Джули Уорън
Сюзън (13)

XIII

Осветлението угасна и Сюзън изведнъж усети слабост. Стисна нервно ръцете си една в друга и зачака първото действие.

В залата се разпростря изпълнена с очакване тишина и над сцената светнаха прожекторите. Лорън започна репликата си и Сюзън облекчено установи, че приятелката й изобщо не изглеждаше напрегната. Всичко вървеше отлично и Сюзън постепенно се отпусна.

За първи път гледаше пиесата с очите на зрител и беше запленена от това, което виждаше.

При премиерата на една пиеса винаги беше изумително да се види, как всичко, което преди това съвсем не е изглеждало завършено, сега все пак се удава. След първото действие събитията на сцената напълно завладяха Сюзън с вълшебството на играта и изглеждаше, че и Елиът е обхванат от същото чувство.

Лампите светнаха отново и тя го погледна, изпълнена с очакване.

— Е? — попита напрегнато, като едва се осмеляваше да диша.

Елиът се усмихна много сдържано.

— Досега… много добре.

— Предпазлив си, а?

— Както винаги — отвърна той.

Сюзън отклони поканата му да го придружи във фоайето и Елиът тръгна с Дана. Въпреки че тя беше много любезна с нея, Сюзън съвсем не се чувстваше добре в нейното присъствие. Колкото по-малко контакти имаха, толкова по-добре.

Второто й третото действие на пиесата бяха също толкова завладяващи, както и първото. Лорън играеше превъзходно и Сюзън трябваше да признае, че Елиът имаше основание да й даде тази роля.

Към края на третото действие Сюзън седеше съвсем замряла и се опитваше да задържи напиращите сълзи. Финалът беше едновременно тъжен и вълнуващ и я разтърси дълбоко. Завесата падна, лампите светнаха и потопиха залата в бляскава светлина. За момент се възцари абсолютна тишина.

Сюзън се огледа нервно, но изведнъж започна ръкопляскане, което постепенно се превърна в бурни аплодисменти. Едва сега тя разбра, че краят на пиесата беше поразил публиката също толкова, колкото и нея.

Зрителите наоколо се надигнаха от местата си и зааплодираха прави, когато Лорън се появи отново на сцената, за да се поклони. Сюзън също стана и развълнувана забеляза, че по лицето на Елиът се стичаха сълзи. Той взе ръката й в своята и я стисна силно, изпълнен с любов.

Сюзън сияеше от гордост и също не можеше повече да сдържа сълзите си. Пиесата имаше огромен успех.

Зрителите напуснаха местата си и се отправиха към фоайето. Сюзън все още беше завладяна от радостта, но беше най-щастлива от възторга на Елиът. От вълнение съвсем не забелязваше колко е горещо и несъзнателно си вееше с програмата като с ветрило.

— Сюзън! — извика й Лили и с мъка си проби път през тълпата. — Така съм горда с теб! Беше неповторимо!

— А какво мислиш ти, чичо Джон? — попита Сюзън, хващайки го под ръка.

— По принцип обикновено се наспивам по време на такива представления, но днес бях напълно буден — призна си той и й намигна. — Ще дойдеш ли с нас на приема?

— Вие спокойно можете да тръгвате, аз ще дойда по-късно!

Когато Лили и чичо й си тръгнаха, Сюзън се обърна и в същия момент изтръпна. Точно пред нея стоеше Дана.

— Сюзън, беше фантастично. Наистина! Най-доброто, което съм гледала досега… включително и постановките на Елиът!

— Дана — започна колебливо Сюзън, — нека да свършим с тази игра на криеница!

Дана се усмихна и наклони глава.

— Страхувам се, че не знам какво имаш предвид.

Сюзън усети как се изчервява, но беше решена най-после да приключи с тази тема и да изясни всичко.

— Надявах се, че можем да избегнем конфронтацията, но тази вечер ме направи смела. Имам връзка със съпруга ти и ти го знаеш.

— С моя съпруг?! — попита смаяна Дана.

— Да, и не проумявам защо още не си ми издрала очите.

— С моя съпруг?! — повтори Дана, все още в недоумение.

— Трябва да ми повярваш, че не знаех нищо за брака ви, иначе никога не бих си позволила това!

Но още докато говореше, Сюзън си призна, че и при други обстоятелства щеше да й е ужасно трудно да устои на Елиът.

Когато свърши, Дана каза:

— Тъй като говорим за „моя съпруг“… кой би трябвало да е той, моля?

