Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infamous Heart, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Джули Уорън. Сюзън

Издателство „Слово“, Велико Търново, 1993

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954-439-091-X

История

  1. — Добавяне

IX

— Здравей, любов моя — Елиът прегърна Дана и я целуна по бузата. — Как ни намери?

— Телефонирах на декана и той ми каза, че сте отпътували за имението.

На Сюзън не й се изплъзна нежният поглед, който Дана отправи към Елиът, както и неговата усмивка.

— Привет, Дана — каза тя.

— Колко мило, че те виждам, Сюзън — отвърна й Дана и я прегърна, като че бяха стари приятелки. — Елиът, съжалявам, че трябваше да попреча на вашата… среща… — тя погледна с извинение ту към единия, ту към другия. — Но непременно имам нужда от още няколко подписа.

— Не биха ли могли да почакат? — попита Елиът с лека досада.

— Не, съжалявам много. Не бих искала да отлагам дълго. Нещата междувременно станаха твърде спешни — Дана отново сви рамене със съжаление.

— Всичко е наред — успокои я Елиът. — Ще подпиша веднага всичко. Можеш да останеш за вечеря.

— С удоволствие, но… има още един проблем — благодари смутено Дана. — За нещастие, договорите са в чантата ми в Колумбия. Така се зарадвах, че ще ви видя двамата отново, че забравих чантата си с документите.

Сюзън почервеня. За какво бе целият този театър? Тук нещо не беше в ред! Защо винаги изглеждаше така, като че Дана имаше свои тайни с Елиът. Първо странният разговор по телефона, а сега и това!

Сюзън не вярваше, че двамата действително имаха „нещо“ помежду си. Но все пак беше странно, че Елиът някак си се променяше, когато чуеше гласа й. Изведнъж й се стори безкрайно далечен.

— Страхувам се, че при това положение ще трябва да се върна тази вечер в града, за да подпиша договорите — каза той.

— Но, Елиът! — Сюзън го погледна разочаровано. — Това е последната ни вечер заедно тук. Утре ще трябва отново да продължим с репетициите…

— Знам — отвърна й с тон, нетърпящ възражение. — Но работата преди…

— … преди всичко — довърши тя вместо него.

Елиът си пое дълбоко въздух.

— Сега ще вечеряме, а след това тръгваме за града.

— Наистина съжалявам — Дана погледна към Сюзън.

— Няма нищо. Свикнал съм — отвърна Елиът, прегърна леко през рамото Дана и я поведе към кухнята.

Сюзън се поколеба за миг, а после ги последва.

Щом Елиът сервира яденето, в стаята настъпи напрегната тишина. Сюзън ровичкаше в чинията си, Дана изглеждаше смутена, а Елиът се беше втренчил с отсъстващ поглед пред себе си. Накрая се окашля.

— Как вървят работите във фирмата без мен?

— Всъщност много добре. Но ни липсваш.

— Е, в последно време наистина ви липсвам много — той намигна на Сюзън, а тя с усилие направи една измъчена усмивка. — Ще се върна веднага, щом подпиша документите.

— Не се безпокой — каза тя.

Изглежда, като че Елиът искаше да й обясни още нещо, но реши друго и се обърна към Дана.

— Тогава по-добре да тръгваме — избърса устата си, хвърли салфетката върху чинията и стана. — Има достатъчно дърва за камината и ще стигнат за цялата нощ. Така че, няма да се наложи да мръзнеш, дори и нощта да е толкова неприятна, колкото се опасявам. Има изгледи, че ще се разрази буря.

Точно в този момент, като потвърждение на думите му, навън затътна гръмотевица.

— Пази се, Сюзън — рече Дана и докосна ръката й. — Тази стара къща често привлича мълниите.

— Разбрах го вече.

Елиът прегърна Сюзън. Но вместо да я целуне по устата, устните му погалиха бегло бузата й.

— До скоро.

— Да, добре — отвърна Сюзън, без да го погледне в очите. Не трябваше да забележи сълзите й.

