Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
More Than Friends, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Барбара Делински. Повече от приятели

ИК „Бард“, София, 1996

Американска, I издание

Редактор: Ганка Петкова

История

  1. — Добавяне

Епилог

Майкъл продължаваше да снима. Вече бе напълнил две касети, заснемаше нервните присъстващи в чакалнята и зареждаше третата. Започваше да става еднообразно. Но той не преставаше да снима. Макар че му се спеше, отказваше да си легне. Не го интересуваше, че е четири часът сутринта. По никой начин нямаше да пропусне раждането на детето на Лий. Разбира се, би било добре, ако го бяха пуснали в родилната зала заедно с Лий и Джон. Видеооператори правят това много често.

По тази причина бе прикован в чакалнята. За кой ли път се облегна на стената и обиколи лицата на чакащите. Хрумна му, че би могъл да свали отделните кадри, заснети по-рано и да получи обща фотография, изразяваща умора. При всяка панорамна снимка телата на присъстващите сякаш потъваха все по-дълбоко в облегалките.

Отляво, в другия край на помещението, върху диван, тапициран с изкуствена кожа, седяха Сам, Ани, Зоуи и Джейна. Току-що пристигнал от летището, Джейди се бе разположил върху единичен фотьойл от страната на Джейна. Татко Пит спеше на друг фотьойл, а на по-малък диван се бяха настанили Теки и Грейди.

— Защо се бавят толкова? — оплака се сънливо Джейна.

Зоуи беше малко по-будна.

— Да не би да има нещо нередно?

Ани стисна ръката й.

— Първото раждане винаги продължава по-дълго. Всичко ще бъде добре.

Двамата със Сам си размениха леки усмивки. Той пое дъх и се огледа.

— Така. Момче или момиче? Последно преброяване.

Майкъл щеше много да се ядоса, ако не е момче. Искаше да играе с момче. Омръзнало му бе да е сред малцинството.

Присъстващите уморено даваха гласовете си, което стресна татко Пит и той подскочи — Майкъл успя да го улови с камерата. Хвана и притеснения поглед на Теки към Грейди и как той успокоително я потупа по ръката.

С изключение на няколкото кратки минути, когато научи кого е убил, Майкъл харесваше Грейди. Не беше приказлив, но заговореше ли, значи имаше какво да каже. Отнасяше се с Майкъл като с голям човек. Беше добър към Теки. Понякога Майкъл чувстваше липсата на баща си и му се искаше родителите му да са заедно, но гласът на порасналото момче у него му подсказваше, че сега майка му е по-щастлива, отколкото по-рано. Не че някога е имала вид на нещастна, но просто сега изглеждаше по-добре.

Прехвърли камерата наляво към татко Пит и към Джейди. Флорида добре му се отразяваше и Майкъл разбираше защо. Беше купил страхотна къща. Майкъл му ходи два пъти на гости и се готвеше да отиде пак, щом се захлади. Джейди беше доволен от хората там. Обичаше фирмата си и с удоволствие играеше голф. Майкъл предполагаше, че си има приятелки, макар Джейди да не говореше на тази тема, а Майкъл и не питаше. Още не бе готов да знае такива неща. Свикна да вижда майка си с Грейди — сякаш бяха създадени един за друг, но да види баща си с друга жена, не с майка си, би му се сторило странно. Радваше се, че оная работа с Върджиния Клингър се разсъхна. Той не я понасяше.

— Може би бебето се е обърнало с краката надолу или е застанало странично — предположи Джейна. — Това много ще забави нещата.

— Щяха да го знаят от по-рано — възрази й Зоуи и вдигна очи към Ани. — Нали?

Ани кимна.

— Всичко с бебето е наред, сигурна съм.

Майкъл обърна видеокамерата към Теки, която съвсем не изглеждаше сигурна. Беше много тревожна.

Грейди взе ръката й и я задържа в своята.

Татко Пит олюля глава, после я облегна на рамото си. Но в следващия миг я вирна, защото Джон излезе от летящата двойна врата като смазан, но с усмивка до ушите.

— Момиче! — извика и застана там, без да знае какво да прави. Всички го наобиколиха, прегръщаха го, прегръщаха се, смееха се, плачеха, задаваха въпроси.

Момиче. Майкъл трябваше да го предположи.

— Колко е голямо бебето?

— Как изглежда?

— Как е Лий?

— Кога ще можем да ги видим?

Продължаваха да бърборят, а малко по-късно позволиха на Джон да изведе дъщеря си в коридора пред родилната зала, където семействата Поуп и Максуел ги очакваха развълнувани.

— Вижте я само!

— Красива е!

— В устата прилича на теб, Джон!

— Има носа на Лий!

Майкъл стоеше отзад и снимаше. След малко обаче отпусна камерата и тя увисна на рамото му. Хрумна му, че в картината пред него имаше нещо неуловимо за видеолентата. Семействата бяха заедно. Бяха щастливи. Броят им се бе увеличил с двама, ако се брои Грейди, но като се има предвид, че взима участие в празненствата, сигурно е така.

Стана чудо.

Майкъл се замиели за всичко случило се през последната година. Спомни си тъжните дни: тогава му се струваше, че всичко тече като лавина право надолу към пропастта и никога вече няма да е същото. Що се отнася до последното, беше прав — някои неща вече няма да са същите. Станаха доста промени. Но те не бяха чак толкова ужасни, всъщност много добри.

Сам щракна с пръсти и го извика с ръка.

— Ела тук, Майкъл. Това е твоята племенница.

Майкъл се присъедини към групата. Походката му беше малко разклатена, но не като последствие от инцидента. Не бяха останали никакви следи. Възнамеряваше тази година да е защитник и с това да започне. Не, разтрепери се, защото ставаше свидетел на страхотни неща.

Забравил за камерата, той зяпна бебето. Никога не беше виждал толкова малко дете в живота си.

— Нали е невероятна? — попита Джейди, сложил ръка на раменете на Джон.

Ани и Теки се прегръщаха, Сам и Грейди се потупваха по гърбовете, Джейна и Зоуи наблюдаваха бебето рамо до рамо.

Бебето отвори едното си око. Докато Майкъл го гледаше, то отвори и другото. Беше готов да се закълне, че гледа именно него и много добре знаеше защо. Беше най-близък по възраст до нея, щеше да се върти около нея, докато е малка и щеше да я защитава. След Лий и Джон идваше той.

Може би момиче не е чак толкова зле. Засмян огледа останалите. Беше станало чудо.

Край
Читателите на „Повече от приятели“ са прочели и: