Линда Хауърд
Онази нощ (1)

Първа глава

Беше идеален ден за фантазиране. Следобедът преваляше, сенките се издължаваха там, където слънчевите лъчи проникваха през гъстите корони на дърветата, но чистата златиста светлина се губеше във върховете им и оставяше гората да чезне в тайнствен сумрак. Нажеженият влажен летен въздух беше наситен с аромата на розова сладост от нектар на орлови нокти, примесен с богатия кафеникав мирис на земя и гниеща растителност, както и със свеж зелен дъх на листа. За Фейт Девлин ароматите имаха цвят и от малка обичаше да определя цвета на миризмите, които я заобикаляха.

Повечето цветове бяха очевидни, извлечени от вида на нещата. Земята естествено миришеше кафяво; свежата, остра миризма на листа съвсем естествено изникваше във възприятията й зелена. Ароматът на грейпфрут беше светложълт. Никога не беше вкусвала от този плод, но веднъж в бакалницата взе един, предпазливо го подуши и благоуханието му избухна горчиво-сладко във вкусовите й усещания.

Беше лесно да оцветява миризмата на неодушевените предмети във въображението си; трудността идваше с цвета на мириса на хората, тъй като те никога не се характеризираха с едно-единствено качество и у тях се преливаха най-различни цветове. Цветовете нямаха същия смисъл в мириса на хората както онзи, който излъчваха предметите. Около майка й Рене се носеше тъмен, пикантен, червен дъх, тук-там примесен с черни и жълти отсенки, но пикантният червен аромат почти поглъщаше другите цветове. Жълтото на материята означаваше нещо хубаво, но не и у хората; същото се отнасяше за зеленото или поне за някои негови нюанси. Баща й Еймъс представляваше противна комбинация от зелено, мораво, жълто и черно. Наистина с лекота си я представяше, тъй като от най-ранно детство той предизвикваше у нея незабавна асоциация за повръщане. Пиене и повръщане, пиене и повръщане, само това правеше нейният баща. Е, и пикаеше. Пикаеше много.

„Най-прекрасната миризма на света е Грей Руйяр“ — мислеше си Фейт, шляейки се из гората, заглеждайки се в пленената слънчева светлина, и изпълнена със своето тайно щастие, скътано дълбоко у нея.

Фейт живееше само за да го зърне, когато отиваше в града, а ако се случеше достатъчно наблизо, за да чуе буботещия му дълбок глас, загубваше ума и дума от радост. Днес се озова толкова близо до него, че го подуши и всъщност той я докосна. Още беше захласната от преживяването.

Отидоха с Джоди, по-голямата й сестра, в магазина в Прескът, тъй като сестра й беше откраднала пари от чантата на Рене и искаше да купи лак за нокти. Мирисът на Джоди беше оранжево-жълт — бледо подобие на аромата на Рене. Излизаха от магазина със скъпоценния яркорозов лак, грижливо скътан в сутиена на Джоди, за да не го види Рене. Сестра й носеше сутиен от три години почти, а беше едва на тринайсет и постоянно дразнеше Фейт по този повод, тъй като тя направи единайсет години, но все още нямаше гърди. Напоследък плоските детски гърди на Фейт, бяха започнали да се наливат и тя се гърчеше от притеснение някой да не забележи. Съзнаваше ясно как са наболи под тънката тъмночервена тениска с емблемата на Държавния университет в Луизиана, която носеше, но когато едва не се сблъскаха на тротоара с Грей, който влизаше в магазина, Фейт забрави за издайническата си тениска.

— Хубава блузка — отбеляза той, а очите му се смееха, когато я потупа по рамото.

Грей се беше върнал за лятната ваканция. Беше първокурсник в университета и играеше във футболния отбор като защитник. На деветнайсет години беше висок метър и деветдесет и още растеше и тежеше сто килограма, Фейт знаеше тези подробности от спортната страница в местния вестник. Знаеше, че пробягва дълги разстояния, че има страхотно бърз удар, каквото и да означаваше това. Знаеше още, че е красив, но не лигаво, а с необузданата и бурна красота на състезателния жребец победител на баща му — Максимилиан. Неговият френско креолски произход беше очевиден от матовия тен и от конструкцията на лицето му. Гъстата черна коса падаше до раменете му и по този начин приличаше на средновековен рицар, случайно попаднал в наши дни. Фейт четеше всички романи за рицари и благородни дами, които успяваше да намери, и познаваше кой е рицар.

