Женевиев Сейнт Джон
Открадната мечта (19)

18

Когато Мира се събуди все още под въздействие на успокоителните, които й беше инжектирал доктор Адлер, беше вече сутрин. До нея седеше Сара Грегъри.

— Как сте, Мира? — попита тя.

— Доста добре. Най-после всичко свърши, нали?

— Да, лошото отмина. Можете ли да се изправите? Донесох ви закуска, тя ще ви подкрепи. Другите са се събрали вече в дневната. Дайте, ще ви помогна!

— Благодаря ви, мисис Грегъри. Какво става с Луиза?

Сара я изгледа странно.

— Моята зълва е мъртва, Мира.

— Но не е Си, нали! Не я е застрелял той!

— Не, разбира се. Моля ви не се вълнувайте. Ели я застреля. А сега хапнете нещо. После ще поговорим за по-приятни неща.

След кафето и препечената филийка Мира се почувствува много по-добре. Облече се с помощта на Сара и двете тръгнаха към дневната. Преди да слязат долу, Сара се обърна към нея:

— Искам да знаете, че аз нямам нищо общо с това, което се случи с вас, абсолютно нищо…

Мира погали ръката на старата жена и промълви:

— Благодаря ви, мисис Грегъри. Ще се опитам да забравя всичко.

Когато влязоха в дневната, Мира се учуди, колко много хора се бяха събрали там. Имаше и доста непознати. Когато влезе, всички се усмихнаха окуражително, а Си веднага се надигна и отиде при нея.

— Почти като нова — прошепна той, взе двете й ръце в своите и нежно я целуна по устните. После отведе напълно обърканата Мира до един стол, придърпа втори и седна близо до нея.

— Съжалявам, че трябваше да ви повикаме тук — започна ласкаво шерифът, — но трябва да отговорите на няколко въпроса. Чарли ще записва всичко.

Си се усмихна ободрително.

— Не се бой, Мира. Край на мъките. Впрочем, ще се омъжиш ли за мен?

Мира отбори широко очи.

— Д-да… Си.

— Чудесно. Винаги съм искал да се оженя за богата жена.

— Богата?! Аз?

— Ти си богата откак си навършила един месец. Значи и сега, нали?

— О, да!

Си се обърна към стенографа.

— Записахте ли това, Чарли?

— Да, мистър Грегъри — ухили се той.

— Сега се подпишете и ми дайте този лист.

Чарли изпълни желанието му и Си грижливо скри листа в джоба си.

— А сега ни разкажете, какво се случи снощи — помоли шерифът.

Мира започна да разказва и почувствува, как отново я обхваща вълнение. Тъй, че накрая Си се видя принуден да й помогне.

— Ето как стоят нещата — обобщи той. — Леля ми упорито се опитваше да премахне Мира. Когато изтичах в кухнята, Ели искаше да застреля Мира, улучи обаче леля Луиза, защото беше развълнувана, а и светлината беше лоша. Както всички знаем, Ели трябваше да бъде откарана в клиника поради опасното си душевно състояние. Е, а аз веднага изнесох Мира на чист въздух, за да излезе от дробовете й отровния газ. Вие, шериф, установихте, че той е смъртоносен.

Си взе в ръка обвитото в кадифе кристално кълбо и продължи:

— Няма съмнение, че Ейб Тагърт е бил ударен с това кълбо. Вероятно никога няма да узнаем, дали го е направила леля или Ели, защото и двете са искали да попречат на Ейб да говори с Мира. Също така няма съмнение, че именно Ели е стреляла два пъти по Мира, но е улучила сестра ми. Шерифът и аз открихме нейни следи на различни места между къщата и Дрезден Фарм.

Може би аз трябваше да се намеся по-рано, но просто не можех да повярвам, че Ели наистина е луда. Но лудите често са много съобразителни и затова Ели успя да ме заблуди, използвайки от късите патрони за своята пушка. Във всеки случай е установено, че двете жени са виновни за нещастните случаи.

— Но защо леля Луиза и Ели се опитваха да убият Мира? — попита Джаксън.

— Защото дядо ни е бил един откачен романтик, ето затова — захили се Си и измъкна от един сандък тежка стоманена каса, която постави на масата. Явно беше много тежка, защото едва успя да я повдигне с две ръце. Отвори огнеупорната каса и продължи. — Още не сме ги преброили точно, но мога да се закълна, че тук има точно 50540 долара в злато и банкноти. Някои от банкнотите са малко обгорели, но националната банка няма да има нищо против да ги приеме. Поздравявам бъдещата си съпруга!

— Какво означава това? — попита веднага Франк Грегъри.

— Означава, че преди 60 години, твоят баща и мой дядо е измамил един човек на име Ерик Михаел Линдън с точната сума 50540 долара.

— Дядо ми! — прошепна Мира.

Си стана и извади от шкафа подвързан в червена кожа том.

