Женевиев Сейнт Джон
Открадната мечта (18)

17

С изключение на хапливата забележка на Си и неспособността на Луиза да се овладее, вечерта премина сравнително приятно. Всички непрекъснато уверяваха Мира в добрите си чувства и очакваха от нея благодарност и опрощение за всички злини. Мира се показа склонна да забрави кражбата на завещанието, както и всички неприятни случки в тази къща, но, както много точно отбеляза Си, оставаше да се изяснят раняването на Мери и смъртта на Ейб.

Когато Мира се прибра в стаята си, нервите й бяха опънати до крайност. Дали семейството нямаше да се събере отново и да измисли някой дяволски план срещу нея? В този миг тя със сигурност знаеше, че в тази мрачна къща с тези злопаметни люде краят за нея още не е настъпил. Вече беше извършено едно убийство. Беше твърде възможно сляпата им омраза да се излее във второ покушение срещу нея.

В сърцето й отново се събуди и укрепи волята да остане жива. Нощта все още беше пред нея, а с нея и подходящите условия за нанасяне на нов удар.

Мира смени вечерната си рокля с пола и пуловер, извади завещанието от плика, сгъна го няколко пъти и го скри в коланчето на полата си.

После угаси лампите в стаята си и се измъкна навън. Къщата беше толкова обширна, че все щеше да намери някое потайно кътче, където да прекара нощта. Тя обходи голямата дневна, после столовата, помисли за миг да се скрие под голямата маса за хранене, но двете дебели колони в средата я накараха да се откаже.

Обиколи още доста стаи, търсейки подходящо място за спане, но не успя да намери нищо. А защо не в кухнята? Тя беше на първия етаж в източното крило, но Мира щеше да се промъкне там тихичко и никой нямаше да я забележи.

Тя се изкачи безшумно по стълбата и се озова в кухнята. Погледна през прозореца към къщата на прислугата и видя, че прозорците са тъмни. Дано Ели вече спеше. Успокоена, тя отвори хладилника, за да си сипе чаша мляко. За своя изненада откри вътре множество кутии кока-кола, наредени в редица, сякаш сложени, за да скрият нещо.

Мира любопитно посегна зад кутиите и напипа нещо като картоф, увито в алуминиево фолио. Беше обаче необикновено твърдо. Мира го измъкна навън и забеляза също така, че е много тежко.

Без да подозира нищо, тя отвори опаковката и изведнъж видя пред себе си увито в синьо кадифе кристално кълбо. По издърпаните краища на плата си личеше, че са хванати един за друг и кълбото е било изхвърлено като диск.

Естествено, шериф Акселсон и помощникът му въобще не бяха помислили за хладилника. А и Ели непрекъснато беше вървяла по петите им.

Мира размишляваше трескаво. Явно връзката между Луиза и Ели беше много по-тясна, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Ели сигурно имаше свободен достъп до стаята на Луиза и беше взела едно от кристалните й кълба. От друга страна, Луиза непременно щеше да се развика, че й е изчезнало кристалното кълбо. Следователно и двете жени знаеха, как стоят нещата.

Все още не на себе си от неочакваното откритие, Мира изтича в библиотеката с кълбото в ръка, запали лампата и набра телефонната централа.

— Да, моля? — обади се някой.

— Моля ви, свържете ме с полицейския участък. Много е спешно!

След кратка пауза гласът се обади отново:

— Почакайте за момент!

В слушалката се чу тихо пращене и в този миг Мира неволно погледна към долната част на апарата, където имаше цял ред копчета. При това забеляза, че едно от тях свети и веднага разбра, че не се е свързала с телефонната централа, а че някой от къщата е вдигнал слушалката.

Мира бързо остави слушалката, загаси светлината и хукна да търси Си. На всяка цена трябваше да намери стаята му, въпреки че нямаше понятие къде е тя.

Изтича през входното антре и зави по коридора, водещ към източното крило. Не беше изминала и десет метра, когато видя насреща си Луиза, която излизаше от стаята си.

Мира се закова на място, после бавно заотстъпва назад, докато Луиза се приближаваше към нея. Внезапно изгаснаха светлините в коридора и в салона. Мира се опита да се ориентира и тръгна опипом назад. При това обаче се удари в някакъв мебел и простена от болка.

В този момент чу шум зад себе си, който приличаше на тих съскащ смях. Огледа се и установи, че никой не се смее, а срещу нея настъпва малко сиво облаче, изпръскано вероятно от пулверизатор. Горчива миризма на фосфор я удари в носа.

Луиза я нападна с газов спрей, който сигурно беше смъртоносен.

Мира изпищя и хукна да бяга. Спъна се в няколко стола, удари се болезнено в маси и шкафове, падна и отново стана. Но не се предаде. Продължи да тича и неочаквано се озова отново в кухнята. Още когато видя сивия облак да се носи срещу нея, успя да съобрази, че от кухнята ще избяга навън и ще се спаси. Там можеше да изпищи и по този начин да предупреди Си.

Тя се хвърли към вратата, когато най-внезапно някой запали светлината и тя се спря заслепена.

— Помогнете ми! — извика веднага Мира. — Луиза иска да ме убие!

— Стойте на мястото си, мис! — прозвуча гласът на Ели. — Тук ли сте, мис Луиза? Да я застрелям ли веднага?

— Не, мила Ели, не — отговори гласът на Луиза точно зад Мира. — Има една по-добра възможност.

Мира се извърна стреснато и се озова лице в лице с Луиза. Редките й коси падаха в безредие по халата. Лицето й беше разкривено от омраза. В ръката си държеше газова бутилка с насочен право към Мира отбор.

— Ето ти, алчна негоднице! — изсъска Луиза. — Вече няма да лъжеш цял свят с невинното си лице. Духовете те предадоха в мои ръце. Върви на оня свят!

Тя натисна копчето и пръсна право в лицето на Мира. Мира посегна да се защити, но някой я удари по главата изотзад и тя се строполи на земята. Обаче не изгуби съзнание, а беше обгърната цялата от големия сив облак, който парализира крайниците й и предизвика тежки пристъпи на кашлица.

Сигурно това е преддверието на смъртта, помисли си Мира. Съскането престана и в кухнята прозвуча истеричен смях.

Мира се помоли смъртта й да бъде лека и безболезнена. Тя беше напълно уверена, че краят наближава, макар да й се струваше твърде невероятно, че той идва с шумове подобни на изстрели.

Не знаеше, че болката следва човека дори в смъртта, а щом дядо Господ вдига човека с такива големи и силни ръце, явно учителите в неделното училище много са се лъгали.

Едно обаче беше наистина приятно: в небесата въздухът беше чист и свеж. Леко беше да се кашля в силните божествени обятия, които я държаха здраво. Скоро кашлицата престана, но главата я заболя ужасно. В този миг някой запали лампата и Мира пред себе си видя Си.