Белинда Джоунс
Любовна академия (28)

Глава 28

„Всичко, което виждате, го дължа на спагетите!“

София Лорен

Без да броим Меган и Тифани, виждам шест други жени, когато отново слизам в залата за закуска. Това е добра възможност да разузная дали те са имали някакви физически или финансови взаимоотношения с техните Аморета по време на пътуването. Знам със сигурност, че добродетелността на Меган е останала непокътната, защото тя самата призна, че вече е готова да премине към по-горещи отношения със Стефано. Очевидно Тифани не се е занимавала с нищо друго, освен да се цупи на Лоренцо, а пък Данте напълно отказал да получи каквото и да било заплащане. Чудя се дали неговата етика ще се промени, когато започне да излиза с нея. Това ново преразпределение е твърде странно за мен. Изненадана съм, че Данте изобщо се е съгласил. Мислех, че любезно ще отклони предложението. Но се сещам, че все още не знам какво го е накарала Сабрина да подпише през първата вечер…

Има още две минути преди началото на заниманието ми, така че решавам да си налея малко вода, при което се сблъсквам с лектора ни.

— Чинция! — зяпвам от изненада.

— Кристи! — грейва в усмивка тя. — Значи още си тук! — прегръща ме тя. — Като не ви видях в часа по поезия, се чудех дали ти и Киър не сте си тръгнали.

— Ами… — правя физиономия аз. — Той всъщност напусна, но временно…

— Защото му каза, че сме се срещали — изглежда обезпокоена тя.

— Не беше само това — уверявам я аз. — Но той доста е размислил оттогава насам, така че не бива да се тревожиш — изведнъж се усмихвам аз. Наистина е хубаво да я видя отново. Тя със сигурност ме кара да погледна на проблемите си от друг ъгъл.

Чинция поема дълбоко дъх и казва:

— Мисля, че трябва да започваме, можеш да ми пожелаеш успех — добавя, като се връщаме към стаята за заниманието. — Това е първият ми час по тази тема.

— Buona Fortuna! — пожелавам й мелодично аз, като се отказвам от водата и заемам мястото си.

Чинция се настанява пред прозореца с изглед към канала и се обръща с усмивка към нас.

— Днес бих искала да ви приветствам в прекрасния свят на София Лорен! — започва тя, заемайки подходящо дръзка поза. — Всички вие я познавате като една от най-бляскавите и сладострастните филмови звезди, но нейният дух и земен мироглед са това, което я отличава и служи за наше вдъхновение — тя оглежда всички ни. — Аз очевидно съм в присъствието на девет естествени красавици, но кой не би искал да научи един-два трика в повече? Тази сутрин ще се възползваме от някои съвети на София по отношение на грима, прическата, дрехите и модата, както и вътрешния чар и самообладание. А в един часа ще приготвим една от специалните рецепти на госпожица Лорен — спагети с лимон и сметана. Много е вкусна! Следобед ще се върнем на темата за мъжете и любовта! Но засега ще говорим само за нас, момичета!

Усмихвам се с облекчение, радвам се, че в момента се намирам в изцяло женска компания. По-просто е. Както разбира се да знам, че Джо също е заобиколен само от мъже, а не е в компанията на жената вамп — Валентина.

Когато Чинция ни представя малко биографични данни за София Лорен, съм изненадана да науча, че тя е трябвало да преодолява доста трудности в живота си. Родена е като извънбрачно дете и е отгледана в бедност в Неапол. Въпреки че е открила любовта на живота си, продуцента Карло Понти, когато е била едва на шестнадесет (явявайки се на конкурс за красота, който той председателствал, с намерението да припечели няколко лири), тяхната връзка съвсем не е била безоблачна — първоначално той е бил женен за друга и тъй като разводът в Италия не е бил разрешен, те били принудени да живеят разделени и най-накрая станали френски граждани, за да може бракът им да бъде считан за законен. Чинция ни разказва още как София, която винаги е искала да бъде майка, преживява два ужасни спонтанни аборта и е трябвало да бъде на легло до края на първата си бременност. Но в крайна сметка това имало ефект и тя се сдобила със син — Карло Младши. Четири години по-късно му родила и брат — Едуардо. Обхваща ме топло чувство, защото си спомням, че съм ги виждала заедно с нея в бижутерията „Дамиани“, чудесно е да знаеш, че тридесет години по-късно те все още са „момчетата на мама“ в най-добрия смисъл на този израз.

— София казва, че най-важната роля в живота й е ролята й на майка и дори спечелването на Оскар не може да се сравни с удоволствието и чувството за пълноценност, което й е дало майчинството — разказва ни Чинция.

Отново се усмихвам. Дали това, което чувам в себе си, не е тихичко тиктакане?

След като сме се упражнили в полагането на течна очна линия и сме научили, че гроздовият сок премахва миризмата на лук от ръцете след готвене, се отпускаме да релаксираме в градината и групата се разделя на почитатели на слънцето и тези, които предпочитат сянката.

— А сега да преминем към основната тема, заради която сте постъпили в „Любовна академия“ — мъжете! — Чинция се усмихва и добавя: — А тази информация е предоставена от жена, на която е предложил Кари Грант, така че сигурно знае това-онова.

