Илия Троянов
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде (9)

Nomen est totem. My name is my castle. Барикадиран зад палисадата на своето име, можеш да бъдеш подмамен навън само с точното обръщение, произнесено правилно. Тогава те посрещат с отворени обятия, дори да не носиш подарък. Сложил си там името си, почтително като венец. Как ли ги човърка заровете, че са останали без име. Хайде кръсти ни, викат те олюлени, с някое крилато кратко име, име, което момичето би извикало, щом излезе, бягайки от морето, и потърси кърпа.

Какъв е този лакмусов тест с къпещото се момиче, блъскам си ума аз. Е, не всеки има щастието, казваме ние, да бъде кръстен например Александър…

Изподрасканите, сипаничави от ръжда купета постепенно се напълват с пътници. Тук трополене, там глави, които все още колебаещи се дали да заминат, надничат поред през прозорците на коридора. Който влиза във вагона, се спъва в натрупаните чанти, кошници, подаръци, а в първото купе попада на играчите… едва-що се качили, и два малки куфара веднага се обръщат един до друг, а върху импровизирана маса се отваря таблата. Кондукторът не подминава това купе, защото се меси по силата на служебното си положение и по силата на своята запаленост… ей, я го запуши там вътре, ама така отзад всичко остава открито, нали можеш да нападаш, за да се насадя, и ако хвърли единица, какво ще правиш?, а сега хак ти е, я ела да играеш ти… и вече са смъкнали куртката на униформения, дръпнали са го да седне, побутват масичката леко встрани, фуражката е горе в мрежата за багажа, той си плюе на ръцете и светът зад прозореца бива изключен, защото от него няма нужда и защото жените в съседното купе са доволни, че са изключили мъжете след един дълъг ден, в който са свършили работата си, кой колкото имал: те въздишат и пускат шеги, и пропъждат от купето всяко същество на повече от три години. Брей, какъв ден, вечно ще се помни! Една от тях се надига да види в съседното купе кръщелника си, майката, бабата и дядото. А къде е кръстникът? Виждал ли го е някой? Безбройни роднини вдигат врява, някои не са се виждали отдавна. Те се разполагат по осем, по десет в едно купе и се наслаждават на пътуването още преди влакът да е тръгнал. Децата протягат глави през прозорците. Като потеглят, вятърът ще прогони скуката.

Всички те са били на кръщене в един манастир в планината.

Кръщенето, второто събитие след раждането. Църквата не беше затоплена, през ледената призма на прозореца в помещението се рееха лъчисти форми. Монахини на почтена възраст развяваха раса насам-натам, делови и чинно заети с подреждането на свещи, икони, кандилца, молитвеници и разни други прибори за светия ритуал. Бай Дан застана до купела с водата, мразовити тръпки го побиха, като потопи ръка в него, погледна към пода, чу леко покашляне, с крайчеца на окото си зърна черно сукно.

— Баш колкото трябва студена, братчеде.

Думите на свещеника се изплъзваха от процепа някъде под буйните мустаци и месестите бузи, за който само се догаждаш.

— За закалка, а, отче Николай? — Бай Дан не се обърна.

— На владиката хич не му се щеше ти да си кръстникът, братчеде. Имал чувството, че само ще играеш роля; „играещ“ е казано точно, а! — И смях бликна от покритата с расото гръд. Те стояха един срещу друг. Но никой не откриваше в другия своето отражение. Брадата се блъсна в гладко обръснатото лице, кечето коса в късата подстрижка, униформата в безформеното.

— Отдавна не сме се виждали, отче Николай. Как вървят делата? Добре ли са овцете, а жигосаното как е, пари ли още?