Рамото й изтръпна, когато Грей го докосна, а зърната й набъбнаха още повече и тя се изчерви и сведе глава. Сетивата й се зашеметиха от неговия мирис — богата комбинация, която не можеше да определи ясно — топла, с дъх на мускус и с още по-тъмночервено отколкото на Рене, наситена със събуждащи желания цветове, преливащи в дълбоки, разкошни нюанси.

Джоди изпъчи заоблените си гърди под блузката без ръкави в крещящо розов цвят. Не беше закопчала горните две копчета.

— А за моята какво ще кажеш? — попита тя, като се нацупи леко, както беше виждала да го прави Рене стотици пъти.

— Грозен цвят — каза Грей, а тонът му стана сериозен и презрителен, Фейт знаеше защо. Заради Рене, която спеше с неговия баща Ги. Беше дочула как хората говорят за Рене, знаеше и какво значи „курва“.

Профуча край тях и изчезна в магазина.

Джоди се зазяпа след него за няколко секунди, после обърна алчни очи към Фейт.

— Дай ми твоята тениска.

— Много е малка за теб — отговори Фейт ужасно доволна, че това е самата истина. Грей хареса нейната блузка, докосна я и тя нямаше никакво намерение да я даде.

Джоди се намръщи при този безспорен факт. Фейт беше дребна и мършава и дори нейните тесни рамена опъваха по шевовете тениската, която носеше от две години.

— Тогава ще си купя същата — заяви Джоди.

Тя също щеше да си купи, мислеше си в този момент Фейт, зареяла замечтан поглед в потрепващите по дърветата слънчеви петънца. Но Джоди няма да облече онази, която Грей докосна. Щом се прибраха вкъщи, Фейт веднага я съблече, грижливо я сгъна и я скри под дюшека си. Единственият начин да бъде на мерена беше, когато се сменят чаршафите, и тъй като само Фейт ги сменяше, тениската беше в безопасност и можеше да спи върху нея всяка нощ.

Грей. Силата на чувствата й я плашеше, но тя не можеше да ги контролира. Само да го зърнеше и сърцето й така лудо се разтуптяваше в мършавите й гърди, та чак ребрата я заболяваха. Пламваше и зъзнеше едновременно. Грей беше като бог в малкия град Прескът, Луизиана; беше чувала хората да казват, че прилича на див самец, но зад гърба му били парите на Руйяр и даже като малък излъчвал суров и дързък чар, който карал женските сърца да тръпнат. Семейство Руйяр беше отдало дължимото в умножаването на разбойниците и ренегатите, а Грей беше най-дивият от цялата компания. Но той беше Руйяр и дори най-големите безобразия вършеше със стил.

Въпреки всичко към Фейт никога не прояви грубост, за разлика от някои други хора в града. Сестра му Моника се изплю по тях, когато Фейт и Джоди я срещнаха веднъж, Фейт беше доволна, че тя живее в Ню Орлиънс и учи в едно от онези изискани частни девически училища, и рядко се прибира вкъщи, дори през лятната ваканция, тъй като гостувала у приятели. От друга страна, сърцето на Фейт се облива в кръв месеци наред, когато Грей замина, за да учи в университета. Батън Руж не беше чак толкова далече, но през футболния сезон той нямаше много свободно време и си идваше само за празниците. Щом разбереше, че се е върнал, обикаляше из града, където можеше да го зърне за миг как се шляе с ленивата грация на голяма котка, ужасно висок и силен и опасно прелъстителен.

Беше лято и той прекарваше повечето време на езерото, което беше една от причините за следобедната експедиция на Фейт в гората. Езерото беше частна собственост, повече от две хиляди акра, изцяло в землището на Руйяр. То беше продълговато, с много извивки; на места широко и съвсем плитко, на други — тясно и дълбоко. Голямата бяла господарска къща на семейство Руйяр се издигаше в източния му край, а съборетината на Девлинови — в западния, но всъщност нито една от двете не беше в непосредствена близост до водата. Само лятната вила на Руйяр се намираше до самия бряг — едноетажна къща с две спални, кухня, дневна и защитена с мрежа веранда, която опасваше цялата сграда. Малко по-надалеч от лятната къща бяха навесът за лодки, кеят и тухленото огнище за печене на скара. Понякога през лятото Грей и приятелите му се събираха тук и си устройваха луди следобедни купони с плуване и гребане, а Фейт се промъкваше зад дърветата в края на гората, за да го гледа.

