Барбара Делински
Повече от приятели (17)

Шестнадесета глава

Ани не обичаше коледните сбирки на факултета по английска филология по няколко причини: правеха ги твърде рано — през втората седмица на декември, когато все още усещаше в устата си вкуса на пуйката от Деня на благодарността; съвпадаха с края на семестъра — сигурно беше добре за несемейните преподаватели и асистенти, но не и за Ани, защото означаваше още една вечер далеч от къщи по време, когато и без това губеше доста часове; провеждаха се в специално запазена за случая зала с ламперия от тъмно дърво, тежки кадифени мебели и полилеи, пренесени, по дълбокото убеждение на Ани, от някой затвор в Стария свят. Но най-лошото бе, че на партито не присъстваха съпрузите и съпругите. Тази година Ани би желала да доведе Сам.

Пристигна късно, взе си хапка със скарида и чаша вино и се озърна. При първия поглед остана доволна, че Сам го нямаше. Сюзън Дъфи беше облечена страхотно, Натали Холстром не й отстъпваше. Помисли си колко тъжно е първото й впечатление. Никога не й бе хрумвало нещо подобно.

Присъедини се към група приятели и се включи в разговора. По-късно се премести при други и се заслуша в приказките с половин ухо. С тези хора се виждаше почти всеки ден и тъкмо по тази причина смяташе, че е редно да бъдат канени и съпрузите. Щяха да придадат свежест и дълбочина на разговорите. Ани обичаше да се среща с половинките на колегите си. Би желала да покаже и своя съпруг.

— Скучно ли ти е? — попита Джейсън, приближавайки се зад гърба й.

Отдалечиха се заедно.

— Независимо колко са крайни в оценките си, академиците са ограничени. Все предъвкваме едно и също.

— Нарича се само превъзнасяне. Заложено е в природата на звяра.

Тя се усмихна.

— След като го знаеш, сигурен ли си, че искаш да станеш един от нас?

— Разбира се, че съм сигурен — отвърна той наперено. — И аз се превъзнасям така, както и останалите. А може би и повече. Освен това — добави сухо, — няма връщане назад. Изминах дълъг път. Или трябва да продължа, или да отида да мета сградата за шест и половина долара на час.

— Нещо ново относно финансовата помощ?

— Още не. Попълних формулярите. Сега чакам да решат дали наистина имам нужда.

Ани не си представяше какво означава да станеш от много богат твърде беден. Харесваше Джейсън, уважаваше интелигентността и бързината на ума му. Все още се изчервяваше при спомена как му позволи да я докосне, но след като вече я прегръщаше Сам, не беше толкова ужасно.

Чувстваше се гузна, че още не му е казала за Джейсън, но нито знаеше как да го направи, нито в какъв момент. Страхуваше се да не разклати лодката на семейния живот, затова действаше предпазливо — съвсем наскоро бяха започнали да се крепят. Харесваше й вниманието на Сам към нея, вече се чувстваше по-сигурна като жена.

Докато не обърнеше очи към колежките си като Сюзън Дъфи. Затова избягваше да го прави.

— Как е семейството ти? — попита Ани.

— Когато разговаряш с тях, ще помислиш, че всичко е екстра. Истината изплува, когато поискам пари от баща ми. Казва, че вече имат ограничен доход, макар да не виждам начинът им на живот да се е променил по нещо. Поне не външно. Изглежда, аз съм единственото съкратено перо.

— Джейсън! — сгълча го тя и продължи по-тихо: — Как се чувстваш?

— Страхотно.

— Ходи ли при моя лекар?

— Да. Чудесен е.

Джейсън се ухили и намигна на някого в другия край на помещението. По безгрижното му поведение Ани предположи, че е добре. Стресна се от думите му:

— Диабет, така смята.

— Диабет ли?

— Шшт. Нека си остане нашата тайна.

— Съобщаваш го, сякаш е настинка — прошепна Ани. — Диабетът е сериозна работа.

— Имаме го в семейството, затова не се изненадах много. Но каквото съм самонадеяно магаре, си мислех, че ще го избегна.

Тя въздъхна.

— На всичкото отгоре.

— Не се безпокой толкова. Ще се оправя — стана сериозен. — Това действително е тайна. Достатъчно проблеми имам с Хоунмън. Няма да ме назначи за преподавател, ако научи за болестта ми. Нали няма да му кажеш?

— Разбира се, не — веднага го увери Ани. — Би било неуместно. Само се надявам да не се преумориш докато завършиш дисертацията през юни.

— Нямам друг избор. От следващата учебна година трябва да работя.

— Инжекции ли си правиш?

— Взимам хапчета.

— Ходи ли при специалист?

— При Дънкан Хобс. Чувала ли си за него?

— Не, но ще проверя.

— Благодаря ти, мамче.

Ани не се обиди.

— Уместно е, не мислиш ли?

Той сведе очи към гърдите й.

— Не знам. Страшно хубаво бе, когато те докоснах.

Бузите й пламнаха. Тя въздъхна.

— Хайде да се споразумеем, Джейсън. Ти няма да ми говориш така, а аз няма да кажа на никого, че взимаш хапчета. Съгласен ли си?

Джейсън се усмихна, а после погледна над рамото й.

— О, моите почитателки чакат. Ще ме извините ли, мадам?

Като го смушка, зърна ярката червена вратовръзка на Чарлс Хоунмън. Стоеше сам и тя се упъти към него.

— Факултетът се разраства — отбеляза Ани. — Миналата година имаше по-малко хора.

— Слабата икономика работи в наша полза, защото обучението функционира по-добре — потвърди Чарли. — Все повече хора се интересуват от факултета. Остава да видим дали през следващата година ще се отрази върху по-големия брой студенти.

— Във всеки случай е необходимо да се попълни поне едно преподавателско място. Има ли някаква възможност да се назначи Джейсън?

— Има — призна Чарлс, — но не съм сигурен дали отговаря на изискванията. Още не е направил дисертацията си.

— Работя върху нея. Аз съм му консултант. Дисертацията му е върху трудовете на Джеймс Джойс. Ще стане чудесна.

Известно време Чарлс наблюдава Джейсън, който забавляваше свои колежки асистентки в далечния ъгъл на залата.

— Ти го харесваш.

— Ъхъ.

— Има нестандартен вид.

— Нестандартен по-лошо ли е от странен? — попита тя. Нямаше нужда да обяснява. Няколко души в залата изглеждаха особено. — Той работи много. Нито веднъж не ме е разочаровал.

— Развиват ли се?

— Кое?

— Отношенията ти с Фост.

— Моля? — попита изненадана тя.

— Ти го харесваш. Явно и той е привързан към теб.

Не е възможно Джейсън да е споменал нещо, Ани бе сигурна. Въпреки всичко усети как тилът й настръхна.

— Аз съм омъжена, Чарлс.

— Леди Чатърли също е била омъжена — въздъхна той. — Не че за мен има някакво значение какво правите с него. Това е твоя работа и си права, защото в нашите среди има хора, които несъмнено вършат доста рисковани неща, вместо да се занимават с вътрешните въпроси на факултета. Но ако държиш на Джейсън, бих искал да зная точно за какво.

Ани кипна.

— Джейсън притежава изключителни познания по литература и има склонност към поезията. Пише добре, общителен е и честно казано, е много по-приятен от всички членове на факултета ни, които са авангардни заради авангардността сама по себе си.

Чарлс кимна.

— Ще си помисля върху думите ти.

— Хубаво ще направиш — съгласи се Ани и подаде чашата си на минаващия келнер. Постоя още няколко минути, извини се със семейни задължения и напусна партито.

 

 

Теки почука на вратата към мазето на Корнилия Харт и тръпнейки от студ, изчака нервно, както й се стори цяла вечност, докато Грейди отвори. Беше облечен с фланелена риза и джинси и изглеждаше ядосан.

— Може ли да вляза? — попита тя тихо. След като огледа тъмнината зад нея, добави: — Сама съм.

— Тогава може би по-добре да не влизаш. Не съм в настроение за гости, Теки.

Самата тя не бе в по-добро настроение. Последните дни бяха много напрегнати. Беше разстроена.

— От един час кръжа с колата наоколо. Първо реших да отида на кино, после ми се прииска да се напия — поспря за малко. — Колата сама ме доведе тук.

Той сложи ръка на тила си и наведе глава.

— Моля те, Грейди. — Не беше го виждала от случката с отвличането. — Искам да поговорим.

— Мазето е много гадно.

— Да не би това да има някакво значение за мен? — тя мина покрай него с изправена глава. — Щях да дойда и в затвора, ако ми беше разрешил — огледа се. — Виждала съм и по-лошо от това, нали. — Мазето беше бетонно, миришеше на старо и прах. Стори й се, че в неосветената част е струпана покъщнина. В осветения ъгъл, недалеч от печката, имаше балдахин, махагонов скрин и голям стол.

Както беше с винтягата, тя седна на стола. Когато започна да говори, жуженето на електрическата печка беше единственият шум в помещението.

— Грейди, съжалявам за държането на Джейди онзи ден. Действал е от чиста злоба. След като не може да осъди никого за станалото с Майкъл, е станал голям досадник. И на мен и Сам донесе много неприятности, но всъщност си го изкарва на теб.

Грейди остана прав зад нея.

— Защо на мен?

— Предполагам, защото си ми бил любовник. Знаеше, че не е първият, другите обаче нямат лица и би могъл да пренебрегне съществуването им. Но с теб не е така.

— Какво го интересува с кого си била по-рано? По дяволите, нали толкова години си била негова?

— Само защото едно време ти ме отпрати — припомни му тя. После сниши глас. — Освен това той никога не ме е имал цялата. Усещаше, че съм твоя и затова се чувства победен от човек, когото смята за по-нисш от себе си… — след деветнадесетгодишен брак с Джейди тя поне го разбираше. — Нищо чудно, че ти изкарваш наяве най-неприятните му черти.

— С мен той прави същото — отсече Грейди с тон, който я накара да се обърне. — Заклевам ти се, ако полицаите не бяха с мен, когато го видях в къщата, щях да го удуша. Не съм се гневил така, откакто ударих Хоумър, а ти знаеш до къде ме доведе това. Предполага се, че съм излекуван, че мога да контролирам яда си. И аз така мислех и тъкмо тогава щях да прескоча границата. Разтрепервам се целият, когато се сетя.

Теки за малко не се втурна към него, но си нямаше доверие. Поне да бе закопчал ризата си. Обичаше да го гледа. Копнееше за това удоволствие.

— Ела и седни — предложи тя. — Да си поговорим.

Със скръстени на гърдите ръце той пое трепетно дъх. След като мина сякаш цяла вечност, най-сетне седна на края на леглото — далеч от нея. Което е добре, помисли си тя.

— Та исках да ти се извиня заради Джейди — започна тя. — И да ти благодаря. Майкъл беше много освежен след разходката.

— Сигурно.

— Наистина. Беше весел.

— Вярвам ти. С това дете няма проблеми. Трябваше да го чуеш как се опитваше да отпрати полицаите.

Тя се усмихна накриво.

— След като има учители като Джейди и Джейна. Сигурно аз не бих го одобрила, но е хубаво, че демонстрира дух.

— Би трябвало да излиза по-често.

— И той ми каза същото, говорих и с терапевта. Прехвърлихме всичките му часове в клуба. И без това водните процедури му помагат повече, както и уредите там. Така Майкъл ще излиза всяка сутрин като приятелите си. Ако му помага, ще го караме с кола и до учителя, вместо той да идва у нас. Социалният работник твърди, че възстановяването му зависи от самия него — беше съвсем логично. На Теки й идваше да се ощипе. — Трябваше да си дам сметка колко му е скучно и по-рано да предприема нещо, а си мислех, че като стоим вкъщи, е достатъчно — оказа се, че не е. И за нея беше новост да се справя с емоционални проблеми, придружени от силна травма. — Майкъл сякаш върви слепешком. Не е сигурен какво може да прави и какво не. Аз също.

Грейди седеше с изправен гръб, но бе отпуснал глава и имаше много нещастен вид.

Теки поиска инстинктивно да го утеши. Стана с това намерение, но размисли и се обърна към скрина. Там бяха подредени четка и гребен, самобръсначка, туба с крем за бръснене и изтъркания му портфейл, който обикновено носеше в задния джоб на джинсите си. Докосна го, като си представи как го пипа той, после сви ръка в юмрук и я допря до сърцето си, за да усмири буйното му туптене.

— Къде се къпеш? — попита, за да се разсее.

— Горе.

Огледа се за храна.

— А къде ядеш?

— Горе.

— Корнилия не възразява ли?

— Доволна е от всичко, каквото й сготвя. Твърди, че от години не е яла така вкусно.

— Тя е мила — погледът на Теки попадна на пластмасова кошница, пълна с чисто пране. Взе една кърпа, сгъна я внимателно и я сложи върху скрина, пресегна се за друга. — Синът й също. Лий има преглед при него в началото на януари. Иска противозачатъчни. Говорихме с нея в Деня на благодарността, но аз все забравях да му се обадя. Сигурно не е случайно. Мисълта да й дам картбланш да спи с Джон, ме безпокои. Тя пък ми се сърди.

— Затова ли има лоши бележки?

Теки се засмя леко истерично.

— Вероятно това е една от причините, но има и много други. Не мога да ти ги изброя. През последните три месеца семейството ни се разпадна. Това я разстройва — пресегна се и взе тениска.

— Но аз не съм провалил твоето.

Тя тръсна тениската и я сгъна сръчно.

— Сега ситуацията е друга. Тогава липсата на семейство беше нещо нормално за мен, тъй като не познавах друго. Освен това исках да ти направя впечатление.

Грейди издаде някакъв звук. Тя го стрелна през рамо. Все още седеше на леглото с отпусната глава. Тя задържа сгънатата фланелка до гърдите си, вдъхвайки мириса на чисто, а после я постави внимателно над кърпите за лице. След това импулсивно се приближи до леглото.

— Защо дойде тази вечер? — попита той и вдигна глава.

Сърцето й биеше лудо.

— За да ти благодаря, че изведе Майкъл и да ти се извиня за постъпката на Джейди.

— Само затова ли?

Мина й през ума каква болка му причинява.

— Не знам — призна тихо. — Разкъсвам се.

— Между какво?

— Между желанието да те обичам и да те мразя — това бе самата истина както за него, така и за нея. — Все още ти се сърдя за онова, което направи.

— Че блъснах Майкъл ли?

— За Бога, не! — как изобщо му хрумваше подобно нещо. — Ударът не беше по твоя вина. Бясна съм за това, че се появи след толкова години — после се поправи. — Всъщност съм бясна, че ме отпрати. Бихме могли да имаме толкова много.

— Даа — каза той и огледа пренебрежително мазето, — мазе.

— Няма му нищо на мазето — възрази тя.

— Нямаше да говориш така, ако се налагаше да живееш тук.

— Не е вярно, Грейди. Видяла съм и много по-лошо и ти го знаеш. А нали каза, че с жена ти сте имали къща, но дори и да не беше така, бих предпочела да живея с теб в това мазе цял живот, отколкото в бъркотията на моя дом, един ден.

Той отвърна очи.

— Не знаеш какво говориш.

— Каквото чувствам.

Той я изгледа пронизващо.

— А знаеш ли как се чувствам аз? Иде ми да те грабна, да те хвърля върху това легло и да те любя до полуда.

Теки усети как кръвта й се сгорещи. Спомни си деня, когато я целуна в горичката. Сякаш бе станало преди малко, толкова силен бе копнежът й. Сигурно тази вечер бе дошла и по тази причина.

— Но това би усложнило десет пъти повече нещата, нали? — продължи той. Пръстите му се впиха в ръба на леглото. Не отместваше поглед от нея. — По дяволите, защо ме изкушаваш? Винаги е било така, Теки. Не биваше да те взимам, когато беше петнадесетгодишна, но не можах да устоя, както и никога след това. Толкова дълбоко си навлязла под кожата ми, че само като си представя как Хоумър посяга към теб, направо полудявам… — гласът му заглъхна. Въздъхна уморено. — Направо ще умра за теб.

Потърка тила си отново, но тя хвана ръката му, преди да я облегне на леглото.

— Никога няма да го позволя.

Той се изсмя горчиво.

— Както предотврати отиването ми в затвора ли? Или както спря Майкъл да страда ли? За Бога, Теки, понякога изглеждаш толкова невинна. Смяташ, че любовта може да защити хората от лоши неща, но не е така.

