Барбара Делински
Повече от приятели (15)

Четиринадесета глава

За Деня на благодарността снегът се стопи и остави само студ и мраз — типични за това време. Ани искаше тази година да има празнично настроение, което да разсее мислите им за несигурността в живота им. Беше труден период: отдръпването от семейство Максуел, несигурността за работата на Сам във фирмата, неувереността на Ани в отношенията със съпруга й. Искаше й се този ден да бъде колкото се може по-весел.

Сам беше истинско съкровище. В сряда вечер се прибра с букет яркожълти рози за нея, цяла купчина филми под наем, няколко току-що уловени и сварени омара — готови за ядене. Зоуи и Джон умираха за омари. Филмите бяха добри, но не точно каквито би желал Сам, предположи Ани. Вместо цялото семейство да седне да ги гледа, Зоуи и Джон ги отнесоха у Максуелови, за да ги пуснат там. От една страна Ани съчувстваше на Сам, който страшно искаше децата да му простят, но от друга — не виждаше как цялото семейство ще седне да гледа. Имаше твърде много неща да се подготвят за вечерята за Деня на благодарността. И щом го спомена, Сам забрави разочарованието си и се превърна в нейна сянка. Беше обещал да й помогне и го изпълни.

Продължи да й помага и през утрото на празника — скочи от леглото заедно с нея. Тя знаеше, че би предпочел да полежи още и да се любят, но още не беше готова за това. През нощта се сви до него, ала на светло съмненията й се появиха отново.

Все пак двамата със Сам се справиха добре. Той извади десеткилограмовата пуйка от хладилника и я изми, а тя приготви плънката. Помогна й да я напълни със смес от кестени и хляб на кубчета, после направи кана кафе, а тя извади руло със сирене от фризера, наряза го на кръгчета и ги остави върху плота да втасат. Той постла ленена покривка на масата. След това наредиха салфетките.

Докато го наблюдаваше, Ани се облегна на рамката на вратата с чаша кафе в ръка. Съмненията й не се отнасяха само до Сам. Съмняваше се и за себе си.

— Дали не се изхвърлихме много, като поканихме гости? — попита тя. Бяха поканили новия сътрудник на Сам с жена му и две двойки от факултета на Ани. — Теки се справя и с двайсетина души, без да й мигне окото. Аз едва се справям с моите четирима всеки ден.

Сам я окуражи с поглед.

— Чудесно се справяш с твоите четирима.

Тя сви рамене.

— С голямо количество консервирана супа и готова храна.

— Да съм се оплаквал?

— Вярвам, че няма да посмееш — рече кисело тя. — Трябва да си благодарен, че не те изритах. Джейди сигурно се чувства ужасно сам.

Сам прекъсна заниманието си.

— Така ли? Не знаех. Сигурно съм последният, с когото ще го сподели. С мен и с Теки.

— Теки вероятно знае от същия източник, от който научих и аз. Джейна и Лий му ходили на гости в Бостън миналата събота. Казват, че бил малко уплашен. Опитал се да им приготви нещо за обяд.

— Защо не ги е извел навън?

— Искал е да докаже нещо — Ани го разбираше много добре. Тя правеше почти същото със себе си. — Направо го съжалявам. Той не е свикнал да се грижи за себе си. Само по тази причина се радвам, че днес ще бъде с Теки и децата. Жалко, че Джон Стюарт и Луси решиха да заминат за Флорида с приятели.

— Присъствието им щеше ли да помогне с нещо? — попита Сам.

Ани знаеше отговора прекрасно, както и той.

— Сигурно би било хубаво за Майкъл.

Сам постави две лъжици от дясно на ножа.

— Но те са бесни на Теки. Като се добави напрежението, което Джейди носи, за децата това е направо изпитание.

Ани си го представяше.

— Сърцето ми се къса за тях. Дали вечерята им ще мине добре?

Той сви твърде неуверено рамене.

— Джейди е станал невероятно суров. Теки направи грешка, но може ли това да бъде основание да развалиш целия си брак? Сигурно изживява климактерична криза. Смятах го за относително разумен, но вече не знам.

— Разумен е — потвърди Ани. — Само че е сърдит.

— Но като наказва Теки, наказва и децата. Не ми се струва честно.

— Днес се е съгласил да отиде на вечеря. Това е отстъпка — искаше да си мисли добро за Джейди. И тя го чувстваше като приятел. — Дали не опипва почвата, за да се сдобрят?

— Дано. Колко хубаво си прекарвахме. Като си спомня — Боже, почти непрекъснато го правя — разбирам, че Джейди се водеше по нас, но както и да е. Липсват ми тези дни, липсват ми и децата — премести се и започна да подрежда другите прибори. — Днес ще им е чоглаво, на нас — също. Но все пак е някаква промяна. Затова е хубаво да имаш гости. Ако бяхме само четиримата и Пит, Максуелови щяха да ни липсват повече — изправи се и решително заяви: — Ще се справим, Ани. С или без Джейди и Теки, ще успеем. Сигурен съм.

Тя се опита да се усмихне и за една дълга минута не й се искаше нищо друго, освен да потъне в обятията му и да сложи ухо до сърцето му, както едно време. Но минутата отмина и тя осъзна, че не би могла да го обича, ако отново не се приучи отново да му има доверие. Налагаше се да се върна обратно в кухнята.

