Нора Робъртс
Частни скандали (10)

Глава 9

„Анджела заменя Чикаго за Ню Йорк“

„Шоу кралицата ще властва в Ню Йорк“

„Русата фаворитка на Чикаго сключва сделка за десетки милиони долари“

Тези сензационни заглавия изместиха останалите новини. Дори тежката кавалерия като „Чикаго Таймс“, „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Поуст“ бе отделила място на първа страница. Само за един слънчев юнски ден сензационната история за рекордната сделка на Анджела засенчи информацията за съсипаната икономика и размириците в Близкия Изток. Анджела беше в стихията си.

С кралско достолепие тя даваше интервюта, посрещна в дома си екипа на списание „Пийпъл“, бъбреше по телефона с Лиз Смит. Цитираха я във „Варайъти“, даде съгласието си да поместят снимката й в „Макколс“.

Ето че, чрез усилен труд, сляпа амбиция и ненадмината агресивност, тя получи това, за което винаги бе жадувала — да бъде център на внимание.

Беше достатъчно хитра, за да сипе само похвали за Си Би Си, „Делакорт“ и Чикаго. Дори успя да пролее няколко сълзици в предаването „Тази вечер ви представяме…“

Нейният превъзходен професионализъм пулсираше във всяка една дума, във всеки един ред за нейната работа и за всичко, свързано с нея.

И тогава точно в най-голямата шумотевица тя нанесе своя смъртоносен удар. Оставаха й шест седмици до края на договора, когато тя излезе в отпуск.

— Знае как да играе мръсни номера, нали?

Фран нави два различни чорапа и ги хвърли в коша за пране.

— Това не е най-мръсният, обаче.

Диана крачеше из малката всекидневна на Фран. Апартаментът се намираше в центъра на града.

— Половината от екипа й остава на улицата. А другите трябва да избират — или да отидат при нея в Ню Йорк, или да си търсят нова работа. А свободни работни места няма.

— Очевидно не четеш вестници. Правителството твърди, че няма рецесия. Че ние сами си я измисляме.

Но на Диана не й беше до смях. Взе един именник за новородени и като потупваше с него дланта си, закрачи пак из стаята.

— Видях изражението на Лу Макнийл, когато вчера излезе от сградата на Си Би Си. Господи, Фран, той е работил с нея близо шест години, а тя го изхвърли, без да й мигне окото.

Фран взе още два чорапа — син и черен. Реши, че са сходни по цвят и ги нави на чифт. От горещината лилавата й тениска бе залепнала за гърба й.

— Съжалявам, Ди, но нали всички вие знаете, че играта в телевизионния бизнес е доста груба. Най-вече съм загрижена за теб. Маршал още ли ти се обажда?

— Престана да ми оставя съобщения по телефонния секретар. — Диана сви рамене. — Предполагам, най-сетне е разбрал, че няма да му се обадя. Но все още ми изпраща цветя.

Разсмя се, но в смеха й се криеше горчивина. Хвърли именника на масичката.

— Представяш ли си? Той наистина си мисли, че ако ме покрие с рози, ще забравя всичко.

— Искаш ли да ти изнеса лекция на тема: „Мъжете са свине“? Ричард отиде да играе голф, така че никой няма да бъде засегнат.

— Не, благодаря.

Едва сега тя извърна поглед към приятелката си.

— Фран, току-що нави един сив и едни син чорап.

— Знам. Тъкмо сутрините ни ще станат по-емоционални. Трябва да ти кажа, Ди, че Ричард се превръща в прекалено уравновесен тип. Задължително играе голф в събота сутрин, носи костюм с жилетка, смята да купим къща в предградията и какво ли не още. Боже мой, та нали бяхме бунтари. А сега сме… — потръпна тя и снижи глас: — от разумната средна класа.

Диана се разсмя и седна по турски на пода.

— Ще го повярвам, когато си купите волво и кафе машина.

— Оня ден се бях засилила да купувам от ония табелки „Бебе в колата“. Добре, че навреме се осъзнах.