Казваше си да пусне ръката му, но този гласец бе твърде тих, за да го чуе. Пръстите му я очароваха — бяха дълги, тънки и силни. Опипа мазолите по тях. Те си стояха там от години — дребни белези, порязано или убодено с пирон. Не успя да се възпре и ги целуна, после притисна ръката му към врата си и каза:

— Вероятно нищо не е в състояние да предпази хората от лоши неща. Но любовта може би помага на човек да понесе лошото. Направи грешка, когато ме отпрати и ми каза да те забравя, Грейди. Не биваше да връщаш писмата ми неотворени и да отказваш да се срещаш с мен, когато идвах да те видя. Между нас имаше нещо толкова хубаво, че бих те чакала колкото трябва.

— Минало свършено.

Тя леко пое дъх и продължи:

— Така трябваше да постъпя и аз. Да ти кажа, че не бива да се виждаме, че съм добре, че Майкъл е добре и че трябва да се махнеш от града, че нищо няма да излезе от това — гласът й заглъхна, очите й се сведоха към гърдите му, покрити с тъмни косми, които изглеждаха топли и я привличаха. Мъчеше да си спомни, че има три деца, че се нуждаят от нея и поне формално все още е омъжена. Ала необходимостта да го докосне, я завладя непреодолимо. Пъхна ръка под ризата му и я плъзна по гърдите му. Изведнъж се отнесе в мечтите си.

— Теки — предупреди я той.

— Само минутка — прошепна тя, сякаш като говореше тихо, щеше да се отдалечи от неизбежното. Изследва гърдите му и прокара ръката си от едната към другата страна по космите върху издутите му мускули.

— Теки.

— Само за малко — каза полузамаяна. Топлината на тялото му се предаде и на нея. Както собствено, ставаше винаги.

Наведе глава над неговата и устните й докоснаха ухото му:

— Двадесет и две години и е пак същото — дланта й попадна някак случайно върху разтуптяното му сърце, плъзгаше се по меките косми, по изострените пъпки, по твърдите мускули. Неговата топлина вече беше в нея, тя движеше ръката й, обзе и гърдите й. — Едно от нещата, който най-много обичах у теб, беше силата ти. Винаги си бил герой за мен. Още от самото начало. Дори и когато удари баща ми.

Грейди плъзна ръце около ханша й.

— Не можех да го оставя да те изнасили.

Теки потръпна. Години наред пропъждаше от главата си мисълта за заканите на Хоумър, но сега, защитена в прегръдките на Грейди, си спомни за онази нощ. Хоумър беше пиян и отвратителен. Беше ядосан, защото прекарвала толкова време с Грейди. Каза, че му дължала известно време и на него. Сграбчи я и разкъса блузата й. Обхвана я ужас.

Този ужас и сега я обзе и извика:

— Трябваше да ме пуснеш да свидетелствам.

Но Грейди беше непреклонен.

— Щяха да разпитват за подробности. Щяха да ти хвърлят един поглед и да заключат, че си го изкусила, а той не е устоял. Щяха да те нарекат какво ли не. Не исках да те подложа на всичко това.

Тя си спомни грубите ръце на баща си, похотливите му очи, зловонния му дъх, но те бяха нищо в сравнение с болката, която изпита, когато Грейди я закле да мълчи. Това нейно мълчание й тежеше в продължение на години. Сега обаче му възрази:

— Но така нямаше да влезеш в затвора.

Грейди я сложи в скута си.

— Нямаше физическо доказателство, че е искал да те изнасили. Той не успя да стигне дотам.

— Защото ти го удари — прошепна Теки до бузата му — и той падна.

— При всички случаи щяха да ме осъдят.

— Но тогава поне щях да знам, че съм направила възможното да го предотвратя. Така всичките тези години нямаше да се чувствам тъй виновна. Не беше честно, Грейди, исках да ти помогна, ако не на процеса, то поне после, но ти не ми позволи. Не беше честно.

Той раздвижи ръце по тялото й. Това я подкрепи и успокои. Когато утихна, тя отново усети желание, което беше взаимно. Гласът на Грейди беше по-плътен.

— А сега какво — да се съблечем и да легнем, или ще си ходиш? Едното или другото, но бързо, защото съм много напреднал.

Теки усещаше до тялото си трепета на напрегнатите му мускули и твърдостта му. Пулсът й запрепуска, стомахът й се бе свил, усещаше топлина между краката си. Невероятно го желаеше.

Но желанието не беше достатъчно. Вече не беше момиче. Знаеше колко сложно нещо е животът. Представи си последствията.

Отдръпна се и го погледна в очите. Те бяха потъмнели и възбудени. Искаше й се да потъне в тях и изстена.

— Не мога, Грейди.

— Защото си женена ли?

В това отношение тя вече не хранеше никакви илюзии. Бракът й бе приключил. Но не това бе причината.

— Защото се страхувам.

— Да легнеш с мен ли?

— Не. А какво ще стане след това. Не съм в състояние да изживея същото още веднъж.

Той помълча, но съвсем малко.

— Не съм искал да ти причиня болка.

— Но така се получи.

— Никога повече няма да го направя.

— И предишният път каза същото.

— За Бога, Теки — възрази й той, — тогава обстоятелствата бяха съвсем други. Смятах, че върша най-доброто за теб. Наистина така смятах, а ти си спряла да мислиш за това. Получила си много повече от живота, отколкото аз бих могъл да ти предложа.

— Какво — къща, кола, бижута ли? — скочи на крака. — Много щастливо бих си живяла и без тях. Колко пъти трябва да ти го повтарям?

— А колко пъти трябва да ти казвам, че не исках да си лишена от тях?

— Мислиш само за пари.

