Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ich geb’ alles zu – und du?, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 28 гласа)
Сканиране
kasiljs (2009)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
smarfietka (2012)

Издание:

Джоселин Ленъкс. Анджела

САЩ. Първо издание

ИК „Слово“, Велико Търново, 1992

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954 439 069–4


1

— Само не се жени, момчето ми!

— Ако изключим това, че ми липсва подходяща жена, защо да не се оженя? — попита Едуард Боуи.

— Само ще получиш язва. На това отгоре и високо кръвно. И все някога ще посегнеш към сънотворните и алкохола — пророкуваше Фил.

— Към които ти си пристрастен, без да си бил женен някога!

Фил Сайърс се разсмя и тупна приятеля си така силно по рамото, че последният трябваше да потърси опора в един манекен на витрината.

— Това много го обичаме. Аз ти давам добри съвети, а ти не знаеш друго, освен да ми намекваш за моя „скрит порок“. Впрочем може ли изобщо да се нарече порок?

— А как иначе?

— Чисто производство, чиито продукти виждаш около себе си — Фил посочи своите висящи по стените картини. — Според теб какво биха си помислили хората, ако в баровете, които посещавам, пия само кафе или мляко?

Едуард Боуи, вместо да отговори на въпроса му, каза: „Здравей, сладурче!“ на манекена, който все още държеше в обятията си. Красивото изкуствено лице го гледаше съвсем безизразно. Ед го пусна и въздъхна.

— Виждаш ли, Фил, при мен винаги става така с жените. Казвам им най-учтиво: „Здравей, сладурче“, а те ме гледат сякаш съм прозрачен. Как тогава да мисля за женитба, Фил? Бих се радвал да се запозная с жена, която няма да ме подхлъзне, щом я поканя на вечеря!

Фил Сайърс отчаяно вдигна поглед към тавана.

— Стига вече! — кресна той. — Достатъчно съм ти повтарял, че жените те намират за обаятелен. Не всички, но много от тях. Говоря именно за типа жени, при които аз обикновено удрям на камък, докато теб те обожават, и ако поне веднъж си отвориш очите, сам ще се увериш. В края на краищата, това съвсем не е за изпускане — Фил постави машата, която държеше в ръка, върху една стъклена витрина и погледна ръчния си часовник. — Имаме още един час време. Тази вечер няма да се поднася нищо друго, освен шампанско. Какво ще кажеш, ако потърсим някое тихо барче и проверим дали бирата е все така хубава?

Еди сви рамене.

— Все ми е едно. Пък и в крайна сметка ти си шефът тази вечер. Съгласен съм… или почакай малко…

Ръката му се плъзва към вътрешния джоб на коженото яке. След това се шмугна във външния. Последваха джобовете на панталона. При всеки следващ етап от претърсването лицето му се удължаваше.

Фил следеше с усмивка усилията му.

— Бедни, стари Ед! Разбира се, отново си забравил парите си. На това отгоре и чековата си книжка. Поне се надявам, че си помислил за ключа на жилището си — портиерът ми се видя доста раздразнен, когато трябваше да ти отваря последния път.

Еди измъкна, сияейки, ключа от джоба на жакета си.

— У мен е.

— Поне не е съвсем без нищо. Е, хайде, аз те каня. Пък и в края на краищата, нали съм домакинът.

Фил хвана ръката на приятеля си.

В този момент във въздуха звънна женски глас и при този звук двамата несъзнателно трепнаха.

— Какво правите тук, Фил? Нали няма да ме лишите от компанията си?

Притежателната на гласа стоеше на вратата, водеща към задните стаи, и дори да не бе оповестила появата си така силно, можеше да бъде сигурна, че вниманието на присъстващите щеше да се насочи към нея. Миринда Флауърс беше надживяла трима съпрузи и всичко, което й бе останало от трите брака, беше бутикът „Дрийм Вали“ в Кенъри — най-авторитетният адрес в Сан Франциско. Благодарение на нейното финансово умение и усета й към модата магазинът се бе превърнал в златна мина, независимо от бързината, с която Миринда покачваше цените на дрехите. Виждаше се веднага къде отива една голяма част от парите й — за козметични операции и домове за красота. И всеки трябваше да признае, че в това отношение Миринда постигаше най-доброто, защото въпреки възрастта си, която никой точно не знаеше, тя бе запазила чара и обаянието си. Беше се пъхнала в тесен бял кожен костюм, който изключваше и най-малкия досег с въздуха. Буйната й като лъвска грива прическа бе отнела на фризьора няколко часа и със сигурност струваше колкото средния месечен доход на един служител. На лебедовата й шия блестеше перлена огърлица, чиято стойност навярно би могла да осигури откриването на втори бутик.

Фил в никакъв случай не бе особено впечатлен от нейната поява.

— Тъкмо предложих на моя стар приятел Ед да пием някъде по една бира. Първите посетители едва ли ще дойдат толкова рано. О, Ед, трябва да ти представя Миринда Флауърс. Тя е бос на този магазин и господарка на всички женски мечти, които виждаш окачени наоколо по закачалките.