— Значи си добре. Дори не те попитах как се чувстваш.

— Превъзходно — каза Фран и оправи една разместена фиба в разчорления си кок. — В службата всички жени, които са раждали, ме гледат хем с презрение, хем със завист. Надуват ми главата с ужасните си истории за бременността — повръщания, припадъци, околоплодни води. А аз се чувствам като Силвестър Сталоун.

Вдигна ръка и стегна мускула си, който успя два пъти да подскочи.

— Дори мога да бягам без да се изпотя.

Присви устни, наведе се и вдигна едни пъстър и едни бял чорап.

— Какво ще кажеш?

— Защо да рискуваме?

През следващите няколко минути те мълчаливо сгъваха прането.

— Фран, напоследък доста мисля за…

— Питах се кога ще зачекнеш темата. Усещам, че в главата ти се върти някаква идея.

— Може да се окаже неосъществима — възрази Диана. — По дяволите, може нищо да не излезе. Фран, след като ти я обясня, искам да бъдеш докрай откровена.

— Добре. — Фран ритна коша с босия си крак. — Давай.

— „Делакорт“, старият синдикат на Анджела, ще усетят празнината в телевизионната програма и значителното намаление на приходите. Сигурна съм, че ще намерят начин да я запълнят, но… Знаеш ли, че шефът на „Делакорт“ е бившият втори съпруг на Анджела?

— Знам. Казва се Лорън Бах.

Освен мистерията с мечката гризли клюкарските хроники представляваха голям интерес за Фран, но тя не се срамуваше от това. Ако искате да узнаете коя знаменитост какво прави, кога го прави и къде, обърнете се към Фран.

— Оженили са се веднага, след като е разкарала първия си съпруг — магнат в бизнеса с недвижима собственост. Така или иначе Лорън Бах яко е поддържал с пари и връзки нашето момиче. И я е направил звезда.

— И макар слуховете и намеците в клюкарските рубрики да го оспорват, те са се разделили културно, като приятели.

— Но като познавам Анджела, искрено се съмнявам в достоверността на това.

Фран вдигна многозначително вежди. Не само че обичаше клюките, нещо повече — обичаше пикантните клюки.

— Казват, че й плащал два милиона издръжка, плюс къщата и мебелите. По моите сметки стават общо четири милиона. Не мисля, че Бах храни особено топли чувства към нашата героиня.

— Правилно. А Бах е в близки отношения с Барлоу Джеймс, президента на отдел „Новини“ в Си Би Си. — Диана потри нервно ръце в коленете си. — А мистър Джеймс харесва моята работа.

Фран наклони глава, очите й проблеснаха.

— И?

— Заделила съм известна сума пари, имам и връзки.

От самата мисъл сърцето й се разтуптя и тя притисна ръце към гърдите си, сякаш за да успокои ритъма му. Толкова много искаше това да стане, може би прекалено много. Само с един ход можеше да прескочи няколко етапа в грижливо подготвения план за кариерата си. — Искам да наема студио и да направя пробен запис, който ще дам на Лорън Бах.

— Боже мили!

Фран се отпусна на възглавниците върху канапето и се ококори.

— За какво ми говориш?

— Знам, че звучи невероятно, но вече го реших. Бах е превърнал малкото местно шоу на Анджела в национален хит. Защо отново да не го направи? Надявам се, че иска пак да опита, не само заради компанията, а и заради себе си. Мога да свържа в един материал няколко клипа от „Коментарът на Диана“ и част от новинарските ми репортажи. Мисля, че Барлоу Джеймс ще ме подкрепи. И ако направя пробно предаване, нещо просто и изпипано, може и да го пуснат в ефир. Сега е най-подходящият момент. Синдикатът все още си ближе раните от загубата на Анджела и все още не се е намерил кой да я замести. Ако успея да ги убедя да ме пуснат по местния канал и по няколко програми в Средния запад, сигурна съм, че ще се справя.

Фран въздъхна и се потупа по все още плоския си корем.

