Вадим Кожевников
Щит и меч (68)

68.

Хайнрих беше мрачен. Той подхвърли на Вайс няколко листа, на които беше написано нещо на пишеща машина.

— Прочети! От личната канцелария на Вили Шварцкопф.

Йохан седна при масата и зачете.

До административно-стопанското управление на SS

Поверително

До райхсфюрера на SS

 

Райхсфюрер! Златните зъби на умрелите затворници се предават по ваша заповед на санитарното управление. Там това злато се използва при изработване на зъбни протези за нашите хора. Оберфюрерът от SS разполага вече със запас от злато над 50 килограма; това е достатъчно за покриване на предполагаемата нужда от благородни метали през следващите пет години.

Както от съображения за безопасност, така и в интереса на нужното използване аз не смятам за уместно да трупам повече злато за тая цел.

Моля да разрешите занапред всички златни зъби от умрели затворници да се изпращат в райхсбанката.

Хайл Хитлер!

Изпълняващ длъжността Франк, бригаденфюрер от SS и генерал-майор от войските на SS

Другият документ гласеше:

Списък на износените текстилни изделия, получени по нареждане на главното административно-стопанско управление на SS от лагерите Освиенцим и Люблин:

 

Стари мъжки дрехи — 92 000 комплекта.

Женски — 26 000 комплекта.

Женско бельо копринено — 3 900 комплекта.

Всичко — 34 вагона.

 

Парцали — 400 вагона.

Пухени завивки и възглавници — 130 вагона.

Женска коса — 1 вагон.

 

Вярно с оригинала:

Хауптщурмфюрер от SS

Хайнрих загледа Вайс и извика:

— И все такива нататък! Йохан, не мога повече. Ще го убия!

— Ако направиш това — сухо каза Вайс, — ще станеш виновник за загиването на стотици хиляди хора. Сега твоят чичо е за нас източник на ония сведения, с помощта на които можем да спасим стотици хиляди… Почакай — спря той Хайнрих, — сега всичко ще стане ясно. Кажи, получаваше ли Вили заповеди за отчисляване на някои лагери от продоволствие?

— Да, наскоро, струва ми се, на Дахау, на Линдсберг, Мюлдорф и на още някои.

— Научи точно! Работата е там, че сега се готви операция по унищожаване на затворници. Ония лагери, които са определени да бъдат първи, се отчисляват съответно от продоволствие. Разбра ли?

— Да.

— Ще можеш ли да узнаеш днес, например надвечер?

— Да.

— Е, това е всичко.

— Почакай — рече Хайнрих. — Но все пак това не е „всичко“. Колко обичаш тая дума „всичко“! Трябва да се направи и друго, най-важното, за да се спасят хората.

— Това се възлага на бойните групи.

— А аз?

— Какво ти? Ти вършиш огромна работа.

— Не — възрази Хайнрих. — Не. Аз също трябва да бъда там, където си ти. Обещаваш ли?

— Добре — каза Вайс. — Пак ще обсъдим това.

 

 

В първия миг Вайс дори не позна Зубов: по улицата към мястото на срещата вървеше прегърбен човек, лошо обръснат, с почерняло лице, на което остро изпъкваха скулите.

Зубов изслуша Вайс и се оживи.

— Хора? Има! И четирима германци, също от лагеристите. — Прибави малко виновно: — В свободното време излизах с тях на операции. Грамотни хора в бойно отношение.

— Осигурени ли са с оръжие?

— И още как! — отговори Зубов. — Можем да продаваме.

— Значи така, от тоя миг — Йохан се усмихна — тихо, нито гък. Само бъдете в пълна готовност.

— Ясно! — каза Зубов.

Вайс сложи ръка на рамото му.

— Дръж се, старче!

— Трудно ми е — оплака се Зубов. — Ако поне не живеех в къщата й. Струва ми се, че навсякъде я виждам. Боли като зъб. — Каза умолително: — Може ли да се махна оттам, а?

— Не може — отвърна Вайс.

— Значи, да търпя?

— Да — каза Вайс.

 

 

Очевидно убедил се след разговора с Бернадот в пълната безнадеждност на всички опити да се произведе Химлер в сан нов фюрер, Шеленберг не отдаваше вече никакво значение на „специалната“ група, в която влизаше и Вайс. И макар че тая група се справи отлично с тайното евакуиране на лицата, освободени от лагера по списъците на Бернадот и Мюзи, включиха я сега в друга група на SS, заета изцяло с разработването на плановете и техниката за унищожаване на затворниците, а също така и на чуждите работници в поверителните обекти.