Миринда подаде ръка на Едуард. После вдигна поглед към Фил.

— А мога ли да ви представя Фил Сайърс — най-големият плейбой в Сан Франциско и създател на всички художествени произведения, които намериха място по стените ми. Надявам се обаче, че няма да е за дълго.

— Тя, разбира се, участва с дял в продажбата на моите картини — побърза да обясни Фил на приятеля си.

— Разбира се. В края на краищата това не е дом за алкохолици. Впрочем, ако талантът на мистър Сайърс отговаряше дори наполовина на неговия…

— На неговия какво? — поинтересува се ухилено Фил.

— На неговия занаят на разбивач на женски сърца, то мога да съм сигурна, че скоро ще бъда освободена от тези ужасии. А сега тръгвайте, ако ще ходите някъде, но ви моля да се върнете навреме! Публиката иска да види по изключение тази вечер художника, а не мен.

— Въпреки това вие ще бъдете очарованието на вечерта — увери я Едуард, надявайки се, че тя иска да чуе точно това.

Миринда Флауърс хвърли победоносен поглед към Фил, а после ги проследи с очи, докато затвориха входната врата.

Този Едуард Боуи не беше за пренебрегване! Най-вече очите му бяха омаяли Миринда — очи на малко момче. Невинни, сини и същевременно с онзи умен блясък, който издава на моменти детския поглед. Колкото Фил беше нахален и прям, толкова Ед бе въздържан, но и малко нехаен.

Увлечена в тези мисли, Миринда Флауърс не бе усетила, че някой се приближи до нея.

— Мисис Флауърс?

Беше Анжела Антъни — една от продавачките й и най-добрата придобивка на „Дрийм Вали“. Миринда обаче се беше зарекла да се въздържа от похвали към подчинените си.

— Да, мъничката ми Анжи? — каза тя високомерно. Това бе леко боцване, защото помощничката й бе значително по-висока от нея.

— Има ли още нещо за свършване? — Анжела Антъни я гледаше с прекрасните си големи очи, без да помръдне. За такива очи Миринда би дала половината си състояние.

— Не, Анжи. Доколкото виждам, всичко си е на мястото.

Тя хвърли придирчив поглед към декорираните витрини, към шампанското в сребристите охладители и наредените чаши.

— С останалото ще се заемат сервитьорите от фирмата, които ангажирах. Вие можете да си починете малко — Миринда забеляза яркочервения спортен костюм на Анжела. — Или по-добре използвайте времето си, за да облечете нещо друго! Нали не искате да поздравите най-видното общество на Фриско в този… този… анцуг. В края на краищата, ние сме най-добрият бутик в града и аз ви плащам достатъчно, за да се обличате както подобава на първата продавачка в моя магазин.

„Добре го каза, няма що“ — мислеше си Анжела. Заплатата й стигаше дотолкова, доколкото да свързва двата края в един град като Сан Франциско. Въпреки това очите й гледаха спокойно и хладнокръвно шефката изпод дългите ресници.

— Тогава изчезвам да се преоблека. А ако ви потрябвам, трябва само да извикате, мисис Флауърс.

— Анжела?

— Да, мисис Флауърс?

— Моля ви, наричайте ме тази вечер Миринда!

— Както желаете, мисис Флауърс.

Анжела беше разбрала. Шефката й не желаеше тази промяна веднага, а чак когато пристигнат гостите. Пред журналистите, творците и богаташите тя се превръщаше в общителната, приветлива господарка на тази империя от скъпи платове и сръчни продавачки.

Анжела изчезна зад задната врата. Миринда Флауърс въздъхна. Това момиче имаше страхотна фигура дори в безформения си спортен костюм. А как само се спускаха русите й къдрици почти до хълбоците… Добре че мис Антъни не знаеше колко много мъже идваха в „Дрийм Вали“ само заради нея и почти изпразваха магазина за съпругите си. Цяла тълпа от тези клиенти с дебелите портфейли биха зарязали всичко заради Анжи и ако не им липсваше смелост, биха й го признали, но тя не пожела нито един от тях. Младата жена бе взискателна и затова допадаше на шефката си.

 

 

— Изглежда си намерил нова почитателка — каза сериозно Фил и вдигна чашата си с бира.

— За твое добро, Фил — отвърна Ед и насочи своята към тази на приятеля си. — Точно това се опитвам винаги да ти изясня. Имам шансове само при фаталните жени.

— Наздраве! — Фил отпи солидна глътка. — Истинските жени не са така агресивни и умеят да се въздържат.

— Е, да, но се въздържат прекалено силно.

— Може би трябва поне веднъж да се погрижиш за външния си вид. Коженото ти яке изглежда така, сякаш е участвало в калифорнийската треска за злато. Виж, джинсите не биха могли да ти стоят по-добре, но за едно такова отбрано общество са твърде неподходящи. Ризата би могла да бъде в по-жизнерадостни тонове, а и една вратовръзка няма да ти навреди.