— Идеята е страхотна. Допада ми.

Отпусна назад глава и се разсмя, вперила поглед към тавана.

— Сигурно ще излезе нещо от нея.

— Ще направя така, че да излезе.

Диана се спря до канапето, застана пред Фран и сграбчи ръцете й.

— Особено ако имам опитен продуцент до себе си.

— Можеш да разчиташ на мен. Но трябва да се грижиш за наема на студиото, за разноските за техническия екип, дори за помощниците — поемаш голям риск.

— Готова съм да рискувам.

— С Ричард сме спестили нещичко.

— Не. — Трогната, благодарна, Диана поклати глава. — Категорично отказвам. Особено след като моят кръщелник е на път. Ще се възползвам от ума, моралната подкрепа и свободното ти време, но не и от парите ти. — Погали Фран по корема и се изправи. — Повярвай ми, първите три са по-важни.

— Добре. Какъв ще е обемът на предаването ти, каква ще е темата и публиката?

— Искам нещо простичко, приятно и безопасно. Искам да се проявя там, където съм най-добра, Фран. Да разговарям с хората. Да ги накарам да се отпуснат. Май ще ми трябват нови мебели. Искам да създам приятелска, задушевна атмосфера.

— Трябва нещо, с което да ги забавляваме — предложи Фран. — Щом не искаш сълзи и гняв, измисли с какво да ги забавляваш. И публиката трябва да стане съпричастна, да се развесели.

Диана замислено дърпаше ухото си.

— Може да поканя някои от гостите, които участваха в „Коментарът на Диана“. Трябва да е от сорта на „Жените в изкуството“.

— Не звучи зле, но е доста банално. И претенциозно. Не мисля, че трябва да се впускаш в безконечни излияния, особено за изкуството. — Фран прехвърляше наум възможностите. — Миналата година направихме подобно развлекателно предаване в „Само за жени“. Имаше страхотен успех.

— Искаш да кажеш, че темата е била чисто женска?

— Да. Грим, прически, въобще беше много забавно, много приятно. Но знаеш ли какво ми се иска?

Тя подви крака и се наведе напред.

— Шоу за модата. Какво ще излезе на мода през лятото? Кое е най-нашумялото? Какво се носи сега? Да речем, можеш да извикаш Маршал Фийлд. Неговите манекенки ще покажат новите тоалети за лятото. Спортно облекло, вечерни тоалети, тоалети за деловите жени.

Диана притвори очи, за да си го представи.

— Включително и обувките, аксесоарите. Ще поканим и консултант по модата. Ще изберем няколко жени от публиката.

— Точно така. Жени с различни фигури, а не с размерите на манекенки.

Като смилаше постепенно идеята, Диана взе чантата си и извади бележник.

— Ще трябва да ги изберем по-рано, за да може модният консултант да определи подходящия тоалет.

— И после ще получат от магазина награда от сто долара.

— „Как да изглеждам страхотно само за сто долара.“

— О, да, харесва ми. — Фран се облегна назад. — Наистина ми харесва.

— Трябва да се прибера вкъщи — каза Диана и скочи. — Ще завъртя няколко телефона. Трябва да действаме на бързи обороти.

— Скъпа моя, ти винаги действаш на бързи обороти.

 

 

Идеята й струваше осемнайсетчасов работен ден, внушителна част от спестяванията и огромна доза притеснение. Тъй като успя да откъсне от Си Би Си само една седмица отпуск, Диана почти не спеше. Стъпка по стъпка изпълняваше плана си — срещи при Маршал Фийлд, телефонни разговори с представителите на синдиката, часове, прекарани в търсене на подходящите аксесоари.

Първото шоу „Часът на Диана“ щеше да бъде направено с малко средства, но никой не биваше да се досеща за това. Диана обмисляше всеки детайл, всяка стъпка. Независимо дали щеше да загуби, или да спечели, тя бе решила на всяка цена да рискува и да покаже своя стил.