Надяваше се и днес да бъде там и както всеки път при мисълта за него я изпълни болезнено нежен копнеж. Би било прекрасно да го види за един ден-два пъти.

Ходеше боса, с овехтели шорти и кльощавите й крака бяха незащитени от бодливи храсти и змии, но както всички земни твари в гората Фейт беше у дома си. Змиите не я плашеха и не обръщаше внимание на бодливите храсти. Дългата й червена коса непрекъснато влизаше в очите й, затова я беше прибрала и завързала с ластик. Промъкваше се като привидение между дърветата, големите й котешки очи бяха замечтани, тъй като във въображението си виждаше Грей. Може би ще бъде при езерото, може би един ден ще я види в храстите или как наднича иззад дърветата, ще помаха с ръка и ще каже: „Не се крий, ела при нас“. Отдаде се на този чуден блян да бъде приета в компанията на смеещите се, боричкащи се деца със слънчев загар, да бъде едно от онези добре оформени момичета с оскъдни бикини. Още преди да стигне края на гората, мерна сребристо проблясване и разбра, че корветът на Грей е паркиран пред къщата. Сърцето й лудо се разтуптя. Той беше тук! Промъкна се предпазливо и се спотаи зад един дебел ствол, но след миг осъзна, че не се чува нищо, нито плясъците във водата, нито смях, нито викове.

Сигурно ловеше риба на кея или беше излязъл с лодка в езерото. Фейт се приближи и погледна кея, но по цялото му протежение нямаше никого. Обзе я разочарование. Ако беше излязъл с лодка, кой знае колко щеше да се забави и тя нямаше да може да го дочака. Беше откраднала това време за себе си, но трябваше бързо да се върне вкъщи, да започне да готви за вечеря и да се погрижи за Скоти.

Тъкмо се обърна, за да тръгне, и дочу приглушен звук. Спря се и наостри уши, за да определи откъде идва. Излезе от гората на открито и направи няколко крачки към къщата. Тогава долови тих, неразбираем шепот. Сърцето й отново се разтуптя; и все пак той беше тук. Но как да го зърне от гората вътре в къщата! Но ако се приближеше, можеше да чуе гласа му, а тя само за това се молеше.

Фейт притежаваше невероятни умения да се промъква безшумно. Босите й крака не вдигаха никакъв шум, докато се приближаваше към къщата, избягвайки прозорците. Шепотът като че ли идваше от задната страна на вилата, където се намираха спалните.

Добра се до верандата, клекна присвита на стълбите и наостри пак уши, за да чуе какво се говори, но не схвана нито една дума. Позна гласа на Грей; не можеше да сбърка дълбокия му тембър. Беше изключително характерен поне за нея. После до слуха й стигна пъшкане, нещо като стенание, но гласът беше по-звънлив.

Привлечена непреодолимо от любопитство и от магнетизма на неговия глас, Фейт се изправи и натисна бравата на вратата с мрежа против насекоми, която водеше към верандата. Резето не беше пуснато. Открехна едва-едва, колкото да се промъкне котка, и провря мършавото си гъвкаво тяло, после също толкова безшумно затвори вратата. Пролази по дъсчения под на верандата до отворения прозорец на една от спалните, откъдето й се струваше, че идват гласовете.

Чу още едно стенание.

— Грей — изохка другият глас. Беше женски — напрегнат и треперещ.

— Шшшт — промърмори той. Звукът беше тих и едва стигна до Фейт. Изрече още някакви думи; сториха й се безсмислени. Минаха покрай ушите й, без да ги разбере. После той каза:

— Ma cherie — и нещата си дойдоха на мястото. Говореше на френски, осъзна тя, и веднага думите станаха разбираеми, сякаш този лек подтик е бил необходим, за да открият звуците необходимия ритъм в нейния мозък. Въпреки че Девлинови не бяха нито френски преселници от Акадия, нито креоли, Фейт разбираше почти всичко, което говореше той. Повечето хора от енорията говореха и разбираха малко или много френски.

