Уилям Дийл
Машината на Шарки (13)

10

Чанг пристигна с черния кадилак на площада и го обиколи бавно в кръг, наблюдавайки входа на апартамента и разположението на охраната. След това зави обратно по улица „Пийчтрий“, преполови разстоянието до следващото голямо кръстовище и паркира в една глуха пряка. Стоеше неподвижен, втренчил поглед пред себе си, в очакване на нови инструкции.

Де Лароза погледна часовника си. Седем и четирийсет и пет. Три часа, помисли си той. За три часа Домино можеше да направи чудеса.

В главата на Де Лароза все още цареше бъркотия. Денят се бе оказал изтощителен, пълен с важни събития. Но сега мислите му бяха събрани само върху Домино. Искам да си мислиш за тази вечер през целия ден, бе казала тя, така, накрая, ще бъде много по-приятно. И той я послуша. Образът й непрекъснато пробягваше през мисълта му — спомени от минали срещи, когато я бе въвел в един свят, запазен само за боговете и за безумно богатите.

Бърнс бе прав. Той бе сластолюбив — човек, воден от сластта, така както други се амбицираха от славата.

Сега обаче всичко това бе на път да завърши. Но не преди тази вечер.

Те отидоха пеш до блока и Де Лароза остана в сянката отвън, а Чанг влезе, застана срещу мъжа от нощната смяна, прикривайки с масивната си фигура почти цялата входна врата, и започна да обяснява с мъка, че се е загубил. Мъжът от охраната, объркан от разваления му английски, се съсредоточи върху всяка негова дума, докато Де Лароза се шмугна в сградата и изтича до стълбището. Не искаше да рискува да го видят в асансьора. Изкачи се пеш до десетия етаж, подготвяйки се по стълбите за предстоящите удоволствия.

Gowmanah

спомни си я в Париж, как излагаше на показ своята чувственост, докато омагьоса най-нашумелия местен моделиер

gowmanah

спомни си я в „Куо Вадис“, където дори арогантните сервитьори спряха като заковани, за да я видят как влиза в ресторанта

gowmanah

спомни си я в банята в Токио заедно с четирите гейши, които я бяха наобиколили и я къпеха, милвайки гърдите й, а той стоеше забравен в съседната вана

gowmanah…

Натрупаното напрежение бавно изчезваше. Де Лароза бе готов за това, което Домино щеше да му предложи, каквото и да бе то.

Тя също се бе приготвила за пристигането му. Тази вечер щеше да е нейна, щеше да протече по нейните правила. Тя отвори при първото му позвъняване и Де Лароза отстъпи назад, стъписан, когато тя се появи пред него.

Очите й бяха приели формата на най-финия бадем, очертани с едва доловим молив. Само отражението на някакви сенки подчертаваше високите й скули. Черната й коса бе прибрана на една страна, захваната зад едното й ухо с цвят на азалия. Халатът й — от бяла, тънка като тензух материя — бе извезан със злато и сцепен от двете страни почти до хълбоците й. Не носеше нито обувки, нито бижута.

Обвиваше я ухание на цветя. Зад нея стаята се къпеше в светлината на свещите, пръскащи загадъчно лъчи върху прясно набраните нарциси и отрупаната с вино и други деликатеси масичка за кафе. От грамофона долиташе шепот на китайска любовна песен. Домино отстъпи назад в хладния, смътен аромат и той почти видя тялото й под тънкия памучен плат. Кожата й сякаш тлееше в мрака, излъчвайки някаква своя собствена радиация. Шоколадовите върхове на гърдите й вдигаха тензуха нагоре, а между стройните й крака се виждаше големият черен триъгълник.

Тя прилепи длани и се поклони леко с глава.

— Добре дошъл, Чийн Пинг — каза тя. — Добре дошъл в леговището на Третия дракон.

 

 

Шарки слушаше. Чу звънеца на вратата, чу как тя отвори, но думите й се изгубиха в ехото на звънците и източната музика от уредбата. Какво каза тя? Нещо за някакви дракони? Нещо се раздвижи, изшумоля, сякаш, може би, бе свалила палтото му.