Правеше сделки — комплект столове срещу реклама в предаването. Обещаваше — работно място в шоуто, ако то бъде одобрено, срещу няколко часа работа в пробното му излъчване. Вземаше на заем петдесет сгъваеми стола от местния комитет на жените, нае аранжори на цветята, оборудване и манекени.

В деня на записа в малкото студио, което бе наела, цареше хаос. Осветителите се надвикваха, докато нагласяха за последен път техниката. Манекените се тъпчеха в тясната гримьорна, мъчеха се да намерят местенце да се преоблекат. Микрофонът на Диана се повреди, а цветарката донесе погребален венец вместо кошници с летни цветя.

— „В памет на многообичаната мило“ — прочете Диана и избухна в истеричен смях. — О, боже, какво ли още ме чака?

— Ще го оправим — потупа я Фран успокоително. Тя контролираше невероятно чувствата си. — Вече изпратих Вини, племенника на Ричард, за кошници. Ще извадим цветята от венеца и ще ги нахвърляме небрежно в кошниците. Ще изглежда страхотно — убеждаваше тя, — съвсем естествено.

— И още как. Разполагаме с по-малко от час — премигна Диана смутено, щом се чу трясъка от счупен сгъваем стол. — Ще приличаме на идиоти пред публиката, ако изобщо има публика.

— Ще има, ще видиш — каза убедено Фран и атакува гладиолите. Косата й бе разрошена, щръкнала нагоре като огнен ореол. — Обадихме се във всички женски организации. Всичките петдесет билета са изкупени. Бихме могли да продадем двойно повече, ако студиото беше по-голямо. Не се тревожи.

— Ти се тревожиш.

— Такава е работата на продуцента. Иди да се преоблечеш, оправи прическата си. Дръж се като звезда.

— Мис Рейнолдс? Диана?

Модният консултант — дребна, наперена жена с неизменна усмивка, махаше от другия край на студиото.

— Искам да я убия — измърмори под носа си Диана. — Ужасно го искам.

— Дръж се на положение — смъмри я Фран. — Ако пак е променила решението си за реда на излизането, аз ще нанеса първия удар.

— О, Диана?

— Да, Карин.

Диана си наложи да се усмихне и се обърна.

— Какво има?

— Имам един малък проблем? Панталонките в жълто?

— Да? — стисна Диана зъби. Защо тази проклета жена говореше само с въпросителни изречения?

— Моника не изглежда добре в тях. Чудя се какво да измисля. Дали да не изпратим някого в магазина да ги замени с тъмносини?

Преди Диана да отвори уста, Фран се намеси:

— Виж какво, Карин, защо ти не се обадиш в магазина, защо ти не изпратиш някого да замени панталонките?

— О! — Карин премигна. — Бих могла да го направя, нали? Божичко, трябва да побързам. Не остана време.

— Чия беше идеята да направим шоу за модата? — завайка се Диана.

Фран се зае отново с погребалния венец.

— Май че беше твоя. Никога не бих измислила нещо толкова сложно. Иди да се оправиш. Няма да си много убедителна, ако се появиш плувнала в пот, с ролки на главата.

— Права си. Ако ще се провалям с гръм и трясък, поне трябва да го направя с безупречен външен вид.

Гримьорната на Диана бе с размерите на дрешник, но имаше мивка, тоалетна и огледало. Засмя се, когато зърна огромната златна звезда, залепена от Фин на вратата.

„Това е само символ — каза си тя, когато докосна звездата, — но поне е моят символ.“ Сега трябваше да го заслужи.

Дори и да се провали, струваше си да си спомня за последните три невероятни седмици — трескавата вълнуваща подготовка на шоуто, очарованието и напрежението в изпипването на всеки детайл. И най-вече абсолютната увереност, че тъкмо към това се е стремила цял живот, както и изненадващото откритие, че толкова много хора вярват в способностите й.

Сценичният режисьор на Си Би Си й бе предложил помощта си, Бени и някой от продуцентите й бяха дали ценни съвети. Джо се бе съгласил да оглави операторския екип и бе придумал неколцина приятели да помогнат при озвучаването и осветлението. Джеф Хайът се бе заел с графиките и монтажа.