 

 

Сам нареди масата, взе душ и се облече, после се качи на колата и отиде до Рофорт, за да вземе бащата на Ани. Паркира зад ръждясалия фургон, сякаш пуснал корени в изровения път. Запита се дали още е в състояние да се движи. Сигурно не. Пит беше разсеян шофьор и представляваше истинска заплаха на пътя, което бе и една от причините да идва да го взима, когато го канеха на гости. Сам с нетърпение очакваше този ден. Искаше му се да поговори с Пит насаме.

— Татко? — извика откъм кухнята. Не погледна отрупаните с храна рафтове, нито печката, където една малка кафеварка миришеше на прегоряло кафе, нито мивката, препълнена с мръсни чинии. Заобиколи кофа и парцал, голям алуминиев бидон и кашон с кутии бои и влезе в ателието.

— Татко?

Пит се обърна изненадан. Седеше върху обърната щайга от портокали и правеше скици, облечен само с бледожълта риза, избелели боксери и кафяви чорапи.

— Стана ли вече време? — попита с дрезгавия си глас.

— Девет часа е — потвърди Сам. Всъщност надяваше се да стигне по-рано, но макар и позакъснял, беше изключено да прояви нетърпение към Пит. С русобялата си коса и брада, с розови бузки и по детински изразителни очи, Пит представляваше почти произведение на изкуството, както и картините му.

Сега възрастният човек остави онова, което скицираше и забърза към едно място зад остатъка от стена, където матрак и открити лавици определяха спалното му помещение.

— Искаш ли кафе? — попита, докато завързваше вратовръзката си.

— Не, благодаря — Сам пъхна ръце в джобовете и се огледа. Независимо от хаоса в кухнята, ателието му беше светло и просторно. — Изпих две чаши, преди да тръгна.

— Какао?

Сам поклати глава. На стената отсреща забеляза картини, различни от онези, които видя последния път на същото място и реши, че Пит е почиствал къщата. Мястото беше оцветено с бледожълта боя, почти същия цвят като ризата на Пит и цвета на кухнята. Сам помисли, че бледожълтото е цветът на годината.

— Искаш ли бренди? — попита Пит.

Сам се засмя.

— Още не. Все пак трябва да се върнем в Констънс да вземем Ани и Зоуи, но нали знаеш, имам бутилка за мача — щяха да гледат годишния футболен мач по случай Деня на благодарността между отбора на Джон и най-големия му съперник. Започваше в десет часа. — Така ще се стопляме.

— Джон-балон-мой готов ли е?

— Колкото може да бъде — отвърна Сам. Разходи се до отсрещната стена, където бяха портретите на семейството. — Това е последният му мач. Доста се вълнува — погледна към Ани — като дете много приличаше на Зоуи, а после се взря в образа й като голяма.

— Не прилича на майка си, бъди сигурен — Пит се приближи изотзад. — Нито по външност, нито по характер. Майка й ни остави, просто си взе нещата и замина. Ани е човек, който седи на едно място — каза го сериозно.

Сам погледна последния портрет на Ани. Беше на нещо като плаж, обгърнала с ръце талията си, блузата и полата й се развяваха от вятъра, косата й също бе отметната назад. Така лицето й беше открито и уязвимо. Пит я беше нарисувал в профил, твърде необикновено за него.

Неспособен да откъсне поглед от рисунката му, Сам попита:

— Знаеш ли какво се случи?

— Разбрах само, че е нещастна. Ясно, че и Теки е участвала, щом в Деня на благодарността няма да ходим у тях.

Сам въздъхна дълбоко.

— В деня, в който Майкъл бе ударен от пикапа, той ни завари с Теки в компрометиращо положение. Едно след друго станаха куп съвпадения. Бракът на Теки се обърка. Аз се боря да запазя моя. Смяташ ли, че ще успея?

Пит мълча толкова дълго, че Сам почти загуби кураж да го погледне, като си представи колко е ядосан. И когато най-после се осмели да го направи, едва не се разсмя. Пит стоеше замислен, бялата му вратовръзка на големи оранжеви сърца бе затъкната в синия кадифен комбинезон, а ъгълчетата на яката стърчаха и той представляваше истинска карикатура на стар дядка.

— Тя те обича — каза Пит.

Сам рече:

— Но не ми вярва.

— Тя не вярва и на себе си. Подценява се. Обвинява се за онова, което си направил.

— Много пъти й казах, че вината не е нейна.

Пит посочи към рисунката на майка й. Ани беше бебе, пълзеше на четири крака и сякаш бе забравена от всички.

— Оттук идва всичко. Може би не биваше да я слагам на стената, но така я виждам. Исках Ани да знае. Бях много гневен. Чувствах се и отритнат.

— Аз не искам да се откажа от Ани — настоя Сам. — Тя ме отхвърля.

— Защото смята, че не те заслужава. Върни увереността й, Сам. Ти си способен да го направиш. Имах причина да я нарисувам на оная стена в профил. Ако е без теб, само половината от нея ще остане. Направи я цяла, Сам. Веднъж го направи, повтори го.

