Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (31)

31

Беше лятото на 1974 година. Колко невероятно, беше минала една година от раждането на Джошуа Адам Паркър. Той вече се опитваше да ходи и разбираше думите „нос“, „уста“ и „глава“.

— Гениален е — уведоми Дженифър мисис Маки. Дженифър организира първия му рожден ден така, сякаш тържеството щеше да се състои в Белия дом. В събота отиде за подаръци. Взе на Джошуа дрехи, книги, играчки и един велосипед с три колелета, който сигурно нямаше да влезе в употреба още година-две. За съседските деца, които бе поканила, купи дребни подаръчета, целия следобед украсява къщата със знаменца и балони. Сама направи тортата и я остави на кухненската маса. Кой знае как Джошуа се докопа до нея, напълни си с шепи устата и я развали още преди да са дошли другите гости.

Дженифър беше поканила дванайсетина съседски деца с майките им. Единственият гост мъж беше Кен Бейли. Той донесе на Джошуа абсолютно същото колело като това, което Дженифър беше купила.

Тя прихна:

— Да си умреш от смях! Джошуа е мъничък да го кара.

Тържеството продължи само два часа, но беше великолепно. Децата преядоха и повръщаха по килима, биеха се за играчките и плачеха, когато им се пукаха балоните, но общо взето, всичко мина добре. Дженифър ликуваше. Джошуа се беше държал като безупречен домакин, с достойнство и самоувереност, ако се изключат няколко дребни инцидента.

Вечерта, след като всички гости се разотидоха и Джошуа си легна, Дженифър седна до леглото му и го загледа как спи. Не можеше да се нарадва на това прекрасно създание, родило се от нейното тяло и създадено от Адам. Адам щеше да се гордее, ако бе видял как се държи Джошуа. Радостта й като че се помрачи от това, че няма с кого да я сподели.

Замисли се за другите рождени дни, които предстояха. Джошуа щеше да стане на две годинки, на десет, на двайсет. Щеше да стане мъж и да я напусне. Щеше да има свой собствен живот.

„Я стяга — смъмри се Дженифър. — Какво си седнала да се самосъжаляваш!“ Цяла нощ не мигна: припомняше си рождения ден до най-малките подробности.

Някога може би щеше да разкаже на Адам за него.