Еди погледна отчаяно елегантната риза на приятеля си, украсена с брошка в същия цвят.

— Е, да — каза съкрушен той, — но ти печелиш цяла камара пари повече от мен. Имаш апартамент в Саусалито, изложбата на твоите картини привлича хората, пред дома ти стои спортна кола, шивачът ти отваря вратата, когато те види, че идваш. Да продължавам ли нататък? Накратко казано, ти можеш да задоволиш всяко свое желание. А какво съм аз? Нищо и никакъв художник дизайнер в една фирма за грамофонни плочи. Това, че „Юнлимитед Рекърдс“ е известна на всеки и че музикалните критици сочат за пример плодовете на моя труд, не променя кой знае колко положението ми. Жените сигурно прочитат на челото ми, че нямам пари. Трябва да съществува все някаква причина, за да ме зарязват при всеки удобен случай.

Фил погледна приятеля си сериозно.

— Не исках да кажа, че ти си виновен, задето си увесил нос. Не му е сега времето и мястото. Това е един празничен ден за мен, затова нека оставим настрани сериозните теми. Поне за известно време. Келнер, още две бири! Кажете защо ми се струва, че откак бях тук за последен път, чашите са се смалили?

— Вие никога не сте бил тук — отвърна без колебание келнерът и посегна към две чисти чаши.

— Колко е прав — въздъхна Фил. — Никога не можеш да заблудиш един келнер. Всъщност трябваше междувременно да съм го разбрал. Стори ми се, че познавам този бар само защото съм виждал вече почти всички типове наоколо. Например онзи хубавец, който убива тук времето си и хвърля крадливи погледи към съблазнителната, леко сръбнала съдържателка на тезгяха. А там отзад е мъжът, който седи тук от вчера вечерта и вече отдавна е пропил петте си долара, така че келнерът ще трябва да го запише в тефтера. Ето я и жената, която няма пукнат грош в чантичката си и се надява някой кавалер да реши паричния й проблем.

— Ти наистина познаваш баровете — подхвърли Ед. — Трябва да е приятно навсякъде да срещаш познати.

— И аз така мисля. Хората веднага биха разпознавали картините ми, ако не бях „от бранша“. Нека втората чаша бъде за успеха ти, стари приятелю.

— Сигурно скоро ще мога да посетя твоя изложба.

Двамата си кимнаха един на друг в полуосветения бар и всеки отпи по глътка.

— Може и да си прав, Фил — призна Едуард. — Като че ли в последно време всичко ми се вижда малко черно. Ще видя как ще се развият нещата и ще обърна внимание дали си имал право относно жените. Понякога наистина сам не разбирам как стигам до такива песимистични настроения.

— А аз разбирам — ухили се Фил, — липсва ти жена. Но внимавай да не се влюбиш. Ти си точно типът, който е в състояние сам да се набие в шамарите. Преди да се озърнеш, и вече ще си оженен. А знаеш какво мисля за това.

Ед въздъхна.

— Ето че отново стигаме до нашия изходен пункт. И тъй като стана дума за жени, какво прави Бети? Ще дойде ли днес?

— За съжаление не!

— А трябваше. Това е толкова важен ден за теб.

Фил Сайърс отметна назад един кичур коса.

— Сигурно щеше да дойде, ако имаше възможност. Но тази вечер тя има концерт в Холивуд. Изпълнява встъпителната програма на Брус Спрингстийн. В последно време почти не я виждам. Не е на някакво голямо турне, но прави записи. Или пък участва в радиопрограми. Всеки път все нещо различно.

— Ти обаче не изглеждаш особено опечален от този факт — светлосините очи на Еди погледнаха Фил с интерес.

— Просто не мога да променя нищо. Пък и има нещо хубаво в това, че няма да се лепи като муха на мед. Така ще имам най-малкото поне време за рисуването, а освен това наоколо бъка от толкова хубави момичета!

— Които само чакат да им свирнеш — Едуард сръга приятеля си, смеейки се.

— Така е, Еди — Фил се загледа в празната си бирена чаша, сякаш търсеше някакъв пропуснат остатък. — Но ти повтарям още веднъж, че харесвам Бети. Освен това и ми липсва. Не можеш да повярваш колко е възбуждащо, когато изведнъж се появи тихомълком и се спусне в обятията ми. За мен би било немислимо да се прибирам всеки ден по едно и също време като някой чиновник. Може би първо ще поставя чантата с документите в ъгъла, преди да целуна по челото любимата си.

— Не бих могъл да си представя твоята личност с папка документи под мишница. Виж, още имаш боя по ръцете си.

Фил констатира с учудване, че приятелят му има право.

— И какво от това? — каза той. — Тя е белег за истинския творец. Така всеки ще забележи, че съм такъв. И освен това, розовото отива прекрасно на вратовръзката ми.

Фил стана и остави една двадесетдоларова банкнота върху таблата.

— А сега тръгвай, защото Флауърс ще ни откъсне главите, ако закъснеем.