Работейки в тая обща, разширена група, Вайс успя да се запознае със списъка на пълномощниците на СД, които се изпращаха в лагерите за общо ръководство на операцията. Необходими бяха бойци, за да се намали броят на лицата, пристигащи благополучно на местоназначението.

Освен това, като се използваха бланките, образците от печатите и подписите, различавайки тайните условни наименования, получени от Вайс, успя се да се приготвят заповеди, които отменяваха „евакуирането на лагера“ за известно време или до специално нареждане. Тия заповеди се донасяха в лагерите от „куриери“ — бойци германци или такива, които знаеха съвършено немски език.

Обикновено такива заповеди донасяха офицери от SS или представители на Гестапо. Значи, пристигнали в лагера, бойците не можеха да го напуснат веднага, както се полага на редниците. За да не събудят подозрение, те трябваше да се ползват известно време от гостоприемството на лагерната администрация. Но всеки час от престоя им в лагера ги заплашваше със смърт.

Дванадесет пълномощници на СД трябваше да заминат със самолети след три дни за районите на Западна Германия и да ръководят там унищожаването на лагерите така, че да не останат никакви следи от тях.

Щутхоф получи това сведение от Вайс и след един ден му каза, че съюзниците са предупредени и тяхната изтребителна авиация ще бъде във въздуха. Но ако германският транспортен самолет с пълномощниците на SS успее все пак да кацне благополучно, не ще може да се предотврати от земята онова, което ще последва.

Веднага след нахлуването на съюзниците на Запад специални отряди „командос“ тръгват на лов за научноизследователски материали, за самите изследователи, за патенти и техническа документация. Други нареждания нямат. Тоя лов за документи и хора носи наименованието „Пейпър Клипс“. И макар че сред „командос“ има групи, които без съмнение биха могли да предотвратят масовото избиване в концлагерите, на тях няма да им се даде заповед за това. Как да се постъпи?

Вайс каза:

— В пътническия състав на тайния рейс не можем да включим никого: списъкът е подписан от Химлер и Калтенбрунер. Но екипажът се съставя само в деня на излитането и хората не се познават един друг. Можем да направим следното: аз ще пристигна на летището при дежурния гестаповец и заедно с него ще започна да проверявам екипажа. Към един от членовете му ще изкажа подозрение и ще го сваля от летенето. Ако стане нужда, ще свържа дежурния с Дитрих — той ще му каже онова, което аз му кажа. Времето ще бъде късо, дежурният ще почне да се вълнува и ако в това време се намира наблизо наш човек, специално подготвен, ще проверя документите му, които няма да срещнат възражения от моя страна. Членовете на екипажа имат парашути. Той ще може да отвори люка и да скочи, след като постави адската машина. Друг начин не виждам.

— Но тоя човек трябва да бъде летец, иначе веднага ще се издаде.

— Да, разбира се, нали казах: специално подготвен.

— Но ние нямаме такива.

— А в групата на Зубов?

Вайс се обърна с тоя въпрос към Зубов, който заяви радостно:

— Аз учех в осоавиахимовската школа, летях вече самостоятелно, без инструктор, още един час и щях да бъда пилот.

— И тоя час не ти достигна, а?

Зубов се смути:

— Да, разбираш, обвиниха ме във въздушно хулиганство за предивременно чкаловско пилотиране. С една дума, пострадах за бръснещ полет наред с влак. — Ухили се самохвално: — На пътниците се хареса: махаха с кърпички от прозорците, наблюдавах с едно око.

— Слушай — каза Вайс, — това летене, разбираш…

— Добро утро! — прекъсна го Зубов. — Аз съм безсмъртен. При това имам над двайсет скока с парашут, това е главната ми гаранция. Не се безпокой, и още как ще оцелея!

Надя набави документите за Зубов. Когато ги даваше на Вайс, тя каза:

— Само е нужна друга снимка. — Прибави: — Иначе документите са много добри. — Рече умолително: — Но ако може, върнете ги още днес: трябва да ги сложа обратно.

— А ако не успеете?

Надя вдигна очи към Вайс и каза тихо:

— За татко това би било особено тежко, след като загубихме вече мама.

Като узна, че операцията е възложена на Зубов, професорът се намръщи недоволно.

— Не се съмнявам в авиационните способности на другаря Зубов, но да се хулиганства на „У-2“ е едно, а да се управлява голям транспортен самолет е друго. — Прибави: — Аз съм решително против.

