Даян Робинсън
Орелът и розата (31)

Тридесета глава

— Изглеждаш чудесно, Леа — каза Серена на нежната жена от Минорка, която стоеше неподвижно, така че Тенси да може да довърши подгъва на лимоненожълтата рокля — сватбената рокля на Леа. — Този цвят ти отива много.

— Gracias, senora. Никога досега не съм обличала такава красива рокля. Благодаря ви, че ми я подарихте — каза срамежливо Леа, приглаждайки копринената пола с дългите си пръсти.

— Радвам се. За мен е удоволствие да видя колко хубаво ти стои. Макгрегър ще помисли същото. Готово ли е всичко за сватбата утре? — обърна се Серена към Тенси.

Трите жени бяха много заети с подготовката на сватбата през последните шест седмици, откакто Рафаел се бе върнал вкъщи. За Серена беше добре дошло мисълта й да бъде заета с щастливите планове за сватбата, за да може да прогони спомена за ужасната нощ на пожара. Сър Елстън бе напуснал колонията в края на седмицата след смъртта на Евита. Той се качи на кораба и замина за Бахамските острови. Градската му къща остана празна и бе обявена за продан. Серена потръпваше всеки път, когато минаваше покрай нея и опушените стени на изгорялата конюшня.

— За всичко сме се погрижили, милейди — каза Тенси, като коленичи, за да огледа добре подгъва. — Моля ви, напомнете на капитан Агилера да гледа Макгрегър да бъде навреме в параклиса.

— Той ми обеща да го направи, дори и да се съберат по мъжки тази вечер в гостилницата, за да отпразнуват последната ергенска вечер на Макгрегър — каза студено Серена.

И трите жени си размениха погледи на съгласие по въпроса, колко глупаво беше според тях да има веселба в нощта преди сватбата. Макгрегър беше толкова тих и въздържан мъж, че им бе трудно да си го представят като празнуващ веселяк, въпреки че беше твърде популярен сред войниците и моряците, които идваха вечер в „Златната роза“. След като бяха разбрали за предстоящия му брак, тези мъже не можеха да не го уважат и да не отпразнуват събитието.

Майската утрин беше топла и всеки изминат ден ги доближаваше до дългото, горещо и влажно лято. Серена отиде в двора, докато Тенси помагаше на Лиа да съблече роклята си, за да я изгладят. Гато дремеше на припек. Малкото му черно телце бе изтегнато по гръб върху каменните плочи. Буканир беше в клетката си, свалена долу в сянката на високата палма, така че и той да може да се порадва на късната пролет. Той беше станал любимец на клиентите на „Златната роза“, защото Макгрегър носеше клетката вечер в гостилницата, така че Буканир да весели постоянните клиенти с неприличните моряшки песни. Папагалът изглеждаше щастлив в компанията на мъжете, а няколко испански войника се бяха опитали да научат птицата да пее песни и на техния език.

Животът беше станал толкова приятен, откакто Рафаел се бе върнал, мислеше Серена, докато наблюдаваше малък зелен гущер, който скочи от дънера на един бодлив храст и се шмугна в розовите цветове на олеандъра. Всичко в Свети Августин изглеждаше изпълнено с романтика, защото веселият месец май беше пристигнал, а Рафаел и тя не бяха единствените влюбени в града англичанка и испанец. Съществуваха множество англо-испански флиртове и с предстоящото заминаване на английските семейства, към усещането за романтика в атмосферата на малката колония се прибавяше и оттенък на чувственост.

Слънцето беше високо над главата на Серена, когато тя свърши с плевенето на лехите в градината, разположени около варосаните стени на двора. Марко беше на училище и нямаше време да се занимава с градината, така че тя се бе заела с тази работа. Да работи с ръцете си в песъчливата почва й даваше усещането за покой и й позволяваше да размишлява за странния обрат, настъпил в живота й.

— Милейди, извинете, но има нещо, което мисля, че трябва да знаете — прекъсна мислите й Тенси и се приближи до Серена, която бе коленичила до лехата с билките.

— Да? Какво има? — попита тя, като погледна нагоре изпод широката периферия на градинската си шапка.

— Не съм сигурна, но ми се струва, че някой е размествал нещата върху бюрото ви в приемната и в библиотеката — каза Тенси озадачено, като смръщи чело. — Който и да е, забравил е да заключи шкафа със стъклените витрини, след като го е отключил. А това не е за пръв път, да намирам полуотворени чекмеджетата на шкафовете в спалните, а дори и в килера, но най-интересното е, че нищо не липсва. Този, който върши това, изглежда търси нещо, което не успява да намери.