Някои от нас изглеждат изненадани.

— Да не би да искате да кажете, че тя му е отказала? — пита руса жена с невярващ глас.

— Да, защото по това време тя вече е била с Карло Понти, който за съжаление умира през януари 2007-ма година, на деветдесет и четири. Били са заедно цели петдесет години, нали знаете!

— Петдесет години! Това е повече от собствената ми възраст! — възкликва най-възрастната дама от групата.

— Впечатляващо, нали?

— Уау! — казвам си, припомняйки си разходката до Сан Микеле, значи тя е една от тях. Една от онези двойки, които се обичат цял живот. Премествам се напред, нетърпелива да чуя какво още ще каже Чинция.

— Както можете да си представите, заради кариерата си София е общувала с някои от водещите филмови актьори в Холивуд и признава, че често се е забавлявала да гради образа на идеалния мъж, като подбира техните най-привлекателни черти. Ето и нейното описание: устата на Марлон Брандо, очите на Пол Нюман, носът на Грегъри Пек, гласът на Ричард Бъртън, магнетизмът на Жан Габен, елегантността на Кари Грант и чарът на Марчело Мастрояни.

— Кой е Жан Габен? — мръщи се Тифани, като прави стъпка назад.

— Един доста противоречив френски актьор, също герой от войната, който е имал бурна връзка с Марлене Дитрих — обяснява Чинция.

— О, а Марчело Минестроне?

Чинция поглежда съвсем леко намусена.

— Мастрояни — поправя я тя. — Той е един от най-добрите италиански актьори. Не си ли гледала „La Dolce Vita“?

— Не, но прочетох книгата на Ралийн — свива рамене Тифани.

— Може би си гледала друг страхотен филм на Фелини, „Осем и половина“? — пита Чинция напразно.

— Ами „Прет-а Порте“? — сещам се аз, като решавам, че страстта й по модата ще свърши работа.

— Онзи със сивата коса и акцента? Ммм, наистина секси! — оценява го Тифани.

— Там не участваше ли също и София Лорен? — пита Меган. — С една огромна широкопола шапка?

— Esattamente! — усмихва се Чинция. — Те двамата са се снимали в тринадесет филма заедно — отпива тя от чая си. — Интересно е, че когато Марчело Мастрояни избягал от нацистки затвор, се е укривал тук, във Венеция.

— Чудесно място да се укриваш — отбелязвам аз, като поглеждам към тесните потайни улички зад вратата.

— Знаете ли, той също е имал дълъг брак. В продължение на четиридесет и осем години е бил женен за жена на име Флора Карабела — продължава Чинция. — Но също така е имал и продължителна връзка с Катрин Деньов и когато през 1996-та година умира от рак на панкреаса, и двете са били до края край леглото му.

— Уау, наистина невероятно, че са го направили! — гука Тифани.

— Както и да е, аз доста се отклоних! — смъмря Чинция сама себе си. — Най-важното е, че творението от съвкупността на идеални черти София Лорен нарича „провал“.

— Но защо? — изненадва се Меган.

Чинция се пресяга към бележките си.

— Според нея мъж, притежаващ всички тези качества, би бил провал, защото би бил съвършен, а кой би искал да живее с някой, който е съвършено красив, очарователен и подобен на светец?

— Аз не бих имала нищо против да опитам! — заявява русата дама с къса прическа.

Всички се смеем на това.

— Според нейната теория изяществото и красотата не могат да задоволят една зряла жена. Несъвършенствата са истинското предизвикателство за любовта.

Тя прави пауза, за да ни даде възможност да обмислим казаното.

— Разбирате ли, според София мъжът не бива да бъде преценяван като идеален според общоприетите стандарти. Вие трябва да намерите мъжа, който да е идеален за самите вас, без значение колко странен може да изглежда избора ви в очите на друга жена.

Е, Джо се вписва тъкмо в това определение. Не всички странични наблюдатели разбират връзката ни. Докато Данте е очебийно перфектен в очите на всяка жена. Но това непременно ли значи, че не е подходящ за мен? Няма повече да се спирам на тази мисъл. Обещах си, че това вече е минало. И освен това той вече не е моят Аморе.

— Следващата теория може да звучи малко неприемливо за целите на „Любовна академия“, но аз смятам, че е изключително важно да я обсъдим — прочиства гърлото си Чинция. — Не сме ли прекалено погълнати от идеята за романтична любов и мястото й в нашия живот до степен, която е нездравословна и непродуктивна?

— Да — отговаряме всички в един глас, като веднага признаваме слабостта си.

— Не, не трябва изцяло да се обвинявате — признава Чинция. — Това е така, защото така сме устроени. Понякога си мисля дали не ни залъгват, че любовта е толкова трансформираща и уникална, че не може да се сравни с нито едно друго подобно чувство. Харесвам много прозрението на София, че макар и да поставяме любовта на пиедестал и я боготворим, не оставаме влюбени дълго време!

Не мисля, че само аз се чувствам малко засегната. Наистина ли смятах да се откажа от Джо толкова лесно?

