае да поразпита из града — в гърдите му се надигна ридание. — И той изчезна. Страхувам се, че същият човек е убил и него.

— О, боже! — промълви сподавено Грей. — Фейт… не казвай нищо повече. Замълчи за малко. Моля те!

Тя се притисна към него. Въпреки всичко я държеше в прегръдките си и у нея трепна надежда. Полюляваше я напред-назад, успокоявайки нея и себе си.

— Алекс е изпратил писмото — каза най-накрая с приглушен от косите й глас. — Освен мен само той знаеше, че татко не ми е оставил пълномощно и че без него ще настъпи истинска катастрофа. Затова не е рискувал. Беше много разстроен, почти колкото мене, и каза същото като теб: „Защо да бяга с Рене, нима не й се е наситил, след като от доста време се среща с нея?“ А майка ми си затваряше очите за любовните му връзки, така че… Мъртъв е. Наистина е мъртъв.

Задави се и гърдите му се надигнаха бурно до страната й. Фейт го прегръщаше силно и го привлече да легне. Той се вкопчи в нея, изпаднал в пълно отчаяние.

— Загаси… загаси лампата — помоли я той и тя веднага се подчини, защото разбираше, че иска да скрие сълзите си.

Трепереше в ръцете й, заровил мокрото си лице в гърдите й, и ридаеше неутешимо, Фейт плачеше и го галеше безмълвно по главата, раменете, сякаш му казваше, че не е сам. Без любовната интимност, която ги сближи през този ден, тя се съмняваше, че Грей щеше да й разреши да го види толкова уязвим. Но те бяха свързани, както сам той отбеляза. Нейният и неговият живот бяха преплетени от тяхното минало, а дългите часове на върховно удоволствие направи връзката сякаш неразрушима.

Нещо, което той каза я смущаваше, но не можеше да определи какво по-точно. Но изостави тази мисъл, тъй като в момента само той беше важен.

Малко по малко започна да се успокоява, но все така отчаяно се беше вкопчил в нея. Приглади косата му назад и откри мокрото от сълзи лице.

— Толкова години — изхълца той. — И го мразех, и го проклинах… и ми липсваше, а той през цялото време е бил мъртъв.

Още нещо трябваше да се насили да каже, нещо мъчително.

— Налага се езерото да бъде претърсено — подсказа тя и усети как той се сепна. Беше плувал там, беше ловил риба.

Имаше още въпроси за премисляне, но главата му натежа върху гърдите й и почувства, че силите му са изцедени докрай. Самата тя беше преуморена душевно и физически.

— Хайде да поспим — прошепна, галейки слепоочията му. — Ще говорим утре.

Сигурно се беше унесла, но въпреки изтощението някаква подсъзнателна мисъл я държеше в полусънно състояние. Въртеше се неспокойно до Грей. „Какво каза той? Спомена някакво писмо с пълномощно…“

Тялото му беше като пещ и от него прииждаше горещина на вълни. Цялата плувна в пот, въпреки вентилатора на тавана. Не отвори очи, но се напрягаше да проясни мисълта си. Това пълномощно… Защо Алекс е изпратил това фалшиво пълномощно така спешно, след като нито един разумен човек не е очаквал Ги да скъса напълно със семейството си и с бизнеса си? Не може да не е очаквал Ги да се обади…

Освен ако е знаел, че това е невъзможно.

Алекс.

Отвори очи и се взря объркано в странните червени отблясъци, които заливаха стаята. Горещината беше станала почти непоносима, въздухът пареше очите и ноздрите й.

Осъзна изведнъж какво става.

— Грей! — изкрещя тя и го раздруса силно. — Събуди се! Къщата гори!

* * *

Моника спря колата, където беше спирала и предишните два пъти — на едно пасище, което не се виждаше от къщата. Носеше черни дрехи и черни меки обувки, за да се промъква незабелязано. Никой не я усети, когато остави съобщенията си. За пакета се наложи да бъде по-внимателна, тъй като дойде през деня, но Фейт я улесни, като излезе. Само пусна пакета в пощенската кутия и избяга.

