Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (57)

57

Когато си тръгна от гроба на тъст си, Майкъл Морети вече закъсняваше за среща. Реши да се обади в офиса и да я отложи, за по-късно. Спря при телефонна кабина край магистралата и набра номера. Телефонът иззвъня веднъж и някакъв мъж каза:

— Строителна фирма „Акме“.

— Обажда се Майк. Кажете…

— Мистър Морети не е тук. Обадете се по-късно.

Майкъл изтръпна. Само добави:

— „У Тони“.

Затвори телефона и забърза към колата. Роза го погледна и попита:

— Да не се е случило нещо, Майкъл?

— Не зная. Ще те закарам при братовчедка си. Остани там, докато не те потърся.

Тони последва Майкъл в задната стаичка на ресторанта.

— Съобщиха ми, Майк, че къщата ти и офисът в центъра гъмжат от ченгета.

— Благодаря ти — каза Майкъл. — Не искам да бъда безпокоен.

— Ясно.

Майкъл изчака Тони да излезе и затвори вратата. Вдигна слушалката и започна бясно да набира някакъв номер.

Само за двайсет минути научи, че ги е сполетяло голямо нещастие. Все по-изненадан, получаваше сведения за полицейските акции и арести. Всичките му войници и лейтенанти бяха задържани. Бяха претърсвани скривалища, бяха разкривани мошеничества в хазарта, бяха иззети счетоводни книги и отчета. Това, което ставаше, беше същински кошмар. Беше ясно, че полицията е получила информация от някой високопоставен член на организацията.

Майкъл се обади на други кланове в страната, всички искаха да знаят какво става. Те бяха пострадали сериозно и никой не знаеше откъде идва предателството. Всички подозираха, че е от клана Морети.

Джими Гуардино от Лас Вегас му постави ултиматум.

— Обаждам се по поръчение на комисията, Майкъл.

Националната комисия изземаше властта в престъпния свят и представляваше всички кланове, ако възникнеха неприятности.

— Полицията затяга обръча около всички кланове. Пропял е някой високопоставен. Дочухме, че е от твоите момчета. Даваме ти двайсет и четири часа да го откриеш и да вземеш мерки.

В миналото поя полицейски акции в мрежите се хващаха само дребните риби, тези, които можеха да бъдат заменени. Сега за първи път хващаха босовете. „Пролял е някой високопоставен. Дочухме, че е от твоите момчета.“ Сигурно бяха прави. Кланът на Майкъл беше най-тежко засегнат и полицията бе по петите му. Някой им беше дал неопровержими доказателства, в противен случай те никога нямаше да предприемат такава мощна кампания. Кой ли можеше да бъде? Майкъл се облегна на стола и се замисли.

Доносникът притежаваше информация, известна само на Майкъл и на двамата му старши лейтенанти Салваторе Фиоре и Джоузеф Колела. Единствени те тримата знаеха къде са скрити счетоводните книги, а ФБР ги беше намерил. Четвъртият човек, който разполагаше с тази информация, беше Томас Колфакс, но Колфакс беше заровен под сметището на Ню Джърси.

Майкъл се замисли за Салваторе Фиоре и Джоузеф Колела. Не можеше да повярва, че са нарушили omerta^[1] и са проговорили. Бяха с него от самото начало, той лично ги беше подбрал. Беше ги оставил да припечелват нещичко настрани — от кредити и проститутки. Защо ще го предават? Естествено отговорът беше лесен: заради поста му. Ако той излезеше от играта, щяха да поемат нещата и да го заместят. Работеха заедно, значи и двамата бяха пропели.

Сърцето на Майкъл се изпълни с убийствен гняв. Тия глупаци се мъчеха да го смъкнат, но нямаше да живеят дълго, за да се порадват. Най-напред трябваше да уреди хората му да бъдат пуснати под гаранция. Нужен му беше адвокат, на който да има доверие: Колфакс беше мъртъв, а Дженифър… Дженифър! Майкъл почувства как отново го побиват студени тръпки. В ушите му звучаха собствените му думи: „И се връщай колкото се може по-бързо. Ще ми липсваш. Обичам те, Дженифър.“ Беше й казал това, а тя го беше предала. Щеше да си плати.

