Джули Уорън
Сюзън (11)

XI

— Пак същото, моля — извика Лорън към бармана. — Искаш ли вино, Сюзи?

— Не, благодаря — отказа, махвайки с ръка Сюзън. — Чашата ми е пълна.

— И така — Лорън се наведе към нея, — смятам, че трябва да опиташ още един път в Ню Йорк.

В бара беше много оживено и шумно и се налагаше да говорят високо. По-късно, когато Елиът дойдеше, щяха да се преместят в ресторанта, където беше по-тихо. Но дотогава имаше още четвърт час.

— Човек може да си помисли, че вече си говорила за това с някого, когото познавам — каза Сюзън.

— Може би — съгласи се Лорън и се заигра с кубчетата лед в чашата си. — Ще се върнеш ли отново там?

Сюзън сви рамене.

— Не знам, Лорън. Трябва да си призная, че няколко пъти съм мислила по този въпрос. И е съвсем сигурно, че отново си възвърнах увереността в себе си. Но Ню Йорк все пак не е единственото място на света, където си струва човек да живее. И, честно казано, малко ме е яд на двама ви, че правите така, все едно че това не подлежи на съмнение.

— Отново показваш твърдоглавието си, Сюзи.

— Може би си права. Елиът също си има недостатъци и просто не намирам за логично да очаквате от мен винаги да бъда съвършена! — Сюзън неволно заговори по-високо и усети, че се изчервява. — Съжалявам. Не исках да реагирам по този начин — добави тя смутено.

— Не знаех, че работата е толкова сериозна.

Сюзън се засмя.

— От една страна е така, от друга — не. Обичам го много и вярвам, че и той ме обича. Но има още толкова много нелепости! Постепенно ме обзема чувството, че за Елиът животът не е нищо друго, освен една голяма шоупродукция. Той иска да режисира всяка сцена и всичко трябва да бъде, както го пише в неговия сценарий. Ако не се придържам стриктно към някои указания… то тогава той ще изхвърли ролята ми от сценария!

— Мисля, че тук грешиш, Сюзън. Не би го направил, защото те обича твърде много. Доста често ми го е казвал.

— Е, чудесно — извика Сюзън и отметна глава. — Колко хубаво, че и аз можах да го узная. Елиът сигурно не счита за необходимо да ми го каже сам!

— Нима не е честен спрямо теб?

— Да — започна замислено Сюзън. — Тъкмо това се питам. Каква е например връзката му с Дана? Защо не ми каза, че ти идваш в Колумбия? И защо доведе тук Франк?

— Франк? Е, и какво си мислиш за това?

— Нямам представа!

Лорън попи устните си със салфетка.

— Помисли малко, Сюзън. Франк е бившият ти годеник. Нямаше ли и ти да се безпокоиш, ако беше на мястото на Елиът? Не можеше ли например да обичаш все още Франк?

На езика на Сюзън се въртеше вече отговорът, но й дойде друго на ум.

— Би могло, и така да е, но много скоро установих обратното.

— Виждаш ли, тъкмо това е целял Елиът. Искал е да си сигурна.

— О, остави, Лорън. Защо той просто не ме попита? Не смяташ ли, че би могъл да си спести тези уловки?

— По този въпрос трябва да се обърнеш към Елиът, а не към мен.

Сюзън отново се удиви от факта, че Лорън умееше да дава съвети за всички ситуации в живота.

— Добре, ще поговоря с него.

Но приятелката й още не беше свършила.

— Между другото, не смятам, че твоето недоверие има нещо общо с Елиът.

— И откъде ти хрумна? — Сюзън се облегна назад, но се втренчи в Лорън привидно равнодушно.

— Мисля, че се страхуваш.

— И от какво трябва да се страхувам?

— От любовта. Страхуваш се да не бъдеш наранена още един път. По тази причина се сдържаш, но едновременно с това се измъчваш, че той не се интересува достатъчно от теб — каза сухо Лорън и плати питието си на бармана.

— И по-нататък? — В Сюзън се събуди любопитството.

