Барбара Делински
Повече от приятели (12)

Единадесета глава

Джейди се успа. Не му се бе случвало от ученически години, а после — само след вечерите, когато Сам го напиваше. Вътрешният му будилник работеше триста шестдесет и пет дни в годината. Би звъннал и днес, ако снощи не легна толкова късно — опита се да приведе в ред спалнята и банята и то след като си сготви и после почисти цялата бъркотия в кухнята. Естествено нямаше никаква пречка да вечеря навън. Но да си сготви сам още първата вечер в апартамента си, определено му се стори като… проява на независимост.

Никой не го бе предупредил, че на силен огън сосът за спагети пръска навсякъде. Никога не му се беше налагало да знае, че докато спагетите врят, могат да изкипят. При това се случи с втората порция, защото по-голяма част от първата отиде в канала, докато изцеждаше водата с леко отхлупен капак. При тази маневра само си изгори ръката.

Това обаче не беше най-неприятното. По невнимание събори бутилката с олио. Наложи се да измие пет пъти пода и дори тогава пак му изглеждаше мазен — не говореше никак добре за препарата за миене на чинии, който пресичал мазнините.

Не само вътрешният му часовник му бе изневерил, онзи на нощното шкафче — също. Представа нямаше защо не е звъннал в седем. Вече бе осем и половина. Втурна се из непознатия апартамент да си търси нещата, донесени снощи. Беше абсолютно сигурен, че още при първия от двата тура до Констънс вчера взе костюма от туид — съвсем подходящ предвестник за ноември — но не го намери в гардероба. Вратовръзките — също. Още не бе стигнал до обличането. Ножчето за бръснене се изтъпи, преди да свърши, а се оказа, че няма резервно. По тая причина се поряза на две-три места. И без това щеше да го направи, защото огледалото се изпоти от водата на душа и не виждаше нищо. Налагаше се да изчака кръвта да спре и чак тогава да се облече — не искаше да рискува да изцапа ризата или вратовръзката. Налепен с парченца хартия, отиде да приготви закуска.

Добрата новина бе, че поръчаният вестник бе пуснат през вратата, както му обещаха. Лошата — беше забравил да купи мляко. Върна овесените ядки в кутията — падналите изхвърли в мивката — сложи една кифла в тостера и се зачете във вестника. Преди да прегледа първата страница, тостерът започна да пуши. Дръпна дръжката, но кифлата остана вътре. Пушекът продължи да се вие към тавана и включи противопожарната алармена инсталация. Изпотен, успя да я спре, като плесна ръчката с парцала — и предната вечер му свърши голяма работа.

Все пак реши да не се отказва от кифлата. С една вилица се опита да я отлепи. В резултат изчопли няколко малки хапки и много трохи. Би могъл да си омеси с крема, ако не беше забравил да купи и сирене.

В този момент съвсем ясно разбра какво е направил. Застанал върху лепкавия под на новата си кухня, взрян в остатъците от провалената си закуска, за пръв път осъзна напълно реалността.

Бе напуснал Теки. Беше напуснал къщата и децата. Деветнадесетгодишният му брак се разпадаше. Бъдещето му изведнъж се оказа открито.

Онази част от него, която зависеше от Теки, която държеше на близостта на двете семейства и обичаше къщата си в предградията, се ужаси. Зададе му въпроса дали не е постъпил прибързано.

Но другата, която мечтаеше за жени, която възприемаше работата му на адвокат като безумно скучна и ненавиждаше всяка изречена от Джон Стюарт Максуел дума, реши на следващия ден да приготви по-добра закуска.

 

 

Сам седеше на ниския тапициран стол, който му посочиха. Кръстосал небрежно крака и удобно опрял лакти върху ръкохватките, за телевизионната публика изглеждаше самоуверен. Вътрешно обаче страдаше.

Никога не би се съгласил да участва в това предаване, ако след като спечели делото „Дън срещу Хановър“ не беше отказал пет-шест други. Партньорите му и отделът за връзки с обществеността вече вдигнаха ръце от отчаяние и той капитулира. Реши се на едно участие — за предпочитане късно сутрин — знаеше, че тогава не гледат много хора. Поне така си мислеше. Но неизвестно по какви причини, предаването беше рано сутринта и той ненавиждаше всяка минута от него.

— Смятам решението на съда за изцяло погрешно — обяви един мъж, приел ролята на насилника. — Как така ще ми се държи сметка какво съм извършил преди двадесет години. Вече съм се променил. Повече не правя така.

— Но тогава сте го направили — възрази му жена, жертва на изнасилване. — Това събитие се отрази върху целия ми живот. Сега страдам от онова, което преди години ми причини моят баща. Според мен и той трябва да си получи заслуженото.

— Мистър Поуп — обърна се към него водещият, — всъщност това не е ли най-силният ви аргумент?

Сам с усилие се съсредоточи върху разговора.

— Не точно, ако отмъщението се смята за цел…

— Не е отмъщение — възрази изнасилената. — Това е справедливост.

— Губене на време е — апострофира изнасилвачът. — Сега живея добре. Работя много, печеля, плащам си данъците, грижа се за семейството си. Да ме изправят пред съд за нещо, случило се толкова отдавна, е хабене на усилията на всички. Какъв е смисълът? Животът продължава. Хората забравят такива неща.

— Аз не мога да забравя — извика изнасилената. — Спомням си го всеки ден.

— Мистър Поуп? — отново се обърна към него водещият.

Сам прочисти гърло. Стараеше се да разграничи собственото си положение от дискутираното и макар да бе на страната на жертвата, имаше чувство, че на челото му пише „виновен“.

— Нашата съдебна система отхвърля концепцията око за око — започна той бавно. — Отмъщението само за себе си не е правилно. Но да се получи компенсация за нанесени вреди, е нещо друго — да имаше възможност, с радост би платил всякакво обезщетение, стига въпросът с Ани, Теки, Джейди и децата да приключи. С радост би платил лечението на Майкъл, за учителя му, би му купил каквото поиска, стига да помогнеше. — Ако изнасиленото лице е страдало и продължава да страда, изпитва душевна и физическа травма от нанесените щети, ако нормалният му живот е нарушен, той или тя имат право да съдят виновника, за да получат възмездие.

— Това е чисто и просто алчност — заяви изнасилвачът. — Те просто искат пари.

Сам изпитваше желание нещо толкова просто, като пари, да разреши проблема му, когато изнасилената го накара да се почувства още по-зле:

— Никакви пари не са в състояние да компенсират онова, през което преминах.

Така вървеше предаването: емоционалният градус се вдигна високо, точно както искаха продуцентите, а той се чувстваше виновен, измамник. Не бе достоен да влезе във всекидневната на ничий дом, при това с авторитета на защитник на оскърбените. Почувства се безкрайно благодарен, щом предаването свърши.

Малко по-късно, когато се върна в кантората, забеляза Джейди в ресторанта на партера. На околните маси се хранеха мъже и жени в делови костюми и единственият шум, който придружаваше разговорите им, беше звукът от допира на сребърни прибори о порцелан. Джейди седеше сам и четеше вестник, а пред него имаше огромна закуска, която тъкмо започваше. Стори му се идеална възможност. От дни Сам се опитваше да го хване спокоен.

Не поиска разрешение да седне, за да не му откажат.

— Трябва да поговорим.

Джейди обърна страница от вестника и го сгъна.

— Закусвам. Не може ли по-късно?

— Кабинетът не е подходящ за такъв разговор. Хората на Джон Стюарт слухтят.

Джейди лапна един залък. Преглътна го с прясно изцеден портокалов сок.

Сам направи знак на келнерката за кафе.

— Как е апартаментът?

— Страхотен — Джейди си отряза парче бекон.

— Настани ли се?

— Ъхъ.

— Имаш ли нужда от помощ — да закача картини, да ти направя стойка за вратовръзки, да инсталирам видеото?

— Всичко е направено.

Сам кимна. Предполагаше, че супер апартаментите предлагат всички удобства, но все пак му се видя странно. Беше помагал на Джейди с безброй неща.

— Ако мога да направя нещо, обади се. Понякога новите апартаменти са страшно неуютни, докато не ги пригодиш за живеене.

Джейди избърса ръката си със салфетка и прелисти страница на вестника.

— Този е мебелиран. Няма какво много да му се прави.

— Значи го харесваш?

— Нямаше да го купя, ако не го харесвам.

Сам се усмихна в знак на благодарност към келнерката, която му донесе кафе.

— Сигурно е странно тихо след толкова години в пълна къща — опита се да си представи своята къща, когато децата отидат да учат в колеж, а стаите им ще бъдат празни и тъмни. Единственото хубаво би било, че ще има Ани само за себе си. И биха могли да се любят, където и когато пожелаят. Ако изобщо щяха да се любят. След случката с Теки не го бяха правили.

Джейди продължаваше да яде и да чете. Сам го наблюдава известно време. После притеснено пое дъх.

— Или си още сърдит, или си уплашен, или си много гладен, или вестникът е по-интересен от мен. Хайде, Джейди, остави този проклет вестник и да поговорим.

Джейди остави вестника настрани. Подиря ръка върху облегалката на празния стол от ляво, а с дясната взе препечена филийка.

— Уплашен ли? — полюбопитства той.

— Бих могъл да ти кажа нещо неприятно.