— Ами Елиът, естествено…

Последното, което Сюзън най-малко очакваше, беше звучен смях. Дана първо наистина беше шокирана, но сега явно се забавляваше великолепно.

— О, Сюзън, но това съвсем не е вярно. Не съм омъжена за Елиът.

— Какво? — сега Сюзън беше тази, която се втренчи недоумяващо в Дана.

— Значи ли, че той все още не е говорил с теб? О, този мъж! Понякога ми се иска да го убия. Спомняш ли си още, как веднъж ти казах, че връзката с Елиът може да не доведе до добро?

Сюзън кимна.

— Тогава смятах, че той не отдава значение на това, което става. Но, Сюзън, Елиът и аз сме само роднини.

— Роднини?! — Сюзън имаше чувството, че в следващия момент ще я обхване истерия. Отначало почувства облекчение, когато чу, че Елиът не е женен, но сега изобщо не разбираше нищо.

— Аз съм зет на Дана — обясни Елиът, който стоеше зад тях. — А тя ми е снаха.

— Елиът — викна Дана и прегърна Сюзън през рамото. — Този път наистина прекали. Бедното момиче действително е помислило, че сме женени.

Сюзън погледна слисана Елиът и установи, че за първи път, откакто го познаваше, той изглеждаше дълбоко разкаян.

— Наистина й дължиш едно обяснение — каза нетърпеливо Дана. — Съвсем не ме засяга какво правиш, но ако пуснеш това момиче да си отиде оттук, повече няма да ти проговоря!

Сюзън почака, докато Дана изчезне навън през вратата. След това си пое дълбоко въздух, скръсти ръце пред гърдите си и загледа в очакване Елиът.

— Е?

Елиът се окашля.

— Да… как да ти обясня?

— Все ми е едно, важното е да кажеш истината.

Последните студенти излязоха от гримьорната и взеха да обличат палтата си. Елиът погледна към тях и й протегна ръка. Заведе я в празното вече помещение, където можеха да си поговорят на спокойствие. Там все още ухаеше на рози и гримове. Елиът включи осветлението над огледалото и с въздишка се облегна на масата за гримиране.

— И така, Сюзън — започна той — цялата истина и нищо друго! Бях женен за Дидра Дезмънт, сестрата на Дана. Първо, впрочем, познавах Дана, но след това се влюбих в сестра й. Двете ужасно много си приличаха по външност, но Дидра беше различна — нещо съвсем особено.

Гласът му потрепери от мъка, а Сюзън отново си спомни за кърпичката с инициалите „Д. Д.“ и „Е. Х.“, за които беше предположила, че са на Дана. След това се сети за паметника на гробището при „Южна крепост“.

— Ти ми каза, че тя те е напуснала — Сюзън бе объркана и скептична едновременно.

— Да, така е — отвърна тихо Елиът. — Или не би нарекла така самоубийството?

— Самоубийство? — Сюзън се почувства така, сякаш че някой неочаквано я беше ударил. — Нямах никаква представа…

— Естествено, че не. Никога не ти казах, макар че много често имах възможност.

Той закрачи неспокойно из малката стая.

— Сигурно си се питала, защо не съм продал „Южна крепост“. Не зная дали се досещаш или не, но причината за това е една могила в гробището. И ако си се удивлявала, защо снимката ми с най-различни жени се появяваше постоянно в скандалните хроники на вестниците, то това дължиш на снаха ми. Дана много се безпокоеше за мен, след като Дидра почина. Непременно искаше да си намеря друга, а тя познаваше всяка жена, която представляваше нещо в Ню Йорк.

— Дори и руската порнозвезда? — попита Сюзън и напрегнатостта й премина в лек смях.

— Нещо такова — каза Елиът. — Но всичко остана без значение, когато тогава, при прослушването те срещнах отново.

Гласът му беше нежен и пълен с чувство. Сюзън усети как сълзите нахлуват в очите й.

Елиът хвана ръката й.

— Когато те видях пак, Сюзън, знаех, че само с теб бих могъл да бъда отново щастлив. Боже мой, влюбих се в теб неочаквано! — той поклати глава учудено. — Изведнъж се почувствах като хлапак. Не можех да спя, постоянно сравнявах останалите жени с теб!

Сюзън смутено сведе поглед.

— И с мен беше същото. Веднага се влюбих ужасно, но… никога не бях сигурна дали ме обичаш толкова, колкото и аз теб.