— Така е, защото никога не съм имал много.

— Парите нямат значение.

— Как ли пък не? — той се изправи и се втренчи в нея. — Аз самият исках да ти дам всичко, за каквото си мечтаехме, само че ме осъдиха и ме изпратиха в затвора. Разбрах, че никога няма да мога да го постигна. Затова направих онова, което сметнах за правилно. Опитай се да видиш нещата от моята страна.

— Правя го, но пак не излиза разумно. Ако наистина ме обичаше, независимо от всичко, щеше да искаш да те чакам. — Всъщност най-много я безпокояха тези години и съмнението дали Грейди я обича все тъй силно.

Той се взря в нея.

— Обичах те толкова много, че убих човек заради теб. Как изобщо можеш да се съмняваш в мен след всичко това? — присви очи. — Знам какъв е проблемът ти. Боиш се. Страх те е, че като ме обичаш, объркваш целия си удобен живот.

Теки замръзна на място.

— Страхувам се, че любовта ми към теб ще съсипе живота ми, а ти ще се намъкнеш и ще ме изпързаляш.

— Сладка си.

— Говоря истината — отправи се към вратата. — Беше прав. Не биваше да идвам. И двамата сме в лошо настроение.

— Страх те е! — повтори той, тръгвайки след нея. — Страхуваш се, че ще се забъркаш с бивш затворник.

— По дяволите — избухна тя като се завъртя. — Да, боя се, но не от това. Страхувам се, че отново ще ме отхвърлиш. Едно време ти имах пълно доверие. Вярвах на всяка твоя дума за бъдещето ни. После съвсем ненужно ти ми отне всичко — и пак тръгна към вратата.

— Невъзможна си! — извика той след нея.

— Прав си, затова си върви! Махни се от града! Изчезни от живота ми! Отново! — отвори вратата със замах и изхвърча навън.

Последното, което чу, докато затваряше вратата на колата си, бяха сърдитите думи на Грейди.

— Няма начин! Имам си свои планове!

Тя подкара колата и се зачуди какво ли, по дяволите, има предвид.

 

 

Седмицата преди Коледа Ани имаше много и напрегната работа в университета: дава допълнителни консултации, проверява курсови работи, изчислява семестриални оценки. Когато дойде времето и се качи в колата със Сам и децата, за да отидат в планинската вила, се чувстваше съвсем изтощена.

Теки реши да остане. Според нея Майкъл нямаше да се чувства добре, като гледа как всички се пързалят, а той стои затворен. Ани го разбираше, но предполагаше — още, че същото се отнася и за Теки. Щеше да й е трудно да гледа Сам и Ани и другите познати семейства, след като е сама.

Момичетата се двоумяха — дали да останат при Майкъл, или да отидат на ски с Джон и Зоуи. Нещата се доусложниха, защото Джейди ги покани да ги заведе в Аризона. Джейна тръгна с него, но Лий предпочете да се пързаля с Джон. Така във вилата се оказаха петима. Ани се надяваше да се справи и наистина успя и то с изненадваща лекота. Много й помогна вниманието на Сам — рядко я оставяше да готви.

— Хайде да отидем в „Ониън Печ“ — предложи той първия ден. Следващият — на Бъдни вечер — каза: — Тази година в „Стоуни“ било страхотно.

На самата Коледа Ани обяви, че ще готви ростбиф, ала той я прекъсна:

— Направил съм резервация в кръчмата.

— Сам — възрази Ани. — Нито веднъж не сготвих вечеря.

— Е, и?

Беше скъпо да се хранят непрекъснато навън. Отношенията на Сам с адвокатската фирма не отиваха на добре. Не бе зле да внимават с разходите.

— Теки винаги готвеше. И аз трябваше да направя така.

— Теки не се занимава със студенти. Стига, Ани, искам да си починеш истински. Освен това, ако готвиш, трябва да ти помагам, а и аз искам да усетя от ваканцията.

Тя не се мръщи дълго. И без това вкъщи готвеше всяка вечер, защото разписанието на децата изключваше ходене по ресторанти. А сега не бяха вкъщи, нямаше училище и тя действително се наслаждаваше на почивката.

Вниманието на Сам й доставяше удоволствие. Той бе по-добър скиор, но оставаше да се пързалят заедно и отиваше сам на голямата писта само за последните спускания, а тя сядаше в кафенето при лифта и пиеше горещ шоколад.

В един от тези мигове зърна Зоуи в другия край на помещението — залепила чело на прозореца, имаше вид на изоставена. Тропайки с тежките си обувки, Ани си проправи път между изпружените крака на скиорите, и се добра до нея.

— Хей, слънчице — тя прегърна дъщеря си. — Откога си тук?

Зоуи сви рамене.

— Може би от час.

— Не се ли пързаляш с Джон и Лий?

— Не. Искат да са сами.

— Те ли ти казаха! — попита Ани. Ако бе така, щеше да каже няколко думи на Джон.

— Не, сама разбрах.

— Сигурно грешиш — настоя Ани, но поде друга тактика. — Преди малко видях Сузи Вандорн на пистата. Пристигнали са следобед. Утре можеш да се пързаляш с нея.

— Ъхъ.

— Искаш ли горещ шоколад?

— Не.

— Искаш ли нещо специално за вечеря?

— Каквото ядат всички.

Ани се настани до нея на перваза на прозореца. Зоуи поначало беше спокойно дете, но напоследък Ани забелязваше липса на настроение.

— Какво има, милото ми?

— Нищо.

— Ти като че ли не се забавляваш.

— Изморена съм.

— Добре ли си?

— Ъхъ.

— Може би нещо те мъчи.