И сега тя или щеше да заслужи доверието им, или… да го изгуби.

Тъкмо си слагаше обицата и се оглеждаше за последен път в огледалото, когато на вратата се почука.

— Не ми казвай. Познах — извика тя. — Тъмносините панталонки също не са подходящи и ще трябва да търсим червени.

— Съжалявам — рече Фин на вратата. — Не нося никакви панталонки.

— О! — изпусна закопчалката на обицата и тихичко изруга. — Мислех, че си в Москва.

— Бях — потвърди Фин и се облегна на тоалетката, докато тя търсеше малката златна закопчалка. — И виж какво става, когато ме няма две седмици. Клюките в редакцията се въртят само около твоето име.

— Страхотно.

Стомахът й се беше свил, ръцете й трепереха, докато си слагаше обицата.

— Явно не съм с всичкия си, щом започнах тази луда история.

— Напротив, умът ти реже като бръснач.

„Неотразима е — заключи той. — Нервна, но готова за битката.“

— Видяла си отворена врата и си решила първа да минеш през нея.

— Май че е отворен прозорец. И то на последния етаж.

— Просто трябва да се приземиш на крака. Каква е темата?

— Шоуто ще бъде за модата и ще бъде с участието на публиката.

На лицето му цъфна усмивка, трапчинките сякаш намигаха.

— Мода? Ти, водещата на новините, ще говориш за мода?

— Но това не е информационна емисия.

Тя го удари с лакът, когато мина покрай него.

— А развлекателно шоу. Поне така се надявам. А ти трябва ли да пишеш репортаж за някоя война или нещо подобно?

— В момента не. Мислех да се помотая малко наоколо. После ще се върна в стаята на репортерите със сензационната новина. Кажи ми — Фин сложи ръка на рамото й — за себе си ли го правиш, или за да подразниш Анджела?

— И двете — каза Диана и притисна с юмрук стомаха си. — Но най-вече заради себе си.

— Добре.

Той усещаше енергията и трепването на всеки нерв в тялото й. Питаше се как ли би укротил тази енергия, ако бяха сами.

— И коя е следващата стъпка?

Тя го изгледа косо. Не бързаше да отговори.

— Да си остане между нас.

— Добре — съгласи се той.

— Ще се срещна с Барлоу Джеймс. И ако получа благословията му, ще отида при Бах.

— Значи нямаш намерение да се захващаш пак с местните новини?

— Засега не — въздъхна Диана дълбоко. — Само преди минутка си мислех, че ще повърна.

Отметна назад косата си.

— Но сега се чувствам великолепно. Наистина великолепно.

Фран дотърча в тясното антре със слушалки на главата.

— Ди, залата е пълна. — Сграбчи Диана за ръката и силно я стисна. — Всички места са заети. Трите жени, които избрахме от историческото дружество, не са на себе си от вълнение. Нямат търпение да започнем.

— Тогава да не ги караме да чакат.

В студиото звучеше мелодия, специално композирана от Вини, племенника на Ричард, и от един начинаещ музикант. Зад камерата Фран даде знак за аплодисменти. Червеното око блесна.

— Добро утро. Аз съм Диана Рейнолдс.

Отлично знаеше, че в другия край на студиото цари суматоха — манекените навличат тоалетите, техниците възбудено даваха инструкции, помощниците се опитваха да се справят с неизбежните гафове. Но въпреки това се чувстваше напълно спокойна и дружелюбно си бъбреше с наперената, омразна Карин, подтикваше публиката към коментари, докато манекените демонстрираха тоалетите. Почти забрави, че това е важна стъпка в кариерата й, а не детска лудория, когато през смях обсъждаше с една от зрителките чифт широки панталони на точки.