Джейди преглътна част от хапката.

— Като какво например?

— Като това дали наистина трябваше да напускаш къщата? Имаш ли представа как се отразява отсъствието ти върху децата? Наистина ли ще се развеждате?

Джейди даже не мигна.

— На първия въпрос — да, на втория — също да, на третия — не знам.

Сам погледна настрани и изруга вътрешно.

— За Бога, така ли ще завърши двадесет и толкова годишно приятелство?

— Ти ми обясни. Ти го разруши.

Отново се почувства гузен, толкова силно, колкото и по време на телевизионното предаване.

— Налага ли се да сложим край? Няма ли начин да се спаси нещо? — спря го с ръка. — Не ми отговаряй, ако ще ми подхвърлиш някоя сърдита реплика — наведе се напред и понижи глас. — Чуй какво ще ти кажа. Онзи следобед отдавна мина. Извиних ти се по всички възможни начини, не знам какво повече да сторя. Сега искам да направим крачка напред, което значи да погледнем в бъдещето, но ми е трудно, защото не те виждам в картината. Не ми се ще да е така, Джейди. Никой не го иска.

Забол очи в чинията, Джейди не отговори. Беше спрял да яде.

Окуражен, Сам продължи да пледира.

— Излизането ти от дома е удар за всички. Сега Майкъл е в рехабилитационния център, но той ще се върне вкъщи и отново ще започне нормалния си живот. Твоето напускане на дома представлява нещо съвсем друго — пак вдигна ръка. — Забрави яда си. Слушай, Джейди, кажи ми искрено, какво чувстваш дълбоко в себе си. Може да ми отговориш, че нямам право да се интересувам, но не съм само аз. Ани и децата също се интересуват.

Джейди стисна устни. Изгледа Сам с изненадващо прям поглед — беше първият признак, че Сам е постигнал целта си. Вторият беше липсата на гняв в тона на Джейди.

— Искрено ли? Дълбоко в себе си? Смятам, че съм се преместил за постоянно.

— Но защо? — избухна Сам. Не си представяше как така ще живее и Джейди няма да е на една крачка от него. Джейди придаваше ред на нещата. Беше спирачката, когато прищевките заплашваха да надделеят над разума. Сега му се стори, че при него е надделял капризът. — На шести октомври обичаше Теки, а на осми престана да я обичаш, така ли? — Сам щракна с пръсти. — Просто ей така? В това няма смисъл.

— Ще се намери, щом като любовта не е била силна. Започнах да мисля, че още от самото начало бракът ми е бил грешка. Имал ли съм чувства към Теки, или съм възприемал всички заедно — Теки, теб и Ани? Помисли за това, Сам. Беше странен експеримент.

— Но вървеше добре.

— Странно — настоя Джейди. — На първата ми среща с Теки бяхте и вие с Ани. Така и завършихме колежа. Оженихме се два месеца след вас, отпуските си прекарвахме заедно, наехме апартаменти в една и съща сграда, купихме първите си къщи в един и същи квартал, вторите ни къщи са една до друга. По дяволите, можем да си сменяме децата. Когато ни гледат хората, почти не могат да определят кои деца са на Поуп и кои — на Максуел. Така че — пое си дъх, — въпросът е дали съм бил влюбен в Теки, или във вас тримата.

— Трябва да си изпитвал нещо към Теки.

— Вярно е, но то не стигаше за двама.

— Явно, че любовта ти не се е задълбочила.

— Мъчих се деветнадесет години. По-рано липсата на достатъчно любов между Теки и мен се запълваше от вас двамата. Сега това вече го няма, защото вие сте част от проблема. Оставаме само Теки и аз. При цялото това изживяване около Майкъл, ние не си помагахме. Ако сега не го правим, кога? Вече нямам никакво отношение към Теки. Просто няма смисъл да се опитвам да задържа нещо без съдържание.

— А децата?

— Те ще ме посещават.

— А Денят на благодарността?

— Нека Теки сама си го прави. Никой не я спира.

На Сам му домъчня.

Разбира се, може да го направи, както винаги го е правила. Тя подготвя Деня на благодарността както никой друг. Но Ани няма да го организира както в миналото и значи, за пръв път ще го празнуваме поотделно. Теки ще пече пуйка само за себе си и за децата.

— Да си покани приятели — добави кисело той. Да покани Грейди Пайнър. Някога са били любовници, знаеш ли?

Сам знаеше. Ани му каза.

— Било е отдавна.

— Още се възхищава от нея. Всъщност затова е дошъл и по тази причина остана. Само почакай. Ще забърка още неприятности.

— Полицията не е открила да правил нещо лошо. Изглежда добре работи в къщата на Кормилия Харт.

