Нан Райън
Игра на любов (36)

Тридесет и шеста глава

По обяд на следващия ден Мери беше в болницата и миеше един ранен войник на Конфедерацията, когато в болничната стая влезе да я търси една от сестрите доброволки.

Младата жена се извини на пациента си, надникна над белия параван и се провикна:

— Тук съм. Какво има, Аманда?

— Някакъв джентълмен отвън настоява да говори незабавно с теб — уведоми я колежката й. Пулсът на Мери се учести. — Аз ще те заместя — продължи Аманда Кларк. — Слизай, Мери-Елън. Чакат те.

— Благодаря. — Мери се обърна, потупа ранения по рамото и се усмихна. — Аманда ще се погрижи добре за теб.

После набързо изми ръце и свали изцапаната си бяла престилка. Приглади косите си и напъха припряно изплъзналите се кичурчета под плитката, навита около главата й. Излетя от задушната болнична стая и се спусна надолу по стълбите, като се оглеждаше за капитан Найт.

Насреща й стоеше Даниъл Лотън. Мери почувства едновременно изненада и разочарование. Даниъл взе ръката й в своята и каза:

— Мери-Елън, трябва да поговоря с теб.

— Даниъл, много съм заета и…

— Моля те! — настоя той и я поведе навън.

— За какво става дума? — попита раздразнено тя.

След като я помоли да се успокои и да го изслуша внимателно, Даниъл й разказа всичко. Абсолютно всичко.

Младата жена се взираше безмълвно в мъжа, който някога й беше съпруг и който сега, на силното августовско слънце, й признаваше за отдавна извършената, ужасна измама. Повтори пред нея всичко, което бе казал на Клей. Тя го слушаше смаяна, леко разтворила устни, с разширени от недоверие и изумление очи.

— Баща ти ти каза, че Найт не те обича и че те е използвал безсърдечно, за да си осигури влизането във Военната академия. В същото време убеждаваше Клей, че си глупава и непостоянна и че си се хвърлила в обятията ми в мига, в който заминал.

— Не. Не — промълви Мери, като друсаше глава, сякаш се надяваше така да проясни мислите си.

— Сърцето на Найт, подобно на твоето, бе разбито, Мери-Елън.

— Но ако всичко това е вярно, тогава защо… защо… защо поне не се опита да влезе във връзка с мен и да…

— Опита се. Той ти пишеше писма, както и ти на него, но всички те бяха унищожавани.

— Искаш да кажеш, че Клей никога не е получил нито едно от моите…

— Не. Нито едно.

— Мили Боже! — възкликна младата жена. — Клей е мислел, че аз… през цялото това време е… е… — Преглътна с усилие и попита: — Защо? Защо татко е постъпил по такъв ужасен начин?

— Искаше най-доброто за теб, Мери-Елън. Мислеше, че Найт е недостоен за теб, че заслужаваш нещо по-добро. — Младият мъж се усмихна тъжно и глуповато. — Затова се спря на мен. — И той повдигна рамене.

— Защо се съгласи — попита тя, замаяна от току-що наученото.

Даниъл повдигна русата си глава.

— Защото те желаех толкова силно, че не ми пукаше по какъв начин ще те получа, стига да бъдеш моя. — Въздъхна тежко и добави: — Но ти никога не стана моя, през цялото време принадлежеше на Клей Найт.

— Да — отвърна тъжно младата жена. — Така беше.

— Съжалявам, Мери-Елън. Може да не ми вярваш, но това е самата истина. Казах на Найт за това вчера, но след това не спрях да се притеснявам. Страхувах се, че може да не ти каже нищо. Можеше да реши, че е прекалено късно. Можеше да си тръгне, без да ти каже, така че ти никога да не узнаеш. Затова дойдох аз да ти кажа.

Мери кимна. Едва сега започваше да осъзнава цялата значимост на всичко това. Даниъл продължаваше да говори, да обяснява, да я уверява, че според него Клей е страдал не по-малко от нея самата. В края на словоизлиянията му младата жена се усмихваше, а сърцето й преливаше от надежда.

Буйно преметна ръце около врата на учудения Даниъл Лотън и го прегърна.

— О, Даниъл, благодаря ти, много ти благодаря!

— Искаш да кажеш, че не ме мразиш?

— Да те мразя ли? Не мразя никого — отвърна щастливо тя. — Обичам всичко живо!

