Уилям Дийл
Машината на Шарки (30)

27

Шарки се раздвижи и се обърна по гръб, но усети, че не може да премести крака си и се отказа. При втория опит разбра, че около глезена му има въже. Бе вързан за нещо. Отвори очи, но образите пред него затанцуваха лудо из стаята. Пригади му се и той пак затвори очи.

Болката във врата и слепоочията му бавно набъбна.

Стисна очи и остана неподвижен. Имаше чувството, че се люшка, че се клати напред-назад.

Още ми се вие свят, помисли си той.

Тогава чу някакъв странен писък — жален вик, който сякаш се повтори няколко пъти, преди да отшуми. Ръцете му настръхнаха.

Боже мой, помисли си той, какво беше това?

Звукът се повтори — тъжен крясък, който угасна бавно, за да получи в отговор друг вик, още по-далечен и по-протяжен. Шарки разпозна звука. Това бе двойка гмурци, писнали тъжно в нощта, за да си разменят по един копнеещ любовен зов.

Гмурец? Той продължаваше да лежи, като се мъчеше да определи източника на всеки шум около себе си. Всичко бавно започваше да се изяснява: обтягаха се въжета, скърцаха дъски, някъде под него се плискаше ритмично вода в дърво. Той бе на лодка.

Отвори очи и премигна, опитвайки се да фокусира погледа си. Стаята бе със затъмнени прозорци, осветена единствено от фенера, увиснал на малка арка под тавана. Той остана хипнотизиран от люшкащата се светлина. Отново започна да му се гади. Той стисна зъби, за да не повърне и погледна встрани от светлината.

Каютата бе малка. Шарки лежеше на ниското долно легло под пружината на втора постеля над него. Едната стена на помещението се извиваше навътре, на нея имаше кръгъл прозорец. От другата страна плетена рогозка отделяше кабината от по-голямо помещение. Вратата бе тежка, направена от някакво тъмно дърво. Розово дърво или махагон. Другият ъгъл на каютата, срещу леглото му, бе тъмен. Фенерът хвърляше малък сноп светлина върху един стол и една маса в центъра на помещението. Отнякъде се носеше миризма на свинско, готвено в чесън.

В тъмнината срещу него въгленчето на цигара затлея за момент. Той се съсредоточи, опитвайки се да различи някаква фигура или форма, но в сянката не се виждаше нищо.

После си спомни за Гризача.

По дяволите! ПО ДЯВОЛИТЕ!

Опита се да сподави напиращите в очите му сълзи, но те все пак бликнаха и потекоха по страните му. Той вдигна ръка и ги избърса.

— Е, добре дошли обратно при живите, мистър Шарки — каза глас от тъмнината.

Той се вторачи в сянката.

— Не, не се опитвайте да ме видите — каза гласът. — Твърде тъмно е. Само ще се напрягате ненужно.

Лодката бе голяма. Може би цяла яхта. Не би могла да плава по реката. Тогава гмурецът изпищя отново. Докарали са ме в езерото, каза си Шарки, на седемдесет мили от Атланта.

Глас, дрезгав и разтреперан от изтощение, който той в първия момент не можа да познае, каза:

— Къде е партньорът ми?

Господи, помисли си той, нима това бе моят глас?

Това бе един слаб, хленчещ, носов глас, от който Шарки се отврати.

— Помина се — каза гласът от тъмнината. — Но жертвата бе неизбежна.

Яростта лумна в главата на Шарки като торнадо. Но той успя да замълчи. С разговори нищо нямаше да постигне. Сега можеше да мисли само за едно — за бягство. Концентрирай се, каза си той. Трябва да има изход. Ще успееш. Той погледна към глезена си. Бе вързан здраво за рамката на леглото. По якето му имаше петна от кръвта на Гризача. Огънят в него отново се разпали.

Нека един от тях само да довърша. Искам да видя как му изгасват очите, както гледах очите на Лари.

