Вадим Кожевников
Щит и меч (31)

31.

От вчера райхсканцлерът Адолф Хитлер усещаше силни болки в корема. Но сутринта стомахът работеше нормално. Значи болките бяха не от разстройство на червата, а имаха чисто нервен произход. И сега райхсканцлерът полулежеше в приятна изнемощялост в креслото и си спомняше с наслада как вчера именно тук, в имперската канцелария, в огромния му тържествен кабинет, на съвещанието относно обстановката на Източния фронт, която неочаквано за всички се развиваше не много благоприятно, се оплака изведнъж от остри болки в корема. И всички тия прославени германски пълководци, цветът на Вермахта, сякаш забравили защо са дошли, заобсъждаха силно загрижени най-малките симптоми на неразположението на фюрера си и му дадоха много и полезни медицински съвети, проверени върху самите тях. И той всичките ги изслушваше внимателно, търпеливо и благосклонно. А когато с изтънчена учтивост, но с треперещи от злоба гласове Кайтел и Йодл спореха дали фюрерът трябва да прибягва до изкуствени мерки, за очистване на стомаха или не, той ги остави да се изкажат, като снизходително не се намесваше в горещата им и страстна полемика.

И това, че маршалите и фелдмаршалите, представители на най-старите, най-прославените германски военни родове, обсъждат с такова увлечение този интимен момент от самочувствието на фюрера, като се състезават пред него по своята осведоменост за различните начини на лекуване, наведе Хитлер на известна иронична мисъл. Може би ако изведнъж си позволи в присъствието на тия пълководци да развали шумно въздуха — а за такова прищевно презрително отмъщение на буржоазната публика говореше един гениален французин, името на когото фюрерът беше забравил, — никой от тях нямаше да намери тук нищо осъдително.

И това също му доставяше упоително съзнание за неговата власт над тях. Над всички тия тевтонски рицари, които се кичеха със своя знатен произход, със своята семейна чест, със своите военни заслуги пред райха.

А той, едно време дребният австрийски шпионин Шиклгрубер, ефрейторът, злощастният живописец с лице на келнер, той е възнесен над тях по силата на обстоятелствата. На империята дотрябва вожд, заради всичко готов на всичко, но не изгубил при това практическата съобразителност и не забравящ, че истинският господар на положението съвсем не е той, а истинските владетели на Германия — круповци, стинесовци, тисеновци. И макар че стратегията на плана „Барбароса“ е връх на германската военна мисъл, все пак тя има нужда да се поправи от имперските магнати. Всъщност те бяха открили кредит на германския фашизъм и с тях трябва да се уреждат неотложно сметките с въглищата и метала на Донбас, с нефта на Баку, трябва да се внасят в обещаните срокове лихвите във вид на суровинни придатъци към индустриалните им владения.

Но макар и сам да твърдеше, че Съветският съюз е „колос на глинени крака“, той започна да усеща постепенно в дълбочината на съзнанието си, че войната с Русия е пълна със стихийни изненади и че нито съратниците му, нито самият той са в състояние да ги отгатнат, да ги предотвратят. Още на 3 юли генерал-полковник Халдер, началник на генералния щаб на сухопътните войски, доложи по телефона в главното командване:

— Няма да бъде преувеличение, ако кажа, че кампанията срещу Русия беше спечелена в продължение на четиринадесет дни.

И самият той, фюрерът, беше принуден наскоро, на 7 октомври, да даде лъжовно изявление, че уж Червената армия е разбита напълно и войната с Русия е фактически завършена. Той лъжеше съзнателно, като преследваше благородна цел: искаше с това изявление да въвлече Япония във войната със Съветския съюз, като създаде у управниците й впечатление, че русите са пред поражение.

Той е политик, а лъжата в политиката е оправдан метод за постигане на най-близката цел.

Но сега го тревожеше друго.

Той беше повикал адмирал Канарис, началника на Абвера, за да го ругае. И почиваше, преди да се самозабрави от ярост, което беше полезно за него: то възбуждаше ума му.

Хитлер подозираше, че Канарис е скрил истинския текст от донесенията на английските агенти, а тоя текст е скалъпил сам или заедно с покойния Рьом, който също претендираше за ролята на фюрера и се стремеше да засегне Хитлер със загатването, че в тайните архиви на Абвера е натрупано и неговото мръсно бельо.

Хитлер знаеше, че Канарис прави усърдно сбирка в касите си от всичката кал, която шпионите му можеха само да съберат за имперските управници. Такава сбирка с не по-малко усърдие правят Химлер, Хайдрих и Рибентроп. Тези картотеки са личният им златен резерв, който при нужда те могат да обменят с валутата на която и да е държава в света. Но Хитлер знае за тях повече, отколкото дори самите те знаят за себе си, защото всеки от тях му донася усърдно, с ентусиазъм за другия.

Канарис знаеше чрез адютанта на фюрера, негов таен агент, защо са го повикали.

