Женевиев Сейнт Джон
Открадната мечта (14)

13

Шериф Акселсон веднага се появи на местопрестъплението. Един от първите му въпроси беше знаят ли членовете на семейството, защо старият човек е ходил из къщата в този късен час.

Мира тъкмо отвори уста, за да отговори, когато някой здраво я стисна за лявата ръка. Тя се извърна настрани и с изненада видя до себе си Ели.

— Старият Ейб беше доста особен — заговори веднага прислужницата. — Той спеше лошо, затова често ставаше и обикаляше наоколо или сядаше някъде и гледаше небето. В последно време като че ли не беше съвсем наред с главата — вече от тридесет години работя заедно с него. Не мога да си представя кой би могъл да убие бедния човек.

— Но някой все пак го е направил — обади се Си, който изглеждаше разстроен.

Сара плачеше в ръцете на Луиза. Джаксън стоеше до тях и гледаше в земята, а Франк Грегъри се беше разположил на един стол като някой мрачен Буда. Самуел вероятно беше при Мери. Мира обходи с поглед присъствуващите и едва не изпищя. Тя беше повикала посред нощ бедния старец и заради това някой го беше убил!

— Ели — промълви безпомощно Мира.

— Дръжте си устата, млада госпожице — изсъска й жената. — Това засяга само семейството, не се месете. Шерифът си върши работата.

— И така разследването започва — казваше тъкмо шерифът. — Ще видим какво ще ни донесе. Но трябва да призная, че в последно време тук се случват доста необясними неща. Първо мис Линдън изпадна от една луксозна кола с двойно осигурени врати, после в една къща избухна пожар, след това пък някакъв луд, когото все още не сме открили, стреля в мисис Марш и, сякаш това не е предостатъчно, убиват стария Ейб Тагърт. Странното е, че не намерихме на местопрестъплението предмета, с който са го ударили по главата.

— Малката кушетка е толкова тежка, от три масивно орехово дърво — отбеляза Джаксън.

— Тя е ъгловата и е дървена — припомни шерифът. — А дупката в главата е кръгла и кожата не е наранена.

— Бедният Ейб — продължи да хълца Сара.

Очите на Мира и Си се срещнаха. Тя се запита дали и той усеща целия фалш на положението.

— Кой го е видял последен? — продължи да задава въпроси Акселсон. — Ще започна с вас, Ели, тъй като живеете в една къща.

— Видяхме се около единадесет. Тъкмо когато си лягах, Ейб влезе в стаята ми и каза, че помпата има нужда от сериозен ремонт. След това излезе и го чух как обу ботушите си и отиде някъде.

— Откъде знаете, че си е обул ботушите — осведоми се шерифът.

— Да не мислите, че след тридесет години не мога да различа всеки шум от стъпките му? В тази стара къща го чувах даже като ходеше по чорапи из бърлогата си.

— Когато го намерихме, Ейб не беше с ботуши, Ели — каза меко Си.

— Това щях да кажа. После Ейб влиза и излиза още десетина пъти. Шерифът ме попита, кога съм го видяла за последен път и аз отговорих точно.

Акселсон постави същия въпрос и на останалите, но никой не можа да даде точен отговор. Затова се стигна до извода, че именно Ели последна е видяла Ейб около единадесет през нощта.

Мира не разбираше защо Ели иска да й попречи да говори. Може би Ели говореше искрено, но все пак Мира можеше да даде показание, че около пет часа сутринта е минала през антрето, където беше намерен Ейб. Все още не беше установен точният час на смъртта.

— Какво ме попитахте, шериф? — стресна се тя, когато той се обърна към нея.

— По кое време сте си взели чаша мляко от кухнята, мис Линдън?

— Мляко ли? — изненада се Мира.

— Помощникът ми казва, че снощи сте изпили чаша мляко в стаята си. Намерил е чашата там.

— Аз й донесох млякото, преди да отида да спя — намеси се бързо Ели. — Беше около десет часа. Нали така, мис Линдън?

Мира кимна, не толкова от страх, а защото й се искаше да вярва, че Ели иска да я предпази от по-подробен разпит. Разговорът продължи още около час и когато шерифът си тръгна, той изрично предупреди обитателите на имението никой да не го напуска до второ нареждане. Ето че планът на Мира да си отиде оттук с помощта на Си пропадна.

Ели се зае да приготви обяда, а Си предложи на Мира да посетят Мери. Мира веднага се съгласи. Двамата се качиха на втория етаж и влязоха в стаята на Мери. Посрещна ги Самуел.

— О, мис Линдън… и ти, Си! Влезте! Вече си мислехме, че ни забравихте. Ели каза, че следствието е свършило.

— Съвсем не, Сам — поправи го Си.

— Намериха ли убиеца? — попита веднага Мери. — О, Мира, толкова се радвам, че дойдохте да ме видите! Вземете си стол и елате да седнете до мен.