— Защо така злобно, злопаметно? Хайде, укроти се! Пак ли недобри нотки от едно време? Трябваше да те изхвърлят, винаги си създавал само неприятности. Знаеш ли, още пазя онзи твой боклук. Използваме го понякога като нагледен материал в семинарията. Тринайсетте тези за несъществуването на ГОСПОД. Едно обаче ти признавам, имаш усет за символичното, далеч щеше да стигнеш при нас. И на всяка врата към спалните помещения залепена по една теза. Голям скандал! Само как подскочи, когато наставникът, бесен от гняв, попита за виновника. Още го помня съвсем ясно. Изправи се гордо като момче, което е брало от крушите на съседа, и провъзгласи: Направи го дяволът и дяволът съм аз! Къде се е чуло и видяло такова нещо в семинария? Но то си е типично за тебе. Погледни живота си оттогава, само за пример, а? Захващаш тука нещо, там друго, мотаеш се в чужбина, лежиш в затвора и навсякъде след теб следи като след земетресение. Хич не си се променил, Йордане, хич. Укроти се, успокой се, пий си от чашата и остави светът да следва своя собствен път.

Свещеникът съвсем се беше приближил, помежду им нямаше къде да падне даже Новият завет. Той беше с една глава по-нисък — винаги го е дразнило, че Бай Дан му говореше все отвисоко.

— Вашта пуста самоувереност. Напомня ми на онзи, който три пъти продал Айфеловата кула — на гол тумбак чифте пищови. То ненапразно има една приказка, че който иска брада, трябва да си купи гребенче. Ама сега хубавичко ви подкастриха крилата. Прекланяш главица, амин тук, амин там, амин за партията, амин за решението. Па кой знае, скоро може да ми станете и симпатични — обичам изчезващите видове.

— Братчеде, братчеде, църквата е преживяла и по-лоши неща. А хора като теб са само джафкащи кутрета. Нищо не значите.

— Да оставим тия работи сега. Дошъл съм, за да изпълня желанието на семейството. Най-вече на Слатка. Помоли ме настойчиво да кръстя внука й. Но едно ще ти кажа: тъй като сега аз съм кръстникът, от днес ставаме конкуренция. Ти ще го потопиш във водата и това ще го освободи, доколкото си спомням, от злите сили. А ти разгледа ли го добре? Не бива да бъде освобождаван от нищо друго освен от лоши влияния. И аз бързо ще го измъкна от водата и хубаво ще го избърша, за да не остане полепнала нито капка от вашата помия.

Отец Николай се намръщи. Той запретна двата си ръкава и разтри юмруци.

— Хич не се опитвай да се правиш на шут по време на церемонията. Знаеш ли изобщо какво трябва да правиш? Спомняш ли си още? Тръгвай с мене.

Църквата беше затоплена от иконостаса и осветена от благоговейните погледи на гостите на кръщенето. По-набожните се покланяха пред Богородица, Дева Мария, въплътена в малка, стара, почитана надлъж и шир икона. Яна държеше заспалия Александър в люлката-чанта, Слатка сияеше цяла, кръстеше се усърдно пред всяка икона и не спираше да сияе.

Господу помолимся!

Хайде, нека му се помоли, че един глас има.

… разруши своята тирания и освободи хората…

Следвам те, братчед, още съм тук.

— Че те заклевам в името на Оногова, който се понесе по гърба на морето като по твърда пътека и накара бурята на ветровете да затрепери, погледът Му пресушава морските глъбини и прави планините да потекат… заклеват те в Оногова, който шества върху ветрени криле, който прави ветровете свои ангели, огнените пламъци — свои служители.

Амин.

Бай Дан гушна Алекс, който продължаваше преспокойно да спи, и се загледа в отнесеното му лице като в някаква маска, зад която бушуваха космически битки… Спаси това Твое създание от примката на врага, избави го от преследванията на злия дух, от зли срещи и от пладнешкия демон… Той трябва да е бил онзи, който е тласкал Алекс при раждането му към онази прибързаност и със своите демонични зъби е прегризал пъпната връв.

Бай Дан и отец Николай съблякоха Алекс, после свещеникът го повдигна нависоко, завъртя го на изток, там се простираше, това си спомняше и Бай Дан, царството на справедливостта, на изток беше слънцето, там беше Спасителят, Исус Христос.

Свещеникът дъхна към Алекс, върху устата му, върху челото, върху гърдите.