— А ако бъде бордов механик?

— Той не познава конструкцията на германския самолет. Ще се провали!

— Слушайте — каза Вайс. — Бордов стрелец!

— Това ще бъде подходящо, може би. — И професорът завърши със съвсем друг тон: — Най-забележителното е, че има опит в парашутните скокове. Да се изпраща друг е все едно да се праща на сигурна смърт.

 

 

Всичко стана много по-просто, отколкото Вайс очакваше:

Той повика при дежурния гестаповец членовете на екипажа за допълнителна проверка, установи по военните книжки кой от тях е бордовият стрелец, погледна подозрително тоя човек и с най-голямо напрежение запази озлобено претърсващ израз на лицето си.

Ниският набит младеж, когото той гледаше, се приближи съвсем и замириса толкова много на ракия, че Вайс изпадна във възторг.

— Свиня! — завика Вайс. — Свиня и страхливец! Натряскал си се преди излитане. — И като се обърна към дежурния гестаповец, каза: — Това е престъпна небрежност от ваша страна. — Заповяда на членовете на екипажа да се отстранят и попита: — Какво смятате да правите?

— Веднага ще повикам друг човек.

— Колко време е необходимо за това?

— Двайсет минути, не повече.

— Самолетът трябва да излети след дванайсет минути: ще бъде придружаван от изтребители, те са вече навярно във въздуха. Вие провалихте извънредно важна държавна задача.

Дежурният стоеше изпънат, бледен, устните му бяха пресъхнали, той ги облизваше.

Влезе Зубов в униформа на летец, с раница. Отдаде поздрав. Вайс се нахвърли върху него:

— Защо без придружвач? Документите! — Погледна ги, мушна ги на дежурния и каза небрежно: — Дяволски ви върви. — Намигна му. — Подозирам, че напразно съм ви укорявал: очевидно сте били по-предвидлив и тоя ваш човек се яви не след двайсет минути, а мигновено. — Потупа дежурния по рамото: — Умеете да работите, а?

Дежурният погледна бегло документите и заповяда на Зубов:

— Марш в самолета!

Зубов се обади:

— Но, господин унтерщурмбанфюрер, аз имам назначение за друг рейс.

— Марш, не приказвай!

Зубов се отдалечи. Отдалечи се, след като сложи документите в джоба си.

А ако документите не бъдат върнати още днес на Надя, Щутхоф, изгубил тук жена си, утре, а може би още тая нощ ще изгуби дъщеря си.

Вайс предложи на дежурния да иде с него при самолета. Дежурният записваше в книгата, че бордовият стрелец е свален от летене и е заместен с друг.

Пътниците бяха вече в кабината. Зубов не се показваше. Гестаповецът поглеждаше часовника, помолиха го да се качи в самолета.

Вайс остана сам и беше вече готов да последва дежурния, за да намери Зубов, но той се появи на вратичката с раница-парашут в ръка. Хвърли го на площадката за излитане и успя да предаде документите си на Йохан.

Вайс беше необикновено щастлив и зарадван от това, че документите на Зубов са в ръцете му. Той се учуди, но отначало не отдаде особено значение на факта, че Зубов изхвърли парашута и че след тоя парашут последваха още три други.

Щом гестаповецът слезе от самолета, стълбичката беше прибрана, люкът хлопна силно и звънливо и самолетът, забръмчал с прозрачните нимби на пропелерите, се затъркаля по пистата за излитане, като все повече и повече набираше скорост. Откъснал се от земята, транспортният самолет започна стръмно да набира височина.

Когато се връщаше заедно с гестаповеца от летището, Вайс запита:

— Защо изхвърлихте парашутите от самолета? Да не би да са излишни?

— Не — отговори гестаповецът, — не са излишни. Просто отговорникът на групата — щандартенфюрерът — се развълнува много, когато узна, че един от членовете на екипажа е свален от летене като незаслужил доверие. И поиска да се вземат парашутите от всички членове на екипажа. Според него така е по-сигурно, че летците няма да изоставят самолета, ако той бъде свален от неприятелски изтребители. Те ще се стараят до последната минута да спасят машината, а следователно и пътниците. — Прибави одобрително: — Няма що, в това има логика. Оставаше ми само да изпълнявам категоричната му заповед.

Вайс гледаше пустото небе, огромно, бездънно. Чувствуваше непреодолимо отчаяние, празнота, сякаш сега беше изгубил собствения си живот. И всичко наоколо му се струваше мъртво.