Вадим Кожевников
Щит и меч (30)

30.

И се занизаха безкрайни лагери: крайфронтови, сборни, транзитни, сортировъчни, подборни, наказателни.

Безкрайни открити гробища, където бяха погребани живи мъртъвци в дъсчените гробници на бараките. Студ, глад, и епидемии влизаха тук в графата на най-икономичните средства за умъртвяване, и колкото по-голям беше процентът на загиналите хора, толкова по-плодотворна се смяташе работата на лагерната администрация.

Вайс приказваше с комендантите, слушаше оплакванията, роптанията и разсъжденията им. Навсякъде оплакванията бяха приблизително едни и същи. Администрацията е принудена да предоставя лагерните площи не само за военнопленници, но и за отстраняване на излишните гърла в „освободените територии“. Разстрелванията са много разточителна мярка: те поглъщат твърде голямо количество боеприпаси, необходими за фронта, но за съжаление само големите концентрационни лагери са съоръжени с основна техника за унищожение. И всички коменданти изказваха съчувствие на абверовците: да, много трудно е да се намери тук сигурен материал! Йохан оставаше поразен, че зондерфюрерите не помнеха лицата дори на ония затворници, които работеха за германците — различаваха ги само по номерата. Това беше някакво неразбираемо тъпо равнодушие, понякога дори беззлобно, подобно на отношението към животните в кланица. В лагерните администрации се срещаха често зверове в човешки образ, които изобретателно и неуморно измисляха изтънчени мъчения — смятаха ги за увличащи се, но полезни чудаци. Обаче масовите акции изискваха организаторско-стопански способности. И ония, които имаха такива способности, бяха ценени повече от садистите, които не съдействаха достатъчно на главното — плановото умъртвяване на затворниците. А тази страна на лагерната дейност се контролираше най-строго.

Постепенно Йохан се научи да открива предателите. Най-напред той обръщаше внимание на ония затворници, които и в наказателните блокове получаваха по-добра храна. След това, за да се увери, че е прав, изучаваше продоволствените ведомости. Потвърждение беше и това, че в канцелариите не можеше да се намери нито копие от рапорта до висшето командване за бягството, нито заповед за търсенето с отличителните белези на избягалия. Те не фигурираха също така и в списъка на бегълците и не влизаха в графата на отчета, която сумираше броя на бягствата през месеца. И никой от лагерните им приятели не се наказваше със смърт, а обикновено приятели им бяха капо.

Понякога самата администрация включваше такива предатели в груповото бягство: та всички знаеха, че те попадат често в карцера — как другояче могат да си спечелят добро име! Но в книгата, където с германска старателност записваха всички затворници, подлагани на наказания, срещу номерата им никога не бяха посочени причините за наказанието. И макар че те попадаха често в наказателния блок, номерата им не фигурираха в списъците на ония, които подлежаха на унищожаване. Не беше лесно за Йохан да се ориентира във всичко това. Огромният, необикновено уморителен труд изискваше гигантско напрежение на силите, ум, съобразителност, логична ловкост, колосален капацитет на паметта. И Йохан съвсем не беше невъзмутимо спокоен, като се разправяше със стотици килограми хартия, като се отдаваше на прецизна следователска работа, фанатично търпелива и методична. Постоянна заплаха висеше над него. Той разбираше какво го чака, ако в ръцете на гестаповците попадне дори една негова бележка и той не успее да обясни разумно за каква цел е направена.

Той разбра, че извършената от него „канцеларска“ работа е сега много пъти по-важна от така наречените „силови акции“. И когато Центърът получи събраните от него материали, след щабното им разработване оперативните групи на съветските разузнавачи ще бъдат насочени не само вярно и точно срещу предателите, проникнали зад фронтовата линия, но и тук, в неприятелския тил, ще направят онова, което трябва да направят. А от колко смели, честни съветски бойци, попаднали в плен, ще бъде отстранена опитващата се да ги очерни мръсна ръка на провокаторите! Нима това не е равносилно да се спаси животът на хората и дори нещо повече от живота — тяхната чест?

Да се клевети чрез устата на предателите, да се очернят патриотите — това е също фашистка диверсия и нима тя може да причини по-малко жертви от един диверсант с взрив? И с предотвратяването на тези диверсии той изпълнява сега може би най-славния чекистки дълг: спасява хората. Спасява честта им, доброто им име.

Командировката завърши. Автомобилът се движеше бавно назад, към Варшава.

Дитрих дремеше, притиснал планшета към гърдите си. В него бяха списъците на пленниците, предлагани за вербуване, и докладната записка до Лансдорф, съставена енергично, самохвално, в духа на имперския стил от Вайс под диктовката на капитана.

Дитрих беше много доволен от Вайс и обеща, че ще му издейства унтерофицерски чин. Той харесваше винаги еднаквата, услужлива скромност на Вайс, истински германското му трудолюбие й нахалната настойчивост, с която измъкваше материали от лагерния началник, за да извърши работа, която всъщност трябваше да извърши Дитрих.

Вайс също беше доволен от Дитрих. И смяташе, че му е провървяло, тъй като тия мерзавци излязоха неактивни, мързеливи говеда. Капитанът възложи изцяло на Йохан задълженията си, само тук-там се намесваше, почти не се интересуваше от нищо и не пречеше.