Прогони от него всичкия зъл и нечестив дух, който се е промъкнал и загнездил в сърцето му, и отец Николай изрече това първи път и очерта кръст върху челото и гърдите, Александър беше приет в мирянската общност и в безкрайната мистерия, и го изрече втори път и постави длан върху темето на Алекс, за да го предпази… Бай Дан се намеси, прогони от него глупостта и невежеството, които други ще му насаждат… Прогони от него всичкия зъл и нечестив дух, който се е промъкнал и загнездил в сърцето му, духа на измамата, коварството, идолопоклонството и всичката алчност, лъжата и лукавството…

Пак те следвам, братчед, още съм тук.

Амин.

Сега отец Николай повдигна Александър към запад, и това също си спомняше Бай Дан, знаеха го и всички, които се бяха събрали, и нямаше начин да го забравят: запад беше царството на мрака и смъртта.

— Отрече ли се от Сатаната и всички негови дела, и всички негови ангели лукави, и всички негови слуги, и всички негови лица?

И Бай Дан трябваше да отговори:

— Отрекох се. — И промърмори в добавка: — И от всички князе на тоя свят, от техните слуги, от тяхната служба и техния блясък.

Отец Николай попита втори път.

— Отрекох се.

Трети път.

— Отрекох се.

— Отрече ли се от Сатаната?

Бай Дан погледа братовчед си някак измъчен: не го ли направих достатъчно ясно?

— Отрекох се.

— Отрече ли се от Сатаната?

Аз… в паузата отец Николай обърна очи нагоре и се поуплаши от предизвикателния поглед на Бай Дан. Дано сега не стори някое немирство…

— Отрекох се — прокънтя Бай Дан, прозорците иззвъняха и водата в купела потрепери.

— Отрече ли се от Сатаната?

— Отрекох се. — И Бай Дан, подканен от своя братовчед, плюна и духна, за да бяга Лукавия. После три пъти потвърди, че Александър се е присъединил към Христос. След като толкова омайно ме подканят да лъжа!

После три пъти каза изповеданието, без грешка и без интонация…

Мина първата част и дойде ред на водата.

Блажено е царството на Отца…

на майката и откровеното чувство.

Свещите бяха запалени от една монахиня и кандилницата се залюля пъргаво.

Ние изповядваме милост, възвестяваме състрадание, не крием благодеянието…

бъди с нашата общност, и общността ще бъде с тебе, каквото й дадеш, тя ще ти го върне многократно. Тази надпревара започна постепенно да се харесва на Бай Дан.

Отец Николай направи кръстен знак над водата, в която бе потопил дясната си ръка и към която подухна с уста. После освети мирото.

Миропомазват те, за да продължиш започнатото от борци и атлети, за да си силен, в челото, гърдите и раменете, в ръцете и краката.

Свещеникът топна малкия Алекс цял във водата… Кръщава се раб Божий Александър Луксов в името на Отца… Алекс се ококори, зад булото на водата нещо проблясваше около някакъв черен образ, булото се разкъса и той видя един брадат човек, зад него искряха светлини… Амин… и до него човек без брада… и Сина… и отново формите и светлините изчезнаха зад булото… Амин… и Светаго духа… Александър Алекс Алеко Сашо Альоша Ал Али Алабама, весело, редеше Бай Дан, чуваха го само Алекс и отец Николай… Амин… цялата ви свята воня ще смета под килима, там можете да си покадите тамян отгоре… и старателно бършеше Бай Дан своя кръщелник. Александър бе напъхан в бяла блузка… одеждата на правдата… и песента на три монахини се възвиси нагоре… подай ми дрехата от светлина. Ти се обличаш в светлина като с дреха… И Бай Дан, изпълнил дълга си и разбудил борбеността си, вече предвкусваше ракията и се радваше, че ще се чукне с братовчеда си, който четеше последните думи от службата. Ти си помилван и просветлен. Ти си покръстен и просветлен, осветен, миропомазан и очистен… да, така е, ти, смело безмълвно момче, сега си очистен и нито „гък“ не издаде, надявам се само, че няма да си някой, който понася всичко, свиква с всичко, който приема всичко, с ангелско търпение, с овче бездушие… и после Алекс загуби малко от рядката си косичка под ножицата на свещеника. Той бе приет в общността и преживя трикратното разкъсване на булото както баща си и всички деди преди него… и сега и завинаги, и вовеки веков.

Амин.