Вадим Кожевников
Щит и меч (7)

7.

В гаража имаше само двама-трима професионални шофьори. Останалите се бяха наредили в тила с помощта на различни машинации и попълваха липсата си на опит с унизително угодничество пред началството и с усърдно парадиране един пред друг с предаността си към фюрера.

Бивши бакали, синчета на фермери, собственици на занаятчийски работилници, съдържатели на пивници и евтини гостилници, лакеи и келнери, комисионери и търговски посредници на неизвестни фирми — хора с подозрителни професии — всички те имаха сигурни социални, политически и битови предимства пред работниците шлосери и механици, които живееха на казармено положение в гаража.

Веднъж Фогт, старшият писар в щаба на транспортната част, заповяда на Йохан да намери специалист по поправка на пишещи машини. Йохан предложи услугите си. И не само поправи и изчисти машината на Фогт, но и приятно го порази с грамотността и бързото писане, които показа при проверяването на машината. И Фогт реши да стовари върху редника част от работата, която тия дни му беше възложена. Експлоатирането на младшия от старшия тук се смяташе в реда на нещата и всички от горе до долу го вършеха. Той заповяда на Вайс да дойде вечерта в канцеларията, но го предупреди, че не иска никой да знае за това.

Фогт се настани на канапето, като сложи под главата си сгънат шинел, и започна да диктува на Вайс списъци на войниците, отчислени от различните транспортни поделения за попълване на ударните части. Предупреди го сериозно, че всички тия материали са строго поверителни.

Докато пишеше на машината, Йохан бързо усвояваше и запомняше най-важните сведения: помогна му преминатата продължителна тренировка да запомня почти автоматично от първо четене до десетина страници. И как в тия часове благодареше мислено на инструктора си, който твърдеше, че колкото повече най-неочаквани професионални познания има разузнавачът, толкова повече възможности се откриват пред него за маневриране и толкова по-малка е зависимостта му от посредници. Навремето, когато Йохан се научи да пише добре на пишеща машина, инструкторът му оцени това постижение по-високо от успехите му в усвояването на чуждестранните оръжия.

През нощта Йохан направи записи, шифрова ги, пренесе шифровките върху страниците на една от книгите на сина на госпожа Дитмар, постави книгата на най-горния рафт в шкафа и легна да спи с леснообяснимото чувство на задоволство: работата беше започната успешно.

За съжаление по-нататък на Йохан не му провървя много. Келер охладня към Вайс, тъй като не получаваше нови потвърждения за връзката на шофьора с гестаповеца Папке, и го премести на товарен автомобил.

И Вайс беше принуден да превозва до гарата сандъци и денкове с различни предмети, задигнати от началстващите лица в града, който се ограбваше усърдно и редовно по предварително разработен план. Специални лица държаха сметка за всичко, което беше що-годе ценно.

Вайс неотдавна се беше срещал с Папке. Неочаквано той се появи в гаража и с чудна, смутена усмивка каза, че сега в Лодз не е останал почти нито един от Рига, а на него му домъчняло за едноземците. Иска ли Йохан да прекара вечерта с него?

Всяка вечер Вайс беше зает в канцеларията на щаба. Фогт го експлоатираше, както можеше. Но нима няма да се затвърди доверието на старшия писар към него, ако унтерщурмбанфюрерът на Гестапо му заповяда да освободи за късо време редника Вайс от възложената му работа?

Йохан гледаше тъжно поробения град, слушаше разсеяно сърдитото мърморене на Папке и няколко пъти отговори неуместно. Като разбра това, с усилие се освободи от халюцинацията, отново стана Вайс и попита бодро:

— Как вървят успехите ви, господин унтерщурмбанфюрер? Надявам се, че всичко е наред, а?

Папке се усмихна загадъчно и изведнъж каза добродушно:

— Когато сме насаме, можеш да ме наричаш Оскар. Имах двама-трима приятели, които ме наричаха така.

— О, благодаря ви, господин унтерщурмбанфюрер!

— Оскар! — напомни Папке и продължи умърлушено: — Единият от тях стана щурмшарфюрер и сега не благоволява да ме нарича Оскар, а аз не се осмелявам да го нарека Паул. Другият попадна в наказателна част и ако дори се срещна с него, не бих му позволил да се обръща към мене по име.

— А третият?

Папке каза навъсено:

— Предупреждавах го: не говори пред мен повече, отколкото трябва?

Папке се замисли, въздъхна и каза:

— В края на краищата мога да преживея и без да ме нарича някой Оскар. Макар че много ми се ще да имам приятел, който да ме нарича така.