Тя застана до вратата, загледа след двамата и се почувства зле. Беше така щастлива с Елиът, но колко бързо това чувство отлетя! Щом колата изчезна зад дърветата, затвори тежката врата.

Бурята приближаваше. Дърветата около къщата се олюляваха напред-назад, а вятърът виеше тайнствено по горния етаж.

— О, господи, защо трябваше точно сега, точно тази нощ да замине! — промърмори тихо тя.

„Но в края на краищата аз съм все пак голям човек“ — помисли си и реши да се държи като такава.

Можеше да се разположи уютно в леглото и да почете. Но огънят в камината беше почти изгаснал и в стаята бе станало доста хладно. Сюзън нямаше друг избор и трябваше да донесе дърва.

Но това се оказа по-трудно, отколкото очакваше. Навесът за дървата беше твърде отдалечен и за секунди тя се намокри до костите от рукналия дъжд.

Тъкмо слагаше в ръце толкова дърва, колкото можеше да носи, когато съвсем наблизо тресна мълния. Цялата затрепери — не само от студ, но и от страх. Натоварена, хукна обратно към къщата, хлопна вратата зад себе си и се запрепъва нагоре по стълбите. В стаята пусна дървата на пода и се хвърли в леглото. Едва, когато що-годе се успокои отново, подкладе камината и се приготви за сън.

 

 

Елиът се върна среднощ, но Сюзън възприе това като в просъница. Усети само топлото му, голо тяло под одеялото си. Отвън се чу затихващия тътен на бурята и Сюзън отново заспа дълбоко.

Сутринта се събуди в прегръдките му.

— Елиът — прошепна тя.

Той изръмжа нещо неразбираемо, претърколи се по гръб и издърпа одеялото нагоре. След това отвори очи и в първия момент не можа да осъзнае, къде се намира. Когато разпозна Сюзън, намигна й.

— Добро утро, мила — притисна я до себе си и я целуна.

Сюзън отвърна на целувката му. Но после споменът за изминалата нощ се върна и тя се стегна. Елиът най-малкото й дължеше едно обяснение.

— Добро утро — отвърна малко хладно, като се насили да му се усмихне.

— Хей, хубаво е да съм пак тук.

Сюзън се освободи от прегръдката му, легна също по гръб и се втренчи в тавана.

— Нещо не е наред ли? — попита Елиът и я хвана под брадичката.

— А ти как мислиш?

Той се усмихна така обезоръжаващо, че тя отново почувства, как я обхваща възбуждащото желание.

— Е, това едва ли може да не се забележи.

Сюзън прехапа устни. Щом дори само един-единствен негов поглед имаше такова въздействие върху нея, то тя просто не биваше да го гледа.

— Попитах какво се е случило.

Тя забеляза, че нещата стават сериозни. О, как мразеше само да се занимава с разни проблеми!

— Елиът… — гласът й изневери. Сюзън се изкашля и започна отначало. — Елиът, не намираш ли, че през последната нощ нещо се е променило? Между нас, имам предвид?

Той се изправи с въздишка и спусна крака на пода.

— Не, Сюзън, не намирам.

Но това беше лъжа и тя веднага я забеляза.

— Не ти вярвам, Елиът. Ти си някак съвсем друг.

— Може би — промърмори той.

Сюзън затвори очи. Така много се надяваше да разсее съмненията й с някое правдоподобно обяснение.

— Но защо? Защо стана така?

Тя не забеляза усмивката му.

— Не знам, Сюзън. Вероятно се дължи на Дана.

Сюзън внезапно се почувства нещастна. Беше повярвала, че Дана не е толкова важна за него, а ето че сега Елиът сам й призна.

— Дана — промълви той, потънал в мисли. — Аз… аз не мога да я погледна, без да се сетя за миналото — минало, което по-добре да можех да забравя.

— Тогава го забрави — отвърна тя ядосано. — И се раздели, ако трябва, с Дана!

— Не мога да направя това, Сюзън. Не мога да се откажа от Дана, както не мога да се откажа и от кариерата си.

Сюзън се изправи.

— Но тогава ще трябва да се откажеш от мен!

— Да не би да смяташ, че съм влюбен в Дана? Така ли е? Ти ревнуваш от нея, наистина ли?

— Какво мислиш всъщност, че имаш пред себе си? Някаква бездушна кукла? — избухна внезапно тя. — Трябва да съм толкова разумна, така изпълнена с доверие, толкова мъдра, че дори за миг не трябва да ревнувам от някого, който заплашва връзката ни? Така ли?

Погледът на Елиът стана леденостуден.

— Горката Дана.

— О, да, „горката Дана“. Колко ли отчаяна трябва да е била, когато е разбрала, че ще се наложи да те дели с мен. Дори само и за един семестър.

— Започваш вече да се държиш като досадна съпруга, Сюзън.

— Може би междувременно ще успея да узная, защо те е напуснала жена ти, Елиът — очите й засвяткаха ядно. — Мисля, че след известно време тя просто не е била в състояние да понася твоите потайности.

— Представи си само — Елиът не можа да прикрие разочарованието си, — действително бях повярвал, че си готова да ми окажеш доверие. Но ти ни най-малко не си по-различна от всички други.

— С удоволствие бих ти оказала доверие! — Сюзън почти изкрещя. — Но само тогава, когато намериш кураж да бъдеш открит и честен с мен!

— Изглежда, като че и двамата сме се излъгали един в друг. Жалко.

Сюзън пребледня от гняв. Сарказмът му я докара едва ли не до лудост.

Елиът стана и се отправи към вратата.

— Може и така да е. Да, не съм бил винаги във всичко честен, Сюзън. По поне чувствата ми към теб бяха искрени.

— Дори, когато ми призна за Дана.

— Нямам нищо за премълчаване, що се отнася до Дана. Освен, когато стигнахме до нещо, което е твърде болезнено за мен.

Какво все пак го свързваше с Дана? Каква тайна имаха, че за него беше по-важно да бъде лоялен към Дана, а не към нея?

Сюзън сви юмруци. Разбра, че трябва да капитулира!

— Облечи се — каза Елиът и излезе. — След пет минути ще отпътуваме.

Ядосана, Сюзън се измъкна от леглото. От салона към нея полъхна студ и тя се разтрепери. Потърси нещо за обличане. Но освен дрехите, които носеше, когато вечерта изтича до навеса, в стаята нямаше нищо друго, а джинсите и пуловерът бяха влажни и студени.

— Проклятие! — изкрещя тя ядосано.

— Може би това ще свърши работа? — Елиът я гледаше равнодушно. Стоеше до вратата и й подаваше една обикновена, шарена рокля.

Сюзън се обърна изненадана. Не можеше дори и за секунда да понася повече студения му поглед. Скочи обратно в леглото и издърпа одеялото плътно до брадичката си.

— Какво означава това, Сюзън? — каза той с измъчен глас. — Вече съм те виждала гола!

— Само не ми напомняй! — отвърна му остро тя.

В очите на Елиът се появи нещо като презрение. Може би това беше истинското му лице? Може би на самата нея й се е искало да открие някаква отстъпчива, пълна с разбиране черта на характера му, каквато явно изобщо нямаше?

— Облечи това — заповяда той и хвърли роклята върху леглото.

— Чия е тя? На Дана Дезмънт?

— Не — сопна й се. — На Елизабет Тейлър. С която прекарах нощта, докато ти спеше. Гледай след пет минути да си долу!

Сюзън се подчини неохотно. А когато слезе по огромната стълба, Елиът я чакаше вече в колата.

— Къде отиваме? — попита тя, след като се качи.

— На летището. Ще вземем приятелката ти Лорън.

— Лорън? Лорън идва в Колумбия?

— Да — каза той безизразно. — Тя е дубльорката.

— Вместо кого ще играе?

— Вместо теб! — Елиът гледаше с неподвижен поглед напред.

— Вече извън играта ли съм? — удивена, Сюзън не можа да скрие лекото треперене на гласа си.