— Мисля, че според София повечето от нас предпочитат да фантазират за любовта, вместо да я изживяват ден след ден.

Това ли представлява Данте за мен — любовна фантазия? Аз вече имам истински приятел, Джо, но се появява Данте — нов и привлекателен, изключително внимателен към мен. Въздишам раздразнена — как бих могла да различа временното увлечение от по-дълбокото привличане? И ако вече имам една несъвършена любов (а както изглежда според София Лорен всякаква любов е несъвършена и то с цел) защо в такъв случай умишлено да я заменям с друга? Дали Данте не е моят Кари Грант, докато Джо — моят Карло Понти?

Отново смъмрям себе си затова, че винаги поставям под въпрос избора си на партньор и точно тогава Чинция ме зашеметява отново с проницателен пример на жената, която е на път да се превърне в пътеводител в моя любовен живот.

— София е против непрекъснатото анализиране на връзката, против гледането й под микроскоп и непрекъснатото й оценяване. Тя вярва, че това стопява любовта ни до степен на пълно изчезване. И има право — колко често попълвате въпросници за любовните ви отношения в женски списания или сравнявате собствената си връзка с отношенията на друга двойка? Това кара ли ви да се чувствате по-добре?

Боже, това се отнася за мен, точно за мен! Аз винаги се вглеждам в другите двойки. Ще ми се Джо да бъде по-чувствителен като нашия приятел Бен, но за удобство пренебрегвам факта, че по никакъв начин не бих искала той да бъде толкова интимно близък с толкова много от бившите си гаджета, колкото Бен.

— Какво в такъв случай трябва да направим? — изхленчвам аз.

— София предполага, че ще ни се отрази добре, ако забравим за седмица, месец или година да дълбаем в нашата връзка.

Въздъхвам дълбоко.

— Дори не знам как да спра да се обсебвам. Казват, че мъжете мислят за секс на всеки петдесет и две секунди, нали така? За себе си знам, че мисля за връзката си по цял ден!

И Тифани вперва очи в мен.

— Искам да кажа, когато имам връзка, непрекъснато се чудя дали това е човекът за мен — добавям бързо аз.

Единствено си дадох почивка, когато се събрахме да живеем заедно. Преди това винаги се държах, сякаш съм готова да го напусна, но когато той направеше нещо по-неприятно, бях по-отстъпчива, защото си мислех — какво ще направя, ще се изнеса ли?

— Да, може да звучи доста крайно, но най-добрите уроци често са… — репликата на Чинция ме отвлича от мислите ми. Тя се разхожда по тревната площ и откъсва девет цветя за всички нас, след което пита: — Помните ли заниманията с дисекция в часовете по биология в училище?

Ние леко потръпваме при спомена и се чудим накъде бие тя.

— Е, София казва, че за да подложим нещо на дисекция, първо трябва да го убием. Ние разглеждаме любовта толкова отблизо, но дали тя е обект на изследване в лаборатория? В много случаи тя е необяснима, със сигурност е непредсказуема и може би дори и хаотична. Любовта не е изчеткана и напудрена. София казва, че тя повече прилича на диво цвете, отколкото на дълго и грижливо селектирана роза, и аз съм съгласна с нея.

Поглеждам нежното цвете в ръката си и разбирам, че най-бързият начин да унищожа неговата крехка хубост е да започна да скубя листенцата от цвета му или да се опитам да заменя главата му с пъпката на друго цвете. Когато погледна към цвете, първото, което виждам, е крехката му красота, а не недостатъците му. Като видя жълто лютиче, не казвам: „Щеше да ми харесва повече, ако беше лилаво!“ или „Искаше ми се цветът му да бъде кичест като на божур“. Погледнете този цвят, той няма нужда от промяна. Съвършен е такъв, какъвто си е. Защо ни е толкова трудно да възприемаме по този начин и хората около себе си?

Поглеждам към небето и си мисля — не ми трябва съвършена роза като Данте, искам си моето диво цвете.

С това часът приключва и ние силно аплодираме Чинция, при което тя се изчервява от щастие, пожелава ни приятна вечер и ни напомня, че има възможност да вечеряме в „Do Froni“ или пък да предпочетем по-уединена компания, където пожелаем.

— Каквото ви се иска — завършва тя.

Меган веднага хваща телефона си, без съмнение, за да се обади на Стефано. Чувам приглушения говор на останалите в групата, които нямат търпение да направят същото. Разбира се мислите ми отлитат отново при Данте. Трябва, поне да му се обадя и да се извиня за Тифани. И също да се опитам да предложа някакво обяснение за решението си…

— Хареса ли ти часът? — прекъсва мислите ми Чинция.

— Повече, отколкото можеш да си представиш! Кой би помислил, че цвете, подарено от жена, може да има толкова много значение? — казвам й, докато поднасям цветето в бледо прасковено към носа си.

Чинция се смее заедно с мен, когато изведнъж изразът на лицето й се променя.

— Какво има? — питам я аз и преди тя да може да ми отговори, се обръщам и виждам, че брат ми стои на входната пътека на палацото.