— Намерих това в стаята на леля Луиза — поясни той. — Това е последният том от дневниците на дядо ми. В него той описва, какво облекчение е изпитал, когато е обезщетил Линдън за извършената измама. Онзи следобед, когато след подписването на документа вие сте си заминали за Ню Йорк, Ейб Тагърт е заровил тази каса под основите на Дрезден Фарм — по заповед на дядо ми. — Си прелисти дневника. — Тук е записано и обещанието на Ейб да остане до края на живота си в „Грегъри Истейт“, защото заслужава спокоен край и единствен знае къде е заровена касата с парите. Той можел да разкрие тайната само при условие, че Мира реши да продаде имота или че тя или някой друг остане за постоянно в Дрезден Фарм, а най-вече, когато собственикът на Дрезден Фарм навърши 30 години. Когато Дрезден Фарм изгоря, късно следобед Ейб и аз изровихме сандъчето и Ейб най-после ми разкри тайната си. Само леля Луиза е знаела тайната на Ейб за допълнителното наследство на Мира. Сигурно сто пъти го е питала къде е заровено. И когато Ели й е казала, че Мира иска да говори с Ейб, тя е решила да действува.

Шерифът явно остана доволен от този разказ, защото скоро след това той се сбогува и заедно с хората си напусна имението. Другите също се оттеглиха по стаите си, така че накрая Мира и Си останаха сами в дневната.

— Вече десет години откакто в душата си се разделих със семейството си — заговори Си. — А накрая вече не можех да ги понасям. Само да ги беше видяла, когато отвориха завещанието. Леля Луиза предложи да изкупим обратно шестте ферми, но аз и без това бях много привързан към Дрезден Фарм, където толкова съм играл като дете. Сега разбирам защо Ейб винаги ме е подкрепял. Когато се появи ти, аз те изпратих в голямата къща, защото смятах, че Дрезден Фарм не е място за едно невинно младо момиче. Нямах ни най-малко понятие какво смята да прави семейството. Но когато ми разказа за сивото облаче в стаята ти и за кражбата на документа, реших да се заема по-отблизо с тази история. Мери е откраднала документа и го е дала на Джаксън, когато той се върна от Ню Йорк. Затова аз го откраднах от скривалището на Джаксън и го върнах обратно в чантата ти, когато узнах какво шоу готвят роднините ми.

— Можеше поне да ми намекнеш, че си на моя страна — възмути се Мира.

Си я целуна по челото и кротко каза:

— Можех да направя още много неща, но трудно осъзнах, че в ход са две отделни съзаклятия. Моето семейство се опитваше да ти отнеме Дрезден Фарм, но един от тях искаше да те убие. Отначало не го разбирах, но когато разбиха главата на Ейб, проумях, че се касае за нещо много по-важно от търсенето на несъществуващото богатство на баща ми. После установих, че Луиза и Ели, които като добри стрелци бяха под подозрение още от самото начало, са много по-добри приятелки, отколкото се знаеше отпреди. И двете бяха спиритистки, и двете се чувствуваха измамени от баща ми…

— Ако само знаех това! Защо не ми го каза по-рано?

— Защото самият аз не бях убеден в това, нямах и никакви доказателства. Едва снощи открих Ели и Луиза в кухнята. Не чух добре разговора им, но видях, че Ели се занимава с пушката и затова последвах Луиза и наблюдавах вратата на стаята й. Междувременно ти откри кристалното кълбо и поиска да уведомиш полицията. Обаче Луиза се обади от салона и след като ти затвори, тя се обади на Ели и взе газовия спрей от стаята си.

Аз влязох в твоята стая, но трябваше да разбия вратата, която ти от глупост беше заключила отвън. Обаче те нямаше там и тръгнах да те търся. На всичкото отгоре Ели загаси светлините. Но точно това струва живота на Луиза, а два от куршумите ми попаднаха в стомаха на Ели.

— О, Си! Значи ти си прострелял Ели! А каза само, че положението й е сериозно. Сигурно е било ужасно за теб.

— И да, и не. Когато влязох и видях, че леля Луиза е насочила бутилката право в лицето ти, веднага я отблъснах. Точно в този момент Ели стреля. Уплаших се, че ще стреля пак и затова изпратих два куршума в корема й. Ако не умре, сигурно ще ни признае доста важни неща, но бих й пожелал достойна смърт без позора на съдебния процес и затвора. Честно казано, аз нямам какво да правя повече в „Грегъри Истейт“, Мира, и много искам да си тръгнем оттук утре рано сутринта.

— Но колата ми не пали, Си!

— Веднага ще проработи, щом сложа извадената свещ. Исках да бъда сигурен, че ще останеш при мен. А ти ще останеш, имам го черно на бяло. Или ще ми избягаш?

— О не, никога, Си! — обеща Мира и изведнъж се намери в обятията му.