— Dor jeh. — Плътен глас. Улегнал. Но какво значеше това? — Вечерята ще се състои само от три ястия — каза тя меко. Тонът й бе мелодичен и плах. Почти… раболепен? — И преди всяко от тях ти трябва да удовлетвориш най-съкровените си желания, така че да се насладиш максимално на храната.

По дяволите! Шарки запали една пура, захапа я между зъбите си и притисна слушалките с ръце, за да чува по-добре. Нима това бе същата жена, която бе проследил до Маундс? Тази, която се бе шегувала с това, че е асансьорен техник? Тази, която му бе поднесла супа и вино и изглеждаше като хипнотизирана от счупения му нос?

— Нека са само две ястията, Хо Лан Линг. Боя се, че три може да се окажат твърде много.

Той чу смеха й. Е, майната му, каза си той почти на глас, в Пекин знаят как да се забавляват!

 

 

Тя отведе Де Лароза към едно от креслата, застана зад него и започна да разтрива слепоочията му. Докосването й бе тъй леко, че той почти не го усещаше. Тя притисна с палци средата на челото му, долепи по три пръста върху всяко слепоочие и започна да изтегля дъга след дъга отвътре навън, докато пръстите й стигнаха до веждите му. Де Лароза беше отпуснал ръцете си върху страничните облегалки на креслото. Върховете на пръстите й го облекчаваха. Главата му олекваше под нейния допир. Той се намести по-удобно в креслото. Музиката изпълни главата му.

Тя наля чаша сухо вино за него и му предложи някакво бяло хапче, положено върху възглавничка от сатен. Той глътна хапчето с виното. Тя стори същото. После отвори дълга и плитка старинна кутия и извади оттам дълга лула. Порцелановата тръба бе дълга повече от педя, а купичката от розово дърво в единия й край бе добре износена и обгорена. Тогава тя взе щипка черна, суха трева и я сви в идеална топка с пръстите си. Хапчето започваше да дава ефект върху него. Усещаше как всичките му вътрешни органи се разтапят, сякаш ръцете й го галеха и отвътре. Стаята се превърна в топло, защитено убежище. Тя коленичи пред него, тананикайки в хармония с музиката, и сложи топчето в отвора на лулата, след което поднесе запалена клечка към него. Щом то грейна, Домино му подаде лулата. Де Лароза я взе и всмукна дълбоко, усещайки как димът запари по гърлото и дробовете му. Той напълни гърдите си и задържа дима, докато усети, че гърдите му се разкъсват. Тя обърна мундщука към своята уста, всмукна дълбоко, затвори очи и остави главата си да падне назад. После пак му подаде лулата.

Първата вълна на опиума го заля.

Тялото му започна да вибрира. Имаше чувството, че потъва в пух.

Музиката го погълна.

Кожата му бе милвана от невидими пера. Слабините му започнаха да се издуват.

Домино се отпусна върху възглавниците, които бе свила като гнездо на пода до креслото, усещайки как желанията й попадат под гъдела на хапчето й опиума, как химията разгаря жаравата на собствената й сласт. Чувстваше някакво свое присъствие извън себе си, нещо като втора кожа, която блестеше, галеше я и я пазеше. Роклята попадна между краката й, опря върху влагалището й и тя усещаше всеки милиграм от тежестта на плата. Бедрата й започнаха да се стягат и отпускат… стягат и отпускат…