— Повярвай ми, и с мен беше така — каза Елиът и я притегли към себе си. — Не е ли удивително?

Сюзън се освободи и се облегна на закачалката.

— Все още не разбирам, защо всичко трябваше да бъде толкова сложно… с толкова много недоразумения. Можеш ли да си представиш колко идиотски се чувствах? Като се сетя само, че считах Дана за твоя жена…! — дори само тази мисъл накара Сюзън да се изчерви. — Защо не ми каза истината за Дидра?

— Мисля, защото се чувствах виновен за смъртта й — Елиът погледна настрани. — Защото не бях там, когато имаше нужда от мен. Тя искаше само да има мъж до себе си. А аз дори и един-единствен път не можах да направя това за нея. Знаеш ли, Сюзън, не вярвах, че би могла да ме обичаш, ако аз самият не се харесвах.

Той сви рамене. Сюзън изпусна една дълго сподавяна въздишка и на свой ред закрачи неспокойно из гримьорната.

— Защо ти е трудно сам да си простиш? Елиът, ти не си Господ, та да раздаваш правосъдие. Каза, че Дидра те е ревнувала от Дана. Но Дана, както изглежда, не се упреква, че и тя е допринесла за отчаянието на сестра си.

Елиът стоеше съвсем неподвижен и Сюзън трогната установи, че в прекрасните му очи блестяха сълзи.

— Не бих искала да те наскърбявам, Елиът — добави тя меко. — Знам, колко много си обичал Дидра, а само небето знае колко много те обичам аз. Но животът продължава. И сигурно бих разбрала или бих могла да разбера това, само ако ми бе дал възможност.

Той взе една повехнала роза от масата и замислено я завъртя из ръцете си.

— Съжалявам…

— А какво беше това с Франк? — попита Сюзън. — Защо го доведе тук?

Елиът я загледа изненадано.

— Не знаеш ли?

Когато тя го погледна недоумяващо, той продължи:

— Доведох го, защото мислех, че все още го обичаш. Исках да си напълно сигурна — Елиът въздъхна дълбоко. — Във всеки случай, никога не ще разбера, как си могла някога да се влюбиш в един такъв кретен.

— Трябвало е само да ме попиташ — възмути се Сюзън. Гласът й прозвуча метално в абсолютната тишина на театъра. — Може би си объркал нашата връзка с някоя от твоите пиеси? Да не би за теб това да е била само една нова любовна история — написана, режисирана и представена от Елиът Чембърлейн Харт — великият продуцент от Бродуей.

— Престани! — Елиът я сграбчи за ръката и я дръпна към себе си. — Достатъчно. Говориш така, като че си самата невинност, а при това ти също се държа твърде гадно, нали?

Сюзън се изскубна и затърка ръката си.

— Аз… аз…

Тя объркана търсеше някакъв аргумент в своя полза, но трябваше най-после да си признае, че Елиът имаше право. От страх пред едно ново разочарование, при всяко съмнение тя се затваряше в черупката си.

— Вярно е — промълви унило. — Страхувах се, че не би могъл… да ме обичаш достатъчно. А това не бих могла да понеса. Не и още един път и… — тя се поколеба — преди всичко от теб.

Нещо в погледа му я привлече магически и накара сърцето й неволно да затупти по-бързо. Сюзън усети, как всичко, което стоеше между тях и ги разделяше, изведнъж изчезна и в следващия момент тя вече се намираше в прегръдките му. Сляха устни в страстна целувка.

Когато доста по-късно, противно на волята си, се откъснаха един от друг, Елиът каза с дрезгав от вълнение глас:

— И двамата сме се страхували, но това не е никакво престъпление, нали?

Тя поклати глава.

— И все пак не харесвам начина, по който ме поставяш просто пред свършен факт.

— Например?

— Изненадващото пристигане на Лорън. Можеше да ме предупредиш.

— Да, признавам си. Но всъщност, само исках да те зарадвам. За съжаление, точно по това време ти ми се цупеше.

— Но защо тогава не ми каза по-рано?

— Сюзън, винаги съм искал ти да режисираш пиесата ми. След вечерта на партито в Кари Роджърс видях една от твоите постановки…

— Какво? Коя? — извика смаяна Сюзън и го загледа напрегнато.

Елиът се разсмя на разпалеността й и продължи:

— Всичко е добре, когато завършва добре. Харесах много тази пиеса, но бях на мнение, че се нуждаеш от още много опит и, че актьорската игра би ти помогнала. Това беше причината да те оставя да играеш Сандра на първите репетиции. Още отначалото имах намерение да дам на Лорън тази роля, но едва след като ти натрупаш опит.