— Навярно се страхуваш от успеха или, че няма да успееш да го задържиш. И, ако се върнеш отново в Ню Йорк, ще трябва не само да работиш упорито, но и да се подложиш на изпитанията на живота. Елиът може да ти изглежда като принца от приказките, но няма да може да те предпази от действителността — а и сигурно няма да поиска. Той знае, че успехът се постига само с упорита работа и много увереност. И вместо да те отведе в страната на мечтите, ще изисква от теб много повече, отколкото от всички други.

— Виж ти, откога стана изведнъж толкова умна?

Лорън сви рамене.

— Когато харесваш някого, се интересуваш много от него. Харесвам те, Сюзън. А Елиът те обича. Не съсипвай всичко и не мисли, че трябва да се конкурираш с него. Любовта струва много повече.

— Джордън, резервация за трима… Джордън! — прозвуча в този момент по високоговорителя.

— Ние сме — извика Сюзън и стана. — Елиът сигурно е горе и чака.

Изкачиха се по стълбите към залата на ресторанта. Двете си размениха по един многозначителен поглед, когато видяха Елиът. Беше облечен много елегантно. Носеше тъмни очила, умопомрачително пардесю от камилска вълна и черни кожени ръкавици.

— А, ето ви и вас — каза той и ги поздрави с целувка. — Ей, там е — посочи и ги поведе към една малка маса.

— Няма ли да останеш? — попита объркана Сюзън.

— С удоволствие бих останал, но днес обезателно трябва да отскоча пак до Ню Йорк. Съжалявам.

— Аз също — каза тя колебливо.

Елиът я погледна с любов.

— Благодаря ти, че ме разбираш. Благодаря ти също и за най-прекрасната нощ в живота ми.

Наведе се и я целуна нежно по устните.

— Наистина съжалявам, но вече трябва да тръгвам. Мисля, че понякога прекарвам повече време във въздуха, отколкото на земята. Но, ако това те утешава, свързано е с нашата пиеса.

— Добре, Елиът. Но се връщай колкото е възможно по-скоро… Трябва да говоря с теб. За всичко.

Елиът кимна.

— Разбира се.

— На добър път! Чакам те — Сюзън се взря настойчиво в очите му.

Елиът я целуна още един път за сбогом, а след това си тръгна. Пред вратата се обърна и й помаха усмихнат, преди да изчезне навън в студената декемврийска нощ.

 

 

Сюзън се изненада, че толкова безпроблемно преминаха репетициите с костюмите. Откакто бяха коригирали заедно с Елиът ръкописа, можеше по-добре да вникне в пиесата и това се забелязваше безусловно.

На следващия ден Елиът се върна от Ню Йорк и се убеди, че репетициите с костюми са толкова успешни, че няма нужда от допълнителни. Той се промъкна бавно зад Сюзън и постави в скута й огромен букет от червени рози. Тя се обърна изненадано и в следващия момент увисна на врата му.

Елиът я притисна към себе си.

— Но това е много сърдечно посрещане — прошепна й в ухото.

Тя сияеше от радост и не се сдържа да го целуне нежно по устните.

— Добре беше — каза той, намигайки й.

— Целувката или сцената?

— И двете.

— Господи, Елиът, липсваше ми толкова много. Мислех често за нас двамата и непременно трябва да поговорим.

— И аз също — той я погледна загадъчно. — А след това ще се любим.

Сюзън се направи на възмутена.

— Ах ти, безсрамнико!

— След репетицията ще се срещнем вкъщи. Трябва само да отида набързо при д-р Грахам, за да обсъдя с него нещо наложително. Ключът е на перваза над вратата.

След една последна, нежна усмивка Елиът се отправи към колежа, а Сюзън довърши репетицията.

— Бяхте чудесни — извика тя. — Мислете за това, че трябва да изиграете тази сцена винаги с такъв замах, за да държите публиката в напрежение. Сега си отивайте вкъщи и се наспете. Всеки знае задачата си. Когато утре прожекторите светнат, моята работа тук е свършена. Тогава вие поемате всичко и… и не забравяйте… правите го и за Елиът.

Всички заръкопляскаха, а Лорън я прегърна.