Звънливата музика преля от главата й, потече през гърлото й и напълни гърдите й. Зърната й така набъбнаха, че й се стори, че ще пронижат тензуха, който ги обгръщаше. Музиката продължи да се стича надолу, през стомаха й, дълбоко навътре и най-после във вагината. Тялото й се стегна в лека спазма за миг, после пак. Тя се взираше в Де Лароза с очи, вече замъглени от страст. Устата й бе леко разтворена. Започна да диша бавно и дълбоко. Преброи до седем вдишвайки, задържа въздуха до седем и накрая го изпусна, като пак преброи до седем. Това още повече усили музиката в нея. Тя положи ръце на стомаха си, потърси лениво пъпа си. Намери го, обиколи го и го опипа с пръсти отвътре. Погледна към Де Лароза и издутината между краката му я възбуди още повече. Скръсти ръце на гърдите си и започна да ги прокарва отстрани по тялото си, изследвайки с пръсти белите ями йод мишниците си, докато дланите й леко докосваха крайчеца на зърната й. Надигаше се, за да срещне ръцете си още по-близо, но те й убягваха и продължаваха да рисуват формите й. Зърната й набъбнаха в очакване още повече — и най-после — докосване. Възбудата я накара да подскочи като ударена от електрически ток, пръснал искри в гърдите й, стомаха, шията, вагината, ануса. Тя погали врата си, плъзна пръсти под тензуха на роклята, вкуси от облите форми на гърдите си и обходи тъмните кръгове около зърната си. Задържа ги нежно между пръстите си и започна да ги притиска. Де Лароза сега дишаше в ритъм с нея, ерекцията му изпъваше докрай ципа на панталоните.

Тя извади ръка изпод роклята си и я прокара надолу между гърдите до стомаха си, поглади бедрото си, хвана долния ръб на роклята и започна бавно да го придръпва нагоре. Ръката й изчезна под полите на халата, плъзна се по бедрото й, разроши космите й и се върна назад.

Тя започна да се люлее напред-назад, в ритъма на дишането си, като се повдигаше нагоре, за да посрещне ръката си, когато тя се плъзваше по къдравия й кичур. Остави търсещите си пръсти да се спуснат между краката й, затвори очи, изви назад глава и изохка безшумно, останала без въздух, после започна да се люлее и диша още по-бързо, и още по-бързо, и още по-бързо…

 

 

Шарки се вслушваше в звуците. Първо в странното й тананикане, после в шума от дишането й. Опита се да си представи мъжа. Плътен глас. Вероятно бе масивен, не дебел, а масивен. Гласът бе улегнал. Мъж над четирийсетте, дори може би над петдесетте. И някаква следа от акцент, или може би дори липса на акцент в него. Натурализиран чужденец. Германец?

После си представи Домино. Гола.

Големият мъж я опипваше, целуваше я, може би дори я лижеше отдолу. Ръцете на Големия мъж я милваха, галеха циците й. Той я докосваше сега, ръката му галеше тъмната козина между краката й. Сега тя го обръщаше и заставаше на колене над него, възсядаше го, а той се опитваше да я стигне с ерекцията си.

Само че това вече не бе Големия мъж, а Шарки. Той бе този, който я галеше.

Той свали слушалките и ги хвърли на леглото. Пулсът подскачаше в китките му. Избърса потта от челото си с края на одеялото. Чувстваше се виновен, засрамен, унижен. И после започна сам да проверява чувствата си. Виновен? За какво?! Че бе допуснал друг да е там, долу? Какво общо имаше той с това? Засрамен? Защото сам в стаята бе получил ерекция от това, че слуша как една красива жена се чука с друг? Че кой би останал безразличен?! И защо трябваше да се чувства унизен? Те нямаха представа, че той ги слуша; те поне със сигурност не се опитваха да го унижат. Той запали още една пура. И се замисли за Домино.

 

 

Домино се залюля още по-бързо, като започна с всяко движение да вика ритмично и все по-силно:

— Хай… хай… хай… хай…

Устните й набъбваха и се разтваряха, плъзна пръсти до спусъка си, усещайки как той се втвърдява и надига, също както Де Лароза пред нея. Пръстът й се плъзна навътре, хванат на момента в капана на влажните мускули, които се стегнаха около него, за да го задържат за момент и пак да го пуснат. Тя се люлееше още по-бързо, като усилваше темпото на виковете си:

— Хай… Хай… Хай…

Де Лароза сграбчи страничните облегалки на креслото така силно, че пръстите му побеляха. Пулсът гърмеше в слепоочията му и мускулът под тестисите му агонизираше в неудържими спазми.