Серена се изправи и пъхна ръката си в дръжката на голямата кошница. Вътре беше поставила няколко яйца. Някои кокошки изглежда предпочитаха да снасят яйцата в тази леха с билки, отколкото в полозите, които се намираха в специално построения малък кокошарник до конюшнята. Мащерката и копърът останаха зад тях.

— И аз съм забелязала това. Я някоя картина е леко разместена, я чекмеджето на някой скрин или гардероб е леко отворено… Като че ли имаме крадец, който никога не намира нещо, което достатъчно да му хареса, за да го открадне — каза тя с въздишка. — Освен да хвърляме по едно зорко око наоколо, за да можем да го хванем на местопрестъплението, не можем да направим нищо друго, макар да си призная, че това ме смущава.

Докато вървеше към кухненските помещения, тя изведнъж си спомни нещо — копчето от униформа на испански офицер, което намери миналото лято в спалнята си. Сега тя не искаше да мисли за това, не искаше и да си спомни, че тогава се бе усъмнила в Рафаел. Животът беше толкова приятен, че тя трябваше да прогони този спомен и да не му позволи да попречи на щастието й. Камбаната на площада извести, че е станало пладне. Серена се обърна към Тенси и й каза:

— Бих искала един омлет за обяд, с много копър — и подаде кошницата на младата прислужница. — Капитан Агилера ще обядва при губернатора.

— Добре, милейди — отговори Тенси и като пое кошницата, тръгна към кухнята, но челото й все още беше смръщено. В „Златната роза“ отново ставаше нещо странно, откакто капитан Агилера се бе завърнал вкъщи. Нейните безпокойства се бяха засилили, когато започна да забелязва, че вещите бяха размествани или подредени така, че личеше някой методично да е търсил нещо, но какво? Тя поклати глава и влезе в кухнята. Господарката й отдаваше голямо значение на този красив испанец и Тенси само се молеше той да не направи нещо, с което да изложи на опасност любовта и доверието й.

Ароматът на цъфналите рози изпълваше оградения със стени двор, докато Серена седеше и пиеше втора чаша чай, след като беше обядвала. Това беше едно от многото неща, които тя харесваше в начина на живот на Свети Августин. Климатът й позволяваше да се храни навън, в спокойствието на красивата градина. Тя съжаляваше английските си приятели, които заминаваха, особено тези, които се връщаха в студена Англия. Като взе едно ветрило, направено от палмови листа, тя прогони една упорита муха. Чудеше се как ли се е оправил сър Елстън в Ню Провидънс и бе благодарна, че тя не трябва да напуска Флорида, че все пак нещата се бяха уредили. Сега тя беше испанска поданица и животът й беше ако не спокоен — защото знаеше, че трябва да се приспособява и да свиква с някои неща — то поне не толкова мрачен и безрадостен, колкото беше миналата година по това време, когато за първи път чуха, че Свети Августин трябва да бъде върнат на испанската корона. Но сега всичко друго, след като Рафаел се беше върнал при нея, защото тя винаги бе мислила за брака им като за едно сливане на тяло и душа.

Неистово звънене на входния звънец я стресна и я изтръгна от мислите й.

— Аз ще отворя, Тенси — извика тя, когато прислужничката й излезе от хана, където сменяше чаршафите на леглата.

— Дона Серена, трябва да говоря с вас — обясни обърканата Доминга Зеспедес, когато портата се отвори.

— Влезте — каза й Серена, като се отдръпна малко назад, за да направи път на младата жена. — Но вие сте сама? Къде са майка ви, сестра ви или поне прислужничката ви?

Строгите порядки в испанското общество забраняваха на младите жени да се разхождат сами по улиците на Свети Августин и дона Консепсион следеше нейните дъщери строго да спазват това правило.

— И двете си вземат следобедната сиеста. Измъкнах се без прислужничката ми да усети — призна девойката, като дишаше тежко, защото беше бързала в горещината.

— Елате. Влезте, седнете и ми разкажете, кое е това толкова важно нещо, заради което сте рискувала да си навлечете недоволството на родителите си — каза й Серена като кимна с глава на Лиа, която се бе показала на вратата на кухненските помещения, за да донесе чаша студено леко вино, предпочитано от испанските дами.