 

 

Семейство Поуп реши да си почине след мача и в четири часа да седне на масата, докато семейство Максуел яде в два. Теки го планира по тоя начин заради Джейди, който съобщи, че ще се прибере в Бостън за вечерно парти. Тя нямаше представа кой прави парти в Деня на благодарността, но не желаеше да го предизвиква. Беше доволна, че идва при тях, след като Майкъл и момичета толкова настояваха.

А тя? След онзи ден, когато отново вкуси Грейди, не беше сигурна, но все пак таеше някаква надеждица за възможността да спаси брака си. Наистина харесваше Джейди. Той й осигури добър живот и спокойствие, за каквито винаги бе мечтала. Беше му длъжна за това, а и заради онова, което направиха със Сам. И заради децата разбира се — тя държеше да даде един последен шанс на брака им.

Обаче беше съсипана от нерви. В най-добрия случай обядът щеше да бъде приятен от началото до края, а в най-лошия — един кошмар от зле приготвена храна. Молеше се да се случи първото, ако не за друго, поне заради децата. Те бяха най-голямата й грижа.

Джейна и Лий се върнаха от мача на Джонатан тъкмо навреме, за да помогнат на Теки в кухнята. Джон играл добре, отборът му спечелил, бяха въодушевени и усмихнати. Но еуфорията им се изпари, ведно с руменината по бузите.

— Много странно — Джейна се бе вторачила в масата, сложена за пет души. — Ще ядем съвсем сами, като че сме презрени хора.

Теки направи всичко възможно, за да придаде по-весел вид на трапезарията — закачи на няколко места дълги ленти в оранжево и кафяво, завърза салфетките с лъскави панделки, нахвърля върху покривката златисти дрънкулки. В средата на масата стъкми същинска пуйка от тиква кратунка, цветя и яркоцветни парчета плат. Струваше й се много ефектно.

Затова ги смъмри.

— Това е глупаво. За Майкъл ще бъде много по-хубаво така. По-тихо.

— Но Майкъл обича шум.

— Да, но ако всички бяха тук, щеше да иска да ги обходи с видеокамерата. По този начин ще има по-малко вълнения, по-малко изкушения и глъчка.

— Намираш разни обяснения — измърмори Лий и се обърна с гръб към кухнята. — Истината е, че няма да ядем със семейство Поуп, защото татко не иска да се вижда със Сам. Това означава, че Джейна няма да е със Зоуи, а аз — с Джон. Не е честно.

Теки и подаде пресата и тенджерата със сварени картофи.

— Ти непрекъснато си с Джон. Между другото, къде беше снощи?

— На парти.

— Къде?

— При едно момиче, не я познаваш.

Теки сложи дебели кухненски ръкавици и извади пуйката от фурната. Постави я върху плота, после сложи и тавичката със сладкиша. Отношенията й с Лий бяха достатъчно неопределени, нямаше намерение да се карат на празника. Все пак продължи внимателно:

— Прибра се късно. Тревожих се за теб.

— Известно ти е, че Джон трябва да се прибере до един часа.

— Знам, че не може да кара кола след един, но бях почти сигурна, че ще иска да си легне по-рано, след като му предстои мач.

— Той спа на партито.

— Така ли? — възкликна Теки. — Явно е било много весело — после й хрумна нещо не тъй закачливо. — Той не пи, нали?

— Джон не пие.

Теки стрелна Лий, която усърдно пресоваше картофите. Зае се със своята работа, прокара нож по ръба на тавичката със сладкиша, захлупи отгоре чиния и тъкмо се готвеше да я обърне, когато влезе Джейна.

— Подредих свещите. Какво друго има да правя?

— Вземи тази купа и иди да помогнеш на баща си да разсее Майкъл — каза Теки. — Нещо е тъжен. Подборите за баскетбола започват в понеделник. Брат ти иска да отиде там — изчака да излезе Джейна и тихо продължи: — Не съм вчерашна, Лий. Знам какво става по партита на абитуриенти.

— Родителите й си бяха вкъщи.

— Вечерта преди Деня на благодарността вероятно, но това не означава нищо. Понякога родителите сами купуват бирата за партито. Предпочитат децата им да се напият пред очите им. Представям си каква гледка е. Това ме тревожи.

Лий не спираше да пресова картофите.

— Нямаше да те питам за Джон, ако миналата седмица не намерих кутия от светла Амстел в кошчето ти за боклук.

— Използвах я за косата.

— Ако той пие на парти, не бива да кара кола. Или ти ще караш, или ако и ти не можеш, ни се обаждаш.

— Ние не пием.

— Добре — съгласи се Теки и омекна. — Така съм по-спокойна.

— Но искам средство против забременяване.

Кофичката с плодовото желе се удари в чинията едновременно със спазъма в стомаха на Теки, който този ден и така не беше много стабилен. В главата й се мерна образът на Грейди, но тя моментално го изпъди от съзнанието си. Остави чинията и се облегна на плота, за по-голяма устойчивост.

— Какво, да не си смятала, че никога няма да ми потрябва подобно нещо?

— Мислех, че ще стане по-късно!

— Чакам от години. Обичам Джон и вече не сме седемнадесетгодишни, напролет навършваме осемнадесет. Някои се женят на осемнадесет. Някои дори раждат на осемнадесет.