— Просто съм уморена, мамо.

Добре, помисли си Ани. Просто уморена. Засега е достатъчно.

— Още ли се сърдиш на баща си? — попита тя. В момента между Сам и децата бе сключено негласно примирие. Ани се опасяваше, че е за кратко.

— Изморена съм — повтори Зоуи и я изгледа раздразнено. — Защо не ме оставиш на мира, мамо? Защо винаги търсиш скрит смисъл в думите ми? — скочи. — Прибирам се. Ще се видим вкъщи.

Макар с неохота, Ани я остави да тръгне. Искаше й се да прегърне Зоуи, да я притисне и да я успокои. Детето й се измъчваше. Сладката Зоуи, нейното момиче напоследък изживяваше нещо. Зоуи беше почти шестнадесетгодишна. Инстинктът подсказваше на Ани, че вече не може да се наложи на дъщеря си както по-рано. Всеки има нужда от свобода. Бог е свидетел, че самата Ани имаше нужда от същото, а Зоуи е точно като нея.

И Ани изчакваше благоприятен момент. На следващата сутрин Зоуи радостно пое по склона. Ани предположи, че какъвто и тъмен облак да бе надвиснал над нея, вече бе отлетял. Така продължи до края на седмицата. През деня децата поемаха по свои пътища, а със Сам и Ани се срещаха вечер във вилата. Така се уговориха и в деня пред Новата година. След ските щяха да починат, после да излязат да вечерят и да отидат на парти в една хижа в полите на планината. Ани и Сам се върнаха от пистата в четири и половина и намериха само Джон и Лий.

— Зоуи не се ли пързаля с вас? — попита Ани. — Тя каза, че ще прекарате деня на Северната писта.

Лий притеснено изгледа Джон.

— Ние бяхме там, но към обед тя се умори и каза, че ще се пързаля по южния склон.

— Смятахме, че е с вас — добави Джон.

Ани поклати глава.

— Може да е с приятели. Да я почакаме малко. Ще се върне.

Минаха няколко минути. Зоуи я нямаше. Сам стоеше до прозореца и наблюдаваше пътеката. Погледна часовника си.

— От един час пистите са затворени.

Решена да не се безпокои излишно, Ани се приближи до него.

— Може да е спряла някъде по пътя насам.

— Къде?

Нямаше представа. Навън беше тъмно и студено. Всички се приготвяха за празника. Не беше обичайно Зоуи да закъснява.

По-скоро от любопитство, отколкото от тревога, Ани започна да върти телефоните на приятелките й. Всички се бяха прибрали. Не знаеха къде е. Някои я бяха видели на обяд, но никой — по-късно.

След всеки разговор Ани ставаше все по-неспокойна. При последния вече не я свърташе. Беше пет и половина.

— Нещо е станало. Знам, просто го знам.

Сам позвъни в управата на планинския курорт и научи, че базовата хижа е затворена и там няма никой. В празния гардероб били останали чифт ски — по описание съвпадаха със ските на Зоуи.

Тогава се обади на полицията.

Ани провери стаята на Зоуи: беше си разхвърляна, както я остави сутринта и по нищо не личеше да се е връщала. Ани прегледа внимателно. Не установи да липсва нещо.

— Къде може да е? — попита Лий изплашено, когато Ани се върна и застана до Сам.

След разговора той изглеждаше разтревожен.

— Ще наблюдават, но известно време няма да предприемат нищо. Всеки ден имало съобщения за изчезнали деца и винаги се прибирали.

— Зоуи не би ни оставила да се безпокоим — подхвърли Лий.

Ани мислеше същото. У Зоуи нямаше злоба. Но напоследък беше неспокойна — Ани го виждаше. А когато хората са разстроени, имат необичайни реакции.

— Да не би да е поискала да се разходи из селото.

— И как ще отиде? — логично попита Джон. — Автобусът не стига дотам.

— Някой приятел може да я е закарал — предположи Ани.

— Кой приятел? — възкликна Сам. — Нали се обади на всички? — Прокара пръсти през косата си. — Никъде ли няма бележка?

— В стаята й няма — Ани започна да търси из къщата. Останалите — също. Не откриха нищо. Вече минаваше шест и Ани започна да се паникьосва. Връхлитаха я какви ли не мисли — косите й настръхваха. — Къде е тя, Сам?

Пребледнял и не съвсем уверен, той сложи ръка на раменете й и я притегли.

— Не знам.

— И какво, само ще чакаме ли?

— А какво да правим? — смръщил вежди, той гледаше напрегнато. — Споменавала ли е, че иска да отиде някъде? Да не е тръгнала за Аризона при Джейна?

— Тя искаше Джейна да дойде с нас — напомни Ани. — Не е ставало въпрос да отива там — погледна към Джон и Лий за потвърждение и двамата кимнаха.

Сам се обърна към тях.

— Нещо да подскажете? Да е намеквала за някое интересно място? Да е споменавала някой нов познат?

Те поклатиха глави.

— Но напоследък се държеше странно — отбеляза Джон. — Не разговаря както преди.

Ани искаше да преглътне страха си, ала думите сами се изплъзнаха от устата й.

— Ако някои колежани са я подлъгала да тръгне с тях? — не е чудно Зоуи да се е почувствала поласкана и да е отишла, точно както Ани бе поласкана от Джейсън Фост. Но Ани бе в състояние да спре нещата, преди да ги изпусне изпод контрол, а Зоуи не би могла да се справи. Тя беше невинна. И толкова хубавичка.

На Ани й хрумна по-лоша мисъл.

— А ако някой мъж я е заговорил и я е прилъгал в колата си? Ако й е обещал да я заведе до селото, а после е продължил надолу?