Бе хипнотизиран от пръстите й — ровещи, галещи; лекото й като шепот докосване вдигаше нагоре отворените й устни през гората между бедрата й. Виковете й изпомпваха нова кръв нагоре по издутия му пенис. Той се смъкна надолу в креслото. Краката му се схванаха.

Тя вече се люлееше бясно; уханният й мирис измъчваше обонянието му; косата й описваше трескави дъги по лицето й, докато главата й бясно подскачаше напред-назад.

— Хай… хай… хай… хайхайхайхай хай хай. Х-х-х-ааа-айй!

Тя се стегна и изпъна глава назад във възглавниците. Тялото й заподскача в гърчовете на оргазма. Де Лароза бе на ръба на лудостта. Той също започна да се тресе в неудържими спазми и в този момент тя се изправи на колене пред него — бавно и заплашително, потрепери, свали ципа на панталоните му, освободи го и с лек животински писък положи глава в скута му. Устата й го обгърна, езикът й го замилва, влажните мембрани на устата й го обвиха и секунда по-късно той експлодира в нея.

 

 

Храната бе приготвена от главния майстор готвач на най-изискания сечуански ресторант в града, който пристигна точно в девет часа, асистиран от две момчета, и тихо застана в кухнята, където разположи ястията си и зачака заповедите й. Домино седеше на далечния край на масата. Тя вече не бе слугата, сега тя управляваше като императрица, пляскайки по веднъж с ръце в началото на всяко ястие и по два пъти в края му, викаше и отпращаше китайските сервитьори, които се движеха безшумно като сенки. Де Лароза седеше на отсрещния край на масата, ядеше бавно, наслаждаваше се на всяка хапка и кимаше одобрително след всяко ястие. Хранеха се в пълна тишина, както повеляваха законите на китайския кралски двор, посвещавайки цялото си внимание на храната.

Зрелището бе впечатляващо. Порциите бяха малки, за да не се допусне преяждане. Домино бе приготвила само едно от ястията — супата от перка на акула, но бе избрала внимателно най-пикантните деликатеси от менюто на хонконгския ресторант „Градината на принцесата“. Това наистина бе вечеря, достойна за император: t’ang-t’su-au-pien, салата от пресни корени от лотус, сусамено олио и соен сос; chow fan, топка ориз, приготвен с яйце, скарида, шунка, фъстъци, лук, всичко това добре опържено във фъстъчено масло; hsai-tan, салата от пържен бамбуков филиз и водни кестени, сервирани върху тънки тестени кръгчета; накрая пекинска патица, обработена със зехтин и изпечена до напукване на кожата, сервирана като три различни ястия. Първото представляваше самата кожа, облята в гъста паста от соя, леко украсена с лук и увита в китайска палачинка. После се сервираха и костите, сварени с бульон от зеле и гъби и сервирани заедно с chow fan. Най-накрая самото месо — топло, сочно, пикантно и лютиво, нарязано на тънки ленти. Десертът — нарязан банан, изпържен в някакъв тайнствен сос, после потопен в ледена вода, от която външният му слой замръзва в глазура, докато самият банан пареше отвътре — бе идеалният край.

Когато приключиха с вечерята, а готвачът, заедно със своите помощници бе напуснал апартамента също така безшумно, както и бе пристигнал, тя сервира абсент, контрабанда от Еквадор. Изпушиха и по една щипка чиста колумбийска трева с цвят на канела. Тя ги стопли и разтопи, повдигайки отново либидото им. Те се гледаха замечтано през масата. Не бяха разменили нито дума, вече повече от два часа.

Най-после тя стана от масата и отиде до стаята за масажи. Де Лароза запали пура и се облегна назад в стола, абсолютно задоволен, в очакване на следващите й изненади.

Мислите му обаче го отнасяха в други посоки — към Хочинс, към кампанията.

Към Бърнс.

При спомена за Бърнс той потрепери и затвори очи, после призова незнайните си богове да пречистят съзнанието му от нахлулите там дяволи.