— Hai, Люнг — каза гласът в сенките и вратата се отвори. Влязоха трима души. Бяха азиатци, ниски и стегнати, с широки, твърди черти, сплескани носове и ниски клепачи. Носеха бели фланелки, опънати над твърдите мускули и стегнатите стомаси под тях. На рамото на единия имаше обгорена дупка в материята и петно от кръв около нея. Под фланелката се виждаше издутината от превръзката.

Жалко, че не бе пет пръста по-долу и малко вляво, ти грозен кучи сине.

Друг имаше шина между лакътя и китката си.

Прощавай, Гриз, че не се представих по-добре.

Мъжът с шината остана до вратата, докато другите двама се доближиха до леглото, развързаха стъпалото му и го вдигнаха на крака. Коленете му поддадоха и те го хванаха под мишниците. Образите пред него затрепериха. Стаята плуваше, размазана и неясна.

Дим се извиваше от сянката в ъгъла и се събираше на пластове под светлината на фенера. Шарки пак се вторачи към скрития там човек, като се опита да адаптира очите си към тъмнината.

— Ако се опитвате да си представите как изглеждам, по-добре се откажете — каза гласът. — Прекалено тъмно е. Безсмислено е и да казвате нещо на тримата ми приятели. Те не говорят английски. Всъщност те поначало много рядко говорят.

Шарки мълчеше. Продължаваше да се взира в тъмния ъгъл на стаята.

— Ще си спестите много време и болки, просто ако ми отговорите на един въпрос — каза гласът. — За това сме се събрали тук всички. Едно просто изречение ще свърши работа, мистър Шарки. Къде е момичето?

Шарки мълчеше.

— Къде е тя? Къде е Домино?

Шарки продължаваше да се взира в тлеещия връх на цигарата.

— Искам само адреса й.

Шарки се доближи леко до единия от двамата азиатци и после рязко се завъртя на другата страна като дръпна ръце надолу. В отговор двамата китайци упражниха само минимален натиск върху нервите на ръцете му над всеки лакът. Болка запали ръцете на Шарки чак до върха на пръстите му и двете му ръце се оказаха моментално парализирани.

— Не ставайте глупав — каза гласът. — Те могат да ви парализират с един пръст. И ще го направят. Това бе едно от най-простите упражнения. Ръцете ви пак ще са на мястото си след минута-две. Но следващия път ще бъдат по-убедителни.

Шарки почувства, че вцепенените му ръце бавно се връщаха към живот. Сякаш ги бяха приспали. Потръпнаха, когато усещанията започнаха да се връщат в тях. Той разклати длани и сви пръстите си няколко пъти.

— Разбирате ли какво имам предвид? Ще довършим ли работата си лесно, мистър Шарки? Или ще има нужда от по-сложни трикове?

Шарки продължаваше да мълчи. Продължаваше да се взира в сянката. Това Скарди ли бе? Тютюнът бе остър и миришеше на гранясало. Шарки размисли за малко по този факт. Английски цигари, каза си той. Но акцентът му е американски. Едри капки пот се стичаха по лицето му и се събираха на брадичката му, като упорито отказваха да се отделят оттам.

Джерал Киршман, мъжът в сенките, започваше да се дразни.

— Престани да се звериш насам — каза той. — Това ме дразни.

Шарки напук продължи да гледа към него.

Киршман каза нещо на китайски и единият от двамата мъже, които държаха Шарки, вдигна ръка и притисна някакъв нерв край дясното му око. Болката бе буквално заслепяваща. Окото му бе тотално извадено от строя. Киршман се изкиска. Почувства приток на кръв в тестисите си, някакъв похотлив повик, който му донесе ерекция, докато наблюдаваше страданията на Шарки. Той тайно се надяваше Шарки да не проговори лесно, за да пристъпят към по-сериозни мъчения. При мисълта за възможната наслада, започна да трепери. Пусна цигарата си „Плейърс“ на пода и обръщайки се с гръб към Шарки, запали нова. После каза:

— Времето е много съществен елемент. Вие ще дадете нужната информация. Въпросът е само кога. — После добави рязко: — Pa t’d k’un tao chou tze.

