Уилям Дийл
Машината на Шарки (23)

20

По радиостанцията Шарки бе оставил съобщение в центъра за Фриско да се срещнат на „Пийчтрий“ в една пицария, на име „Франкос“. Двамата с Ливингстън не се наложи да чакат и десет минути, когато Фриско пристигна, сумтейки, все така недоволен, както и сутринта. Лейтенантът се срути в сепарето заедно с тях и отпрати с жест сервитьора.

— Вече съм излял толкоз кафе в корема си, че и да искам не мога да ям — каза той. — Какви са ви новините?

Ливингстън ядеше сандвич „Подводница“ и без да поглежда нагоре, каза:

— Искахме само да ти кажем здрасти. Решихме, че сигурно ти е мъчно за нас.

— Нещо ново при теб? — запита Шарки, докато се съсредоточаваше върху голямото си парче пица, по което само шоколадов сироп нямаше.

Лейтенантът се усмихна гордо:

— Е, и аз извадих нещо. Имах късмет, както Папа снощи. Кени Боутри, дежурният по условните от федералния затвор, има човек, който пасва с описанието на трупа от сметището. Излежал е над трийсет години в дранголника в Левенсуърт. Излязъл през октомври, обадил се веднъж и Кени повече не го видял.

Шарки отхапа нов залък от пицата.

— Името му е Коригън, нали? — каза той с пълна уста.

— Дявол да ви вземе! — викна Фриско. — Вече започвам да получавам комплекси.

Ливингстън плъзна по масата снимката на Скарди пред Фриско.

— Този е ударил Коригън и Домино.

Фриско погледна снимката и се отдръпна смаян назад.

— Но това е Анджело Скарди!

— Доста добре, Барни — каза Ливингстън.

Фриско гледаше в снимката, без да вярва на очите си.

— Анджело Скарди? — повтори той.

— Няма съмнение, Барни — кимна Шарки. — Имаме потвърждение за отпечатъците. — После той се наведе над масата и тихо разказа на Фриско за Скарди, за операция „Стич“ и за Коригън. Фриско слушаше, без да продума, и накрая се облегна назад в стола си.

— И каква е вашата хипотеза? — запита той.

— Според нас двамата с Арч, Скарди е замислил цялата операция от самото начало и някой друг я е довършил през войната в Италия, като след това е натопил Коригън.

— Като например…

— Може би този Ла Волте — каза Шарки. — Чуй, Скарди е живял в същия район от 1930-а до 1935-а. И Скарди е единственият човек, който изобщо някога се е срещал с Ла Волте лице в лице. Мартланд казва, че Скарди го е познавал само под псевдонима му, но аз мисля, че това са глупости. Смятам, че Скарди го е познавал още от едно време. Мисля, че е имало уговорка от самото начало Ла Волте да удари отряда, когато златото пристигне. Скарди организира всичко, после за по-сигурно се разболява и се връща в Щатите. Така излиза от кръга на заподозрените и остава на три хиляди мили от мястото на играта — не е ли това едно идеално алиби? После двамата с Ла Волте си поделят злато за четири милиона.

— Не е зле — каза Фриско. — Но не можем да тръгнем да се перчим отсега. Скарди трябва да ни влезе в прангите. А има и още празни места за запълване.

— Какви например? — запита Ливингстън.

— Например, защо Скарди е дошъл тук? И защо е очистил Домино? Какво е търсил Коригън тук? Прекарва трийсет години в Левенсуърт, излиза и взема първия автобус на юг и идва право в Атланта. Не е търсил Скарди, защото Скарди по това време е бил още в Небраска.

— Точно така — каза Шарки. — Което значи, че Коригън е преследвал някой друг и този някой е извикал Скарди, за да му види сметката.

— И ти мислиш, че той е преследвал Ла Волте? — попита Фриско.

— Какво по дяволите ще търси един италиански партизанин в Атланта? — запита Ливингстън.

Фриско сви рамене.

— Тук става въпрос за работи отпреди трийсет години. Исусе Христе, за трийсет години човек се ражда, пораства, изучава се, жени се, оплешивява, раждат му се едно-две деца, а може и къща да си купи. Щом като може да направи всичко това, със сигурност може и да скочи на един самолет за Атланта.

— Който и да е той, Скарди ще може да ни заведе до него — каза Шарки.

— Точно така — каза Фриско. — Но от този момент трябва да почнем да пипаме с копринени ръкавици. В крайна сметка трябва да спипаме Скарди с нови улики и да го свържем с Ла Волте или който там е произнесъл присъдата на Коригън. Ако не направим това, знаете какво ще стане. Проклетият прокурор получава случая на тепсия, което е все едно да изпуснеш диамант в помийна яма. Ако не успеем да съберем железни доказателства срещу тази банда, Хенсън ще ни прецака. Той е правен кретен, не забравяйте. На него и да му подкупим съдебните заседатели пак може успее да изгуби делото.

— Да видим какво имаме засега — продължи Фриско. — Това, че Скарди е бил в апартамента на Джаковиц, не му слага пушка в ръцете пред вратата на Домино. А не можем и да го свържем с този Ла Волте, или който е там съучастникът му. Едно е да ги знаем тези работи, друго е да можем да ги докажем.

— Значи трябва някак си да свържем Домино със Скарди — каза Шарки.

— Което е едно голямо „някак си“ — допълни Ливингстън.

— Добре, аз ще поемам към апартамента на Домино — каза Шарки. — Запечатан е от убийството. Може би там има нещо — бележник, адрес, писмо — нещо, което да ни доближи до съучастника на Скарди.

— Добре. Папа още е по петите на Обущаря. Твоят приятел Ейбръмс най-сетне успя да си иде вкъщи да дремне. Каза, че към шест часа ще е в лабораторията си. А ти, Арч?

Ливингстън се облегна назад в сепарето и се ухили.

— Ще направя най-доброто нещо за момента — каза той. — Ще си отида вкъщи и ще поспя няколко часа, защото в противен случай Шарки ще се разхожда със сомнамбул довечера.