Като че ли се опитваше да придума изплашено куче да дойде при него, така й прозвуча. Гласът му беше топъл и монотонен, думите се лееха успокоителни и гальовни. Момичето проговори отново и в гласа му още се усещаше напрежение, но и унес.

Изпълнена с любопитство, Фейт се промъкна леко и предпазливо надигна глава, за да надникне от края на отворения прозорец. Онова, което видя, я накара да се вцепени.

Грей и момичето бяха голи в леглото, което беше опряно до стената под прозореца. Нямаше как да я видят, което беше истинско щастие, защото дори да гледаха право към нея, тя нямаше да може да помръдне.

Грей беше с гръб към нея, а върху лявата му ръка се виждаше главата на момичето с разрошена руса коса. Той се беше навел над нея с жест, от който дъхът на Фейт секна — хем покровителствен, хем хищен. Целуваше момичето дълго и безмълвно и в стаята не се чуваше нищо друго, освен дълбоки въздишки, а дясната му ръка… стори й се сякаш… той сякаш беше… после смени позицията си и Фейт видя съвсем ясно, че дясната му ръка беше между голите бедра на момичето.

Почувства се замаяна и осъзна, че гърдите я болят, тъй като сдържаше дъха си. Внимателно издиша и притисна страната си към бялата дървена стена. Знаеше какво правят. Беше на единайсет, но вече не беше малко момиче, макар и гърдите й дори да не бяха започнали да растат. Преди няколко години чу Рене и баща си да вдигат подозрителен шум в тяхната спалня и по-големият й брат Ръс беше обяснил цинично и образно какво става. Беше виждала също как го правят кучета и беше чувала пронизителното пискливо мяукане на котките по време на същото действие.

Момичето изкрещя и Фейт надникна пак. Сега Грей беше върху нея, все още шепнещ на френски, приласкавайки я, усмирявайки я. Говореше й колко е красива, колко силно я желае, колко страстна и нежна е тя. И нареждайки, се подпря на лакътя на лявата си ръка, а дясната пъхна между телата им. От своето място Фейт не виждаше какво прави, но независимо от това знаеше. Шокирана, позна момичето: Линдзи Партейн. Баща й беше адвокат в Прескът.

— Грей! — изкрещя Линдзи с изтъкан от напрежение глас. — О, Господи!…

Мускулестите задни части на Грей се стегнаха, момичето се изви като дъга под него и изкрещя отново. Прилепи се към тялото му; викаше от върховно удоволствие. Вдигна дългите си крака и единия уви около кръста му, другия сплете с неговия крак.

Той започна да оттласква младото си тяло, потрепващо от сила. Сцената беше груба и смущаваща, но в нея имаше и красота, която прикова вниманието на Фейт. Грей беше грамаден и силен, смуглата му фигура беше грациозна и много мъжествена, а Линдзи се открояваше слаба, с хубави форми и трогателно женствена в прегръдката му.

Виждаше се, че и тя го приласкава, и че това й доставя огромна наслада. Деликатните й ръце шареха по гърба му, извиваше главата си назад и заедно с неговия бавен ритъм повдигаше ханша си.

Фейт не откъсваше поглед от тях, очите й заблестяха. Не беше ревнива. Грей стоеше толкова много над нея във всяко отношение, а тя беше още толкова малка, че никога не беше мислила за него с любовно чувство или с чувство за притежание. Грей беше блестящият център на нейната вселена, достоен да бъде боготворен отдалеч и тя примираше от щастие само да го зърне случайно. А днес той всъщност говори с нея, докосна блузката й и тя се намери в рая. Не можеше да си представи себе си на мястото на Линдзи — гола в прегръдките му, нито пък какво е усещането.

Движенията на Грей станаха по-бързи и момичето се разкрещя, извиващо се към него, като че ли изпитваше болка, но Фейт знаеше инстинктивно, че нищо не го боли. Грей вече блъскаше с все сила с глава от метната назад, косата на слепоочията му беше влажна, а краищата й бяха полепнали по потните му рамене. Изопна се и потрепери, а от гърлото му избухна дълбок и див стон.