Gowmanah

мисли за нея, как лежеше на възглавниците пред теб…

Gowmanah

как се милваше и възбуждаше заради теб…

Gowmanah

спомни си как разкри безупречното си тяло…

Gowmanah

бе толкова просто. Съзнанието му отново бе подвластно единствено на Ерос.

Той чу как тя плесна с ръце, обърна се и видя силуета й, очертан на светлината на дузина свещи. Тялото й бе намазано с някакво уханно масло и тлееше на слабата светлина. Той се подчини на командата й и се приближи до нея. Пръстите й, леки като пера, го разсъблякоха и го положиха между възглавниците на пода, размазаха топло масло върху тялото му, разтриваха го от главата до петите, леко милваха гениталиите му, галеха ги и с няколко докосвания на езика го изправиха в очакване. Тя коленичи над него и го помилва с мекия си като паяжина кичур, като остави част от влагата си върху него. Той започна да пулсира и тя се претърколи на една страна до него, взе от малката масичка едно огледало и го постави на корема си.

Бе приготвила четири дълги нишки кокаин върху огледалото, ситно нарязани и подредени, всяка дълга по десетина сантиметра. До кокаина имаше къса стъклена тръбичка, може би не по-дълга от обикновена цигара, и лъжичка от чисто андско злато, донесена от Кузко, столицата на империята на инките в днешно Перу. Дръжката на лъжичката бе изящно инкрустирана в скулптурата на Вирго, богинята на кокаина от времето на инките, малката й прическа представляваше самата яма на лъжичката.

Той се обърна и легна между краката й, долепяйки гърди до венериния й хълм, взе тръбичката и притиснал едната си ноздра, смръкна силно през другата, като придвижи тръбичката по първата ивица. Кокаинът го удари като чук. Слабините му подскочиха. Острият наркотик опари гърлото му. Той бутна огледалото към нея, плъзна се надолу и зарови глава между краката й.

Тя положи огледалото до себе си, извърна се леко и смръкна втората порция кокаин. Усети как наркотикът се врязва дълбоко в синусите й и го остави да разпени цялото й тяло. Легна обратно на пода, тръпнейки, докато кокаинът развихряше усещанията й, вдъхваше живот във всеки неин орган.

Де Лароза се изправи на лакти, взе обратно огледалото и с помощта на тръбичката напълни лъжичката с бялата прах. Тя повдигна леко крака. Венера се изправи пред него с разтворени влажни устни, които канеха и възбуждаха. Той задържа лъжичката между краката й и я свали надолу, докато почти я докосна. Устните й се разтвориха още повече и той докосна със златната табличка пулсиращия отвор, изтръска лъжичката от една страна, докато миниатюрните кристали се пръснаха леко върху набъбналите й в очакване устни.

Очите й бяха затворени. След миг тя затрепери.

Той премести огледалото, плъзна се между краката й и се изправи над нея, завладян от похотта й. Тя бе неговият еротичен господар, композиторът на неговия оргазъм. Той се чувстваше като бог. Бе Приап, син на Дионисий и Афродита, обречен да прелюбодейства цял живот с вечната си ерекция; той изкрещя в желанието си, докато се надигаше над нея.

Кокаинът бе като лед, първо вцепени мембраните й, после изведнъж ги подпали. Тя изкрещя, чувствайки го как я доближава, и се надигна, за да го посрещне, докато всеки неин мускул пищеше за задоволяване.

— Оххх… Боже мой!

 

 

Шарки лежеше на походното легло и пушеше пура, вперил поглед в дима, събран на пластове под тавана, а мислите му непрекъснато скачаха към Домино. Той пусна пурата на пода и сложи пак слушалките само за да чуе отново странното бавно дишане.

Вдишване до седем, задържане до седем, издишване до седем.

И той се оказа при нея, затворил очи, отпусна юздите на фантазията си, освободена на полето на сетивата му.

Лежеше на възглавниците в стаята за масажи. Тя стоеше над него, изправила дългите си крака над главата му.