— Наистина изглеждаш чудесно, Сюзън. Да не би изненадващото посещение на Елиът да има нещо общо с това?

— Може би… — отвърна Сюзън, намигайки й. — Но и разговорът ни вчера ми помогна също. Реших в бъдеще да бъда само уверена, честна и мъдра!

— Като някакъв скаут^[1], а? — запита Лорън през смях.

— Да. От сега нататък ще казвам всичко, което мисля и няма повече да се тревожа така много.

 

 

Когато Сюзън пристигна, къщата навсякъде беше тъмна. Елиът още го нямаше и тя взе ключа от перваза над вратата.

Дневната беше студена й тъмна. Сюзън включи осветлението и запали огън в камината с приготвените предварително дърва. След това коленичи пред нея, за да си стопли ръцете. Мислите й кръжаха около предстоящото представление и естествено около Елиът. Погледна през прозореца, но навън беше тъмно. Не се виждаха никакви фарове на кола. Само сребърната лунна светлина озаряваше нощта. Значи имаше достатъчно време да си направи още някои бележки. Отиде при голямото писалище, върху което се намираше все още оригиналният ръкопис. Вдигна го и го прелисти. Колко много редове бяха преработили! Двамата бяха работили доста добре заедно и бяха променили значително първоначалния ръкопис.

Издърпа едно чекмедже и потърси опипом за молив. Ръката й се натъкна на някаква папка. Сюзън я измъкна и откри в нея купчина фотоси и изрезки от вестници, които Елиът никога досега не й беше показвал. Стори й се, че откри заровено съкровище.

Една от снимките показваше някаква жена и някакъв мъж, които вероятно бяха Регина и Грегъри. Имаше и изрезки от вестници за различните му постановки и… Сюзън не повярва на очите си, когато повдигна една пожълтяла изрезка: Елиът с някаква жена, която приличаше много на Дана.

„Елиът Ф. Чембърлейн и жена му на тържеството по случай премиерата на последната му постановка…“

Буквите пред очите й се замержеляха. Там стояха те, един до друг, Елиът й Дана. Елиът и жена му.

Сюзън имаше чувството, че въздухът няма да й стигне и като че в следващия момент краката й ще откажат да я държат. В абсолютната тишина на празната къща в ушите й неестествено високо отекна глухото туптене на сърцето й. Елиът беше женен за Дана Дезмънт!

— О, господи! — изстена тя и притисна ръце о парещите си очи. Просто не можеше да проумее, колко безсрамно я е лъгал. През цялото време я беше лъгал. А толкова често я молеше и дори настояваше, че трябва да му вярва. Дори Лорън беше омотал в мрежата си от лъжи и бе приспал скептицизма й.

Сюзън върна папката обратно в чекмеджето и безпомощно се защура насам-натам, за да се пребори с тъпата болка в сърцето си. Имаше усещането, че ще се пръсне и реши да си замине, преди да се е върнал Елиът.

Внезапно така й прилоша, че трябваше да се подпре на дивана. Не й беше за първи път да я лъжат, но никога не беше така наранявана! Готова беше да захлипа отчаяно и само е голямо усилие успя да запази спокойствие.

— Елиът… — прошепна тъжно.

В този момент навън проблеснаха фарове на някаква кола.

— Това е той — промърмори Сюзън и болката й веднага се превърна в гняв. Бързо изтри очите си от сълзите. Не биваше да я свари в това състояние, нямаше да му достави това удоволствие! Помъчи се да диша дълбоко и спокойно. Дори да възнамеряваше да я унижи, не трябваше да му позволява триумфа да я види така сломена.

Дръжката на вратата помръдна и веднага след това пред нея застана Елиът.

— Здравей — каза той и в погледа му имаше толкова много топлина, че почти я подлуди.

— Здравей — отвърна Сюзън, овладяла се с мъка.

Елиът пристъпи към нея, но тя се обърна и отдръпна, опитвайки се да се спаси някъде. За неин късмет огънят догаряше и Сюзън клекна пред него.

— Беше толкова студено — рече. — Запалих огън.