Мери бяга през целия обратен път до Лонгууд. Задъхана, пронизвана от болка вляво под ребрата, тя се спусна нагоре по главното стълбище, като викаше името на Клей. Прекоси голямата притихнала къща и стресна задрямалия Тайтъс.

Той се усмихна и рече:

— Кап’танът е долу, в конюшнята, с…

Преди старецът да успее да довърши изречението си, младата жена вече бе изхвърчала навън. Вдигнала полите си, тя прекоси бежешком поляната от северната страна на къщата, точно когато слънцето достигна зенита си. Прелетя покрай стария слънчев часовник и бялата беседка. Имаше чувството, че белите й дробове горят, когато стигна до навеса за екипажите. От дългото бягане спретнато сплетените й коси се бяха поразчорлили. Плитката бе паднала от главата й и сега се мяташе на гърба й.

Притиснала силно с длан лявата си страна и с усещането, че сърцето бие в ушите й, младата жена най-после влезе през отворената врата на сенчестата конюшня. Гол до кръста, обърнат с гръб към нея, Клей решеше с чесалото черния жребец.

Мери преглътна с усилие и, все така, без да отделя длан от полудялото си сърце, произнесе тихо името му.

— Клей.

Чесалото замръзна в дланта му. Той се обърна бавно и видя погледа в очите й. Мургавото му лице светна и се озари от широка усмивка.

— Ти знаеш.

Това беше твърдение, не въпрос.

— Всичко! — увери го тя. — Даниъл ми каза.

Младата жена затвори вратата зад себе си, когато Клей пусна чесалото и разтвори подканващо обятия. Спусна се буйно към него и миг по-късно двамата се прегръщаха и шепнеха: „Обичам те, обичам те!“ и не преставаха да се целуват пламенно.

Страстта им се разгоря незабавно.

— Клей, скъпи — рече задъхано Мери, — нека да се качим в къщата…

— Прекалено е далеч, скъпа моя — промълви, без да се отделя от шията й, той.

И двамата не можеха да чакат. Като се целуваха жадно и шепнеха нежни думи, те се отпуснаха на колене върху застлания със слама под. В това положение, осветени от ивиците ярка августовска светлина, промъкваща се през процепите между дъските, започнаха нетърпеливо да събличат един друг.

След това Клей се отпусна върху босите си пети, разтворил колене, и протегна ръка към Мери. Тя се приближи и възседна мускулестите му бедра. И двамата се наблюдаваха безмълвно и въздишаха, докато тя се вкопчи в широките му рамене и бавно се намести върху му. Обхванал ханша й, младият мъж сведе глава и зацелува голите й гърди, докато проникваше в нея. Обвила ръце около врата му, Мери примираше от удоволствие, отметнала назад глава, а усмивката на пламналото й лице говореше за безкрайна радост.

Двамата се любиха страстно върху сламата, докато възмутеният черен жребец танцуваше нервно, пръхтеше, цвилеше и друсаше голямата си глава.

Влюбените не му обръщаха внимание.

Бързо достигнаха до оргазъм, след което Клей се изправи на колене и повдигна и Мери със себе си. Без да отделя силната си, поддържаща ръка от хълбоците й и без да разделят телата си, той я положи нежно върху сламата и я последва.

Дълго лежа безмълвно отгоре й, докато тя въздишаше и се протягаше доволно, затворила очи, обвила ръце около врата му, като лениво галеше копринените черни коси на тила му.

Най-после младият мъж я целуна по ухото и каза:

— Омъжи се за мен, Мери Пръбъл.

Замечтаните очи под лицето му се отвориха. Ръцете бавно се отпуснаха от двете й страни. Тя се усмихна и отвърна:

— Ще се омъжа за теб, Клей Найт. Кога?

— Днес.

— Да! — възкликна развълнувано тя. — Да се обличаме и да…

— Почакай, любима моя — възпря я той и Мери почувства как помръдва в нея.

Пълните му устни се разтегнаха в дяволита усмивка. Приятно изненадана, младата жена го гледаше усмихната, докато той започна да нараства в нея. Когато, отново напълно възбуден, той проникна дълбоко в нея, Мери въздъхна, преметна ръце около врата му и обви дългите си крака около гърба му.

Този път се любиха по-бавно, но не по-малко страстно, като че ли всеки един умираше от глад по другия и имаше нужда от солидна гощавка, за да бъде задоволен. Не отделяха очите си един от друг, докато се движеха чувствено, слели не само телата, а и душите си.

Обединили умовете, сърцата и телата си, двамата влюбени нямаха нужда от приказки, за да се разбират. Безмълвно решиха да продължат удоволствието. Да удължат екстаза. Да забавят кулминацията.

Агонията бе дълга и сладка.

Беше невероятно възбуждащо да поддържат високо нивото на страстта, без да привършват набързо с краткия оргазъм. Мери прехапа устната си, за да го задържи поне още малко далеч от себе си и слушаше нежните му слова.

— Да, скъпа, така е добре. Толкова добре. Задръж още съвсем малко. Продължавай да ме обичаш, любима.

Младата жена слушаше и изпълняваше съветите на този възхитителен мъж, който щеше да й стане съпруг и който я бе научил на всичко, което знаеше за любовта и любенето. Опиваше се при мисълта, че щеше да продължава да я учи и през дългите, щастливи години заедно, които ги очакваха.

Горда, че вече се е научила поне малко да се контролира, Мери изпълняваше еротичните движения заедно с любимия си, без да изпуска юздите на удоволствието от ръцете си.

Най-после и двамата не можеха да чакат повече.

— Давай, скъпи — промълви младата жена.

— Да, скъпа — измърмори прегракнало Клей.

Дълго отлаганата кулминация бе ужасяващо интензивна. Тя ухапа мокрото му от пот рамо, за да не извика, когато той изпъшка и започна да се извива буйно в нея.

Когато ураганът отмина, двамата се отпуснаха потни и изтощени върху сламата. Младият мъж повдигна глава, усмихна се на любимата си и каза:

— Божичко, Мери, беше толкова хубаво, че ми се взе душата.

— Така ли? — отвърна тя. — Аз пък помислих, че ще умра!

И те се засмяха. Клей се отпусна по гръб до нея и двамата се смяха като полудели в продължение на няколко минути.

Когато най-после се успокоиха, младата жена рече с усмивка:

— Та каза за онова предложение за женитба, Клей Найт?… Страстта ли говореше тогава или все още го мислиш сериозно?

Ухилен до уши, Клей се подпря на лакът и я погледна. Измъкна една сламка от полуразвалената руса плитка, паднала върху едното й рамо. Внезапно усмивката изчезна от красивото му лице.

— Обичам те, Мери-Елън Пръбъл — произнесе тържествено той. — Обичам те с цялото си сърце и душа.

— О, Клей, липсвах ли ти така, както ми липсваше ти?

— Всеки ден бе дълъг като година.

— И за мен — призна честно тя.

— Никога не съм преставал да те обичам, Мери, нито дори за миг. Нямаш представа колко съжалявам за всички жестоки неща, които ти казах и ти причиних, откакто се върнах. Знам, че това не ме извинява, но бях страшно наранен и исках да ти го върна. Прости ми, Мери, макар да не го заслужавам. Съжалявам, кълна ти се. Омъжи се за мен, любима моя. Нека да наваксаме загубеното. Кажи ми, че ще ми станеш съпруга, а аз ти обещавам да те обичам и да се грижа за теб до края на живота ни.

— О, Клей — промълви Мери, а очите й се изпълниха с щастливи сълзи. — Нищо не съм желала така силно, както да бъда твоя съпруга. Толкова много те обичам. Мислех си, че ще умра без теб.

— Знам, Мери, знам — отвърна тихо той. — Не плачи, любима. Край на сълзите.

Тя премигна, като се опитваше да се пребори със сълзите и попита:

— Спомняш ли си какво ми каза в беседката първия път, когато ме целуна?

Младият мъж се усмихна и поклати глава. А след това повтори думите, които бе казал преди толкова години.

— Ти си моя, сега и завинаги. Ти принадлежиш на моето сърце. Не трябва да те целуват други устни, освен моите, не трябва да те прегръщат други ръце, освен моите. — Спря за момент, усмихна се дяволито и я попита същото, което я бе попитал през онзи мразовит февруарски ден. — Разбра ли?

— Разбрах — отвърна тя, както бе отговорила и тогава, развълнувана и поласкана, че той все още си спомняше дословно онова, което й бе казал толкова отдавна. — О, разбира се, че разбрах. А сега, Клей, моля те, целуни ме така, както ме целуна през онзи ден.

Той се приведе към нея, притисна нежно стиснатите си устни към нейните и каза, без да се отделя от устата й:

— Ще се оженим днес и ще наваксаме всички онези пропуснати години. Какво ще кажеш, скъпа моя?

— Да! Да! Да!