— Защо Джейна не дойде с нас! — извика Лий. — Двете със Зоуи винаги са си правили компания.

— Джейна не можеше да дойде — напомни й Джон натъртено. — Заради баща ми.

— Хайде да не навлизаме в тази тема — сряза го Сам.

— Но е вярно.

— Да не подхващаме тази тема — повтори Сам.

— Повече не съм в състояние да чакам тук — заяви Ани. — Тръгвам с колата наоколо. — Може да я пресрещна като се връща.

Сам се пресегна за ключовете от колата.

— Вие двамата останете в случай, че се обади по телефона — каза на Джон и Лий. — Ще проверяваме всеки няколко минути.

Нощта беше тъмна и в колата бе много по-студено, отколкото допускаше Ани, преди да излязат. Край тях минаваха коли — хората се събираха да посрещнат Новата година. Вилите бяха празнично осветени. Между колите и ярките светлини се простираха непрогледни гори.

— О, Боже — прошепна тя с ръка на устата, вперила поглед в околността, осветена от фаровете. — Защо не настоявах повече да се пързаля с нас. Но тя не иска да се отнасят към нея като към дете. Разсърди се, когато опитах.

— Ще я открием — мрачно се обади Сам и продължи да кара.

В седем часа се върнаха във вилата. Зоуи не се беше обаждала. Отново излязоха и продължиха да обикалят. Този път стигнаха по-далеч. От селото позвъниха на Джон, но от Зоуи пак нямаше вест.

Сам седеше зад волана, а Ани се бе хванала за таблото и се взираше в тъмнината, докато Сам караше. Минаваше седем и половина. С всяка минута положението ставаше все по-тревожно. Ани не разбираше защо Зоуи нито се връща, нито се обажда. Обхвана я ужас и започна да нарежда:

— Зоуи, къде си? Къде си!

В осем часа заваля сняг. Превключвайки на по-ниска придавка, Сам върна колата във вилата.

— Пак ще се обадя на полицията. Ако местната полиция не е в състояние да свърши нищо, вероятно щатската ще е.

Джон и Лий ги чакаха на вратата. Лицата им помръкнаха, когато видяха Сам и Ани сами. В това време телефонът позвъня. Ани се втурна, но беше едно от момичетата — питаше дали са намерили Зоуи.

— Засега не — отвърна Ани разтреперана и изплашена до смърт, — но ще я открием. — Ръката й беше още върху слушалката, когато телефонът звънна отново.

— Да?

Последва дълга пауза — цяла вечност от пет секунди — Ани вече очакваше някой похитител да поиска откуп за Зоуи. Тогава се чу едно несигурно:

— Ани?

— Татко, аз съм — изрече с разтреперан глас тя. — Зоуи изчезна. Не знаем къде е.

— Тук е — отвърна хрипливо Пит.

— Тя е там! — извика Ани и сложи ръка на разтуптяното си сърце. Другите се събраха около нея. Сам доближи ухо до нейното, за да чува какво казва Пит.

— Тъкмо преди вечеря на вратата се почука. Малко е измръзнала, но е добре.

Коленете на Ани омекнаха от облекчение. Облегна се на Сам, докато Пит продължи:

— Твърди, че знаете, но се усъмних как така ще я изпратите, без да ми се обадите, освен това е без раничката. Хубавата малка Зоуи винаги ходи с раничка.

— В безопасност е — прошепна Ани. — Слава Богу.

— Едва след като й дадох да хапне я попитах какви са плановете ви за вечерта, придоби гузен вид.

— Как е стигнала дотам? — попита Сам.

— На автостоп.

— На автостоп ли?

— С някакъв неин познат, приятел на Джон.

Ани не се успокои. Някой приятел на Джон означава съотборник от футбола, а те всички са твърде самонадеяни. Никак не беше трудно някой да се възползва от нея.

— Тя добре ли е?

— Малко е разстроена.

— Нещо по-лошо?

— Не, няма нищо. Разстроена е за друго — изрече тихо той.

— Дай ми да говоря с нея.

— По-късно.

Сам грабна слушалката.

— Идвам да я прибера, татко — Ани усети, че Пит предлага друго, но Сам настоя. — Трябва да говоря с нея. Няма да чакаме до сутринта. Не й казвай, че идвам. Може пак да избяга. Тръгвам веднага. До единадесет ще стигна — и отново подаде слушалката на Ани.

Тя долови решимостта му да тръгне и знаеше, че нищо не е в състояние да промени намерението му. Каза тихо на Пит:

— Сам е прав. Задръж я, докато дойде.

През всичките три часа в колата Сам си мислеше какво ще каже на Зоуи. Когато пристигна при Пит обаче, нямаше нужда от никакви думи. Бе се свила върху леглото на Пит и спеше дълбоко.

Той седна до нея, вдигна я на ръце и я гушна както в ранните й детски години. Както и тогава си помисли колко му е скъпа, колко е сладка и нежна и колко много иска да й даде.

Но се изложи пред нея. Тази мисъл го глождеше. Тя се размърда, потърка лице в пуловера му, притисна се към гърдите му и остана така.

— Татко?

— Аз съм, малката ми.

Тя не отговори. Сам я целуна по челото. Тя го погледна и се разплака, а той я притисна още по-силно — всяко нейно ридание го пронизваше.

— Всичко е наред, Зоуи, малката ми. Мама и татко те обичат много.