— Това добре. Искам да кажа по мнение на Теки. Ще спи с нея. Само почакай.

— И кой пръв ще му даде тази възможност? Ако не искаш да се случи, не биваше да излизаш от къщата. Или е твоя, или не е. Или претендираш за нея или вдигаш ръце и напускаш.

— Такова нещо правил ли си с Ани?

— Тя знае, че няма да я напусна — каза Сам, но прозвуча много слабо. През главата му минаха думите, които използва сутринта „обезщетение“ и „възмездие“.

— Тя прости ли ти?

— Работя по този въпрос — дали достатъчно настойчиво? Не бе в състояние да си отговори. Все още й предоставяше възможност сама да реши, а междувременно прекарваше повече време вкъщи след успеха на делото „Дън срещу Хановър“ бе бомбардиран от обаждания на жертви, които търсеха възмездие, но ги прехвърляше към други адвокати. Ангажираше се с по-малко работа — искаше да има повече време за Ани, но му хрумна, че би трябвало да е по-агресивен, за да я спечели отново. — Поне не се е появил друг мъж — каза на глас. Бъди сигурен, че на твое място, щях да направя нещо повече — отново погледна Джейди. — Затова не се оплаквай от Пайнър. Ти напусна дома си. Това е изоставяне. Теки играе честно.

— Тя все още е омъжена за мен — избърса устните си със салфетката и я хвърли върху покривката, — но за Бога, ако я иска, може да я има. Не ми харесва обаче, че се навърта около сина ми.

— Майкъл има нужда от някого — натърти Сам. Тази мисъл го натъжи, както винаги. — Мен не ме поглежда, а теб те няма.

— Посещавам го в Центъра.

— Знае ли, че си се преместил?

— Не съм му споменавал. Сигурно някое от момичетата му е съобщило. Джейна иска да дойде да живее с мен. Не знам какво мисли Лий. Никога я няма вкъщи, когато разговарям с Джейна. Непрекъснато е с Джон.

— Неразделни са.

— Не ми казваш нищо ново.

— Е, това е по-лошо от всичко — отбеляза Сам. Джон и Лий се поддържаха един друг по време на кризата и станаха едно цяло, за разлика от всички останали от двете семейства. Редно е Ани да може да разчита повече на него. Както и Зоуи.

— Тогава говори с Джон — посъветва го Джейди.

— И какво мислиш, ще постигна? Изобщо не ме слуша. Смята ме за двулик лъжец. Нищо чудно да имаш повече късмет, ако поговориш с Лий.

Джейди изсумтя.

— Лий и аз не се разбираме.

Сам помисли за своята дъщеря. Едно време тя разговаряше с него, доверяваше му се. А сега вече — не.

— Каква каша — измърмори той.

— Да.

Сам се извърна настрани, отпусна лакти върху коленете си и отпусна ръце.

— Добре — пое дъх. — Няма смисъл да разискваме повече. Хайде да поговорим за планинската вила. В края на месеца се открива ски сезонът. Какво ще правим?

Джейди се намръщи.

— По дяволите, не знам. Какви са намеренията на Теки?

— Не съм я питал. Тя ще се съгласи с теб. Излизането ти от дома е най-тежкият удар за нея. Така изведнъж нещата стават съвсем истински.

Джейди се облегна на седалката.

— А ако е бременна?

Сам се стресна.

— От мен ли?

— Ти използва ли нещо? Разбира се, не си. И тя не е изтичала до горе да вземе женски презерватив.

Сам го удари по рамото.

— Не е бременна.

— А ако е? — настоя Джейди, развеселен, както се стори на Сам. — Би се получила интересна развръзка.

— Не е бременна — повтори Сам, но изведнъж почувства, че започва да се поти. Не му беше хрумвало за бременност. Би трябвало, но не се беше сетил.

— А какво ще кажеш за СПИН? — не спираше Джейди. — Не ти ли е минавало през ума?

— Не — разгневи се Сам, — но ако се случи, вината няма да е на Теки, а твоя — от тая мисъл му се повдигна. Разговорът с Джон Дейвид му дойде много и той се изправи. — Докато аз разсъждавам по този въпрос, ти си помисли за планинската вила и за остров Сътърс. Ако ще се развеждаш с нас, трябва да стигнем до споразумение за подялба. Но те предупреждавам, ще се боря за честна делба. Поемам вината за онова, което извърших с Теки и за случилото се с Майкъл. Но само толкоз. Поиска да напуснеш дома си — добре. Искаш да се разведеш с Теки — твоя работа. Желаеш да си докажеш, че си по-добър от нас, останалите и повече няма да си цапаш ръцете — хубаво. Ала ти живя двадесет години покрай нас. Оставяш ни, но да знаеш, че направо ще пропаднеш.