Мира не очакваше подобно сърдечно посрещане и това я зарадва. Но тя забеляза, че докато Си разказваше за посещението на шерифа, Самуел непрекъснато я наблюдава въпросително. Когато нищо не се спомена за нощното му посещение при Мира, той въздъхна с облекчение.

След като Си завърши разказа си, той помълча известно време. После стана, отиде до прозореца и заговори:

— Странно нещо. Ели е последната, която е видяла Ейб жив, но точният час на смъртта не можа да бъде установен. А аз случайно узнах, че ти, Самуел, около два часа през нощта си минал през това антре и след около двадесет минути си се върнал обратно.

— Откъде знаеш? — извика Самуел.

— Защото тръгнах след теб. Но не мога да разбера, защо вие, Мира, премълчахте нощното посещение на Самуел в стаята ви. Акселсон би трябвало да го знае, защото това доказва, че в два часа през нощта Ейб е бил още жив.

— Защищавай се, глупако! — скара се Мери на мъжа си.

— Нямаше нищо лошо. Мери, наистина нищо. Не можах да заспя и страшно се тревожех за теб. Затова отидох да поговоря с мис Линдън. Не сме правили нищо друго. Аз останах при нея само няколко минути! — разгорещено се оправдаваше Самуел.

— Точно така — потвърди Мира. — Не беше нещо важно и аз просто забравих да го спомена.

Мери се усмихна на съпруга си и той въздъхна с облекчение.

— Сам имам още един въпрос — продължи Си. — Не се преструвай, а се опитай да си спомниш. Около 30 минути си прекарал в стаята на Мира. Тя беше ли си легнала?

— Не, лежеше облечена в леглото.

— А ти къде седеше?

— На стола до нощното шкафче.

— Сега се опитай да си спомниш точно. На нощното шкафче имаше ли чаша мляко — пълна или празна? Помисли добре!

— Чаша мляко? Не, не си спомням да е имало чаша, нито пълна, нито празна. Имаше ли, Мира?

Мира се почувствува притисната до стената. Не й оставаше нищо друго, освен да си признае.

— Не, нямаше. Аз отидох в кухнята около пет часа сутринта и си я взех сама. Бях излязла навън да се поразходя и като се върнах в къщата ми се допи мляко. Кълна се, че по това време мистър Тагърт го нямаше в салончето.

— Зная, Мира — успокои я Си и я потупа по рамото, — просто ми е интересно защо Ели излъга. Дали е искала да прикрие вас или себе си? Но като си помисли човек, вие също излъгахте, Мира, или поне станахте съучастник в една лъжа. Питам се само защо вие и Ели, а и Самуел, непременно трябваше да премълчавате, че през последната нощ много хора са се разхождали из къщата. А това ме навежда и на още един въпрос: снощи не сте могли да заспите и в два часа все още сте били облечена. В пет часа сутринта сте излезли навън в тъмнината, въпреки че предишния ден беше стреляно по вас. Ако Акселсон узнае всичко това, лошо ви се пише. А ти, Сами, ще заемеш съседната килия, да не говорим пък за Ели!

Сега вече чашата преля. Мира впи очи в Си задъхана от гняв, каза:

— Каквото и да си мислите, Сайлъс Грегъри, аз нямам нищо общо със смъртта на мистър Гагърт. Мистър Марш също. Не знам защо Ели излъга, но знам, че вие също сте между нощните птици! Вие сте видели Самуел да влиза в моята стая, знаели сте, че мистър Тагърт не е лежал мъртъв в антрето, когато аз съм отишла да си взема мляко. Значи не сте си лягали през цялата нощ. Не си спомням обаче да сте информирали шериф Акселсон за всичко това. Какво криете всъщност, Си?

— Един на нула за Мира! — извика триумфиращо Мери. — Изповядай се, братле!

— Каквото и да крия, то ще си остане моя тайна — отговори упорито Си. — Първо трябва открия убиеца на Ейб.

— Не е редно да се укриват показания в случай на убийство — намеси се раздразнено Самуел.

Тебе май въобще не те е грижа за това, че някой стреля по Мери.

— Дръж си устата, Сам — изръмжа Мери и се обърна към Си. — Аз ти имам доверие, братко, макар че Мира не ти вярва. Смятам, че трябва много да внимаваме с показанията си. Ейб вече го няма. За няколко дни ще се обединим с теб, Си, за да открием убиеца. Макар че не знам как попаднах в това положение, съм готова на всичко. Мира доби смелост и прошепна:

— А аз мисля, че и вие сте вътре в тази история, както и останалите.

— Така ли? И доколко? — попита предизвикателно Мери.

Си изгледа сестра си, а после се обърна към Мира, която вече съжаляваше, че си е отворила устата.

— Предполагам, сестрице, че на Мира много й се иска да узнае, какво си искала да кажеш, когато си нарекла стрелеца „този проклет глупак“?

Мери широко отвори уста, а Самуел неспокойно се размърда на стола си. Само Си беше спокоен както винаги. Той протегна ръка към Мира, издърпа я от стола и я потегли към вратата.

— С това съвещанието на хората от стъкления дом завърши — отбеляза той и двамата излязоха.