Двамата азиатци преместиха Шарки до стола и го принудиха да седне. На всяка от дръжките на стола имаше по две каишки, а други две бяха прикрепени на масата. Завързаха лактите му за стола, като оставиха китките свободни. После изтикаха стола до масата и стегнаха двете му китки така, че почти да не може да свие пръсти.

— Преди да продължим занятието, може би трябва да кажа по нещо за тримата китайци. Те са членове на една от най-старите Триади в Хонконг, Чи Су Хан. От дванайсети век насам най-старата мъжка рожба във всяка от трите фамилии на Чи Су Хан се отделя от майката при раждане и се обучава така, че да се превърне в съвършен боец. Западното съзнание е неспособно да побере възможностите на тяхната самодисциплина. Виждал съм как един от тези трима мъже остава клекнал на един крак в продължение на три часа, без да помръдне. Те понасят болките и от най-суровите изтезания без звук. Всеки от тях е експерт в tai chi ch’uan, карате и джудо. Те общуват чрез езика на телата си и използват само две оръжия — собствените си ръце и yinza. Запознат ли сте с yinza, мистър Шарки? Da yu’an p’aan!

Мъжът с шината край вратата се изви грациозно от кръста встрани и прокара дясната си ръка покрай колана си. Без да прекъсва плавното си движение, той изви гърди в обратна посока и рязко завъртя китката си. Между пръстите му нещо блесна, хвръкна във въздуха и сребърен диск с размерите на долар се заби в масата толкова близко до пръстите на Шарки, че кожата му докосваше студения метал. По края на диска имаше дванайсет стоманени шипа, всеки по два сантиметра.

— Старинно оръжие, мистър Шарки, и далеч по-ефикасно от куршума. Чи Су Хан са още известни в цял Китай и с така нареченото свое Съвършено изкуство. Изкуството да изтезаваш. Най-добрият пример за съвършеното изкуство е мъчението на кутрето. Използва се за убеждаване само на най-упоритите лица. Много е просто: на всеки осем часа се реже по една става от всеки пръст на ръката, като се започне с кутрето. Пет пръста — пет дни. Чи Су Хан твърдят, че няма човек, който да е издържал след палеца на първата ръка.

Шарки изпадна в ужас. Къпеше се в собствената си пот. Наведе глава и погледна към пръстите си. Опита се да ги свие, но китките му бяха вързани твърде здраво към масата.

— За последен път, къде е Домино? — попита Киршман.

Мълчание.

Пулсът на Киршман прогърмя в ушите му, когато каза:

— Nung hao la.

Китаецът с шината на ръката излезе от стаята за момент и се върна с малък железен съд, колкото дланта му. На дъното му тлееха въглени. Той го остави на ъгъла на масата. В другата си ръка държеше пила за точене и кама, дълга около петнайсет сантиметра. Той застана близо до Шарки и прокара острието на ножа по пилата няколко пъти. Ударът на стомана в стомана отекна звучно.

Шарки стисна зъби.

Много обичат мълчанието. Е, и аз ще мълча тогава.

В устата му текна пот и той я изплю.

Мъжът с ножа остави точилото на масата и се обърна към тъмнината.

— Hai. Tuo ch’ung la — каза Киршман. Той се наведе леко напред, тръпнещ в очакване, докато китаецът заби върха на ножа в масата до малкия пръст на Шарки. После с рязко движение надолу отряза върха на кутрето.

Шарки сподави писъка в гърлото си. Той опъваше гласните му струни, после наду до болка езика му. Трепереше целият, но не гъкна.

Китаецът остави върха на ножа във въглените, докато се нажежи до червено и после го долепи до раната на пръста. Плътта изсъска при допира с горещия метал. Стаята се изпълни с миризмата на горено човешко месо. Шарки сподави още един писък, само че този път той не угасна в устата му. Зад устните му се чу нещо като квичене, щом болката разкъса нервите към мозъка му.

Той впери поглед в странната гледка на откъснатото парче от пръста си, което лежеше на масата.

Боже мой, те го направиха! Тези копелета ми отрязаха пръста.

И припадна.