Слезе от колата с пистолета в ръка и се отправи към тъмния път. Нямаше много движение по него дори през деня, а ако се зададеше кола в мрака, щеше отдалеч да я види и да се скрие. Пък и по-леко се ходеше по асфалта, без да остават следи.

Някакво странно сияние се появи в нощното небе точно над дърветата. Моника се загледа озадачено в отблясъците. За секунди осъзна на какво се дължи и очите й се разшириха от уплаха. Гореше къщата и Грей беше там! От гърлото й се изтръгна вой и тя се затича.

* * *

Грей се изтърколи от леглото и я повлече със себе си на пода, където се дишаше по-леко, макар че лютивият дим гореше гърлото и дробовете при всяко вдишване. Грабна халата й от стола и го пъхна в ръцете й.

— Пролази към коридора и облечи това — нареди той. — Намери някакви обувки — бързо намери панталоните и обувките си. — Идвам веднага след теб.

Тя се подчини, като все поглеждаше през рамо, за да се увери, че идва след нея. Кашляйки жестоко, се загърна с халата.

След като се озоваха в коридора, видяха, че пламъците пълзят и по прозореца на тоалетната. Без да се замисля, Грей пропълзя там и издърпа няколко хавлиени кърпи от закачалката. По някакво чудо още течеше вода от чешмата и той намокри кърпите. Кашляше и се давеше, подавайки й една кърпа.

— Сложи я върху лицето си — каза пресипнало.

Тя уви кърпата пред устата и носа си и задиша малко по-леко.

Огънят като че ли ги обграждаше отвсякъде. Накъдето и да се обърнеха, се виждаха страшни червеникавооранжеви пламъци. Гъстият дим, който изпълваше къщата, отразяваше пламъците и те сякаш пълзяха от всички посоки. Как се бяха разпространили толкова бързо и как бяха погълнали цялата къща изведнъж? Огънят ставаше все по-буен, унищожавайки бързо къщата, и съскането прерасна в грохот. Горещината обгаряше кожата й, падаха искри като дъжд. Дъските под дланите й като че ли дишаха и ставаха все по-горещи и по-горещи и тя знаеше, че подът всеки момент ще пламне. Ако не се измъкнеха на мига, щяха да умрат.

Грей усещаше същото. Фейт не се движеше достатъчно бързо. Халатът й се усукваше около краката и й пречеше. Избута я грубо, за да върви пред нея, и започна да я тегли, стиснал колана й. Усещаше как дъските се нагорещяват все повече и му беше ясно, че ако най-много до минута не излязат, ще бъде късно. Напрягаше очите си, за да проникне през кълбата дим, и относителната тъмнина към предната част на къщата донякъде го обнадежди.

— Към предната врата! — извика, за да надвие грохота. — Още не се е запалила!

Къщата беше толкова малка, а входната врата й се видя безкрайно далеч, Фейт почти нямаше вече въздух. Зрението й се замъгли и всичко се завъртя пред очите й. Дъсченият под дереше коленете й, Грей я влачеше и болката я стресна. Напрегна всички сили, за да не изостава, като си повтаряше отчаяно: „Не спирай, не спирай, ако спреш и Грей ще спре, не спирай!“. Най-вече безумният страх за живота му я подтикваше да се движи.

Изведнъж Грей се изправи, залитайки, вдигна и нея и я притисна до себе си. Погледна замаяно любимото лице, почерняло от дим и сажди.

— Приготви се! — извика и като покри нажежената дръжка със своята кърпа, отвори рязко вратата.

Сви се, когато пламъците плъзнаха навътре със свистене, но после спаднаха за миг също така бързо. Грабна Фейт под мишница като футболна топка и се затича през горящия портал.

Беше набрал скорост, прелетя през верандата и двамата паднаха с главите напред в безмълвната тъмнина. Грей се извъртя, за да поеме удара и да я предпази, но все пак и двамата се стовариха тежко на ливадата. Той чу как тя задъхано изохка, но бяха още опасно близо до къщата и не можеше да се бави, за да види дали не се е наранила. Подхвана я под мишницата и я затегли.