Тя продължи да плаче. Той хвърли отчаян поглед към Пит. Старецът, седнал върху оранжевата си щайга, бе също толкова смутен. Сам се зачуди защо мъжете са тъй безпомощни в такива ситуации. Жените са друго. Достатъчно е само да прегърнат някого и това само по себе си е утеха. Сам се опита да стори същото, но му беше трудно. Малкото му момиче страдаше и това го измъчваше. Искаше да направи нещо.

— Не трябваше да идваш — най-накрая прошепна тя.

— Разбира се, че трябваше. Ти си ми дъщеря. Никога не бих празнувал Нова година без теб.

— По-добре беше да останеш при мама.

— Майка ти е наред. Ти се чувстваш нещастна и понеже аз го направих, трябва и да те развеселя.

Тя отново се разплака. Замисли се какво е сгрешил. Гласът на Пит се чу от другия край на стаята. Звучеше дрезгаво и успокои страховете на Сам.

— Ти извади тапата, Сам. Всичко натрупано в продължение на седмици, излиза сега.

Сам кимна. Погали Зоуи по косата, потупа я лекичко по гърба. Петнадесетгодишна — да не повярва човек. Усещаше новите форми на тялото й, но за него тя си оставаше малка и крехка. Пъхна длан в нейната и си спомни как като бебе тя се залавяше за единия му пръст. Вече не го правеше. Но сега не издърпа ръката си.

— Търсихме те навсякъде, Зоуи — при лифта, в кафенето, из планината. Обадихме се, на когото се сетихме, през цялото време си повтарях, че ако нещо се случи с теб, аз ще съм виновен. Тези няколко месеца бяха трудни и то по моя вина.

— Искам нещата да се върнат както си бяха — чу се гласчето й. — Искам всички да се пързаляме, а не само с Лий.

— Може би няма да стане. Когато Майкъл се оправи, ще идват с Теки, вероятно и Джейна. Но се съмнявам за Джейди. Той се отдели.

— Заради теб и Теки ли?

— Не. Вероятно това само го е ускорило. Той иска нещо друго. Има нужда от нещо различно в живота.

— Ако обичаше семейството си, нямаше да има.

— Той много обича децата си. Затова поиска Джейна и Лий да отидат с него в Аризона.

— Лий предпочете Джон, а Джейна не предпочете мен.

— Тя предпочете баща си и сигурно е права. Помисли си, Зоуи. Джейна те вижда всеки ден, а баща си — не. Ти си с нас, а с кого щеше да бъде Джейди?

— Искам тя да се върне. Искам да кажа, че обичам мама да е при мен, а Джейна понякога е цяла напаст, но тя е най-добрата ми приятелка.

Той я погали по косата.

— И ще продължи да бъде, но не означава, че не можеш да живееш без нея. Виж майка си. Подготви всичко за Деня на благодарността без Теки. Смяташе, че няма да успее, но го направи и беше много доволна.

— Но на мен ми харесва както беше преди.

— На мен също — помисли си за адвокатската фирма и за доскоро доброто си положение там. Удобството беше изчезнало. Вече се чувстваше не на мястото си. После продължи: — Някои неща обаче започват да ми харесват сега.

— Какви например?

— Да помагам на майка ти. Приятно ми е, а не съм го изпитвал, защото винаги Теки й помагаше.

— Какво друго?

— Обичам да си стоя повече вкъщи; През целия си професионален живот все трябваше да работя. Времето е пари. Но, по дяволите, какво е доброто на парите, ако не прекарваш достатъчно с най-близките си? Има и още нещо.

— Какво?

— Харесва ми да сме заедно — ти, Джон, майка ти и аз. Дори да звучи егоистично от моя страна, но досега не беше така, а е хубаво. Ще стане още по-хубаво, ако ти и Джон ми дадете възможност да се проявя. Извърших грешка с Теки. Не може вечно да ми се сърдите — наведе се, за да вижда по-добре лицето й, избърса една сълза и продължи меко: — Обичам те, Зоуи. Като си мисля какво най-много ми липсва от преди, на първо място бих казал, че си ти. Помниш ли как хубаво си говорехме? И колко неща правехме заедно?

Тя помълча известно време, хванала един конец на пуловера му.

— Какво мислиш? — прошепна той.

— Че наистина обърках всичко в предновогодишната нощ — прошепна в отговор тя.

— Не непременно. Всичко е добре, когато свършва добре. Нощта още не е минала.

Тя се притисна към него.

— Мама е там горе, а ти си тук. Кое му е веселото?

Сам кимна, но продължи.

— Защо не вземем и татко Пит и да се върнем заедно?

Зоуи вдигна поглед. Очите й бяха насълзени, ала грееха.

— Сега ли?

— Защо не? — засмя се той. Тя беше най-красивото дете на света, беше съвсем сигурен. — Първо ще се обадим на мама да я успокоим — Пит му кимна, — а после ще тръгнем — замисли се. — Трябва да направим нещо хубаво, когато отидем там. Какво мислиш? Шампанско е доста обикновено, както конфетите и разните свирки.

Пит стана и донесе от кухнята нещо дълго, изкусно направено като змия и страшно ярко.

— Моят приятел Бин Лиу ми го даде за модел. Това е триглав дракон. Ако хубавата малка Зоуи може да изиграе ролята си, ставаме цял отбор.

— Мога — заяви Зоуи ентусиазирано, но не скочи веднага. Постоя облегната на Сам още малко. Да навакса от загубеното — помисли си той, а в един миг се поколеба дали не е заспала, но когато наведе глава над нея, видя, че очите й са вперени в него. — Доволна съм, че дойде за мен — прошепна тя.

Той я притисна здраво.

— Винаги ще идвам, Зоуи. Това ми е работата — заради приближаването на Новата година и поради несигурното му служебно положение, той беше благодарен повече от всякога, че е така.