— Изпратих бележка по едно от момчетата, които работят в конюшнята, до дона Ейнджъла, в която й писах да дойде и да се срещнем тук. Не посмях да отида у тях, защото се страхувах, че съпругът й, дон Мариано, главният инженер на баща ми, ще си бъде вкъщи — призна си Доминга. — Дона Ейнджъла ми е помагала да се срещам с моя Жуан, но ми се струва, че ме следят. Страхувах се да я извикам в сградата на губернатора, защото може да ни подслушат. Не искам никой да узнае за нашите планове. Сигурно ще й се стори странно, че я викам по това време, тъй като знае, че майка ми винаги си почива след обяда.

Младата жена изтри влажното си чело с дантелена кърпичка, която извади от чантичката си.

— Какво е това, което Ейнджъла прави за теб и Жуан? — загрижено попита Серена, която знаеше, че родителите й не гледат с добро око на интереса на Доминга към младия лейтенант от ирландския полк.

— Тя носеше писмата, които си пишем — призна Доминга, като повдигна кърпичката към изразителните си черни очи, които сега бяха пълни със сълзи. — Аз го обичам, дона Серена, с цялата си душа.

— Ох, Доминга — въздъхна Серена и потупа ръката на младата жена. — Родителите ви не одобряват лейтенант О’Донован за ваш съпруг.

— Знам, но това няма значение — повдигна предизвикателно главата си тя. — Ще се омъжа за него каквото и да стане. Дона Ейнджъла и аз сме планирали всичко.

— Но това е невъзможно. Всеки брак в Свети Августин трябва да бъде одобрен от баща ви, губернатора — напомни й Серена, а на челото й се появиха бръчки, докато се чудеше какъв ли смел план са замислили Доминга и Ейнджъла. Тя имаше чувството, че ще бъде въвлечена в техния заговор.

— Това трябва да е дона Ейнджъла — каза Доминга, поглеждайки към портата, където звънецът припряно звънеше. — Писах й да дойде тук, когато камбаната на площада удари два пъти.

Ейнджъла Хют де ла Рок влезе в градината през отворената от Лиа порта. Очите й блестяха, а походката й беше лека и енергична въпреки горещината.

— О, добре, Доминга, вече си тук. Получих бележката ти, но все още не съм се свързала с твоя любим — каза бързо тя, като наближи масата. — Не знаех, че сте забъркана в нашата малка романтична история, Серена?

— И аз не знаех, но изглежда вече съм въвлечена, макар и да съм сигурна, че Рафаел ще побеснее, ако узнае — отговори Серена и въздъхна от раздразнение. — Моля, седнете, Ейнджъла.

— Благодаря, ако ми донесете и чаша чай, ще бъде чудесно — каза тя на Лиа и седна.

— Какво сте намислили? — попита Серена, когато Ейнджъла свали ръкавиците си.

— По време на маскения бал в чест на заминаващите англичани в губернаторството след три дни Доминга ще се измъкне в разгара на тържеството. Тя ще дойде у дома, понеже съпругът ми по това време ще бъде по работа извън Свети Августин. Тъй като Мариано няма да бъде у дома, аз ще кажа, че не се чувствам добре и няма да отида на тържеството в губернаторството. Жуан ще чака вкъщи Доминга. Когато тя пристигне, аз ще изпратя моята прислужничка да помоли отец Мигел О’Райли да дойде веднага, за да ме изповяда, тъй като тя ще му каже, че съм на прага на смъртта. Когато той пристигне, ще види Доминга и Жуан, които декламират брачната клетва. Разберете, Серена, че ако едно такова деяние бъде направено пред свещеника, даже и той да не го одобрява, представлява таен брак в очите на католическата църква — каза Ейнджъла победоносно, като изгледа изумената Серена и сияещата Доминга. — И така, те ще бъдат венчани и губернаторът няма да може да направи нищо.

— Ейнджъла, не мога да повярвам, че си планирала всичко това, въпреки че много добре знаеш, че родителите на Доминга няма да го одобрят — каза Серена, като поклати главата си.

Смелата й приятелка бе дръзка бунтарка, която изпитваше удоволствие да скандализира уравновесеното общество на Свети Августин. Тя се чудеше дали това не бе една от причините Ейнджъла да е така отдадена на мъжа, за когото се бе омъжила, защото той не беше резервиран англичанин. Сега Ейнджъла имаше намерение отново да шокира местното испанско общество.

