Джули Уорън
Сюзън (7)

VII

— Стой! Пусни ме долу, или ще извикам полицията! — заплаши шеговито Сюзън, когато Елиът стигна до извитата стълба, все още носейки я на ръце.

— Полицията?

— Точно така. Ще се повредиш, Елиът — тя понижи заговорнически глас. — Не те спасих от горящата къща, за да се строполиш от слабост, само защото непременно искаш да ме носиш.

— Но ти си лека като перушинка, мила — той я целуна по върха на носа. — Освен това, от сега нататък ми принадлежиш. Мога да правя с теб, каквото си поискам.

— А аз… аз какво да правя? — попита Сюзън.

— Ти ми принадлежиш! Когато някога жена спаси живота на някого от мъжкото съсловие на нашето семейство или най-малкото се опита да го направи, тогава тя му принадлежи завинаги. Това е традиция при нас.

— Ами, и сам не си го вярваш!

— Не вярваш ли? Но аз вярвам и това е най-важното! — отвърна й и се заизкачва по стълбата с нея на ръце, вземайки по две стъпала наведнъж.

— Къде ме носиш?

— Под душа. Сигурно не би искала да се любиш с миеща мечка?

Първо я занесе обаче в спалнята си. След това я остави внимателно на ръба на леглото.

Сюзън зъзнеше. Беше измокрена до кости, а през отворения прозорец в стаята нахлуваше хладният нощен въздух. Кожата й по цялото тяло настръхна, но това нямаше нищо общо с хладината около нея. Вълнуващата представа, че скоро двамата щяха да са едно цяло я накара да се разтрепери. Бяха се разбрали за нещо и щяха да го изпълнят. Сюзън се усмихна.

Елиът стоеше пред нея и я галеше с поглед. Дори за секунда не я изпускаше от очи, когато започна да се съблича бавно. И изведнъж Сюзън почувства някаква близост между двамата, каквато не бе усещала досега при съвместния си живот с другия.

Елиът съблече първо мократа си тениска. Мускулите се откроиха под бронзовата му кожа, когато я пусна небрежно на пода.

— Ела, да отидем под душа — Елиът й протегна ръка. В очите му личеше цялото вътрешно напрежение, безкрайният му копнеж по нея. — Имам чувството, че през целия си живот съм очаквал само теб, Сюзън, и не бих искал да чакам и минута повече.

Тя се притисна нежно към гърдите му и той я прегърна.

Сюзън все още мислеше за това, колко близки се чувстваха те. Всичко, което правеха, изглеждаше толкова неподправено, толкова естествено. А като виждаше, че той я желае също толкова много, колкото и тя него, вълнението й стана неизмеримо.

Дълго, се наслаждаваха заедно на тишината.

Ако не го познаваше, Сюзън би предположила, че мъжът, който я държеше в прегръдките си, може би е твърде стеснителен, за да я докосне. Хвана ръцете му и ги пъхна под блузата си.

Елиът си пое рязко въздух, а след това пръстите му се плъзнаха по голата й кожа.

— Ммм… — промълви той, докато докосваше нежно гърдите й. — Винаги ли си така чудесно топла и гладка като кадифе?

Сюзън отметна глава назад и се отдаде на нежностите му.

— Не знам… — прошепна пламенно тя.

Елиът разкопча блузата й и остави мократа коприна да се плъзне по раменете й. Зърната на гърдите й отдавна бяха се вирнали от допира на пръстите му.

Побутна я леко към леглото, коленичи пред нея и обхвана гърдите й. Сюзън се разтреперан, усещайки как кръвта й изведнъж се превърна в гореща лава.

Обви ръце около него, притисна го още по-силно към себе си и зарови пръсти в гъстата му черна коса. Все още коленичил пред нея, Елиът смъкна напълно блузата й и Сюзън отново потрепери леко, когато над обнаженото й тяло премина хладен полъх.

— Ти зъзнеш, скъпа — той се засмя тихо. — Трябва да се предприеме нещо.

Придърпа я при себе си на пода и я зацелува буйно и страстно. От прозореца отново повя, но Сюзън не го долавяше вече. Тя усещаше само кожата му, устата му и нежните му ръце. Имаше само едно желание — да се слее най-после с мъжа, когото обичаше.

Внезапно Елиът се откъсна от нея, изправи се и я повдигна към себе си. Прегърна я, застанал зад гърба й.

— Наистина, бих искал първо да се изкъпя — рече тихо. Устните му целуваха леко врата, раменете й, а ръцете му намериха гърдите й и ги загалиха. — Само че изглежда не мога да се придвижа до банята.