— Не вярвам.

— Както искаш. Без нас за нула време ще се превърнеш в още един Джон Стюарт. Това ли искаш? — отвратен от себе си, от Джейди и от цялото глупаво положение, той излезе.

 

 

Терапевтът в рехабилитационния център извършваше поредната процедура на Майкъл, а Теки го наблюдаваше, когато медицинската сестра я извика.

— Един мъж ви търси по телефона, мисис Максуел. Твърди, че е спешно.

— Сигурно е баща ти — прикривайки притеснението си, тя стисна рамото на Майкъл. — Веднага се връщам.

Сестрата я изчака в коридора и раздразнено каза:

— Не е съпругът ви, а Сам Поуп. Обясних колко сте заета, а и нямам време да ви търся, но той настоя.

Теки се изплаши. През ума й минаха безброй спешни съобщения, накарали Сам да позвъни и никое не беше приятно. Сърцето й се разтуптя, докато стигне до телефона.

— Какво се е случило, Сам? Нещо с Джейна или Лий?

— Не, наред са.

— С Ани ли?

— Тя е добре. Теки, да не би да си бременна?

В този миг Теки не бе в състояние да мисли за нищо.

— Моля?

— Много жени забременяват дори и на четиридесетгодишна възраст. Ако е така, трябва да си пропуснала период.

Бременна? От онзи недовършен злополучен случай? Издаде силен, леко истеричен звук, а на ума си изрече благодарствена молитва, че нищо от онези лоши неща, които си представяше, не се е случило.

— Не съм пропускала. Не съм бременна.

Сам въздъхна с облекчение.

— Слава Богу. Има други много по-лоши неща, отколкото да сме създали дете, но при дадените обстоятелства на ум не ми идват много. Извинявай, Теки, нямах намерение да те плаша, но Джейди ми пусна мухата и аз се поддадох.

Също като Ани — засмя се Теки. Ани й липсваше. Дори не можеше да си представи как би се почувствала Ани, ако се окаже, че е бременна от Сам.

— Как е Майкъл? — попита Сам вече по-спокойно.

— Лабилен е. И главно заради мен. Не знам дали някога ще ми прости.

— Ще поговоря с него.

— Няма да е лесно. Ти също си един сред първите в списъка на обвиняемите.

Слава Богу, че не е бременна! Би било истинско нещастие, поне за Майкъл.

— Мога да опитам. Продължавай да се занимаваш с него, както досега. Рано или късно той ще осъзнае колко много го обичаш.

И тя разчиташе на това. Понякога само то я крепеше.

— Не се отчайвай, Теки. Ако имаш нужда от нещо вкъщи, звънни.

Тя наистина бе благодарна за грижите на Сам.

— На Ани може да не й е приятно.

— След като Джейди напусна къщата и те изостави и тя се чувства като мен. Помоли ме да се позабавя в града, за да покани дъщерите ти на вечеря — не иска да се смущават от присъствието ми.

— О, Сам.

— Няма нищо. До късно ли ще останеш при Майкъл?

— Ъхъ — това беше най-важният проблем. Тя беше благодарна на всекиго и за най-дребната помощ. — Моля те, предай благодарностите ми на Ани.

— Непременно. Всичко хубаво, Теки.

Ани тъкмо свърши консултацията с поредния студент и подреждаше използваните книги на полицата, когато Сам влезе в кабинета й. При шума от отварянето на вратата тя се обърна стресната. Първоначално изпита радост, но бързо се овладя.

— Сам, не те очаквах — погледна часовника си. — Нали имаше среща на обяд? — напоследък, сутрин, преди да тръгне за работа, той й съобщаваше в подробности програмата си. Обясняваше го с „В случай, че имаш нужда от мен“. Според нея искаше да й каже „Нищо не крия от теб“.

— Отложих я. Сетих се колко отдавна не съм идвал тук. Понеже няколко седмици ще бъдеш заета с изпити, а днес няма да бъда на вечеря у дома, ми се прииска да те изведа на обяд. Какво ще кажеш?

Тя пак хвърли поглед към часовника си, а после към хартиения илик върху шкафчето.

— Смятах да изям тук един сандвич, докато работя. Имам час в един и половина.

— Да отскочим само до кафенето. Ще те върна навреме.

С едновремешния Сам щеше да излезе, но новият Сам бе спал с най-добрата й приятелка. Все още беше обидена.

— Моля те, Ани. Време е, не смяташ ли?

Сигурно е прав, помисли си тя. Не може вечно да го отбягва, дори и да иска, а тя не искаше.

Без да го погледне, взе чантата си от най-долното чекмедже на шкафа. Когато се изправи, той вече държеше палтото й.