— Те се обичат, но родителите им не могат да го разберат. Аз им съчувствам, Серена, защото и аз съм била в тяхното положение — обясни Ейнджъла, като се усмихна на Доминга. — Освен това, тази пролет любовта се чувства във въздуха. Не я ли усещаш да кипи във вените ти като вино? — въздъхна дълбоко тя, а очите й още блестяха палаво, докато отпиваше от чая, който Лиа й донесе.

— А аз, с какво мога да помогна? — попита Серена и усети съпротивата си сломена.

Думите на Ейнджъла раздвижиха дълбока струна в нея, защото тя знаеше какво означава да обичаш силно един мъж, въпреки пречките, които срещаш по пътя си. Но дона Консепсион винаги е била мила и внимателна към нея и тя не знаеше как тази добра жена ще преживее бягството на дъщеря си.

— Трябва да отвлечете вниманието на всеки, който може да последва Доминга, докато тя излезе от балната зала в деня на маскарада — обясни Ейнджъла.

— Моля ви, помогнете ми, дона Серена. Знаете какво значи да обичаш, макар че е от друга народност — обърна се към нея Доминга, а тъмните й, изразителни испански очи по някакъв начин напомняха обичните искрящи очи на Рафаел.

Серена не можеше да устои нито на думите, нито на нежните кафяви очи.

— Ще ти помогна, Доминга, но искам да говориш за това с родителите си — каза й Серена, като въздъхна.

— Те не желаят да се омъжа за него, защото той не е от благороден произход — обясни Доминга, мачкайки копринената кърпичка, която държеше в ръцете си. — Като че ли тези неща имат някакво значение, но за майка ми и баща ми те означават много.

— Веднъж само като се омъжиш, и те ще го приемат — увери я романтичната Ейнджъла.

— Мога само да се надявам, че сте права — каза Доминга и леко се усмихна. — Страхувам се, че се застоях дълго. Трябва да се връщам вкъщи, преди някой да е открил, че ме няма. Дона Ейнджъла, ще направя всичко възможно да дойда у вас до единадесет часа. Благодаря и на двете за помощта и разбирането.

Доминга прегърна Ейнджъла, а после и Серена и излезе от двора, като прошумоля с копринената си рокля.

— Ейнджъла, надявам се, че разбираш какво правиш — каза Серена рязко, след като Доминга си тръгна. — Този лейтенант заслужава ли такава изтънчена млада дама като Доминга?

— Надявам се, че да. Тя го обича безумно — отговори Ейнджъла и сви рамене. — Ох, Серена, ако някой се опитваше да те спре при брака ти с твоя Рафаел, щеше ли да го послушаш?

— Може би не, но ти се нагърбваш с цялата отговорност за този брак. Надявам се само, че няма да съжаляваш за съучастието си. Какво ще каже Мариано, когато се върне и разбере, че си помогнала на дъщерята на губернатора да сключи таен брак в дома му?

— Ще хвърля огън и жупел, но за кратко. После ще последва прекрасно страстно помирение — увери я с усмивка Ейнджъла, а очите й светнаха.

— Ти си непоправима романтичка — въздъхна Серена и поклати отчаяно глава, примирена с лудориите на приятелката си.

— Страхувам се, че и аз трябва да тръгвам. Толкова много неща трябва да свърша, ако искам всичко за сватбата да бъде готово. Романтиката се усеща във въздуха, Серена — каза Ейнджъла като се изправи. — Чух от моята Мария, че Лиа ще се омъжва утре. Пролет е, какво друго мога да ти кажа? — разсмя се тя на смущението на Серена и тръгна към портата, а диплите на копринената й рокля се завъртяха предизвикателно около нея.

Серена се опита да прогони лошото предчувствие от съзнанието си, свързано с бягството на Доминга, като тръгна към малката приемна, за да се занимае със счетоводната книга на „Златната роза“. Мекият майски въздух я правеше ленива, но тя трябваше да отдели време за задълженията си в управлението на гостилницата и хана. Спря за миг, за да вдъхне аромата на първата цъфнала роза от храста, който растеше до стълбите на верандата. Гледайки розовия храст, тя винаги си спомняше за Рафаел и за онази нощ, когато се бяха любили за първи път, а на сутринта той беше откъснал една жълта роза от този храст и й я бе подал.