Теки го знаеше много добре. Тя беше едно от малкото момичета в Гълън, което завърши гимназия, повечето отпаднаха, за да родят. Самата тя сигурно би родила, ако Грейди не бе решил да почакат. Тогава го упрекна, а сега самата тя използваше същия аргумент. Искаше дъщерите й да завършат колеж, да си поживеят. Децата представляват голяма отговорност. След като се появят, възможността за избор намалява много.

— Бих искала да постигнеш нещо повече.

— Тогава ми осигури противозачатъчно.

— Значи все пак си го решила? Лий, не можете ли малко да се въздържите? — попита я Теки.

— Като вас със Сам ли?

Теки се стъписа.

Лий продължи да пресова картофите, макар вече по-бавно.

— Както и да е, късно е да се въздържаме. Вече го направихме.

Вече го направили. Теки притисна ръка до сърцето си, за да овладее паниката си. Вече го били направили, Ани — извика наум тя. Трябваше да се сети, след като Лий прекарва с Джон толкова време. Е, не е трагедия, започна да се убеждава, вече малко поовладяна. Обичат се. Един ден ще се оженят. Самата Теки не беше девствена на седемнадесетгодишна възраст.

Но Лий беше нейно дете, по-голямата й дъщеря. А ето вече бе станала жена. Налагаше се да свикне с тази мисъл.

— Е? — попита Лий тревожно.

Теки я прегърна през раменете и я задържа така. На гърлото й бе застанала буца. Пак прехвърли аргументите в полза на Лий, докато се увери, че може да се владее. С изненадващо спокойствие каза:

— Другата седмица ще се обадя на лекаря.

Лий я погледна, без да вярва на ушите си.

— Наистина?

Теки кимна.

— Искаш да ме спечелиш отново ли?

— Не. Опитвам се да постъпя разумно. Ако сте го направили с Джон веднъж, ще го направите пак. Предпочитам да си в безопасност.

Лий въздъхна леко.

— За малко щях да отида при Ани. Мислех, че ще се развикаш.

— Радвам се, че не си отишла при Ани. Аз съм ти майка — може би с някои неща се луташе слепешката, но като майка нямаше грешка. — Мога да се справя с положението. Освен това не съм някакво страшилище.

— Напоследък стана странна.

— Ти си странна — възрази й Теки. Отстрани един кичур руса коса от лицето на Лий. — Сърдиш ми се заради онова, което извърших със Сам, но всеки прави грешки, Лий.

— Моето с Джон не беше грешка. То е най-хубавото нещо на света. Най-красивото.

Теки облегна чело върху рамото на Лий. Искаше повече от всичко на света Лий да изживее с Джон същото, каквото тя — с Грейди, защото ако двамата имат толкова много, то щеше да ги сближи още повече и щяха да бъдат щастливи.

Вдигна глава.

— Желая двамата с Джон да преживеете най-хубавото, не искам да кажа, че това, което сте направили е лошо, само може би малко преждевременно. Но след като е сторено, няма смисъл да спорим. Също както аз направих със Сам. Станалото — станало. Само че трябва да се справяме с последствията — думите й бяха много разумни, говореха си като възрастни, нещо подобно би казала и Ани, помисли си Теки. — В този случай трябва да използваш противозачатъчно.

— Ще кажеш ли на татко?

На Теки й хрумна, че няма нужда да го прави. След като Джейди напусна къщата, не носеше предишната отговорност към него.

— Няма защо да казвам на когото и да било.

— Той ще се развика и ще се разкрещи. Ще каже, че Джон е същият като Сам, но това не е така.

— Така е — възрази й Теки. — Независимо дали го признаваш или не, Сам е чудесен мъж, прекрасен съпруг и незаменим баща. Иска ми се да мисля, че и Джон ще бъде същият. Смятам, че баща ти ще се съгласи с мен. Но той е много зает, затова няма да предизвикваме съдбата, като му кажем нещо, което той и така не може да промени. Но обещай ми — изрече, като внезапно й хрумна ужасяваща мисъл: — че няма да го повтаряте, докато не отидеш на лекар. Обещай ми го, Лий! Ако забременееш, няма да мога да удържа тайната.

Джейна се втурна в кухнята.

— Гладни са. Татко пита кога ще ядем — изгледа и двете. — Какво става тук?

Теки се отдалечи от Лий. Отново навлече ръкавиците, извади топлите ордьоври от фурната и ги нареди върху поднос.

— Дай им да започват с това. Кажи им, че ще седнем на масата след десет минути — побутна Джейна към вратата. — Лий, сложи масло и мляко на картофите и ги пъхни във фурната на топло, докато приготвиш салатата. Аз ще се справя с пуйката.

За да се нареже пуйката е нужно изкуство. През годините Теки се усъвършенства — успяваше да отдели скелета цял от месо и да нареди парчетата красиво върху чиния. Тази година единствено й липсваше Ани, която обикновено стоеше и я гледаше със страхопочитание. Възхищението не й липсваше, а само Ани.

Но този ден си бе дала дума, че няма да страда дори за Ани, нито ще се огорчава от развоя на събитията. Бе решила да прекара този обяд с радост сред най-близките си.