Сюзън стоеше с отворени от удивление уста. Беше едновременно и развълнувана, и ядосана.

— Защо не ми го каза още в Ню Йорк? Защо допусна да се върна в Колубмия?

Елиът се ухили.

— Сюзън, дори и да изглежда така, сякаш предрешавам какво да направят хората, ако си спомням правилно, все пак ти пожела да се върнеш. Освен това, решението ти тогава ми дойде точно навреме, защото имах възможност да си уредя тук спокойно сделките, като например…

— Нашата къща? — попита тя с меден глас.

— Ще се направя, че не съм чул тази забележка — отвърна усмихнат Елиът. — Исках също да прекарам повече време с теб, за да разбера дали не съм се излъгал все пак в способностите ти.

— Елиът Харт, ако някога отново имаш тайни от мен, тогава аз ще… ще…

Той затвори устата й с целувка, която я лиши и от последните й сили да се съпротивлява. В страстната му прегръдка Сюзън забрави яда си, тя направо се разтопи в нея. Беше останала без дъх, когато Елиът я пусна отново. Стоеше съвсем близо и я гледаше замечтано:

— Ах, Сюзън, защо още от началото не бях открит с теб? Като си помисля само, колко време изгубихме с нашите кавги!

Отново я притегли към себе си и този път я държеше така здраво, като че нямаше намерение да я пусне.

— Знаеш ли, днес по време на представлението ми стана ясно, колко глупаво съм се държал. Почти толкова глупаво, както и главния герой, който просто остави жената, за която мечтаеше да си отиде. Но пиесата все пак е от мен!

Сюзън се засмя и го погали по бузата.

— Да, и аз не се държах съвсем славно. Навярно съм очаквала, че си нещо като рицар с бляскави доспехи, който ми признава силната си любов и поема съдбата ми в ръцете си, докато аз безгрижно си седя със скръстени ръце…

— Знаеш ли какво, Сюзън? Ще ти простя, ако и ти ми простиш — Елиът се ухили като хлапак.

— Дадено — съгласи се усмихнато Сюзън и обви ръце около врата му.

— И освен това — прошепна й той, — обещавам ти никога повече да нямам тайни от теб, дори и когато това съвсем няма да е лесно. Бих искал да споделям всичко с теб и да ти дам всичко — „Южна крепост“, къщата на майка ти, Ню Йорк, просто всичко.

Сюзън се притисна усмихната към него.

— Обичам те, Елиът Харт — промълви тя нежно.

Елиът я целуна с любов по челото и й предложи ръката си.

— Можем ли да тръгваме вече за приема, мадам?

Взеха палтата си и малко преди да напуснат театъра, Сюзън го попита сериозно:

— Когато каза, че искаш да ми дадеш къщата на майка ми, какво имаше предвид?

— Мислех си, че майка ти ще намери под коледното дърво документа за прехвърлянето на къщата ви на нейно име.

— Не, Елиът. Това не мога…

— Тихо — заповяда той престорено ядосан. — Това засяга само майка ти и мен. Моля те, Сюзън, остави ме все пак да се порадвам и забрави гордостта си!

Сюзън кимна мълчаливо. Заради Елиът и любовта им тя можеше да отстъпи.

Тъкмо бяха извървели половината път от театъра до залата, където щеше да се състои приема, когато започна да вали сняг.

— Не е ли прекрасно? — извика възторжено Сюзън.

— Кое? — попита Елиът и я притегли към себе си.

— Посрещам първия сняг през тази зима с мъжа, когото обичам повече от всичко на света.

Сюзън гледаше усмихнато към Елиът, а снегът се сипеше на парцали върху тях.

През огромните прозорци на ресторанта грееше великолепна коледна елха. Лампите блещукаха във всички цветове на дъгата, а дървото беше окичено догоре с гирлянди, топки, ангелчета, малки дървени и порцеланови фигурки.

Стояха безмълвно и дълго му се любуваха. Елиът бръкна в джоба на палтото си и извади от там едно пакетче, опаковано в обикновена кафява хартия. С тържествен поклон той го подаде на Сюзън.

— Подарък? — попита тя и се почувства като малко момиче на първия си рожден ден.

— Отвори го — настоя той.

Сюзън разкъса хартията.

— О, Елиът — извика тя със светнали очи, — първият печатен екземпляр на пиесата ти! Така се радвам за теб!