Гъстата, черна сянка го примамваше, докато тя гледаше надолу към него…

Гледаше надолу между гърдите си и се усмихваше…

Той вдигна ръка, докосна меката кожа зад коленете й, погали я и леко я притисна.

Тя се сниши към него, докато той агонизираше в забавения ход на движението в мисълта си.

Дишай до седем, задръж за седем, издишвай до седем.

Тя се изпъна над него, без още да го докосва. Зърната й го галеха, устните й затанцуваха върху неговите, гъстите й косми подлудяваха ерекцията му. Устните им се слепиха, след миг на търсене езиците им се докоснаха и сляха в един.

Той целуваше врата й, гърлото й, хълмовете на гърдите й, зърната им и усети как тя се намести над него и го обливаше като вълна с всяко ново докосване.

Не можеше да чака повече. Наведе се, вдигна я за хълбоците и двамата погледнаха там, където телата им щяха да се съберат в движение и трепет, докато никой от тях вече не можеше да издържи. Той я задържа над себе си и двамата пак погледнаха надолу към това, което ги очакваше. Той протегна ръце между краката й, разпиля влажния й кичур и тя изстена: „Оххх… Боже мой!“ когато той се надигна и я усети върху себе си. Отворена и чакаща, тя го засмука в себе си…

 

 

Де Лароза се надигна високо над нея и рязко се стовари надолу, облада я с вик и тя го усети в себе си, само че очите й бяха затворени и когато фантазията й взе момента в свои ръце, не Де Лароза, а Шарки навлизаше в нея, защото тя вече не търсеше сластта на властта, а искаше да взема и да дава, искаше двамата да си принадлежат, а не да бъде нечия. Тя чувстваше твърдия му мускулест стомах, стегнатите му гърди, изпънатия му врат, ръцете му я галеха нежно с тънките си пръсти, втвърдяваха я още повече, устата му бе върху нейната, в началото леко, после притисната до болка.

Дишането й се учести.

Вдишване до седем, задържане до седем, издишване до пет.

Тя броеше все по-бързо с учестяването на дъха си. Той дишаше заедно с нея, движеше се в същия ритъм.

Две, две, две.

Две, две, две.

две, две… две, две… две, две…

Едно, едно.

Едно.

Едно!

— Аххх!

Тя извика, после отново и отново. Тялото й се стегна. Вулкани изригваха с грохот, плюейки огън от нея. Горещата лава я обгърна, затопли я, изпълни главата й, гърлото, гърдите, корема. Вагината й избухна и от устните й се изля порой от звуци, несвързан чуждоземен език, роден в момент на нужда от гърлото й.

Де Лароза потопи отново тръбичката и те си я размениха още веднъж. Тя почувства моменталната си реакция от подновената атака над усещанията си. Бе като самотна звезда, изгубена в космоса, когато вълната я заля отново, и отново, и отново. Планината под тестисите му се изду, той се сгърчи в конвулсия и изригна…

 

 

На покрива Шарки чу всичко. Почувства същия необуздан напор, същата планина между краката си, същия вулкан и същия мъчителен взрив в слабините си, когато с тих вик той се изпразни.

 

 

Де Лароза остана да лежи край Домино само няколко минути, после стана, взе душ и се облече. Когато се върна в стаята, тя все още лежеше на леглото, макар че вече се бе покрила с халат. Той бързаше да си тръгне. С оргазма си преди минути Де Лароза бе затворил книгата, наречена Домино.

Той се наведе над леглото. Тя го погледна с мътен поглед и с усмивка на лице.

— Великолепно — каза той. — Ти надхвърли обещанието си. Никога няма да забравя тази вечер. Когато пак се срещнем, ще бъдем само стари приятели. Миналото не съществува.

— Благодаря ти — каза тя меко — за всичко. За това, че ми показа света и неговите богатства. Ти бе добър приятел. Joy geen.

— Сбогом — каза той и я целуна, знаейки, че я вижда за последен път. После затвори вратата. В съзнанието му Домино бе вече мъртва.