Фин стоеше в другия край на студиото и наблюдаваше Диана. Тя приличаше на жизнерадостна домакиня, която забавлява приятелките си. Като заклет репортер той презираше подобен род предавания. Така че темата за него беше напълно безинтересна. Но затова пък публиката беше очарована. Залата избухваше в одобрителни възгласи и аплодисменти, а понякога се чуваха и възгласи на разочарование, когато демонстрираният тоалет не допадаше на зрителките. Диана така добре предразполагаше публиката. Тя ту непринудено прегръщаше някоя от зрителките, ту приковаваше вниманието на всички, или отстъпваше встрани, за да може гостите й да застанат под светлината на прожекторите.

„Успя да мине първа през вратата“ — каза си Фин и се усмихна. Хрумна му, че не би било зле да се обади на Барлоу Джеймс, за да отвори малко по-широко вратата.

 

 

Анджела препускаше из просторната изискана всекидневна на своя нов луксозен апартамент. Докато тя кръстосваше от прозореца до лъскавата библиотека, токчетата й тракаха по паркета, потъваха в дебелия килим и после пак тропаха по теракота. Дърпаше нервно, с резки движения от цигарата. Опитваше се да овладее гнева си и да избистри мислите си.

— Добре, Лу.

Най-сетне успя да се успокои, застана до масата и загаси цигарата в кристалния пепелник. Димът се примеси с аромата на розите.

— Кажи ми защо смяташ, че ще се заинтересувам от някакво аматьорско предаване на някаква второкласна репортерка?

Лу се размърда неловко на кадифеното канапе.

— Помислих си, че искаш да знаеш — каза той, но веднага долови хленчещия тон на собствения си глас и сведе очи. Ненавиждаше се за това, което правеше: пълзеше, за да се докопа до огризките. Но имаше две деца, които учеха в колеж, над главата му тегнеше ипотека за няколко хиляди долара.

— Тя нае студио, нае екип, извика доброволци. Взе си малко отпуск и успя да подготви петдесетминутно шоу плюс пробен запис на някои от предишните си репортажи.

Лу се мъчеше да обръща внимание на язвата, която изгаряше стомаха му.

— Чух, че се е справила доста добре.

— Доста добре? — Подигравателният тон на Анджела прорязваше като с нож.

— И кой би се впечатлил от това шоу? Аматьорите винаги са се опитвали да пробият в бизнеса, но не могат да ме изплашат.

— Знам… Носят се слухове, че сте се скарали.

— О? — Усмивката й бе ледена. — Нима си прелетял от Чикаго до Ню Йорк, за да ми кажеш последните клюки от Си Би Си? Лу, не че не го оценявам, но ми се струва твърде наивно.

— Мислех си…

Лу пое въздух, за да успокои дишането си и прокара ръка по оредялата си коса.

— Анджела, знам, че си предложила моето място на Диана.

— Нима? Тя ли ти каза?

— Не.

Колкото и малко гордост да бе му останала, трябваше да я отстоява. Той срещна погледа й, без да трепне.

— Така говорят хората, говорят също, че тя е отхвърлила предложението ти. — Лу забеляза познатия блясък в очите й. — Знам — побърза да добави той, — след като съм работил толкова години с теб, че не би ти харесало, ако тя се възползва от твоето великодушие.

— И как ще стане това?

— Като демонстрира лоялността си към телевизионната компания. Като подпише договор с Барлоу Джеймс.

Този път успя да привлече интереса й. За да прикрие този факт тя се обърна, отвори една лакирана кутийка и извади от нея цигара. Погледът й се насочи към барчето, където винаги имаше студено шампанско. Изплашена от силното желание за една малка глътка, тя навлажни устните си и отмести поглед от барчето.

— А защо Барлоу ще се намесва?

— Защото харесва работата й. Няколко пъти се обажда в центъра, за да я похвали. А когато миналата седмица дойде в Чикаго, отдели време да се срещне с нея.

Анджела щракна запалката.

— Казват, че е гледал записа и че го е харесал.

— Може би просто е искал да поласкае една млада репортерка?