— Следобедният ви чай беше много интересен — напевен глас с ирландски акцент прекъсна романтичните й спомени. — Не беше ли това дъщерята на губернатора, която е излязла без майка си?

Серена се обърна и се озова срещу Нийл Кениън, който се бе облегнал на рамката на отворената врата на гостилницата.

— Придружаваше я сеньора де ла Рок — отговори тя по-рязко, отколкото възнамеряваше, но присъствието на капитан Кениън я караше да се чувства неспокойна и тревожна.

Той изглежда винаги беше наблизо, когато Рафаел го нямаше вкъщи, като че ли усещаше кога е сама. Не беше споменавала за това пред съпруга си, предпочитайки да го запази за себе си. Но в действителност нямаше и от какво да се оплаче, защото този мъж не беше прекрачвал границите на благоприличието след онази нощ на пожара в конюшнята. Винаги обаче беше тук и я наблюдаваше, както правеше в момента.

— Говори се, че се е увлякла по лейтенант О’Донован. Той се хвалил пред приятелите си офицери, че ще избяга с нея, ако баща й не даде съгласието си за техния брак — продължи капитан Кениън като тръгна към нея.

— Не знам нищо за тази клюка — отговори спокойно Серена, като отстъпи назад, тъй като той се беше приближил до нея.

— Губернаторът ще се разгневи срещу всеки, който е помогнал на дъщеря му да наруши заповедите му, лейди Марстън — каза той, а белезникавите му очи я пронизваха, сякаш мислеше, че по някакъв странен начин може да я подчини на своята воля или да прочете мислите й. — Реших, че трябва да ви предупредя, тъй като испанските нрави и култура са все още чужди за вас. Честта на жената, честта на дъщерята са най-важното нещо в едно испанско семейство. Те са много по-взискателни към това, което смятат за благоприлично държание на техните жени, отколкото англичаните.

— Имам ясна представа за испанските нрави, капитан Кениън. Забравихте ли, че съм омъжена за испанец? — отговори тя, а лазурните й очи блеснаха като късчета син лед.

— Опитвам се, моя прекрасна Серена, опитвам се — прошепна той и направи лека пауза след изговарянето на името й, като че ли се наслаждаваше на звука от произнасянето му.

— Моля ви, не ми разправяйте тези неща на мен — скастри го тя с леден глас, а устните й бяха свити в тънка линия от раздразнение. — Извинявайте, но имам много важна работа.

Серена се обърна, като държеше главата си високо изправена, но безпокойството й се засили.

Нийл Кениън я наблюдаваше, докато тя влезе в малката приемна, която използваше за канцелария. Изразът в студените му белезникави очи съдържаше повече ненавист, отколкото похотливост. Тази игра на котка и мишка го беше изкарала от търпение. Крайно време беше да действа, да вземе това, което желаеше. Щеше да изчака точния момент и тогава щеше да нанесе удара си.

— Капитан Кениън, мога ли да ви помогна? — попита дълбок мъжки глас зад ирландския офицер.

— Не… Просто се възхищавах на розите на senora — отговори Нийл Кениън.

— Тогава, ако ме извините, трябва да поговоря със съпругата си — каза Рафаел със студена любезност, като наблегна на думата „съпруга“.

— Разбира се — отговори ирландският капитан и отстъпи от вратата.

Очите му обаче проследиха високата гъвкава фигура на Рафаел, когато той влезе в стаята и затвори вратата зад себе си. Той можа да чуе радостния вик, с който Серена посрещна Рафаел и ръцете му се свиха в юмруци. Съпругът й обаче невинаги беше наблизо. Той можеше да почака още малко. Но трябваше да стане скоро. Носеха се слухове, че полкът му може да бъде преместен в Хавана. Ако той постигнеше целта си, тогава можеше да напусне армията завинаги и да живее живота, за който бе мечтал. То лежеше непокътнато някъде тук, чакайки го, мислеше Кениън, а устата му се изкриви в неприятна гримаса.

— Querida, този мъж безпокои ли те? — попита Рафаел, като взе в прегръдките си Серена, след като тя се изправи и го поздрави с щастлива усмивка.

— Не толкова, че да не мога да се справя — отговори тя и повдигна към него лицето си за целувка.

Винаги ставаше така. Само като го погледнеше, и сърцето й започваше силно да бие. Чувстваше се като младо момиче на първата си любовна среща, тръпнеща в очакване.