 

 

Събудиха го ударите на пулса му в осакатения му пръст. Всяко движение на лодката, всеки звук бе като нов забит в него нож. Той се възползва от болката, съсредоточи се върху нея, остави я да изчисти разсъдъка му.

Продължи да лежи неподвижен, с наострен слух. Над него, вероятно на палубата, имаше някакво раздвижване. Поне един от тях бе горе, а може би и всичките четирима. Опита се да отдели всеки чифт стъпки, но това се оказа невъзможно.

Отдолу дойде друг звук, някъде вдясно от затворническата му килия. Шарки се ослуша. Носовият глас. Хленчеше. Приказваше. Колебаеше се. Приказваше. Говореше по телефона, докладваше на някого.

Шарки отново се замисли за бягството си.

Как? Къде ще отида? Къде съм? Що за лодка е това?

Това няма никакво значение, глупчо. Първо избягай от тях, после ще мислиш къде си.

Той пак се съсредоточи върху бягството си. Трябваше му оръжие. Ножът бе все още на масата, а той бе вързан само за единия си крак. Копелетата бяха доста самоуверени. Провери възела и се убеди, че няма шанс да го развърже само с едната си читава ръка.

Нещо друго?

В якето? Не. Обувките? Едва ли. Нямам нищо в джобовете. Коланът ми? КОЛАНЪТ!

Бе широк кожен колан с голяма, тежка, ръбата тока от месинг. Купил си го бе от някакъв битпазар. Едва ли щеше да пробие с него черепите на Чин, Чан и Чун, но с Плачльо нещо можеше да излезе. Трябваше обаче да му падне от близо.

Трябваше да накара този нещастник да си покаже лицето. Но, тогава какво? Сети се за тримата китайци със стоманените си дискчета. Внимавай, Шарки.

Мисленето го уморяваше и той затвори очи и реши да почине. Чу някой да минава по коридора. Обърна глава към вратата, както лежеше с полузатворени очи.

Мъжът, който я отвори и застана на прага, бе нисък и дебел, с измачкан сив костюм с разкопчано сако. Коремът му бе увиснал над колана. Дебели, отблъскващи устни, високи скули, жабешки очи. Това значи бе тялото към вече познатия глас. Шарки се почувства по-добре.

Тогава видя и 9-милиметровия маузер, втъкнат в колана на дебеланкото.

Киршман погледна към Шарки с презрение. Де Лароза току-що бе сдъвкал финансиста си: „Пет дни, как не. Отговорът ми трябва до сутринта.“

Киршман се бе почувствал унизен.

Той извика Люнг и китаеца с превързаната ръка слезе от палубата. След малко дойдоха и другите двама.

Значи излизат и тримата наведнъж. Добре.

Киршман подаде на Люнг тръбичката с миризливи соли и кимна с глава към Шарки. Шарки стисна очи, преструвайки се, че е още в безсъзнание. Усети как развързват крака му. После острият дъх на амилнитрат опари носа му и той неволно дръпна глава настрана.

— Събуждай се — каза дебеланкото, отново настанен на тъмно. — Време е за втори рунд.

Вдигнаха Шарки на крака, сложиха го на стола и го завързаха. Чувстваше се като парцалена кукла в ръцете им.

— Виж се на какво приличаш — каза дебеланкото. — Докога си мислиш, че ще издържиш така? Нищо не става от теб.

Шарки не отговори.

— Пак те питам, къде е жената? — Киршман вече почти крещеше.

Шарки стисна зъби.

— Къде е тя? — изпищя Киршман с почти котешки звук в паническия тон на гласа си.

Някои го стяга да бърза.

— Глупак — изплю дебелият. — Jaw sao.

Люнг вдигна точилото и острието на ножа писна по метала. Звукът разкъса нервите на Шарки. Пръстът му започна да тупти в очакване. Буцата страх бе заседнала в гърлото му.

Китаецът заби ножа в масата близо до пръста му и зачака.

— Kan ni ti ch’ua pa — каза Киршман.