Сърцето на Фейт биеше лудо и зеленикавите й котешки очи бяха станали огромни, когато се откъсна от прозореца и се измъкна от верандата през мрежестата врата така безшумно, както се беше промъкнала. Ето какво било! Беше видяла Грей да го прави. Без дрехи той беше даже по-красив. Не сумтеше отвратително и не грухтеше като свиня подобно на баща й, който всеки път, когато беше горе-долу трезвен, отвличаше Рене в спалнята, което през последните две години не се случваше много често.

„Ако бащата на Грей — Ги, е толкова красив, колкото сина си, когато го прави — беше си помислила с ожесточение Фейт, — не упреквам Рене, че е избрала него пред татко.“

Добра се до потайността на гората и безшумно се шмугна между дърветата. Беше станало късно и по всяка вероятност щеше да изяде бой с каиш от баща си, когато се прибере, тъй като не е започнала навреме да приготвя вечерята му и не се е погрижила за Скоти, както се очакваше от нея, но си струваше. Беше видяла Грей.

* * *

Изтощен, опиянен, разтърсен и задъхан след последните вълни на оргазма, Грей вдигна глава от шията на Линдзи. Тя също дишаше на пресекулки със затворени очи. Почти цял следобед му отне, за да я прелъсти, но усилията си заслужаваха. С тази дълга и бавна подготовка сексът се оказа дори по-хубав от очакванията му.

С периферното си зрение долови преминаването на нещо цветно, едва забележимо движение и погледна през прозореца към гората отвъд верандата. Зърна за миг дребна, крехка фигура с тъмночервена коса, но това му беше достатъчно да познае малката дъщеря на Девлин. Защо детето се мотаеше из гората толкова далеч от тяхната колиба? Грей не каза нищо на Линдзи, тъй като тя щеше да изпадне в паника, ако предположеше, че някой я е видял да се промъква тайно с него във вилата, дори да е бил от онези боклуци Девлинови. Беше сгодена за Дуейн Мутон и нямаше да приеме лекомислено нещо, което би опропастило този годеж, дори своите сексигри. Семейство Мутон не беше така богато като Руйяр и никой в тази част на Луизиана не можеше да се мери с тях, но Линдзи знаеше, че ще върти на пръста си Дуейн, докато с Грей не можеше и да се надява да се държи по същия начин. Грей беше по-изгодна партия, но като съпруг нямаше да бъде особено удобен, а пък Линдзи беше доста опърничава и пределно ясно й беше, че на него няма да й минават номерата.

— Какво има? — прошепна тя, милвайки го по рамото.

— Нищо — обърна се към нея и я целуна страстно, после разплетоха телата си и той седна на ръба на леглото. — Току-що забелязах колко късно е станало.

Линдзи погледна през прозореца издължените сенки и седна, изохквайки.

— Боже мой, поканена съм на вечеря у Мутон! Няма да успея да се приготвя навреме!

Скочи от леглото и грабна купчината дрехи и бельо.

Грей се облече съвсем спокойно, но хлапето на Девлинови не излизаше от ума му. Видя ли ги и ако ги е видяла, ще го разтръби ли? Беше странно малко дете, по-свенливо от голямата си сестра, у която вече се забелязваха признаци, че ще стане същата уличница като майка си. Но по-малката имаше умните очи на възрастен на мършавото си детско личице, очи, които му приличаха на котешки — тъмнозелени, със златисти петънца и понякога бяха зелени, понякога — жълтеникави. Чувстваше, че не е изпуснала много от сцената. Сигурно знаеше, че майка й задоволява сексуалния апетит на баща му и живеят в онази съборетина, без да плащат наем, за да бъде Рене под ръка на Ги Руйяр винаги когато я пожелаеше. Детето нямаше да сглупи срещу който и да е Руйяр.

Горкото момиче с очи на фея. Родено сред изметта, нямаше никакъв шанс да се измъкне, даже се съмняваше дали иска. Еймъс Девлин беше зъл пияница и двете по-големи момчета Ръс и Ники бяха мързеливи и крадливи побойници и вече се виждаше, че и те се превръщат в пияници. Майка им Рене също обичаше да си пийва, но внимаваше алкохолът да не я опропасти като Еймъс. Беше сочна и хубава, въпреки че беше родила пет деца — с тъмночервена коса, каквато само най-малката й дъщеря беше наследила, както зелените очи и кадифената нежна кожа. Рене не беше зла като Еймъс, но не беше и майка на тези деца. Интересуваше се само от едно: от чукане. В енорията говореха за нея, че е като крайпътна кръчма. Всеки е добре дошъл и можеше да влезе, особено ако е готов да се просне върху нея. Тя излъчваше секс, похотлив секс и мъжете хукваха след нея като песове след разгонена кучка.