Кафенето имаше славата на най-приятното заведение в целия университетски комплекс. Беше изтъркано като чифт стари любими обувки. Но тъкмо по това време беше пълно и шумно. Почакаха две минути, за да вземат каквото искат и Сам се намръщи:

— Тук е същинска дупка. Хайде да отидем другаде.

Но тя се чувстваше удобно на своя територия.

— Имай търпение. Напредваме.

— Исках да те заведа на някое хубаво място. Защо ли предложих това?

— Защото нямам много време, а това е най-близкото. Тук ми харесва — увери го тя. В него имаше университетска атмосфера.

— Исках да отидем някъде на много чисто, където има свежи цветя, келнерите са с ръкавици, масите са празни, така че никой да не се притесни, ако ти прошепна нещо на ухото.

Тя го стрелна сдържано. Не искаше да й говори такива неща.

— Друг път — измърмори, докато се придвижиха с опашката напред.

— Какво ще желаете, доктор Поуп? — попита младият мъж зад бюфета.

Ани си поръча салата и чай, а Сам — двоен чийзбургер с бекон, картофи и кока-кола.

— Малко ме стряска — пошепна той, наведен над ухото й, докато чакаха бургера да се опече.

— Какво?

— „Доктор Поуп“ — не го чувам често и не съм свикнал. Тъкмо се готвех да попитам кой, по дяволите, е доктор Поуп и осъзнах, че си ти. Почувствах се горд.

Тя се изчерви, но не отговори нищо — наблюдаваше как момчето гребва салата с риба тон и я сипва върху лист зелена салата.

— Караш ме да се чувствам горд — нашепна пак в ухото й. — Ти си най-нормално изглеждащият човек тук.

Това е много лесно, помисли тя, като хвърли поглед към обкръжаващите я колеги. Би могла да каже същото и за него. И още, че е най-хубавият мъж сред присъстващите, а също и най-сексапилният.

— Някои от тези не толкова нормално изглеждащи хора са гении.

— Винаги предпочитам някой по-нормален на вид — изръмжа той. — А точно сега — повече от всякога.

През съзнанието й минаха неотдавнашните събития и тя кимна. А после с глава даде знак на мъжа зад бюфета, че не иска пържени картофи.

Сам се извърна настрани, за да я гледа.

— Тази сутрин разговарях с Джейди. Наистина смята да сложи край на брака си.

Сърцето й се сви.

— Толкова бързо? Окончателно? Без да го обсъди? Да не се посъветва?

— Кога си виждала Джейди да иска съвет?

Тя помисли малко.

— Прав си. Никога. Но да си говорим правичката, някой психоаналитик доста би се озорил с него. Остави отношенията му с Теки или нас. Приликата с баща му е невероятна.

— Май че и той го знае — Сам ловко пое преди нея салатата с риба тон, успя да я изпревари и с чая. Когато върху подноса бе сложен и неговия сандвич, тя го повлече към единствената свободна маса. Истински късмет, че намериха места в най-натовареното време. Което е добре, помисли тя. Наоколо имаше много хора и Сам няма да предприеме нищо, дори и тя да се поддаде.

Той не започна да се храни веднага. Облакъти се на масата и започна да я наблюдава. Стана й неудобно и го помоли да престане.

— Просто не мога — усмихна се той. — Ти не само си най-нормалният човек тук, ти си най-хубавата. Обичам те, Ани.

Тя извърна очи.

— Наистина.

— Сигурна съм.

— Какво искаш да кажеш?

— Че ти вярвам.

— Но?

— Но понякога го показваш по особен начин.

— Веднъж, но то остана в миналото.

Тя бодна от рибата.

— Ако беше само това. Има последици. Бедната Теки.

— Не й ли се сърдиш вече?

— Разбира се, че й се сърдя. Но толкова отдавна сме приятелки, че ще бъде нечовешко от моя страна да не й съчувствам. Съпругът й я напусна. Сигурно се чувства изоставена — Ани би била съкрушена, ако Сам я остави.

— Грейди Пайпър действа ли й успокоително?

— Донякъде. Но от друга страна е бясна, че е тук. Чувствала се е много нещастна, когато я е отблъснал.

— Джейди е убеден, че скоро той ще спи с нея. Ти как смяташ?

— Твърде е ядосана, за да го направи. А също и доста уплашена.

— Уплашена ли?

— Да не се обвърже отново с Грейди. Връзката им е била много силна. Освен това — добави Ани като го погледна в очите, — тя спа с теб и виж какво стана. Много мъка, огромна тъга, доста емоции. Мисълта да спи с когото и да било сигурно я ужасява.