Сюзън искаше да му отвърне нещо шеговито, но гърлото й беше пресъхнало. Със затворени очи тя се отдаваше на насладата от всяко негово докосване и затаи дъх, когато с бавни движения той замилва корема й. След това ръката му бавно разтвори ципа на джинсите й. Сюзън трепна леко и той се поколеба.

— Искаш ли да спра? — попита Елиът.

Тя само поклати глава и той бавно плъзна ръката си между бедрата й. После за миг се поколеба отново. Сюзън изстена и се притисна плътно до него. Той започна да я гали, първо нежно, а след това все по-настойчиво. Сюзън задиша тежко. Струваше й се, че повече няма да може да издържи на сладостното мъчение, което й причиняваше. Искаше повече, искаше всичко от него.

— О, Елиът!… — прошепна тя.

В този момент Елиът внимателно и бавно я обърна към себе си.

— Ела с мен в банята — помоли я той.

— Не, не може да бъде… — изпъшка тя.

Елиът я хвана за ръката.

— Не се безпокой. Каквото съм започвал, винаги съм го довършвал.

Сюзън го последва в голямата, облицована с бели плочки, баня. Той завъртя крана на душа. Горещата водна струя изпълни помещението с бяла пара и покри двамата със ситни капчици вода.

— А аз треперя — призна си Елиът и й показа ръката си. — Виждаш ли какво направи? Чувствам се като някакъв хлапак.

— Но в любовта съвсем не се държиш като малко момче — Сюзън го помилва около ципа на панталона му.

Елиът затаи дъх и със затворени очи започна да се наслаждава на нежните й докосвания.

— О, това трябва да го правим по-често — гласът му прозвуча дрезгаво.

— Не е лоша идея — Сюзън се засмя тихо, съблече се и пристъпи под душа. — Ааа — изтръгна се от нея вик на наслада, когато топлата вода заплющя върху голото й тяло. Тя отвори очи и забеляза, че Елиът стои пред нея и я наблюдава изпълнен с възхита.

— Казвал ли съм ти вече, колко си красива? — прошепна Елиът, любувайки й се.

— Веднъж, мисля. Но бих искала да го чувам хиляди пъти.

Сюзън загледа в него, когато той също започна да се съблича. Малко след това стоеше гол пред нея, подложил с удоволствие лицето си под топлите струи.

Отначало телата им се допряха почти плахо.

— О, господи. Толкова много те желая — пошушна той и я привлече към себе си.

Сюзън усети възбудата му. Тя плъзна бавно ръка между бедрата му и го замилва, изпълнена с нежност. Дишането му се учести.

— Хубаво ми е така, скъпа… — прошепна Елиът, докато тя продължаваше да го гали. — Желая те сега! Не искам повече да чакам!

— И аз…

Той клекна ниско и обви силните си ръце около ханша й. След това я повдигна, като се изправяше заедно с нея. После разхлаби прегръдката си и бавно я пусна да се плъзне по тялото му надолу. Допирът на влажната му топла кожа я опияняваше. Опиянена от страст, Сюзън кръстоса крака около хълбоците му, докато Елиът започна бавно да потъва все по-дълбоко в нея, за да се слеят в едно…

Задвижиха се бавно, съвсем бавно. Сюзън беше възбудена както никога досега през живота си. Елиът беше в нея — част от нея и това усещане беше така прекрасно, че й се доплака от щастие.

Обви ръце около врата му и покри лицето му с целувки, продължавайки да се движи плавно нагоре-надолу.

Не можеше да си спомни как се бяха озовали там, но изведнъж се намери отново на леглото на Елиът. Все още бяха впити плътно един в друг. Сюзън бавно отпусна краката си от хълбоците му.

— Ти си толкова прекрасна… — промълви Елиът, а мощните му тласъци я накараха да забрави всичко около себе си.

Тя едва се сдържаше вече. Той зацелува клепачите й, премина като вихър по бузите и шията й и се впи в устата й. Сюзън усети, че се потапя в някакъв сладостен, страстен екстаз.

— О, господи, Елиът! — изстена тя неистово, връхлетяна от горещата, всепоглъщаща я вълна на оргазма.

Впи нокти в гърба му.

Той нахлу още по-дълбоко, помощно в нея.

— Сюзън! — Елиът я притисна рязко към себе си и затаи дъх, достигайки върха.

Дълго време след това никой не промълви дума. Сюзън лежеше напълно отпусната в прегръдките му, а той я милваше нежно.

— Беше направо чудесно — Елиът я целуна леко по носа.

— Хмм… — отвърна тя.

— Лека нощ, любима.

— Лека нощ, мой сладък принце — изрече Сюзън и моментално потъна в дълбок сън.