— Върви! Да се махнем по-далеч от къщата!

— Не! — чу се един дрезгав, ужасен глас. Свистенето и фученето на пламъците почти заглушаваха думите. — Грей, защо си тук?

Грей бавно се изправи, като придържаше Фейт, и машинално я бутна зад себе си. Озоваха се между две опасности — бушуващия пожар зад гърба им и пушката в ръцете на мъжа, когото познаваше, откакто се помнеше, и който беше за него любимият чичо, а по-късно скъп приятел и съветник.

— Не! — простена Алекс. Очевидно не можеше да повярва, че Грей стои срещу него. — Смятах, че тя е сама! Кълна се, Грей, никога не бих застрашил живота ти…

Огънят пламтеше зад тях и Грей пристъпи неволно напред, тъй като искаше отчаяно да отдръпне Фейт от парещата жега. Не сваляше очи от Алекс. Пристъп на силна кашлица го спря. Фейт също се давеше зад гърба му, но той не й разрешаваше да излезе напред.

В главата му се завъртяха няколко ужасни подозрения и всичките го отвращаваха. Когато си възвърна способността да говори, се изправи, изтри рукналите сълзи и попита така грубо, че гласът му беше почти неузнаваем:

— Ти ли изпрати заплахите? А котката…

— Не — отрече Алекс с нелепо негодувание предвид обстоятелствата. — Не бих направил подобно нещо.

— А би ли подпалил къщата на една невинна жена, за да я убиеш? — попита Грей хладно, а резкият му тон подразни слуха още повече.

— Смятах, че ще се измъкне — отвърна Алекс с безочлива логика. — Нито ти успя да я накараш да се махне, нито заплахите. Не виждах друг начин. Нейните въпроси щяха да разстроят Ноел, а това аз не мога да разреша.

Грей се изсмя дрезгаво.

— Хич не ти е пукало дали мама ще се разстрои — озъби се той. — Страхувал си се, че ще разбере какво се е случило с татко.

— Не е вярно! — вбеси се Алекс. — Винаги съм я обичал! Знаеш много добре!

— Толкова много ли я обичаш, че си застрелял баща ми, за да бъде твоя?

Грей хвърли обвинението в лицето му, разярен от посегателството върху живота на Фейт и от прозрението, че е убил баща му. Едва се сдържаше да не се хвърли и да го удуши с голи ръце. Възпря го само страхът, че ако не успее, Фейт ще умре.

Още стояха в опасна близост с горящата къща и адските отблясъци играеха върху тях, осветявайки огненочервен кръг, отвъд който тъмнината беше непрогледна.

Лицето на Алекс се сгърчи от болка.

— Нямах намерение да го убивам! — изкрещя той. — А само да го спра… искаше да се развежда с Ноел! Унижението щеше да я убие! Опитах се да го накарам да разсъждава разумно, но той беше непреклонен. Господи, как е възможно мъж да предпочете тази уличница пред майка ти! Мислех, че е полудял, и сигурно е било така.

Иронията в твърдението на Алекс, че Ги е бил побъркан, не убягна на Грей. В този момент за негов ужас Фейт с рязко движение се измъкна от защитата на тялото му.

— И затова го застреля — изрече тя с толкова прегракнал глас, че едва я чу сред бученето на пожара. — Заплашил си майка ми, че ще обвиниш нея, ако каже и дума. Няма никакво съмнение на кого ще повярват в този град.

Алекс я погледна свирепо и с такава ярост, че пушката затрепери в ръцете му. Грей притегли Фейт до себе си. Не се страхуваше, че Алекс ще посегне на него. Но Фейт… о, боже… би я убил на секундата. Грей го виждаше в очите му.