Като се вглеждаше в лицето на Папке, Вайс забеляза върху него нов израз на печал и разочарование, който по-рано го нямаше. Малката набръчкана брадичка беше умърлушено подвита към обидено увисналата дебела долна устна, на ниското чело се бяха очертали по-силно гънките на бръчките, клепачите бяха подпухнали и в очите имаше червени, възпалени жилки. Папке ходеше, като си влачеше краката, и не поздравяваше срещнатите, дори ония, които бяха по-старши от него по чин — навярно знаеше, че никой няма желание да се свързва с гестаповци. Беше мушнал дълбоко в джобовете измръзналите си ръце, ниско нахлупената му фуражка с високо дъно разперваше силно големите му космати уши.

Папке каза, че не му се иска да отиде във войнишката пивница, а в офицерското казино няма да пуснат Вайс и изобщо по-добре е да поседят в някое удобно местенце, за да си поприказват свободно за миналото — ами наистина в Рига не живееха тъй лошо.

Без да мисли много, Вайс го покани у дома си.

Папке хареса госпожа Дитмар, дори явната й враждебност към себе си сметна за признак на аристократизъм. В стаичката на Йохан той извади от джоба на брича си бутилка ракия, постави я на масата, долепи измръзналите си ръце до кахлените плочки на холандската печка, докато Йохан приготвяше закуската, и се заоплаква, че тук не са го оценили достатъчно. Надявал се на повече — и по чин и по длъжност. Каза, че Функ е мошеник.

Папке предполагаше, че Функ е двоен агент: на Гестапо и на Абвера, но, както изглежда, залага на Абвера. И най-ценните сведения по неизвестни канали изпраща на Абвера, където Канарис е успял да събере всички стари агентурни кадри на Райхсвера — техници и специалисти с опит от Първата световна война. Канарис мечтае да стане главно доверено лице на фюрера и ламти да пипне в ръцете си всички разузнавателни органи на Гестапо, на партията, на министерството на външните работи. Но фюрерът никога няма да позволи да се съсредоточи такава сила в ръцете на един човек. Гестапо е партията и да се ограничи Гестапо е все едно да се посегне на всемогъществото на самата националсоциалистическа партия. И Папке сякаш между другото напомни, че е нацист от 1934 година, но парвенютата заели всички високи постове, докато той служил честно на райха в Латвия. Брадичката му се сви отново на бучка, а долната влажна устна увисна обидено.

Папке изпи жадно няколко чашки ракия подред, разкисна се, отпусна се, загледа Вайс с изцъклени, замъглени от сълзи очи и разказа, че той, старият нацист, изпълнителният стар служител, бил унизен наскоро.

Бившият му приятел, сега щурмшарфюрер, заповядал на Папке да арестува на улицата един човек и да го откара там, където заповядат двама цивилни, които Папке взел за агенти на Гестапо. Извън града цивилните започнали да бият този човек с гумени маркучи, натъпкани с пясък, за да бъдат по-тежки. Те искали този човек да подпише някакъв лист, а той не се съгласявал.

Самият Папке никога никого не е мъчил. Но той видял как мъчили комунистите в избите на улманисовското Централно политическо управление. Запомнил квалифицираните начини на мъчения и предложил да се приложи един от тях към твърдоглавеца.

Това помогнало и човекът подписал листа. Тогава цивилните заповядали на Папке да го откара там, където поиска, а сами си отишли пеша.

Като дошъл на себе си след побоя и мъченията, пътникът, оставен под настойничеството на Папке, започнал да псува страшно. И Папке разбрал, че има работа не с политически престъпник, а с търговец — съдружник на ония двамата. И листът, който го принуждавали да подпише, бил просто търговски документ; сега, макар че тоя човек вложил по-голям капитал в иззетия от поляците кожарски завод, неговата част от печалбата ще бъде по-малка. И казвал, че ще съобщи за Папке в Гестапо за участие в изнудване.

Но когато Папке казал на щурмшарфюрера, че ония двамата цивилни са авантюристи и са го измамили, щурмшарфюрерът се престорил, че дори не разбира за какво става дума. А след това дал вид, че уж разбрал, и казал, че Папке злоупотребил с положението си в Гестапо, съблазнен от подкупа, а за това се полага разстрелване. Като не е забравил миналата дружба, щурмшарфюрерът няма сам да направи донос за него, но ако търговецът успее да стигне до най-високите места, нека Папке се сърди на себе си.

Докато разказваше, Папке ронеше без стеснение най-обикновени едри сълзи и устните му трепереха. Повтаряше крайно възбудено:

— На мен, стария нацист, плюха в душата. И аз трябва да понасям мълчаливо това!

— А защо не съобщите в партията за постъпката на щурмшарфюрера?

Сълзите на Папке пресъхнаха мигновено.

— Казах ти: Гестапо — това е партията. Партията е Гестапо. Нацистката чест няма да ми позволи да направя това.

— Но щурмшарфюрерът е лош член на партията, щом взема подкупи.