Този път Шарки усещаше по-добре какво става. Той чу как ножът сряза костта миг преди болката да закове своя нож в ръката чак до рамото му. Каютата се завъртя пред очите му и той изстена през стиснатите си зъби в полуагония. Пръстът му бе вече безчувствен, когато Люнг го обгори.

Шарки падна напред с отпуснато тяло. Почувства как го развързват и го хвърлят на леглото. Отново завързаха крака му.

 

 

Той бе на път да припадне отново, усещаше как бавно се плъзва в черната яма. Замисли се за Гризача и гневът му го задържа в съзнание няколко минути. После отново започна да се отнася. Спомни си за дебелия и маузера в колана му. И това се оказа полезно, помогна, но дрямката пак го налегна.

Замисли се за Домино, което също подейства. Заслужаваше ли си тя всичките тези жертви? Отговори си на въпроса веднага. Да. Ами записът с китайската оргия? Сега вече това бе ясно. Мъжът, който се опитваше да я убие, е бил с нея през онази нощ. Но защо тя го защитаваше?

Най-лошото мина и съзнанието на Шарки започна да се прояснява. Цялата му длан бе като пулсираща буца, прикрепена нарочно към ръката му. Опита се да не й обръща внимание, да се концентрира върху дебелия.

Трябва да има начин това говедо да се вкара тук.

Разбира се, че има, глупчо. Тези с дръпнатите очички, в тях е отговорът.

Те не знаят английски. Дебелият знае. Той ще те чуе, нали?

Точно така.

Той се завъртя на една страна с гръб към вратата, разкопча със здравата си ръка токата на колана и бавно, сантиметър по сантиметър, започна да го изтегля от гайките. Коланът най-после се освободи и той се отпусна за миг.

Лежеше на лявата си страна. Единственият начин да вложи малко сила в удара си, при положение, че ще е с гръб към вратата, изискваше да удари със сакатата си ръка.

Исусе Христе!

Той притисна свободния край на колана в дланта си, стискайки зъби от болка и го задържа там с палец. С лявата си ръка бавно нави кожената лента около юмрука си, докато останаха около петнайсет сантиметра. Тежката метална тока висеше на края на колана като топка на въженце.

Един удар, момчето ми, толкова ти се разрешава. И не забравяй Чин, Чан и Чун. Те няма да висят навън и да си сърбат чая.

Всяко нещо с времето си.

Това бе единствената му възможност и трябваше да я оползотвори. Вземеха ли колана, с него бе свършено.

На палубата отгоре пак имаше раздвижване. Чин, Чан и Чун сигурно си правеха домашното. Дебелият пак говореше по телефона. Гласът му се бе вдигнал с една октава нагоре. Бе в паника.

В маузера имаше осем патрона, един бе използвал в онзи тъмен коптор.

По два за Чин, Чан и Чун.

Един за дебелия.

Един за въжето.

Хайде, момчето ми. Хващай бомбата с две ръце. Часовникът й вече тиктака.

Той чу как дебелият затваря телефона. Минаваше по коридора. Шарки се завъртя почти по лице. Сви единия си крак в коляното.

Дебелият бе до вратата. Щеше да влезе.

Шарки изпъшка.

Дебелият пристъпи по-близо до вратата.

Шарки пак изохка, този път по-тихо.

Дебелият влезе.

— Помощ — прошепна Шарки.

После чу гласа на дебелия зад себе си, близо до ухото си.

— Адресът, Шарки. Къде е Домино? Кажи ми и ще ти помогна.

Още малко към мен. Две педи.

— Домино?

— Майната ти! — каза дебелият и се наведе още по-близо, с влажни от слюнка устни и ококорени от яд очи.

Шарки изви рамене, обърна се, и замахна с все сила със свитата си ръка. Коланът изплющя, токата описа голяма дъга и се вряза в носа на Киршман. Носът му се пръсна като рохко яйце. Костта бе строшена. Кръвта шурна като вода от помпа. Дебелият мъж изпищя от болка, а очите му се облещиха от ужас, когато видя, че Шарки протяга ръка към пистолета на колана му.

