Илия Троянов
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде (10)

Алекс Температура

Повишена температура. Господин Хофнанг, с когото съм в една стая и при когото никога никой не идва на свиждане, страда от висока температура. Всичко започнало съвсем невинно, с малко над 37°, не си заслужавало дори да се споменава, лека температура, нещо, с което биха могли да се справят и средствата на домашната медицина. Даже не би могло да бъде причина да си останеш в леглото. Малко по-отпуснат отпреди, сядал на масата да вечеря, пльосвал се на креслото, заспивал пред телевизора половин час по-рано от обикновено. Ама че работа е тая температура — казва Хофнанг, — не я забелязваш, когато е към 36° и няколко чертички отгоре, не си мислиш: ето сега си ходя и съм топъл като вана, пълна с вода. Не мислиш такива неща. Когато за първи път видял 38-те градуса, го заболял корем. Взел един „Аквавит“ и си легнал по-рано. Започваш да мислиш за нея твърде често и от един момент нататък, все едно откога, абсолютно непрекъснато, си носиш термометъра навсякъде, както някои си носят гребенче, влачиш го на работата и си напълно скачен с него, на всеки половин час или приблизително толкова отиваш в клозета, за да я премериш отново, само защото някакъв полъх във въздуха или едно леко изпотяване или нещо подобно те е навело на мисълта, че температурата ти се е променила, изпълваш се с надежда, ако се почувстваш една идея по-добре, и веднага тичаш да мериш, тъй като през първата седмица си мислиш: ето сега, сега вече е спаднала — обаче нищо. Такава идиотщина, си мислиш, не е възможно, все някога трябва да се разкара, да си троши главата. Първият лекар, техният семеен лекар, сигурно е бил доста объркан, но е разсеял опасенията на пациента. Температурата, прочел му цяла лекция той, температурата е нормалната защитна система на организма, крепостна стена на самолечението, и ако сега известно време е повишена, това означава само едно: организмът е атакуван и той е активирал противозащитните си механизми, или — ако щете — включил е своята предпазна система. Да, точно така каза той, а в средата, в която съм израснал, думите на доктора не подлежат на съмнение. Това звучеше почти като обещание за победа и си е така, но като се замислих над всичко, то означаваше, че в собственото ми тяло се води война, а аз дори не можех да се включа в нея разумно… и нищо не можех да направя срещу това. Това казал и лекарят при второто му посещение — междувременно били готови резултатите от изследванията на кръвта и урината. Какво да прави? Познат въпрос, господин Хофнанг. Вероятно от само себе си ще затихне, офанзивата ще се умори, господин Хофнанг. Това е последното нещо, което той ми каза, после отидох при друг… не че той помогна нещо.

Температурата продължавала да се качва, понякога в седмичен такт, понякога след почивка от един или няколко месеца. Домашните лекари прераснали в болници, градски и църковни, университетски и частни клиники. Вече не ставало въпрос само за температурата, тъй като и органите започнали да се предават. Операции, чакане на трансплантации и живот с вътрешното горене. Подобен беше и днешният ден, температурата за първи път прекрачи четирийсетградусовата граница. Нова фаза, усмихва се Хофнанг, малко унесен, сякаш почти горд от това постижение. После измъкна от нощното си шкафче тумбесто шише с вино, за да отпразнува края на стария период, подава ми да разбъркам картите, така запълваме времето, а той се захваща с виното. Поставя на масата две току-що изплакнати чаши, за миг те треперят. После се мъчи с тирбушона. Най-сетне тапата е разкъсана. Денят си отива нерешително, някаква сестра върви с пльокащи сандали по коридора. Картите като че ли го връщат назад, сякаш спечелените и загубени ръце му прокарват път, отначало тихо и предпазливо, после все по-шумно, по-разпалено, път към една маса, запазена за постоянните клиенти в неделя на обяд, от която скоро се понася аромат на печено в нашето асептично помещение.

В провинцията около бирата се трупат пълни лица, които привечер стават тлъсти, пляскат картите, отбелязват и обсъждат точките и ги записват върху подложките за бира. Освен ръцете се палят и гласовете, заядливи и обстоятелствени заради нечий блъф. Задухът от цигарите, топлината, бирата тласка потта към челата, залозите нагоре, а след известно време и мошеничеството навън от скривалището. Той си тръгна с накърнена гордост, заряза пфенигите, заради които другите смятаха, че ще се върне.

Разкарах се, какво повече да търся там.

Говори, сякаш е взел жизненоважно и същевременно трагично решение. Разказва подробно, с пламнала от четирийсетте градуса глава, и пием хладното бяло вино.

От дете мечтаел да стане музикант. Заглеждам се в ръцете му, треперят, в тях няма нито помен от някогашната гъвкавост на консерваторията. Четири години теория и виола и един ден — договор за назначение от радиооркестъра в джоба. Младежът, оставил провинцията зад гърба си, вървял по алеята и всеки миг го срещал с изкушение и страст, сърцето му биело като вратите на току-що построена къща, блъскани от свежия вятър. Радвал се на дългото безбрежно време, което му предстояло в тази къща. Стигнал до целта. За няколко часа поне. В пансиона съседът му по стая му предал телеграма, която го дръпнала назад…

БАЩА ТИ ПОЧИНА СТОП МОЛЯ ВЕДНАГА ЕЛА

Повторение на един свален от сцената спектакъл: целувка по челото, черпене в памет на покойника, една жестоко студена майка, която оповестила: ти си най-големият, ти трябва да поемеш магазина за напитки, само ти можеш да го направиш. От обяда до сутринта на следващия ден, понеделник, имал време да избере между поредното послушание и окончателния отказ. В левия вътрешен джоб на неделния му костюм биел договорът за назначение. Сега, с 40 градуса температура, той знаеше, че е направил погрешния избор. Примирил се, след като цяла нощ се блъскал насам и натам, изпразнил цяла бутилка бренди и напъхал в нея свития на руло договор. Бутилката хвърлил в един строителен изкоп. Няколко години по-късно се събудил с 37 градуса и половина — бунтът не можел повече да бъде удържан, сега обаче той се насочил срещу самия него. Завинаги.