Сам отвърна на погледа й, без да мигне и се взря в нея мечтателно. Ани познаваше този му поглед. Разбра, че си я представя в леглото. Колкото и да беше ласкателно, в този миг не беше подходящо.

— Моля те, Сам — прошепна тя.

Той изправи гръб и се размърда на място — потвърждение, че се е възбудил. Решително захапа чийзбургера.

— Освен това — продължи тя, — едно от основните неща, по които си приличаме с Теки е, че произхождаме от разбити семейства. Най-важното за нас беше да се омъжим и да имаме деца. За Теки дори важи повече, отколкото за мен. Аз си мечтаех да стана учителка. Тя никога не е имала желание да бъде друго, освен съпруга и майка. Дали е било илюзия или не, за нея Джейди беше спасителна котва. Според мен, тя ще държи на брака, докато той наистина се разпадне.

— Не вярвам, че ще го направи.

— Защо?

— Защото заслужава нещо повече — поколеба се, някаква сянка мина в израза му и най-накрая той каза: — Джейди невинаги й е бил верен, Ани. Връзките му не са били дълги и винаги съм научавал след това. Случвало се е да сме на работна закуска с адвокати и съм забелязвал, че някоя колежка, която винаги дотогава се е държала приятно, започва да страни от нас. Тогава Джейди е подмятал нещо от рода — като прекарам нощта с някоя жена, на сутринта си имам неприятности.

Ани се изуми.

— Сериозно ли говориш?

Той кимна.

— Никога по-рано дори не си ми намеквал!

— Какъв би бил смисълът?

Наистина, помисли си тя. Но действително й подейства като студен душ.

— Какво си му казвал в такива случаи?

— Че греши. Че не е честно по отношение на Теки. Какво друго? В никакъв случай не бих могъл да й разкрия истината, а ми беше ясно, че ако го доверя на теб, щеше да си развалиш мнението за него. Все пак той ми беше най-добрият приятел — замисли се. — Странно как една проява на недискретност от моя страна събуди подобно презрение у него — вдигна ръка, за да я спре. — Знам, знам. Недискретността, която проявих, беше с жена му. Обаче ако искаш да обобщиш — постъпката ми не е по-лоша от онова, което той й е правил много пъти. Не че искам да оневиня станалото. Няма начин. Измамата си е измама и винаги заслужава порицание. Искам да ти кажа само, че Джейди много бързо и леко се отказва от брака си. Теки има право да се види със стар приятел и ако това я прави щастлива, аз съм на нейна страна.

— Ще го направиш ли?

— Кое?

— Ако кажа, че искам развод, ще се съберете ли с Теки? — за него би било лесно да го направи. Те много добре се познаваха. Прекалено добре.

Той пребледня.

— Да не би да искаш развод?

— Въпросът е хипотетичен. Става въпрос за Теки.

Той като че ли не я чу.

— Не искам развод, Ани. Казвал съм ти го много пъти. Обичам те. Искам да оправя нещата между нас.

— Ако аз се откажа от теб, ти ще отидеш ли при Теки?

Той се намръщи.

— За Бога, не. За какво ми е Теки?

Неудоволствието му беше очевидно и Ани наистина си отдъхна. Все пак можеше да измисли куп неща, за които Теки би му била необходима.

— Да ти готви, да те пере, да си общувате. За секс.

— Теки е добра приятелка, но тя не ме възбужда, а колкото се отнася до останалото, по-скоро ще си платя на някоя, преди да отида при Теки.

— Доктор Поуп?

Тя вдигна очи.

— Здравейте Джорджа, Джейсън — на Сам обясни:

— С Джейсън Фост се запозна на едно парти миналата година. А това е Джорджа Никълс — първа година асистентка — много доволна се обърна към Джейсън:

— Съпругът ми Сам.

Сам се изправи, подаде ръка първо на Джорджа, а после на Джейсън.

— Извинявайте, че ви обезпокоихме — започна Джорджа, като се обърна към Ани, — срещата ми с вас е в три часа, а няма да мога да дойда. Дали не е възможно да променим часа за утре сутрин?

Ани извади бележника с програмата си.

— Утре сутрин съм заета. Имам свободен час едва по обяд.

— На обяд ми е удобно.

Ани си записа. Затвори бележника и вдигна очи към Джейсън.

— Изглеждаш развълнуван. Добре ли си?

— Да. Просто оказвам морална помощ на Джорджа. Всичко наред ли е, мила? — попита той Джорджа, която кимна, благодари на Ани и двамата се отдалечиха.

Ани се загледа след тях. Джейсън вървеше и говореше, но все пак…

— Какво има? — пропита Сам.

— Джейсън не ми харесва.

— Нормално по-добре ли изглежда? — когато Ани се обърна към него, той продължи: — Чудесен е, независимо че според теб е развълнуван. Той гей ли е?