— Не го ли искаше ти самата? — Елиът я погледна студено. — Даде съгласието си без желание. Така че все пак можех да допусна, че ще се зарадваш на едно преразпределение на ролите? Или се страхуваш, че ще ви отнема къщата?

— Какво? — извика тя бясна от яд и почти се задави. — Как ти дойде на ум нещо такова? Нямам нужда от твоята помощ! Казах ти, че ще ти изплатим всичко до стотинка! Междувременно мама си намери работа, а аз по-скоро бих си отсякла ръката, отколкото да приема от теб подаяния!

О, господи, каква грешка беше само да се довери на този мъж, а на всичко отгоре и да се влюби в него! Вероятно е намислил не само да я замени с друга в пиесата си, а и в леглото си!

— Кога го измъдрихте това с Лорън? — Сюзън затърси трескаво гребена си в чантата, без да й трябва.

— Преди известно време.

— Ти наистина си бил впечатлен, когато тя се представи на прослушването в театъра.

— Много даже, тя е добра актриса и чудесна…

— Жена?

Елиът не отвърна.

 

 

— Сюзън, здравей! — извика Лорън и се втурна към приятелката си, за да я прегърне. — Така ми липсваше! Как си?

— Благодаря… добре — Сюзън се усмихна насила.

Елиът се окашля леко.

— И ти си тук! — извика Лорън, като го забеляза. — Радвам се да те видя отново.

Той се здрависа с нея.

— Зная вече наизуст текста си — Лорън сияеше, докато вървяха към колата.

— Значи си се справила много бързо — рече Сюзън.

— Ах, моля те, Сюзън. Все пак ме познаваш. Пък и за мой късмет имах ръкописа от доста време.

— Наистина ли?

— Елиът ми каза, че си му помогнала да преработи ролята на Сандра. Била е неестествена, недостатъчно спонтанна. Каза ми също, че вече си му подсказала няколко добри идеи.

— Колко мило от негова страна — отвърна Сюзън пресилено любезно.

За момент Лорън се запъна, без да знае дали да се усмихне или не.

— Резервирах стая в „Холидей Ин“ — Елиът смени темата.

— Не! — отсече Сюзън. — Лорън ще отседне при мен.

— О, би било чудесно. От цяла вечност не съм виждала майка ти.

— Пристигнахме — Елиът спря пред къщата на Лили Джордън.

На Сюзън й идеше да заплаче. Никога досега не се беше държал така студено и тя внезапно се почувства самотна.

Той слезе, заобиколи колата и отвори вратите на дамите. Лорън веднага изтича в къщата, а Сюзън все още не помръдваше. Елиът хвана така силно ръката й, че тя трепна. Почти я издърпа от купето.

— Имам да свърша още нещо в Ню Йорк. Така че скоро ще отпътувам.

— Приятно ти е да правиш изненади, нали?

— Искам ти да поемеш режисурата на пиесата! А Лорън трябва веднага да се захване с ролята си.

Сюзън не можеше да повярва на ушите си. Значи сега тя все пак щеше да се заеме с режисурата! Каква ирония! Когато преди време той й оспори мястото, тя беше безкрайно разочарована. А сега, когато, така да се каже, го получаваше, поднесено на тепсия, не беше сигурна дали изобщо все още го желае. Междувременно не беше твърде убедена, че е дорасла за подобна отговорност.

— Не разбирам, Елиът. Аз…

— Вече всичко е уговорено — прекъсна я нетърпеливо той. — Знаеш, как искам да стане пиесата. Така че започвай и успех! Това е твоят голям шанс!

Елиът седна отново зад волана и потегли, без дори да се обърне един-единствен път.

Сюзън гледаше след профучалата кола, а в това време сълзите се стичаха по лицето й. Сама не можеше да се познае! Най-после имаше тази работа, а се тормозеше заради Елиът. Няколко прекрасни седмици — неописуеми, изпълнени със страст нощи, а след всичко това той искаше да изчезне от живота й, като че никога не го е имало! Тя закри лицето си с ръце и си помисли, че едва ли би могла да понесе мъката в душата си.