Анджела отметна назад глава. Гърлото й бе пресъхнало от цигарата. „Само една глътка — молеше се тя, — само една студена глътчица шампанско.“

— Тя изпрати записа на Лорън Бах.

Анджела бавно отпусна ръка и остави цигарата да догаря в пепелника.

— Ах, тая малка кучка — процеди през зъби тя. — Да не би да си мисли, че може да се съревновава с мен?

— Не знам дали се цели толкова нависоко. Поне засега.

Лу нарочно замълча за миг и после добави:

— Разбрах, че някои от филиалите в Средния запад се притесняват за цената, която трябва да платят за твоето шоу. Може и да решат да излъчат нещо по-евтино. Освен това са по-близо до Чикаго, отколкото до Ню Йорк.

— Да правят каквото щат. Пет пари не давам за тях.

Грозният й смях огласи стаята. Тя се приближи към прозореца, за да се наслади на Ню Йорк. Притежаваше всичко, към което се бе стремила, от което бе имала нужда. Най-после тя беше кралицата, която щеше да наблюдава своите подчинени от високата си непревземаема кула. И никой не можеше да я достигне. Най-малко Диана.

— Сега съм на върха, Лу, и смятам тук да си остана. Каквото и да ми струва това.

— Мога да използвам връзките си, за да разуча какво е решил Лорън Бах.

— Добра идея, Лу — промърмори Анджела. Погледът й се рееше над дърветата в Сентрал Парк. — Направи го.

— Но си искам мястото, Анджела — трепна от вълнение и самопрезрение гласът на Лу. — Аз съм на петдесет и четири години. На моята възраст не мога да си позволя тепърва да постъпвам на ново място. Искам твърд двегодишен договор. През това време двете ми деца ще завършат колежа. Мога да продам къщата в Чикаго и двамата с Барбара да си купим някоя по-малка тук, в Ню Йорк. Тези две години са ми нужни, за да подсигуря старините си. Пък и не искам кой знае колко.

— Добре си го обмислил.

Анджела седна на канапето до прозореца и се подпря на една пъстроцветна възглавничка. Вече не усещаше сухота в гърлото. Беше доволна. Не се нуждаеше от алкохол, когато усещаше вкуса на властта.

— Работих много за теб — припомни й Лу. — И все още мога да работя много. Имам и много връзки в Чикаго, хора, които ще снасят вътрешна информация, ако се наложи.

— Не смятам, че ще се наложи, но… — подсмихна се тя и се замисли. — Не обичам да отхвърлям предложените ми възможности. И винаги възнаграждавам предаността.

Тя му хвърли изпитателен поглед. „Смотаняк — заключи тя, — който може да работи неуморно и който така се страхува, че хич не го е еня за никаква етика.“

— Виж какво, Лу, не мога да ти предложа длъжността главен продуцент. Мястото е вече заето — сряза го тя и забеляза как Лу пребледня. — Остава помощник-продуцент. Знам, че всъщност тази длъжност е понижение за теб, но ние ще погледнем по друг начин на нещата.

Усмивката й бе победоносна. Бързо и лесно, също като децата, тя забрави за предишното отвращение, което изпитваше към него, и за лековерната си измяна. Сега те отново бяха в един екип.

— Винаги съм разчитала на теб, Лу, и се радвам, че и за в бъдеще ще е така. Заплатата ти ще е малко по-ниска, но затова пък сме в Ню Йорк. А това значи, че ще постигнем много, нали?

Лицето й грейна — бе доволна от собственото си благородство.

— И за да ти покажа колко много те ценя, знай, че те чакам за първото специално предаване. Ще подпишем договор в присъствието на адвокат. Но първо…

Тя стана, приближи се към него и сърдечно стисна ръката му между дланите си, сякаш бяха стари приятели.

— Върни се в Чикаго и оправи нещата си, а аз ще наредя на моя агент да потърси малко уютно жилище за теб и Барбара. Може би апартамент в Бруклин. — Тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. — А ти си отваряй ушите. Нали, скъпи?

— Разбира се, Анджела — глухо отвърна той. — Както кажеш.