Обаче всичко вървеше против нея. Първото беше масата. Теки се престара. Приготви достатъчно храна — чинии и купички, от които се вдигаше пара, два вида салата, панерче с хляб, желиран сос и сос с боровинки, какъвто предпочиташе Джейди, всякакви подправки. С всичко това можеха да нахранят и двете семейства, само че едното отсъстваше.

— Кой ще каже молитвата? — попита Джейна.

— Винаги я казва Сам — обади се Лий, — но Сам го няма.

Майкъл стрелна Джейди.

— Кажи я ти, татко.

Джейди погледна към Теки.

— Ще минем и без нея.

Но Теки, макар да не бе фаталистка, изведнъж изпита страх, че ако никой не прочете молитва, ще бъдат прокълнати завинаги. Наведе се над чинията си със салата и започна:

— Мили Боже, мина много трудна година, но ти ни даде сили да издържим. Моля те, помогни ни и по-нататък. Благодарим ти за любовта и опрощението, както и за храната. Амин.

Джейди прочисти гърлото си.

— Според мен беше доста смирено.

— Направих опит — отвърна тя и се пресегна към чинията на Майкъл, сипа му от всичко, а останалите си сервираха сами. Започна да реже храната му на хапки, но в мълчанието се чуваше само потракването на приборите и на нея й стана много тъжно. Миризмата на печената пуйка се смесваше с мириса на поражението. Докато седне на стола се уплаши, че ако в този миг никой не каже нищо, ще се разплаче.

Реши да е тя.

— Как беше на мача, Лий.

Лий описа мача. Джейна добавяше по някоя дума. Джейди дори зададе няколко въпроса.

Теки наблюдаваше Майкъл. Държеше вилицата, но нито му беше удобно, нито се справяше много добре. Наблюдаваше го със свито сърце. Би му помогнала, но служителите от рехабилитационния център се бяха изразили много ясно. Самата терапия включваше самостоятелното хранене. Всяка хапка, която поднася към устата си, подобрява координацията на движенията му.

Теки непрекъснато си го напомняше. Това малко я успокояваше.

Отново настана мълчание. Теки мислено се върна към списъка си от въпроси, съставен за подобен случай.

— Джейна е избрана през януари да представлява класа си в диспут между два града. Каза ли на баща си, Джейна?

— Да, миналия уикенд.

— Тогава ми разкажи и на мен. Не си спомням за какво щяхте да спорите.

Джейна поговори известно време и завърши с думи:

— Подай ми маслините, татко.

Джейди и подаде маслините.

— Искаш ли още сос, Майк? — попита. Теки.

Майкъл кимна.

— Татко казва, че догодина ще ме вземат да играя в отбора, макар и да не съм играл тази, но на мен не ми се вярва. Всички ще играят по-добре от мен. Няма да преживея да ме отрежат.

— Няма да ти се налага да го преживяваш — каза Лий. — Ти си най-добрият им играч.

— Но, не и сега. И може би никога повече няма да мога да играя. Ако не мога да тичам?

— Ще тичаш, ако искаш — насърчи го Теки. — Така казаха лекарите.

— Тук ли е задушно или на мен така ми се струва? — промърмори Джейди, като се отдалечи от масата. Излезе в коридора. — Термостатът е нагласен за двадесет и пет градуса! Нищо чудно, че е като фурна! — върна се в трапезарията и се обърна към Теки: — Защо е сложен на двадесет и пет градуса?

Тя остави вилицата. Малкото храна, която хапна, тежеше като олово в стомаха й.

— Държа го така, за да се топли зимната градина. Майкъл прекарва по-голямата част от деня там.

— Като говорим за слънце — обади се Лий — и понеже и двамата сте тук, иска да обсъдим нещо. Една група от нашия клас искаме да отидем някъде на топло през пролетната ваканция.

— Идете в зимната градина — предложи Джейди. — Тогава Майкъл вече няма да я ползва.

— Говоря сериозно. Мислим да отидем до Насау.

— Не — отряза Джейди, забоде голямо парче пуйка и го пъхна в устата си.

— Защо? — попита Лий.

Дъвка известно време, а после я попита:

— Ще има ли някой да ви пази?

— Не?

— Ето затова.

Лий погледна Теки за помощ, но Теки не знаеше какво да каже. Някак си не вървеше „Бъди спокоен, дотогава Лий вече ще взима противозачатъчни“. Нито пък „Няма да подлагаме девствеността на спор“ или „Не се тревожи, тя ние светла бира“. Да беше й казала първо на нея. Може би щяха да измислят по-добър начин да убедят Джейди.

За съжаление бе нужно мнението на Джейди. Той щеше да даде парите. Освен няколко хубави бижута, кожено палто, застрахователна полица, Теки не притежаваше нищо. Едва сега си помисли колко е неправилно, нечестно, а дори и малко страшничко.

— Това е последната ми пролетна ваканция — молеше Лий, обръщайки се към Джейди, след като осъзна, че Теки не е в състояние да й помогне. — През пролетната ваканция всички отиват някъде.

— Ти също ще отидеш — заяви Джейди, — но когато си вече в колеж, а не в гимназия.

— А ако си платя сама?

— С какво?

— С пари от моята книжка.

Той поклати глава.

— Парите ти ще останат там, докато навършиш двадесет и една година.

Майкъл вдигна очи.

— Ти май каза, че мога да взема от моите, за да си купя компютър.