Посегна към ръжена и заръчка безцелно в жаравата. Елиът си наля бренди.

— Дана каза, че в Ню Йорк имало голям интерес към пиесата ни. Бих искал след премиерата Лорън да дойде с мен в Ню Йорк.

— И какво друго каза още Дана? — попита Сюзън с треперещи устни.

— Моля? — учуди се Елиът и я погледна изпитателно. — Нищо. Пита и за теб също.

„Колко добре може да се преструва“ — помисли си тя и в същия момент пусна ръжена на пода, защото внезапно се почувства неимоверно изморена и изчерпана. Елиът, забелязвайки лекото й олюляване, веднага се озова до нея.

— Всичко наред ли е? — попита той и я хвана здраво в прегръдката си.

Така би искала да облегне глава на рамото му, но се отдръпна. Не, той беше женен.

— Остани тук! — помоли Елиът и гласът му трепна от неизреченото желание.

— Не, не искам!

Гневът й даде сила и Сюзън се изтръгна от прегръдката му. Стоеше със святкащи очи пред него и забеляза, че беше твърде объркан, а след това постепенно стана сърдит.

— Е, добре — рече сподавено Елиът. — Да поговорим за друго. Как вървят нещата с представлението?

— Разбира се отлично — отрони тя и последвалата тишина й беше почти непоносима.

Трябваше да се сдържа, за да не го удари по лицето. Затова посегна към мантото си, почувствала, че в очите й отново нахлуват сълзи.

— Нека да ти помогна — Елиът я хвана рязко за ръката. Докато оправяше яката на мантото й, ненадейно каза: — Мисля, че все пак трябва да се върнем към първоначалния текст.

— Какво? — за момент Сюзън беше така шокирана, че дори забрави яда си. — Но той си е добре и така, както е сега. Ти сам го призна.

Елиът сви рамене и бавно се върна до огъня.

— Това беше преди — отвърна резервирано той. — Но изглежда междувременно нещата са се променили.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че беше правилно онова, което казах в началото за ролята на Сандра.

— Ти каза, че в първоначалния вариант тя е твърде безчовечна, твърде непреклонна, неотстъпчива. Че никога не се поддава на чувствата си. Винаги, когато тъкмо се сближи малко с Чет, веднага се отдръпва отново.

— Точно така — отговори Елиът нервно.

— Но ние бяхме, единодушни, че нейната коравосърдечност би прозвучала твърде изкуствено. И затова в новия вариант тя е по-симпатична, по-наранима, по-открита и с това по-достоверна.

— Имаш право — съгласи се Елиът. — Но все пак си мисля, че преди беше по-реалистична. Именно моят собствен опит ми помогна и ми показа, че жените устремени към кариера нито са открити, нито пък показват някакви чувства. Те са упорити и необщителни и изобщо не ги е грижа за чувствата на другите.

Сега и двамата стояха съвсем близо до огъня. Пламъците осветяваха лицето на Елиът и Сюзън въпреки разума си, усети отново необуздан копнеж да го целуне.

— И мисля, че тъкмо ти, Сюзън, би трябвало да разбираш най-добре старата Сандра!

Сюзън не можеше да повярва на ушите си. Безсърдечна, необщителна и твърдоглава — значи, такава я виждаше той! Но такъв беше и Елиът в нейните очи!

— Това е нечувано — извика възмутено тя. — Ако наистина мислиш така, тогава започвай здравата да работиш! Преработи ролята на Сандра, както си беше. Но не очаквай, че ще ти помогна. Тъй като съм твърде егоистична, твърде своенравна — Сюзън отиде до вратата. — И, ако ти трябва да търсиш разбиране от Сандра или от мен, тогава мога само да ти предложа по-добре да се обърнеш към някой друг. Например към жена си.

Елиът застина като вцепенен.

— Мога ли да те закарам вкъщи? — попита след известно време.

— Благодаря. Имам си кола — гласът й трепереше, когато каза: — Довиждане…

Вратата зад нея се захлопна с трясък, а Сюзън потрепери, когато студения вятър я блъсна в лицето.