Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- More Than Friends, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Икономова, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 34 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2011)
- Разпознаване и корекция
- daniivanova (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Барбара Делински. Повече от приятели
ИК „Бард“, София, 1996
Американска, I издание
Редактор: Ганка Петкова
История
- — Добавяне
Епилог
Майкъл продължаваше да снима. Вече бе напълнил две касети, заснемаше нервните присъстващи в чакалнята и зареждаше третата. Започваше да става еднообразно. Но той не преставаше да снима. Макар че му се спеше, отказваше да си легне. Не го интересуваше, че е четири часът сутринта. По никой начин нямаше да пропусне раждането на детето на Лий. Разбира се, би било добре, ако го бяха пуснали в родилната зала заедно с Лий и Джон. Видеооператори правят това много често.
По тази причина бе прикован в чакалнята. За кой ли път се облегна на стената и обиколи лицата на чакащите. Хрумна му, че би могъл да свали отделните кадри, заснети по-рано и да получи обща фотография, изразяваща умора. При всяка панорамна снимка телата на присъстващите сякаш потъваха все по-дълбоко в облегалките.
Отляво, в другия край на помещението, върху диван, тапициран с изкуствена кожа, седяха Сам, Ани, Зоуи и Джейна. Току-що пристигнал от летището, Джейди се бе разположил върху единичен фотьойл от страната на Джейна. Татко Пит спеше на друг фотьойл, а на по-малък диван се бяха настанили Теки и Грейди.
— Защо се бавят толкова? — оплака се сънливо Джейна.
Зоуи беше малко по-будна.
— Да не би да има нещо нередно?
Ани стисна ръката й.
— Първото раждане винаги продължава по-дълго. Всичко ще бъде добре.
Двамата със Сам си размениха леки усмивки. Той пое дъх и се огледа.
— Така. Момче или момиче? Последно преброяване.
Майкъл щеше много да се ядоса, ако не е момче. Искаше да играе с момче. Омръзнало му бе да е сред малцинството.
Присъстващите уморено даваха гласовете си, което стресна татко Пит и той подскочи — Майкъл успя да го улови с камерата. Хвана и притеснения поглед на Теки към Грейди и как той успокоително я потупа по ръката.
С изключение на няколкото кратки минути, когато научи кого е убил, Майкъл харесваше Грейди. Не беше приказлив, но заговореше ли, значи имаше какво да каже. Отнасяше се с Майкъл като с голям човек. Беше добър към Теки. Понякога Майкъл чувстваше липсата на баща си и му се искаше родителите му да са заедно, но гласът на порасналото момче у него му подсказваше, че сега майка му е по-щастлива, отколкото по-рано. Не че някога е имала вид на нещастна, но просто сега изглеждаше по-добре.
Прехвърли камерата наляво към татко Пит и към Джейди. Флорида добре му се отразяваше и Майкъл разбираше защо. Беше купил страхотна къща. Майкъл му ходи два пъти на гости и се готвеше да отиде пак, щом се захлади. Джейди беше доволен от хората там. Обичаше фирмата си и с удоволствие играеше голф. Майкъл предполагаше, че си има приятелки, макар Джейди да не говореше на тази тема, а Майкъл и не питаше. Още не бе готов да знае такива неща. Свикна да вижда майка си с Грейди — сякаш бяха създадени един за друг, но да види баща си с друга жена, не с майка си, би му се сторило странно. Радваше се, че оная работа с Върджиния Клингър се разсъхна. Той не я понасяше.
— Може би бебето се е обърнало с краката надолу или е застанало странично — предположи Джейна. — Това много ще забави нещата.
— Щяха да го знаят от по-рано — възрази й Зоуи и вдигна очи към Ани. — Нали?
Ани кимна.
— Всичко с бебето е наред, сигурна съм.
Майкъл обърна видеокамерата към Теки, която съвсем не изглеждаше сигурна. Беше много тревожна.
Грейди взе ръката й и я задържа в своята.
Татко Пит олюля глава, после я облегна на рамото си. Но в следващия миг я вирна, защото Джон излезе от летящата двойна врата като смазан, но с усмивка до ушите.
— Момиче! — извика и застана там, без да знае какво да прави. Всички го наобиколиха, прегръщаха го, прегръщаха се, смееха се, плачеха, задаваха въпроси.
Момиче. Майкъл трябваше да го предположи.
— Колко е голямо бебето?
— Как изглежда?
— Как е Лий?
— Кога ще можем да ги видим?
Продължаваха да бърборят, а малко по-късно позволиха на Джон да изведе дъщеря си в коридора пред родилната зала, където семействата Поуп и Максуел ги очакваха развълнувани.
— Вижте я само!
— Красива е!
— В устата прилича на теб, Джон!
— Има носа на Лий!
Майкъл стоеше отзад и снимаше. След малко обаче отпусна камерата и тя увисна на рамото му. Хрумна му, че в картината пред него имаше нещо неуловимо за видеолентата. Семействата бяха заедно. Бяха щастливи. Броят им се бе увеличил с двама, ако се брои Грейди, но като се има предвид, че взима участие в празненствата, сигурно е така.
Стана чудо.
Майкъл се замиели за всичко случило се през последната година. Спомни си тъжните дни: тогава му се струваше, че всичко тече като лавина право надолу към пропастта и никога вече няма да е същото. Що се отнася до последното, беше прав — някои неща вече няма да са същите. Станаха доста промени. Но те не бяха чак толкова ужасни, всъщност много добри.
Сам щракна с пръсти и го извика с ръка.
— Ела тук, Майкъл. Това е твоята племенница.
Майкъл се присъедини към групата. Походката му беше малко разклатена, но не като последствие от инцидента. Не бяха останали никакви следи. Възнамеряваше тази година да е защитник и с това да започне. Не, разтрепери се, защото ставаше свидетел на страхотни неща.
Забравил за камерата, той зяпна бебето. Никога не беше виждал толкова малко дете в живота си.
— Нали е невероятна? — попита Джейди, сложил ръка на раменете на Джон.
Ани и Теки се прегръщаха, Сам и Грейди се потупваха по гърбовете, Джейна и Зоуи наблюдаваха бебето рамо до рамо.
Бебето отвори едното си око. Докато Майкъл го гледаше, то отвори и другото. Беше готов да се закълне, че гледа именно него и много добре знаеше защо. Беше най-близък по възраст до нея, щеше да се върти около нея, докато е малка и щеше да я защитава. След Лий и Джон идваше той.
Може би момиче не е чак толкова зле. Засмян огледа останалите. Беше станало чудо.