— Щом той може, защо аз да не мога? — попита Лий.

— Пролетната ваканция не е инвестиция за бъдещето ти.

— Но това не е честно, татко.

Джейди сви рамене. Телефонът звънна и той хвърли изпитателен поглед към Теки.

— Кой се обажда посред обяда в Деня на благодарността?

Джейна скочи от стола. Докато разговаряше от кухнята, Теки попита Майкъл:

— Близнаците къде ще вечерят?

— При дядо си в Спрингфийлд. Те винаги ходят там.

— А Нат?

Майкъл се намръщи.

— Той си е вкъщи. Щом свършат с яденето, баща му ще го заведе в гимнастическия салон да вкарва кошове — опита да набоде парче зелена салата с вилицата, изпусна я, взе я и си гребна от пълнежа.

Джейна се върна на мястото си.

— Кой беше? — попита Теки, за да поддържа разговора.

— Мен търсиха.

— Зоуи ли се обади?

— Не.

Мълчанието, което се възцари, натежа от тъга. Теки си отряза парче пуйка, сдъвка го, отряза друго, изяде и него. Хрумна й, че опитите й да поддържа разговор бяха тъй несръчни, както движенията на Майкъл. Също като него семейството преживя силен трус. В създалата се ситуация всеки се опитваше да прави нещо.

Хвърли поглед към Джейди и й се прииска той да започне някакъв безобиден разговор. Но лицето му бе напрегнато. Той наблюдаваше как Майкъл се бори, за да се храни. Молеше се да не изкоментира нещо. Знаеше, че няма да я подкрепи.

За да отвлече вниманието му, тя направи отчаян опит:

— Родителите ти с кого са днес?

Напрегнатото изражение не слизаше от лицето му. Продължи да се храни.

— Със Сид и Бевърли Уйът. Поканиха и мен. Джон Стюарт се учуди защо не отидох.

— Какво е трудното за разбиране? — попита Джейна. — Ние сме твоето семейство. Предполага се, че би трябвало да си с нас.

— При дадените обстоятелства — Джейди се обърна към нея арогантно, както прецени Теки, — бащите често се хранят другаде. Искам да бъда с децата си. Това го разбира. Но не е способен да проумее защо искам да бъда със съпругата си.

Стомахът на Теки се сви. Стрелна го смаяно, не искаше да повярва, че го казва пред децата.

— Дядо мрази ли мама? — попита Лий.

— Той ме защитава — назидателно поясни Джейди. — Вижда, че съм оскърбен. Поначало е ядосан.

— Защитава теб или себе си? — не се сдържа Теки, защото не бе в състояние да понесе как Джейди се старае да изкара Джон Стюарт благороден. — Фактът е, че аз му преча.

— Това изненадва ли те? Неговите стандарти са високи!

— За всекиго, освен за него — възрази Теки.

— Какво искаш да кажеш?

Искам да кажа, че знам за Мери Макгонигл. Затова не ми споменавай високите му стандарти, Джейди Максуел, или ще разкажа на децата за тях. Стига вече. Не само аз съм лошата.

След като не изрече нищо на глас, Джейди се обърна към Лий:

— Майка ви не може да понася родителите ми. Страхува се, че…

— Не е вярно!

— … че са такива, каквито са. Че са солидни, имат влияние и принадлежат към обществото.

— Не се страхувам — възрази Теки. — Нямам и желание да бъда като родителите ти. И никога не съм имала.

Джейди я изгледа.

— Така ли? Чувал съм те да искаш съвети от майка ми…

— За да й направя удоволствие. Хората обичат да им се възхищават. Харесва им другите да ги уважават. Аз уважавам родителите ти, но това не значи, че искам да съм като тях.

— Би могла да кажеш нещо още по-глупаво!

— Престанете! — изкрещя неочаквано Майкъл. Вилицата му се плъзна по масата и стигна до чинията с пуйката. — На нищо не прилича! Вие се мразите! Искам всичко да стане, как го беше преди. Да не бях видял нищо! Да не бях казал нищо!

Теки скочи от стола и се наведе над него.

— Миличкият ми, ти не си виновен.

— Виновен съм — настоя той. — Очите му се напълниха със сълзи. — Никой нямаше да разбере, ако не се бях втурнал в къщата. Баба и дядо щяха да са тук, Сам и Ани, Джон, Зоуи и татко Пит — разплака се и захлупи лице с ръце. — Искам всичко да стане както преди.

Теки го прегърна през раменете. Зарови лице в косата му, защото нещастието му разкъсваше сърцето й, защото в този миг проумя, че с брака й е свършено. Може да се бори, докато костите й се потрошат, докато се скапе, но нещата няма да потръгнат. Бракът й не може да се закърпи.

За жена, която винаги е ценила най-много дома и семейството си, това бе силен удар.

 

 

Много по-късно вечерта Ани стоеше пред мивката в кухнята, допиваше последните чинии и се чувстваше гузна. Денят на благодарността за семейство Поуп наистина мина добре. Нищо че кожата на пуйката се накъса и на масата липсваше допълнителната украса, която Теки би поставила — никой не обърна внимание на тези подробности. Всички ядоха, всички се веселиха, смяха се и настроението им очевидно бе съвсем противоположно на онова, което цареше у семейство Максуел.