— Не, Вайс, не си прав — поклати глава Папке. — Той е просто по-умен, отколкото си мислех. В края на краищата това е една проява на нашата способност да се издигаме над морала на простодушните глупаци, за да затвърдим господството на силната личност. И ако искаш да знаеш, готов съм да се преклоня пред щурмшарфюрера и се гордея, че едно време беше мой приятел.

Йохан следеше внимателно израза на лицето му, като искаше да види дали ще се появи по него поне сянка от лицемерие. Не, унтерщурмбанфюрерът беше искрен в преклонението си пред сполуката на бившия си приятел.

„Какъв роб и подлец си!“ — помисли си Йохан и каза:

— Вие господин унтерщурмбанфюрер, сте за мене образец на нацист и на преданост към идеите.

— Оскар! Наричай ме, моля ти се, Оскар. Приятно ми е, когато ме наричат по име — тъжно помоли Папке. И призна чистосърдечно: — В Латвия се чувствах някак си по-уверено на земята. А тук с мъка правя всяка стъпка, ходя като по лед. — Въздъхна: — В Рига знаех не само какво има всеки германец в главата си, но и какво има в чинията му. А тук. — И съкрушено разпери ръце. — Поляците са коварен народ: подхвърлиха ми донос — излезе, че е наш агент. Такива мръсници! — Изправи се, кестенявите му очички светнаха. — Но ти не мисли, че старият Оскар се е разкиснал. Той пак ще се прояви. Имам надежда да изпъкна с евреите. С тях е по-просто. Предстои голяма операция. От уважение към партийния ми стаж обещаха да ме включат в групата. Но! — Папке заплашително вдигна пръст.

— Бъдете спокоен — каза Вайс и направи такова движение, като че ли си отхапва езика.

— Е, а ти как караш?

Вайс сви рамене умърлушено.

— Работя на товарен автомобил и нищо повече.

— Возиш трофеи?

— Да.

— И нищо не можеш да изкараш?

— Господин унтерщурмбанфюрер, аз съм честен човек.

— Оскар, Оскар — сърдито напомни Папке.

— Драги Оскар — плахо помоли Йохан, като изрече не много уверено името на Папке, — може би в групата ви ще се появи нужда от добър шофьор, тогава съм на ваше разположение.

— Искаш да изкараш нещо? — намигна Папке в знак, че е разбрал. — Ще им бъде заповядано да се явят на сборния пункт само с ръчен багаж, няма да вземат парцалаци!

— Естествено — съгласи се Вайс. — Но аз си правя устата не за това, целта ми е друга. Просто положението ми в гаража ще се подобри, ако ме отредят за специална операция. Знаете, на лека кола се работи по-лесно: всеки си има шеф. След като поработя в групата ви, Келер ще ме насърчи, може би ще ме повиши. Всъщност и той е нацист.

— Добре — обеща Папке и му подаде ръка. Вайс я стисна признателно. След това Папке извади от портфейла си снимка на съпругата и децата си, облегна я на бутилката с вино и помоли Вайс да се приближи. Посочи снимката и каза: — Това е моят райх. И заради тях старият Оскар е готов на всичко, което му заповяда фюрерът. Хайде да пием за тия германци, за които целият свят ще бъде Германия.

Тая вечер той препи много и Йохан го придума да остане тук да спи. Докато помагаше на Папке да се съблече, той слушаше несвързаното му бърборене, че младостта е отлетяла безвъзвратно и че сега на петдесет години е с чин, който днес имат всички младоци, че рано или късно ще се провали с нещо в службата и тогава фронт, смърт. И Папке плачеше отново. И вече съблечен, падна на колене, като се обърна с молитва към всевишния да не го напуска и да го напътва в минути на съмнения и злочестини.

На сутринта дрехите на Папке бяха изгладени, почистени, куртката му бе окачена внимателно върху облегалото на един стол.

Йохан каза, че хазайката му е направила всичко това. Както и предполагаше, на Папке му беше неловко да отиде да се сбогува и да поблагодари на госпожа Дитмар за тая любезност. Йохан му разказа усмихнато, че той не заспал веднага: опитал се да изпее една войнишка песен, не много прилична.

Папке си отиде на пръсти. Когато беше вече на вратата, Йохан му напомни за вчерашното обещание.

През нощта се беше наложило да поработи както трябва с ютията и четката, за да изчисти с женска грижливост костюма на госта си. Но струваше си труда: на среда от хляб той взе отпечатък от гестаповската значка с шифъра и личния номер на Папке. Бележникът и обработването на другите документи отнеха времето почти до зори. Нещо ще влезе в работа и Йохан беше искрено благодарен на Папке, задето си беше спомнил за него и го бе посетил. Добър човек е Оскар, ех, да имаше повече такива! А виж, госпожа Дитмар беше на друго мнение и твърдо заяви на Вайс да не води повече в къщата й такива невъзпитани господа, които си отиват, без да смятат за нужно дори да се сбогуват с домакинята.