Пръстите на Шарки усетиха дръжката на пистолета, но Киршман вече залиташе назад. Шарки се опита отчаяно да сграбчи пистолета, извади го от колана, но той падна на пода. Скочи лежешком от леглото и грабна автоматичния пистолет, докато Киршман се мъчеше да се задържи за дръжката на стола.

Вече се чуваше как китайците тичат насам. Той стисна пистолета и го насочи към Киршман. От разкървавеното лице го гледаше самият ужас.

— Моля те! — изпищя Киршман миг преди изстрела. Куршумът влезе през брадичката, мина през устата и заседна в мозъка му. Той падна по гръб със замръзнало в ужас лице.

Шарки се сгърчи на леглото, приближи дулото на сантиметър от възела до глезена си и пак стреля. Топлинната вълна от изстрела обгори ставата му. Въжето се бе разпаднало.

Люнг скочи на прага грациозно като балетист и още във въздуха прокара ръка край колана си и в нея блесна стомана. Шарки стреля в мига, в който дискът се завъртя към него, и усети как той разряза върха на рамото му. Заби се в дървото зад него. Куршумът улучи Люнг в гърдите, разтърси го, но не го спря. Той пристъпи напред, като пак протегна ръка към колана си. Шарки усети как маузерът подскочи и пак изрева в дланта му. Този път простреля Люнг в стомаха. Китаецът не издаде и звук. И от двете рани шуртеше кръв. Той пак се приближаваше.

Господи, сякаш стрелям по слон!

Капачката на коляното му, идиот такъв!

Шарки свали пистолета и със следващия изстрел разкъса коляното на Люнг. Падайки, той се протегна да хване Шарки за глезена. Шарки доближи маузера на няколко сантиметра от слепоочието на Люнг и стреля. Китаецът умря, без да издаде никакъв звук.

Пет изстрела.

Оставаха три.

Той бе вече станал на крака, когато вторият китаец се втурна през вратата. Шарки прекрачи трупа на Киршман и преобърна масата, залягайки зад нея, когато китаецът изпрати по него три диска едновременно, които се забиха в плота на масата. Шарки се изправи на колене и стреля право в лицето на китаеца, но той се движеше твърде бързо. Изстрелът удари долния край на челюстта му и отнесе половината му ухо.

Оставаха два.

Китаецът скочи към него, ритна масата и я разцепи на две, докато Шарки отскочи назад, притиснат до леглото. Китаецът се издигна над него с вдигната нагоре ръка. Свитият юмрук тръгваше надолу към Шарки, когато пистолетът гръмна и лявото око на китаеца се пръсна. Той падна през главата на Шарки и умря с лице, заровено в леглото.

Шарки се извърна към вратата. Третият бе там. Очите му блестяха под качулките на клепачите му на по-малко от три метра от Шарки.

Оставаше му един изстрел.

Шарки завъртя пистолета и го хвана с две ръце, коланът още висеше на едната от тях.

Китаецът се отдръпна и изчезна. Шарки скочи към вратата и стигна до коридора точно на време, за да види как противникът му се провря през люка към палубата. Шарки изтича до стълбата на люка и се спря. Наостри слух.

Тишина.

Китаецът също не помръдваше. Бе скочил на покрива на каютата и бе замръзнал над люка. Стоеше, изпънал всеки мускул, приведен в класическа карате поза със стегнати в юмрук пръсти. Чакаше.

Шарки провря поглед през люка и огледа кърмата. Китаецът не бе там. Нямаше къде да се скрие. До перилата на борда имаше голям авариен сандък. Два резервоара за гориво на кърмата. Нищо друго.

Той погледна нагоре, зачуден дали китаецът не е там. Имаше още един патрон, а азиатецът сигурно разполагаше с Бог знае колко от тези коварни дискчета.

Шарки можеше и да рискува, да изскочи на палубата, да се превърти каубойски и да го гръмне в движение в стил Джон Уейн.

Самоубийство.

Трябваше да го засече отблизо и да го отстрани с един изстрел.

Китаецът припълзя към носа на яхтата, тих като дим.