Сам влезе през задната врата, съблече анорака си и се пресегна към кърпа за чинии.

— Как е той? — попита го Ани.

— Много мрачен. Явно Джейна и Лий не са преувеличили. Всичко е започнало не на добре и накрая се е провалило напълно. Бедното момче. Много е разстроено.

— Говори ли ти? — поинтересува се тя, макар и да знаеше отговора. Забеляза колко е разтревожен Сам.

— Има нужда от възрастен мъж като мен. Не бих се притеснявал така, ако животът му беше наред, но всичко е толкова ужасно. Има нужда от приятел, какъвто му бях аз. Може би в лицето на Грейди среща такъв, но Грейди днес го няма. Майкъл като че е намразил всички. Вероятно трябва да извикат семейния лекар.

— Джейди никога…

— Не Джейди, а Теки и децата. Сега са сами — по-тихо добави: — Чувствам се виновен.

Ани изпитваше същото.

— Днес беше хубаво, Ани. Толкова хубаво направи всичко.

— Да, но имах помощник — през цялото време той бе непрекъснато с нея.

— Но ти изнесе всичко на гърба си — обви ръка около кръста й и я целуна по слепоочието.

Ани си почина за минута, облегната на него. Обичаше го. Искаше да бъде тъй самоуверена, както преди. Тя наистина го обичаше.

— Имаме толкова много — прошепна той. — Не всичко, ала все пак много. Ще ми трябва още време, за да спечеля отново Зоуи и Джон, но и това ще стане. Сигурен съм, защото не се отказвам. Но като погледна Теки, Джейди и децата, се отчайвам. Много е тъжно.

Ани потърка чело в брадичката му. Сам винаги я разбираше по отношение на кухненската работа. А след случая с Теки, много повече помагаше вкъщи. Понякога се чудеше дали не го прави, за да я спечели отново, друг път си мислеше дали има някакво значение, след като я желае.

Зоуи влезе през задната врата, окачи якето си на закачалката и седна свита на стола до масата.

Ани се отдалечи от Сам и му хвърли озадачен поглед. Седна на стола до Зоуи.

— Какво има?

Зоуи мръдна глава тъжно. Беше вперила очи в ръба на масата и едва докосна дъбовото дърво с пръст.

— Пак се скарахме с Джейна. Тя обвинява татко за всичко, което се случи, а не е честно. Теки също е виновна.

— Джейна е разстроена. Днешният ден е бил труден за нея.

— Но това дава ли й правото да твърди, че татко е разбил брака на родителите й? Или да казва на Лий, че само ще си намери белята, ако се омъжи за Джон? Дава ли й право да ме нарича неудачница, защото оставам при татко?

Сам се приближи изотзад и сложи ръка върху главата й.

— Напоследък Джейна не е на себе си — каза Ани.

— А може би си е точно такава — възрази Зоуи — постъпва също като Джейди. Все се опитва да обвини някого, но какво постига, освен че ме натъжава?

Ани хвана ръката й. Беше като че ли изоставена, точно както Зоуи се чувстваше напоследък.

— Нещастието не идва само.

— Но не е честно.

Ани я притисна към себе си.

— Знам, миличко.

— Тя настройва другите деца срещу мен.

— Не, не е вярно.

— Вярно е. Ходи с тях, а не ме взима. Сигурно им дава някакво обяснение. А сега коя ще ми е приятелка?

— Имаш и други приятелки. Лайза, Лесли.

— Джейна винаги ми е била най-добрата приятелка.

— И пак ще бъде. Твърде много се задълбочавате, а не трябва.

— А ти и Теки ще станете ли пак приятелки?

Деца — помисли си Ани. Хвърли поглед към Сам — сърцето му очевидно се късаше.

— Теки и аз ще се оправим — успокои тя Зоуи.

— А ти и татко?

— И ние — обади се Сам. — Обичам майка ти прекалено много, за да може един нещастен случай да ни раздели — наведе се над нея и се подпря с ръце върху масата. — Това е разликата между майка ти и мен и между Джейди и Теки. Затова Джейна не е права, като ме обвинява за отношенията между майка й и баща й.

Зоуи погледна Ани.

— Теки и Джейди никога по-рано не са се карали.

— Това не означава, че бракът им е бил добър — обясни Ани.

Зоуи се позамисли.

— Ако кажа това на Джейна, тя наистина ще ме разкъса на парчета.

— Тогава не го казвай. Може би Джейна го знае и от завист си го изкарва на теб.

Зоуи пак се замисли.

— Сигурно е така. Знаете ли какво ми каза тази вечер?

— Какво?

— Че се надява тази година да използваме планинската вила по друго време, за да има много място, когато си покани приятелите.

Сам изсумтя.

— Тя те ядосва, Зоуи. Не й обръщай внимание.

— Много ви е лесно да го кажете — възрази Зоуи. — Нали вие не си губите всички приятели? — Изплъзна се от ръцете на Ани, наведе се, мина под ръката на Сам и изтича в стаята си.

Сам тръгна след нея, но се спря.

— Само ще я разстроя повече. По-добре иди ти, а аз ще довърша тук.