Обади се по телефона, а после зачака. След петнайсет минути в кабинета връхлетя Ник Вито.

— Какво става? — попита Майкъл.

— Там гъмжи от ченгета, Майк. Два пъти обиколих квартала, но се вслушах в съвета ти. Стоях по-надалеко.

— Имам нещо за теб, Ник.

— Слушам, шефе. С какво мога да бъда полезен?

— Погрижи се за Салваторе и Джо.

Ник Вито го зяпна.

— Аз… аз не разбирам. Като казваш „погрижи се за тях“, нямаш предвид…

— Имам предвид да им пръснеш черепите — изкрещя Майкъл. — Да не искаш писмена заповед?

— Н-не — заекна Ник Вито. — Само исках да кажа… Сал и Джо са основните ти хора.

Майкъл се изправи, в очите му се четеше закана.

— Я не ме учи как да си гледам работата, Ник!

— Аз… такова, шефе. Ще се погрижа за тях. Кога?…

— Сега. Веднага. До довечера да са трупове. Ясно ли е?

— Да.

Майкъл сви ръце в юмруци.

— Ако имах време, сам щях да се погрижа за тях. Искам да ги заболи, Ник. Направи го бавно, чуваш ли?

— Ясно, ясно.

Вратата се отвори и бързо влезе Тони с пребледняло лице.

— Отвън има двама агенти на ФБР със заповед за твоето арестуване. Кълна се в Бога, не зная как са разбрали, че си тук. Те…

Майкъл Морети се обърна към Ник Вито и рязко изкомандва:

— От задния вход. Изчезвай! — После каза на Тони: — Кажи им че съм в тоалетната. Веднага идвам.

Майкъл вдигна телефона и набра един номер. След миг разговаряше със съдия от Върховния съд в Ню Йорк.

— Отвън има две ченгета от ФБР със заповед за арестуването ми.

— В какво те обвиняват, Майк?

— Не зная и пет пари не давам. Обаждам се да уредиш да ме пуснат под гаранция. Не мога да си губя времето в пандиза. Чака ме работа.

Последва мълчание и когато проговори, съдията внимателно подбираше думите си:

— Опасявам се, че този път няма да мога да ти помогна, Майкъл. Положението е напечено и ако се намеся…

Майкъл рече заканително:

— Слушай, глупак такъв! Ако прекарам в затвора и час, ще се погрижа да гниеш зад решетките до края на живота си. Отдавна си ми в ръчичките. Или искаш да кажа на окръжния прокурор колко престъпници си уредил. Да дам на данъчните служби номера на банковата ти сметка в швейцарската банка? Да…

— За Бога, Майкъл!

— Тогава се размърдай!

— Ще видя какво мога да направя — каза съдията Лорънс Уолдман. — Ще се помъча да…

— Щял да се помъчи! Не се мъчи, ами се размърдай! Чуваш ли, Лари? Направи го! — И Майкъл тръшна слушалката.

Мозъкът му работеше бързо и хладнокръвно. Не го интересуваше, че ще го отведат в затвора. Знаеше, че съдията Уолдман ще направи това, което му каза, а Ник Вито щеше да се погрижи за Фиоре и Колела. Без техните показания не можеха да докажат нищо срещу него.

Майкъл се огледа в малкото огледало на стената, среса косата си, оправи вратовръзката и отиде при агентите от ФБР.

Съдията Лорънс Уолдман удържа на думата си, както беше очаквал Майкъл. На предварителното следствие адвокат, посочен от съдията Уолдман, настоя за пускане под гаранция срещу половин милион долара.

Ди Силва остана да гледа, ядосан и нещастен, как Майкъл Морети напуска съдебната зала.