— Не е гей.

— Откъде знаеш?

— Сигурна съм.

— Кажи де.

— Говори се, че не е — натърти тя, — а слуховете не лъжат — пак погледна часовника си. Времето минаваше бързо. Започна да яде.

— Ако бях някакъв подозрителен по природа тип, щях да те ревнувам. Твоят Джейсън не е само хубав. Той е и млад. Какво не дават някои жени за млади.

— Някои мъже също — върна му Ани.

— Никога ли не си ли се изкушавала?

Идеше й да потъне в земята.

— Омъжена съм.

— Това не означава, че не можеш да се изкушиш.

Тя продължи да яде известно време, после остави вилицата си, скръсти ръце в скута си и вдигна глава.

— До шести октомври съпругът ми ме задоволяваше във всяко отношение, включително и сексуално. Непрекъснато ме желаеше. Така ме задоволяваше, че не ми оставаше време да мисля за други мъже. После копнежът му премина. Случи се нещо много неприятно. Все още се опитваме да се съвземем.

— Дай ми три часа в най-близкия мотел и ще видиш как ще започнем да се съвземаме.

Тя усети топли тръпки по гръбнака, но реши да не им обръща внимание.

— Не говоря за секс, а за доверие. Освен това непрекъснато си те представям с Теки. Няма да понеса да легна с теб, обсебена от мисли.

— Изхвърли ги — прошепна той по-настоятелно. — Ще направя така, че да не мислиш за никого другиго, освен за мен.

Тя поклати глава.

— Няма да стане. Образите ви са много ясни в съзнанието ми.

— А ако заминем? Само двамата, където никога не сме ходили? Представата ще те следва ли?

— Не знам.

— Хайде да опитаме.

— При всичко, което става? — попита тъжна, объркана и уморена. — Не мога, Сам. Децата изживяват много тежък момент — опитват се да приемат промените в живота си, а също и аз. Понякога нощем се събуждам, разтреперана от страх и започвам да си мисля за основни неща около поддържането на къщата, пред което много жени си затварят очите.

Сам я погледна изумен.

— Защо не си ми казала досега?

— Защото ми е унизително. В университета се чувствам отлично — имам самочувствие, аз съм доктор на филологическите науки, имам научна степен, имам семейство. Като се огледам — наоколо, обгазявам жените, които се справят с всичко това — сви се, защото й се стори, че не се изразява достатъчно ясно. — Искам да правя всичко добре, но не съм сигурна дали успявам, защото понякога ми идва много. Заклевам ти се, че през този месец съм приготвила повече вечери, отколкото през последните три години. Не се оплаквам, изборът е мой, но за мен е допълнителна работа, освен всичко останало.

— Трябвало е да се оплачеш — сгълча я Сам. — По-често бихме могли да вечеряме навън.

— Не, не можем, защото всички се прибират по различно време, после децата си пишат домашните или говорят по телефона, Джон пък бърза за вкъщи, за да се види с Лий след това. Би било кошмар да им се определи час, за да ходим на ресторант. Готвеното е моят път на най-малкото съпротивление. Същото е и с Деня на благодарността. Разбира се, можем да резервираме маса някъде, но не е същото. Искам за Деня на благодарността да си направим хубава вечеря вкъщи. Смятам го жизненоважно за децата. Но знаеш ли колко ме плаши тая перспектива? За празника всичко трябва да се изпипа както трябва, а не просто да се отбие номерът, което означава да се заровя в готварските книги, да измисля меню, някои неща да приготвя предварително и да стоят във фризера. Говорим само за яденето, без да броим цветята, свещите и други неща.

— Ще ти помогна — заяви Сам.

С това си спечели слаба усмивка.

— Един невежа ще учи друг.

— Така ли? Аз съм готов.

— Сам, ти не умееш да готвиш.

— Може би е време да се науча.

— Кога? И ти нямаш време да ровиш в готварските книги.

— Ще намеря.

— На Джон Стюарт ужасно ще му хареса.

— Джон Стюарт да върви по дяволите — намръщи се той. — Аз съм пълноправен партньор във фирмата. Ще работя, когато желая.

Ани го изгледа развеселена и учудена. Обичаше го, нямаше как да го отрече. Тогава погледна часовника си.

— Ти можеш, но не и аз — набързо облече палтото си. — Ако не тръгна веднага, ще пропусна часа си — направи знак към недоизядения му сандвич. — Остани и го дояж.

Сам обаче метна палтото си на гръб, грабна няколко салфетки и сандвича и я хвана за ръка. После, както, когато бяха млади, невинни и изпълнени с идеализъм, я заведе до залата. Въпреки желанието й, той я завладя с чара си.