Ани тръгна след Зоуи. Седна при нея, поговори й тихо, повтори й нещата, които й каза преди малко. Защо не намираше някакво средство, за да я излекува. Самата тя като малка не бе в състояние да се справи със себе си, когато другите деца я отлъчваха от компанията. Не беше достатъчно да напомни на Зоуи, че родителите и брат й я обичат. Ани го повтори няколко пъти, само че семейството беше нещо по-различно от приятелите. Тийнейджърите имат нужда от приятели.

Остана при Зоуи докато започна да се унася, после я целуна и излезе на пръсти от стаята. Кухнята беше тъмна, кабинетът — празен. Намери Сам в спалнята, седнал на ръба на леглото все още по пуловер и панталон.

— Кога ще свърши всичко? — в очите му се четеше болка. — Докога ще падат маски, за да открият истинския лик на хората? Кога ще престанат да ехтят писъците?

Тя не бе в състояние да му даде отговор. При всяка среща с Теки и Майкъл си задаваше същите въпроси. Изпадаше в недоумение всеки път, когато забележеше как Джон обръща гръб на Сам, а Зоуи отбягва погледа му. Всеки път, щом пред очите й се мернеше Джейсън Фост, си мислеше за същото и изпитваше срам.

Така бе и когато гледаше Сам. Питаше се кога най-после ще види в него мъжа, в когото се влюби, а не онзи, на когото трябва да прости.

Със сигурност знаеше само, че Сам страда. Нямаше сили да понася да го гледа повече така. С тихи стъпки мина по килима, застана между коленете му, притисна главата му към гърдите си и от топлия му дъх и познатия и възбуждащ мирис, тя разбра още нещо. Желаеше го повече, отколкото му се сърдеше, отколкото му бе обидена и отколкото се срамуваше.

Разтуптяното й сърце или може би неговото отчаяние му подсказа нещо, защото той я обгърна с ръце. В началото само я притискаше към себе си, после я поотпусна малко, за да раздвижи глава между гърдите й. А тя продължаваше да стои, заровила лице в косата му. Разкопча блузата и сутиена й. Но тя като че ли се почувства неудобно — в съзнанието й изплува образа на Джейсън — ала щом мустаците му се доближиха до гърдите й, всичко друго отлетя от главата й. Тя въздъхна и потъна в изживяването на разгорещената си кръв.

Сам я водеше. Тя усещаше от какво има нужда той, знаеше от какво има нужда и тя самата. Ани изпитваше необходимост да й каже, че е привлекателна. Искаше горещите му устни и влажния му език. Болезнено копнееше да слуша тихите му чувствени думи, които шепне до кожата й.

Той отлепи устните само колкото да свали пуловера си.

— Скъпата ми — прошепна отново, шарейки с устни по плътта й. Ръцете му се движеха по гърба й, под нея. Свали полата й, помогна й да махне бельото си.

Хванал лицето й, той я целуна по устните. С езика си я свърза със себе си; докато разкопчаваше панталона си я пусна, но само за да го изрита, ала този миг бе достатъчно дълъг да даде възможност на Ани да огледа тялото му. Беше великолепно, така магнетично, че сама би се залепила за него ако Сам не я бе вдигнал и положил — внимателно върху леглото.

Вътрешно се напрегна, пръстите й се разтрепериха при допира с устните и мустаците му, но как да не ги докосне, след като толкова страдаше за него. За нея тялото му беше съвършено. Тя погали окосмената част на гърдите му, широките издутини с малките и твърди пъпки и източената линия надолу към корема. Дланите и се разгорещиха и изтръпнаха. Не оставаха за миг на едно място. Плъзна ги по любимите й части и щом те се стегнаха и уголемиха, тя се втвърди отвътре. Обичаше да го докосва там, да го гали, обичаше да усеща как цялото му тяло се напряга и той диша на пресекулки, докато го прави.

Помисли си дали Теки го е пипала там.

Издаде слаб вик и стисна очи.

— Не, недей — обади се хрипливо Сам. — Не знам какво си помисли току-що, но не мога така. В нашето легло няма място за никой друг. Само за теб и мен и това, което сме един за друг, защото така е било винаги. Погледни ме, Ани — сплете пръсти в нейните и ги облегна до раменете й. — Отвори очи — разтвори краката й.

Дойде й много. Тялото й пламтеше, огънят беше твърде силен; не, няма да се лиши от удоволствието да притежава Сам. Другите й мисли се разпиляха. Отвори очи, видя го над себе си, прие го и стисна пръстите му.

— Кажи, че ме обичаш — прошепна тя.

— Обичам те — гледаше я право в очите, навлизаше бавно и леко в нея. Беше толкова божествено, че от гърлото й се отрони стон на облекчение.

Облекчението отмина бързо. Сам продължи да я люби с безкрайна нежност — на моменти бе готова да се освободи преди той да й позволи. А той бе решил да й покаже до какви висини е способен да я отведе, колко дълго — да устои, за да й даде наслада. И ако количеството и качеството на мъжката страст е някаква мярка, той действително я обичаше много дълбоко. Ако не се бе развиделило, Ани с удоволствие би останала да лежи в прегръдките на Сам завинаги.

Но зората се пукна и хвърли светлина върху всички проблеми, които никаква страстна нощ, колкото дълга и заслепяваща да е, не може да изтрие.