Женевиев Сейнт Джон
Открадната мечта (15)

14

Пред вратата Мира спря и се обърна към Си.

— Снощи Ейб е искал да дойде при мен и затова са го убили — призна тя.

— Откъде знаете? — сепна се Си.

Мира разказа подробно за посещението си в къщата на прислугата и за разговора си с Ели.

— Кой знаеше за намерението ви да говорите с Ейб? Да не би да сте казали на Сам?

— Не, само Ели. А вие защо не принудихте Мери да отговори?

— Защото сигурно щеше да излъже. Може би е очаквала да се случи нещо с вас, без да знае точно какво. И когато са прозвучали изстрелите, тя е нарекла стрелеца глупак, не защото ви е пропуснал или е избрал този начин на разправа, а защото изобщо се е опитал да ви убие.

— Значи вярвате, че изстрелите са били срещу мен?

— Разбира се, и убиецът е знаел, че с Мери сте отишли в Дрезден Фарм. С една дума, някой от семейството с решил да ви премахне.

— Той сигурно е луд! — извика Мира.

— А може би идиот или просто хитра лисица? Може да избирате, защото в нашата къща са представени и двата вида. Така, а сега трябва да свърша още нещо. По-късно ще се видим. Пазете се, Мира! Не завивайте зад ъгъла, без да сте проверили, дали там не се крие някой и не се разхождайте по тъмното.

И той спокойно закрачи нанякъде. Мира едва се овладя да не изкрещи подире му. Винаги, когато тя беше накрая на своите сили, той почваше да се шегува. В момента тя го мразеше страшно.

Затова решително се отправи към стаята си и глътна две успокоителни, които й беше оставил доктор Адлер.

* * *

Преди вечеря в библиотеката се появи Харалд Роби и съобщи за последните резултати от полицейското разследване. Нямаше да има оглед на трупа, докато не излязат лабораторните резултати.

Всички изглеждаха зарадвани от тази новина и продължиха да разговарят помежду си.

Мира огледа седящите спокойно хора и след известно време високо каза:

— Боже Господи!

— Какво има, мис Линдън? — попита Франк Грегъри.

— Просто се учудих на нещо.

— И какво е то, Мира? — попита Джаксън.

— Чудя се, че всички сме толкова спокойни — отговори Мира. — В края на краищата между нас има убиец…

По време на цялата вечеря Мира усещаше напрежението, предизвикано от неочакваната й забележка. За пръв път тя се държа грубо, но не се укоряваше, защото самомнителното държание на семейството беше направо непоносимо. Със смъртта на Ейб беше настъпил момент, когато всякаква култура на поведение и всяко самообладание трябваше да свършат. Най-много я учудваше Ели. Нали тя беше най-близка с умрелия.

Когато най-после вечерята свърши, Мира си отдъхна. Самуел веднага се качи при жена си, а Мира излезе от столовата, придружена от Джаксън и Си.

— Бихме могли да пием кафе на верандата — предложи Джаксън. — Нощта е приятна и свежият въздух ще ни се отрази добре. Си, помоли Ели да ни донесе кафе, а аз ще придружа Мира на верандата. А може би няма да се присъединиш към нас?

— Напротив, ще дойда — усмихна се Си. — Ей сега ще се върна, Мира, точно навреме, за да ви спася от домогванията му. По този начин ще ви спестя съдба, която е по-страшна от смъртта, повярвайте ми!

Против волята си Мира се засмя. Джаксън се намръщи и я изведе навън.

— Добре ли сте, Мира?

— Не зная — призна тя. — Не биваше да пия мартини преди вечеря. Но май причината е в успокоителните, които ми предписа доктор Адлер.

— Той явно е забравил да ви предупреди, че не трябва да пиете алкохол. Селските хипита май наричат това „да си направиш главата“ — усмихна се той.

Двамата седнаха на градинските столове. Неочаквано Мира попита:

— Как мислите, Джаксън, кой ли е убил мистър Тагърт?

Младият мъж се приведе напред и объркано примигна. Мира веднага съжали за смелия си въпрос. Нали тя беше тази, която преди половин час обвини един от членовете на семейството в убийство. Тя смутено се загледа пред себе си. В този момент се появи Си с таблата.

— Вие двамата дух ли видяхте? — усмихна се той.

— Току-що попитах Джаксън кой според него е убиецът на Ейб Тагърт — призна си Мира.

— Много добър въпрос. Е, Джаксън, кой е убиецът?

— Нямам понятие.

— Откога? Как така се случи нещо, за което ти нямаш и понятие? Хайде да се опитаме заедно. Първо: кой вчера стреля по сестра ти? Винаги съм смятал, че само мъжът й има право да я застреля, но той въобще не влиза в сметката, защото нито може да изтича до Дрезден Фарм и обратно, нито пък да различи единия край на пушката от другия.

— Може ли и аз да изкажа едно предположение? — обади се Мира.

— Разбира се, че може — отговори учудено Джаксън.

— Смятам, че трябва да се стесни кръгът около хората, които имат достъп до 22-милиметрова пушка и знаят как се стреля с нея.

Си се засмя.

— Чудесна мисъл! Ейб имаше такава пушка, но тя стоеше в кухнята и с нея Ели стреляше по плъховете. И двамата бяха отлични стрелци. От друга страна обаче никой от тях не би и помислил да зареди пушката с такива малки заряди, с каквито беше простреляна Мери.

Втората пушка стоеше в татковия шкаф. В тази стая сега живее чичо Франк. Той също е добър стрелец. Третата пушка принадлежи на Джаксън, а той също умее да стреля. Ако се надявате на отпечатъците от пръсти, Мира, ще трябва да ви разочаровам — те са от цялото семейство.

— Тогава и аз не знам какво да мисля — промърмори Мира.

— Но списъкът ще бъде съкратен, защото ще търсим човек, който знае къде се намира някоя празна 22-милиметрова пушка, но не умее да различи едните патрони от другите и не е особено добър стрелец. Хората от лабораторията сигурно ще установят коя пушка е била използвана и от коя пушка са извадени патроните. Как смяташ, Джаксън?

Младият мъж отвори уста да каже нещо, но не успя и само кимна.

— Като че ли става студено — прошепна Мира.

— Да — съгласи се Си. — Внезапно застудя, нали?