— Прочети дребния шрифт! — Елиът й посочи надписа на корицата.

Сюзън не можеше да повярва на очите си: „Пиеса в три действия от Елиът и Сюзън Харт“.

— Аз… — тя го погледна и се опита да прочете мислите му. — Аз… мисля… не разбирам…

Елиът избухна в силен смях.

— Бих искал да можеше да се видиш сега.

— Престани, Елиът, не е смешно.

— И още как. Честита Коледа, Сюзън.

Тя го погледна изпитателно, защото не беше сигурна, дали той отново би искал да я прегърне. Но в погледа му прочете само топлота и любов.

— Когато дадох за печат ръкописа — започна Елиът, — бях достатъчно наивен да си въобразя, че би се омъжила за мен. Може би малко избързах и сигурно щеше да е по-добре, ако преди това те бях попитал. Във всеки случай, в стаята ми в Ню Йорк има още хиляда екземпляра.

— Хиляда?

— Когато ходих последния път там, точно тогава пак имаше недоразумения между нас. Изкупих всички екземпляри. Новото издание ще се появи след седмица.

— О, Елиът, съжалявам.

— Няма нищо. Това беше моя грешка. Исках също да ти благодаря за помощта, тъй като без теб пиесата не би била дори и наполовина толкова добра.

Сюзън разлисти втората страница и откри там посвещение:        „На майка ми, Регина Харт.“

— Посветих й пиесата, защото мисля, че тя би се гордяла с нея — каза смутено Елиът.

Сюзън се трогна дълбоко. Това беше нещо, което тя все още не познаваше в него.

— Сигурна съм, че майка ти би се гордяла с теб — увери го тя с усмивка.

Елиът я погледна замислено и съвсем неочаквано каза:

— Все пак би било истинско прахосничество да се изхвърлят просто така хиляда екземпляра от тази книга! Какво ще кажеш, ще се омъжиш ли за мен?

Сюзън беше напълно смаяна и го загледа, без да разбира нищо.

— Не знам какво трябва да ти отговоря…

— Кажи да.

— Да!

Елиът разтвори ръце и пристъпи крачка към нея.

— Какво каза?

— Искам да се омъжа за теб.

Той я придърпа бурно в прегръдката си, целуна я и започна да танцува от радост.

— Господи, вече си мислех, че тези думи никога няма да излязат от устата ти.

— Не е ли удивително, какви отговори получаваш, когато задаваш правилни въпроси?

— Сюзън, обичам те!

— И аз те обичам, Елиът!

Той се наведе бавно и устните му докоснаха нейните в разтърсваща цялото й тяло целувка. След малко се откъсна от Сюзън без желание.

— Ако продължаваме така, ще трябва да прекараме нощта тук!

— Може би все още държиш в себе си ключовете от „Гордън Манърс“? — попита Сюзън.

— Хмм… Точно за това си мислех. Но първо да поговорим още за работата.

— Работата?

— Да — започна той колебливо. — Можеш ли следващата седмица да се захванеш отново с репетициите?

— Репетиции?

— Да, на нашата пиеса. Бих накарал хората да почакат, но когато Бродуей зове…

— Мислех, че Кари Роджърс щеше…

— За нищо на света — прекъсна я Елиът. — Ти си единствената, която ще режисира този спектакъл, Сюзън. И така, ще кажеш ли пак да?

— Естествено. Да! — и тя обви страстно ръце около врата му.

— Не трябва ли да влезем и обявим хубавата вест — предложи Елиът, сияещ от радост.

— Само, ако след това бързо се сбогуваме отново — промълви Сюзън пленително.

— Вие го казахте, млада госпожо.

Беше съвсем тихо, само въздухът беше изпълнен със звън от църковни камбани, а от празничната зала звучеше тихо тържествена мелодия на коледна песен: „Тиха нощ, свята нощ“.

— Чуй — Елиът взе ръката на Сюзън.

— Весела Коледа, мили — прошепна тя и внезапно бе обзета от вълна на щастие. Любовта й към Елиът сега беше така силна, както никога преди, защото най-после можеше да му се довери.

— Весела Коледа — отвърна той и я целуна нежно. След това й намигна. — Танцувала ли си някога на коледна песен?

— Още не, но тя има ритъм, на който не можеш да устоиш — Сюзън се усмихна.

— Може ли, госпожо? — Елиът я прегърна през талията, а тя сложи ръка на рамото му.