Илия Троянов
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде (12)

В средата на едно помещение стои самовар с достолепен произход, от Ташкент, Киев, от друго столетие. Един самовар върху стъклена маса очаква жаждата. Неонова светлина от тавана. Наслоява се хладно. Като пелени се наслагват цветове върху прозрачната маса. Жаждата връхлита. Пластмасови чаши стоят там, където преди това не ги е имало. Чаши с червен надпис. Една ръка с брачна халка, голяма колкото жаждата, посяга в пространството, издърпва най-горната чашка и я поставя под чучура на самовара. Пиене в тази стая с килим, който поглъща цветовете в мекота. Кранчето се завърта, бавно, предпазливо над чашата с червения надпис, и от самовара потича, не, това не е потичане, това така шурти навън, кипи, пръска студено, пръска тъмно лъщяща като перла COCA COLA welcome to the show, най-чиста кока-кола, оригиналната. Приближи чашата до устата, изпий я на един дъх, не я обръщай, човече, още толкова много има в нея, това ще те направи high и happy, напълни чашата отново, вземи втора, пий първата, пълни втората, пий втората, пълни третата, пълни първата, пий третата, после първата, пълни третата, пий втората, вземи четвърта, още, тя извира, кипи и бълбука, е, още ли си жаден, oh yeah, сега искаш още и още, сега ги искаш всичките, ето ги, грабни ги, вземи ги, тези сладки хубави червени чаши, толкова е вкусно, знам, толкова е вкусно, нека вечно да се пие, never ending пий, пий, drink and drink again, никога не затваряй кранчето, танцувай с цветовете, с mellow-jellow, или с розовата, have another drink, have another dance, а сега разбутваш тези жалки бели стени, но те и без това ще паднат от само себе си, едно бутване ще е достатъчно, сега имаш power, помещението се уголемява, храс и прас, това беше стената, ех, колко лесно става, излез сега, насам-насам-насам, тц-тц-тц, тук грее слънце, о йе о йе, you are the sunshine, да не би да си си взел нещо за пиене? Излишно, глупчо, тук има повече, отколкото е нужно, защото тук всичко е възможно, всичко, и всичко се прави за теб, have some fun… благодарение на самовара вече съм на път, стана, навън съм, слънчевата светлина заслепява, но слуховете са верни, точни са, въздухът е свеж, иска да събуди всичко за живот, гласовете са вежливи, засмени, деца, които играят в ухото ми на водна пързалка. Там един симпатичен, учтив господин на средна възраст, в изискан костюм, се ръкува с мен, някой ме потупва по гърба, някой отваря вратата на кола, кани ме, някой се обръща и някой пита: „Къде ще обичате да ви закарам сега, г-н Васко Луксов?“

И другарят Луксов продължава щастливия си сън.