— Не ми харесва да се мотае из двора, когато ти си сама вкъщи — обясни Рафаел и докосна устните й, а ръцете му я притиснаха по-близо и той жадно впи устни в нейните.

Неспокойното чувство, което го заля, беше като загатване за буря в иначе спокойно море и остана в него, когато излязоха на двора, за да пият чай по английски обичай, който Серена настояваше да сервира в късните следобедни часове, когато той се връщаше от губернаторството. Това бе тяхното време да бъдат заедно и да разговарят за всичко случило се през деня и на двамата. Те вървяха хванати за ръце към масата, която Тенси беше сервирала под високата палма.

— Обещай ми, querida, че ще заключиш стаята си тази вечер, докато аз съм в гостилницата на събирането на Макгрегър — каза Рафаел, а тъмните му очи бяха сериозни. Той протегна ръка над масата от ковано желязо и я погали.

— Ще заключа, но ти не закъснявай много, защото ще бъда много самотна, докато те очаквам в огромното празно легло — каза съблазнително тя.

— Ако продължаваш да говориш по този начин, времето, което ще прекарам на събирането, наистина ще бъде съвсем кратко — отговори той, а тъмните му очи галеха лицето й, казвайки й без думи желанието си.

— Тогава ще продължа — отговори тя, като отметна назад златистите си къдрици и сплете пръстите си в неговите.

— Разкажи ми какво прави днес. Случи ли се нещо вълнуващо? — попита той, когато Тенси донесе подноса с чая.

— Нищо интересно. Пробвахме сватбената рокля на Лиа — отговори Серена, като избягваше да поглежда към прислужничката си.

Тя не искаше да признае, че Доминга е идвала сама у тях, защото това щеше да предизвика много въпроси, а тя не знаеше какво ще направи Рафаел, ако разбере, че помага на дъщерята на губернатора да избяга. Но това не беше вярно, призна си тя притеснена. Тя знаеше точно какво щеше да направи той. Щеше да отиде направо при бащата на Доминга. Какво беше казал Нийл Кениън за честта на дъщерята — че е всичко за бащата испанец, всичко за мъжа испанец? Тя не обичаше да скрива нещата от него, но в действителност не можеше и да не изпълни обещанието, което бе дала на Доминга. Дълбока въздишка се откъсна от гърдите на Серена, докато отпиваше от чая си, опитвайки се да не мисли за това, какво щеше да бъде поведението на Рафаел, ако знаеше какво крояха — тя, Ейнджъла и Доминга.

— Нещо не е наред ли? Въздишаш толкова тежко — повдигна вежди Рафаел, като загрижено я погледна.

— Не, разбира се. Какво може да не е наред? — усмихна се тя и повдигна чашата с чай с трепереща ръка.

— Не бива да имаш тайни от мен, Серена. Няма нещо, което да не можеш да ми кажеш. Ако някога нещо те безпокои, то аз искам да знам — увери я той, а напрегнатите му очи я наблюдаваха с любопитство.

— Ще ти кажа, ако някога нещо ме тревожи, но в момента съм напълно щастлива тук, в градината, заедно с теб — отговори тя, а нежният й глас издаваше радостта й да бъде с него.

— Когато ме гледаш по този начин, изобщо не ми се пие чай — гласът му беше дрезгав и показваше намеренията му. — Смятам, че няма да мога да изчакам до довечера.

— Нито пък аз — прошепна тя, а лазурните й очи бяха пълни с внезапно горещо желание.

— Хайде тогава, мисля, че дрямката ще ми се отрази добре преди напрегнатата вечер, която ми предстои — каза той, като стана и протегна ръцете си, за да й помогне.

— Да. Аз също съм доста изморена — разсмя се тя със смях, чувствен и пълен с обещания.

Ръка за ръка, те се промъкнаха на горния етаж и влязоха в спалнята си. Всички грижи за деня бяха забравени от страстното предчувствие за възторга, който щяха да изживеят заедно. Романтичната им прелюдия бе наблюдавана от няколко чифта очи. Тенси се усмихна на Лиа и двете влязоха в кухнята. Но имаше и други очи — враждебните очи на един мъж, който стоеше в сянката на отворената двойна врата, водеща към гостилницата.

Неговото време щеше да дойде и той повече нямаше да бъде само зрител на чуждото щастие, мислеше той, като присви безизразните си очи. О, да, неговото време щеше да дойде!