Джоди, по-голямата дъщеря, беше истинска беля за всеки зрял мъж, дебнеща, за който и да е възбуден здравеняк, навъртащ се наоколо. Притежаваше апетита на Рене, когато ставаше въпрос за секс, и той дълбоко се съмняваше, че е девствена, макар да беше още ученичка в прогимназията. Тя постоянно му се предлагаше, но не успяваше да го изкуши. По-скоро щеше да чука змия, отколкото Джоди Девлин.

Най-малкият син в семейство Девлин беше бавноразвиващ се. Грей го беше зървал един-два пъти и той винаги беше залепен за най-малката дъщеря… как й беше името, да му се не види? Фей? Фей с очи на фея? Не, друго беше, нещо като вяра, да — Фейт, което означаваше вяра. Точно така се казваше. Смешно име за една Девлин, след като нито Еймъс, нито Рене бяха религиозни.

Детето беше обречено с подобно семейство. След още някоя година щеше да тръгне по пътя на майка си и сестра си, тъй като друго няма да е видяла. Но дори и да разбере, че има нещо по-добро, момчетата ще подсмърчат около нея само защото носи името Девлин, и тя няма да издържи дълго.

Цялата околия знаеше, че баща му прави секс с Рене от години. Въпреки че обичаше майка си, Грей не можеше да обвинява Ги, че кръшка. По-безтелесно същество не беше виждал. На трийсет и девет беше все така прекрасна като Богородица, спокойна и далечна. Сякаш беше недокосната, дори от децата си. Истинско чудо беше, че изобщо имаше деца. Разбира се, Ги не й беше верен и никога не е бил за облекчение на Ноел. Ги Руйяр беше страстен и похотлив и обиколи доста легла, преди да се укроти донякъде при Рене Девлин. Но Ги винаги се държеше с нежно внимание към Ноел и Грей знаеше, че никога няма да я напусне заради евтина уличница като Рене.

Имаше само едно лице, което явно се разстройваше от тази спогодба — сестра му Моника. Изтощена от емоционалната студенина на Ноел, обичаше със сляпо безразсъдство баща си и го ревнуваше жестоко от Рене и заради майка си, и заради времето, което прекарваше с Рене. Сега Моника беше заминала за своето училище и при приятелите си и вкъщи беше много по-спокойно.

— Грей, побързай! — извика обезумялата от притеснение Линдзи.

Той облече риза с къси ръкави, но не я закопча.

— Готов съм — целуна я и я потупа по задничето. — Не се тревожи, cherie. Само трябва да се преоблечеш. Всичко друго у теб е красиво, точно каквато си ти.

Тя се усмихна, зарадвана от комплимента, и се успокои.

— Кога можем да повторим същото? — попита тя, докато излизаха от къщата.

Грей се засмя високо. Отне му почти цяло лято, за да я свали, и не искаше да губи повече време. След като вече я има, безпощадното му желание се изпари.

— Не зная — отговори лениво той. — Ще се връщам в колежа за футболните тренировки.

За нейна чест тя не се нацупи. Отметна глава, за да развее вятърът косата й, докато спортният автомобил се носеше по черния път към магистралата, и му се усмихна.

— Както се случи.

Тя беше една година по-голяма от него и не й липсваше самоувереност.

Корветът излезе на асфалта и леко занесе. Линдзи се разсмя, а Грей с лекота управляваше мощната спортна кола.

— Ще те откарам до вас за пет минути — обеща. И той не искаше по никакъв начин да попречи на годежа й с Дуейн.

Мислеше си за малката слабичка Фейт Девлин и се чудеше дали се е прибрала невредима вкъщи. Не биваше така да скита из гората сама. Можеше да пострада или да се изгуби. И още по-лошо, макар и да беше частна собственост, езерото привличаше местните гимназисти като магнит и Грей не си правеше никакви илюзии за хлапаците в пубертета. Ако я срещнеха и през ум нямаше да им мине колко е малка, а само, че е Девлин. Горката Червенокоска нямаше да има никакъв шанс срещу глутница вълци.

Някой трябваше да бди над това дете.