Шарки реши, че колкото повече чака, толкова повече шансовете му намаляват. Противникът му бе обучаван в търпение. Можеше да чака и чака, докато Шарки отмалее така, че да не може да се помръдне. Търпението на Шарки се изчерпваше. Ако пропилееше последния си изстрел, китаецът можеше да го убие с големия пръст на крака си. Той погледна към аварийния сандък. Може би там щеше да има нещо, което да се използва като оръжие. Брадва или кой знае какво друго.

Пръстите му започнаха да пулсират. Нервите му бяха на ръба.

Пробвай със сандъка. Ако е празен, дай най-добрия си изстрел и скачай зад борда. Може пък този кучи син да не знае да плува.

Шарки се изкачи до върха на стълбата, поколеба се за миг и се втурна през люка към аварийния сандък. Погледна назад през рамо. Китаецът пристъпваше по покрива в обратна посока, на около петнайсет метра от него. Шарки се хвърли към кутията и вдигна капака.

Китаецът се стрелна към него като антилопа.

Шарки си позволи две секунди инвентаризация. Одеяла, спасителни пояси, ракетен пистолет, шишета с вода, радио… ракетен пистолет! Той го грабна и го отвори. Бе зареден.

Китаецът скочи от покрива и се приземи на бегом.

Трябваше да бъде спрян. Шарки опря пистолета на капака сандъка и се прицели в най-голямата мишена, която имаше пред себе си — гърдите на китаеца. Маузерът изрева и Шарки чу как куршумът се забива на място. Китаецът бе съборен настрани. Той падна и се плъзна край Шарки към перилата на борда.

Ръката на Шарки трепереше, очите му бяха замъглени от болка. Видя как китаецът скача на крака. Насочи ракетния пистолет към него и стреля. Сигналната ракета се усука в тънка спирала през късата цев. Китаецът се изви и горящата ракета протри гърдите му, обгори бялата фланелка и се заби в клапана на единия от резервоарите за бензин. Капачката изхвърча, отприщвайки поток от гориво. Газта удари огъня от ракетата и избухна в пламъци. Разсеян от внезапния пожар, китаецът се спря за момент и в този миг Шарки стреля отново. Втората ракета намери китаеца право в гърдите, разби ребрата му и се загнезди там, като го събори назад към перилата. Той се задържа за миг за тях, докато фосфоресциращата ракета съскаше в гърдите му, и после падна назад в езерото. Шарки погледна към тъмните води. Ракетата продължаваше да гори буйно, изпращайки вихри от мехурчета към повърхността на водата, където те се пукаха и изпускаха миризливия си дим. Китаецът потъваше все по-дълбоко в езерото и тлеещата ракета ставаше все по-малка и по-малка.

Секунда по-късно резервоарът гръмна.

Взривът изпрати Шарки по средата на палубата. Кълбо от огън плъзна от пробития контейнер и полази към мачтата и свитите платна на яхтата. Платът веднага се запали.

Шарки изтича до другия край на яхтата и погледна през борда. На понтонен кей бе вързана надуваема моторна лодка.

Ключовете. Сигурно са в дебелия. Шарки се втурна към каютата и прескочи цялата стълба. Киршман все така лежеше по гръб, вперил безжизнения поглед на обезумелите си очи в тавана. Шарки претърси джобовете му със здравата си ръка и намери не една, а две връзки ключове.

И другият резервоар експлодира. Огнени отломки хвръкнаха по палубата и паднаха и през люка. Шарки изтича напред през голямата каюта и излезе през люка на носа. Прескочи перилата и стъпи на понтонния кей.

Китайската яхта гореше като пергамент. Парчета от горящите платна се понесоха над главата на Шарки и изсъскаха на повърхността на езерото. Той започна да пробва ключовете и най-после намери нужния, запали мотора на малката лодка и изви волана надалеч от горящата яхта. Надуваемата лодка тръгна рязко, разкъсвайки малкия понтон, и запърпори през езерото.

Шарки не погледна назад. Включи фара на носа на лодката и потъна в тъмнината.