— Твоето завръщане не влизаше в сметките — каза й адвокатът. — Това теб не те засяга. Но ти нямаше да си затвориш устата, щеше да продължиш да разпитваш, даже нае онзи стар негодник да си завира носа, където не му е работа, и…

— И него ли уби? — прекъсна го тя с изкривено от гняв лице. — Уби ли го?

— Наложи се, тъпа кучко! — извика Алекс, извън себе си от ярост. — Вече се досещаше… попита ме дали Ноел е имала любовна връзка… Тя не беше такава…

— И неговия труп ли хвърли в езерото, както на Ги? — разфуча се Фейт, цялата разтреперана.

Грей чувстваше, че не от страх трепери, а от гняв, отражение на неговия собствен, и изведнъж като в кошмар прозря поведението й. Фейт не е имала голям избор, когато е решила как да постъпи. Преднамерено е предизвикала убиеца, за да се издаде, дори с опасност за живота си.

„Пробвала е какво ще стане като насън“ — помисли си той разярено. Дано да успее да я спаси от Алекс. Дръпна я внезапно силно и я бутна отново зад себе си, надявайки се, че Алекс няма да стреля в него, за да убие нея. Тя се заизвива, за да избяга. Алекс ги гледаше втренчено как се борят — Фейт се мъчеше да се освободи от Грей, за да не пострада, а той я държеше по същата причина. Красивото лице на Алекс се сгърчи.

— Остави я! Тя не заслужава, Грей! Ще се отърва от нея и всичко ще продължи постарому. Та тя е Девлин; кой ще го е грижа! Тя съсипа всичко! Ги беше най-добрият ми приятел! Аз го обичах! Но него го няма… мъртъв е… Трябваше да измисля нещо.

— Защо не се предадеш? — предложи Грей, като се стараеше гласът му да прозвучи спокойно. Най-накрая усмири Фейт и я стисна в прегръдките си. Само да можеше да приспи вниманието на Алекс, за да се приближи достатъчно и да блъсне цевта на пушката нагоре… Беше много по-силен от възрастния мъж и щеше да го надвие. — Ако е било нещастна случайност, няма да…

— О, моля те! Аз съм адвокат, Грей. Ще ме обвинят в непредумишлено убийство, но все пак ще трябва да излежа присъда — той поклати глава. — Ноел повече никога няма да ми проговори… няма да погледне човек, бил в затвора. Съжалявам, но начинът е един.

Алекс вдигна пушката, прицели се и Грей разбра, че ще стреля.

Блъсна Фейт и нападна Алекс. Видя как дулото се отмести встрани към Фейт и се хвърли към Алекс с устрем, с какъвто никога не беше нападал, когато играеше футбол. Изстрелът изплющя в нощта и опари страната му. Сграбчи дулото и го обърна нагоре, като същевременно се стовариха на земята и от удара Грей изпусна пушката. Алекс се претърколи с изненадваща бързина, грабна оръжието и се изправи. Грей също скочи на крака и започна да се приближава към Алекс. Не посмя да се огледа къде е Фейт, нямаше да понесе гледката, ако… Почувства нетърпима болка при мисълта, че я е изгубил. Изпълнен с ужас и гняв, пристъпваше към убиеца. Лицето му беше сковано и не предвещаваше нищо добро.

— Не! — отстъпи няколко крачки Алекс. — Грей, не ме принуждавай да застрелям и теб…

— Мръсник!

Писъкът дойде от тъмнината. Заслепен от пламъците, Грей отначало нищо не виждаше. После Моника се появи, облечена в черно, поради което беше останала почти невидима. Лицето на сестра му беше мъртвешки бледо, а очите й — обезумели.

— Мръсник! — изпищя отново, приближавайки се към Алекс като фурия. Револверът проблясваше в ръката й. — През всичките тези години… ме чукаше… представяше си, че съм майка ми… убиецът на моя баща!

Може би Алекс усети намерението й да стреля. Може би се стресна от появата й и от писъците й и насочи пушката към нея. Грей се хвърли отново към него, като изрева от отчаяние, че няма да успее да го стигне навреме, както и преди малко.

Моника затвори очи и дръпна спусъка.