И Хитлер знаеше чрез Хайдрих, че Канарис е осведомен защо ще бъде повикан. Знаеше и от кого е осведомен, защото един от най-близките сътрудници на Канарис, който му приготвяше материалите за представяне на фюрера, беше таен агент на Хайдрих. А дали Хайдрих е доложил правилно на фюрера за всичко, ще провери на свой ред Химлер, който има свои агенти в апарата на Хайдрих. И всичко това знаеше Канарис. И фюрерът знаеше също, че Канарис е осведомен за всичко това. И го приемаше като нещо естествено. Та страшно щеше да бъде, ако един от неговите помощници при създаването на тотално шпионажната система не разбираше нейната всеобхватност. И като знаеше, че Канарис е осведомен великолепно защо са го повикали, като знаеше, че в папката му са донесени всички материали и дори предварително е приготвена обяснителната записка, Хитлер все пак сметна за нужно да изпадне в ярост, за да се нахвърли внезапно върху Канарис и да го завари уж неподготвен. Не току-така Канарис казваше с любовно възхищение, че внезапността е универсален и редовен метод на фюрера и че това могат да потвърдят дори някои особи от нежния пол.

Канарис гледаше благоговейно, молитвено фюрера. Предстоеше да се обсъди подготвената от него докладна записка за създаването на широка мрежа от диверсионно-разузнавателни школи за масово обучаване на агенти, предназначени да действат срещу Съветския съюз. И колкото и мъчително да беше да слуша надутите съждения на фюрера, Канарис беше напълно съгласен с него: във връзка с толкова неприятно забавилото се напредване на армиите на Вермахта на Изток трябва да се вземат извънредни мерки и да се проведат в огромен мащаб, за да се помогне за най-бързото успешно завършване на похода срещу Русия с други средства — средствата на тайната война, войната без фронтова линия, още по-жестока от обикновените военни действия.

С тази именно цел Канарис предлагаше да се създаде под условното наименование „Вали“ специален разузнавателен щаб в едно от предградията на Варшава и да се разгърне при него мрежа от разузнавателно-диверсионни школи. Той беше наредил отдавна върху огромната маса на фюрера схемите за разположението на тия заведения с означение на всички обекти, а също така обяснителна записка, приблизителна сметка и списъци на командно-преподавателския състав. И всичко това беше успял вече да зарегистрира в райхсканцеларията като извънредно тайни обекти, равни по степен на секретност на щабовете в източните територии.

Най-после фюрерът престана да пророкува и се залови с обяснителната записка. Докато я четеше, той чоплеше усърдно ухото си с края на молива, викаше одобрително „хм“, а от време на време цъкаше звънливо с език, както правеше винаги, когато работата му доставяше удоволствие. След това направи голям брой правилни и твърде полезни забележки, които свидетелстваха за сериозното познаване на предмета и дори способността за известно новаторство в тоя най-стар клон за водене на война и сложи върху проекта за създаване на нова мрежа от диверсионни заведения подписа си, който наподобяваше следа от удар с камшик.

Адмирал Канарис въздъхна с облекчение. И тогава Хитлер се откъсна неочаквано от книжата и обяви тържествено:

— Трябва да ви зарадвам, адмирале. Вчерашното ми неразположение не излезе сериозно. Днес ходих отлично по голяма нужда.

— Безкрайно съм щастлив, мой фюрер! — искрено извика Канарис и лицето му светна със знаменитата си усмивка.

Той беше наистина щастлив от това обстоятелство, защото ако не беше то, кой знае как щеше да завърши днешният му доклад. И за да предразположи още повече Хитлер към себе си, доложи му, че според сведенията на Лансдорф затворниците са удушили четирима агенти в експерименталния лагер. А някакъв унтерофицер от Абвера съобщил на Лансдорф, че тия агенти биха били особено ценни като диверсанти, и той искал да ги зачисли в школата, но лагерната администрация предпочела да ги предостави на затворниците, отколкото да ги предложи на службата на Абвера. И фюрерът се съгласи благосклонно да се подведе под отговорност ръководството на експерименталния лагер, каза, че ще заповяда на Гестапо да извърши това, та занапред никой да не спъва високата мисия на Абвера, да не пречи при подготвянето на тотална агентурна атака на Изток.

— Хайл Хитлер! — извика Канарис.

— Хайл! — отговори фюрерът, сякаш се поздравяваше сам. Той изрече поздрава несъзнателно, защото в тоя миг неизразителният му уморен поглед беше обърнат към собствения му, ярко изрисуван с най-хубавите бои на концерна „ИГ Фарбениндустри“ параден портрет, поднесен на 20 април — рождения му ден. Той дължеше също така величието си на собствениците на този концерн, както и концернът „ИГ Фарбениндустри“ дължеше на Хитлер огромните свръхдоходи, неизчерпаемата златна лавина на които растеше с всяка нова военна година.

Фюрерът обеща твърдо на армиите на Вермахта, които действаха на Източния фронт, че ще посрещнат Коледа в Москва. И самият той нямаше нищо против да отпразнува Коледа в повалената руска столица. Във всеки случай генерал-интендантът на армията „Център“ приготви за този случай в обоза на втория ешелон сервиз с инициалите на фюрера.