 

 

Тя продължи да лежи сама още няколко минути, преди сълзите да дойдат, и заплака тихо, не толкова защото той щеше да й липсва, а защото с раздялата нещо завършваше, а всеки край обикновено я натъжаваше.

 

 

Шарки вече не слушаше. Той бе свалил слушалките и те лежаха на пода до леглото. Последните двайсет и четири часа го бяха съсипали. Бе убил човек, бе направен на пух и прах от Прилепа, преместен бе в Ада на Фриско, тръснали му бяха тази машина, бе подслушал апартамента и не само че се бе оставил да бъде привлечен от заподозряната, но дори се бе наместил гнусно до нея, докато тя се бе любила с друг мъж.

Браво, Шарки. Така далеч няма да стигнеш.

Нервите му бяха обтегнати до скъсване. В мозъка му всичко бръмчеше като усилено с усилвател. Жужащото неоново осветление отгоре, бръмчащите мотори, вятърът, свирещ в процепа на вратата, всичко дразнеше кожата му. Той разчеса ръцете и врата си.

Пръскам се по шевовете, помисли си той. След малко ще ми трябва усмирителна риза.

Той се сети за саморъчно свитата цигара, което бе взел от чекмеджето по-рано. Сложи си якето и излезе в ледения въздух навън. Облегна се на стената на стаята, запали цигарата и пое дълбоко въздух два пъти, задържайки дима в гърдите си максимално дълго, преди да го изпусне. Дрогата подейства бързо, изглади разкъсаните му нерви. Той затвори очи и остави студеният вятър да обърше лицето му.

Отново се замисли за Домино. Учуди се, че не храни някаква неприязън към нея, че не осъжда чувствеността, която така явно вадеше на показ. Той чувстваше същите нужди и същите желания и за първи път в живота си ги приемаше без чувство за вина.

Желаеше Домино. Точка.

— Какво толкова? — каза той на глас и после се засмя.

Премисли ситуацията. Домино не бе извършила нищо незаконно тази нощ. Никакви пари не бяха взети. Никой дори не бе споменал за пари. Дявол го взел, всъщност думи почти не бе имало. Тя бе забавлявала някакъв свой приятел и как го бе правила си бе изцяло нейна работа.

Освен, разбира се, ако мъжът отдолу не бе набелязаният обект и тази вечер не бе част от капана. Ако се окажеше, че е тъй, лентите щяха да докажат, че те се познават. Интимно. Връзката така щеше да се докаже.

Трябваше да определи самоличността на обекта. Можеше да се обади на Ливингстън и да го прати да проследи гостенина. Но това щеше да отнеме време. Значи трябваше да го направи сам.

Той се върна към мрачния интериор на прослушвателния си пост. Касетофонът, прикрепен към голямата спалня, се въртеше.

Господи, помисли той, не може да са почнали пак!

Поднесе едната слушалка към ухото си. Долу говореха вече две жени.

Той сложи слушалките, притисна ги към ушите си, и се съсредоточи върху гласовете. Единият пееше, другият говореше. И душът работеше.

Телевизорът бе включен, разбира се. Виржиния Гън, от пети канал, даваше прогнозата си за времето. Душът спря. Той чу как Домино се върна в стаята, чу прещракването на дистанционното управление и телевизорът бе изключен.

Тишина.

Касетофонът спря.

Обектът бе изчезнал. Беше излязъл, докато Шарки стоеше на покрива.

— По дяволите!

Той излезе пак на покрива, макар да знаеше, че вече бе късно. Погледна през парапета към паркинга отдолу, но там нямаше никакво движение. Премести се от другата страна на покрива и впери поглед в тъмнината. Вятърът разклати върховете на дърветата под него. А над него буреносните облаци бавно се носеха на изток и студените звезди подигравателно го поглеждаха изпод завесата им.

Върна се в самотната си стая, седна изморен на леглото, изпъна се и преди да е решил какво да предприеме, Шарки потъна в дълбок сън. Този път без да сънува.