Нан Райън
Игра на любов (33)

Тридесет и трета глава

Минаваше девет часа, когато Мери пое обратния път от дома на Лия Томпсън. Чувстваше се малко нервна. Градът и бреговете на реката гъмжаха от янки и всякаква паплач от северните щати.

Още не бе изминала и стотина метра, когато насреща й се зададе група конници, с военната униформа на Съюза. Първата й мисъл бе да се върне у Лия, но вече беше прекалено късно.

Войниците се изравниха с нея. Сърцето на младата жена сякаш бе заседнало в гърлото й. Те подвикваха и свиреха след нея, а един от тях се наведе от седлото си и я попита дали не би искала да се поразходи с него из горичката. Тя не отговори, дори не вдигна поглед, а продължи да върви решително по „Ривър роуд“. Най-после конниците отминаха, като се смееха и разговаряха високо.

Мери почувства огромно облекчение, когато достигна главната порта на Лонгууд.

Часовоят подпря приклада на пушката си на земята, като я придържаше с едната си ръка и с другата отвори вратата от ковано желязо, за да може да влезе.

Докато вървеше по алеята, забеляза, че на главната веранда както обикновено стояха няколко моряци. Направи се, че не ги вижда. Вирнала предизвикателно брадичка, младата жена мина покрай дългокракия младеж, разположил се на най-горното стъпало. Прекоси с царствен вид широката тераса и влезе в смълчаната къща. Не беше нужно да гледа мъжете, край които бе минала, за да знае, че капитанът им не беше с тях.

Стисна челюсти и започна да се изкачва по главното стълбище.

Очевидно офицерът на янките нямаше да се върне в Лонгууд преди зазоряване. Мери настръхваше при мисълта, че сега вероятно лежеше гол в леглото на някое хубаво момиче. Или самотна вдовица. Или дори невярна съпруга. Още по-зле, въпросната дама можеше да бъде някоя от нейните приятелки или познати.

Разбита от това предположение, младата жена влезе в тъмната си стая, затвори вратата след себе си и се облегна на нея. След малко въздъхна горестно и се запъти към тоалетката с мраморен плот. Вдигна стъклото на газената лампа и запали фитила. Меката жълтеникава светлина изпълни спалнята. Върна стъкления глобус на мястото му, обърна се и тогава го видя.

Ръката й политна към устата.

Капитан Найт лежеше гол в леглото й.

И спеше.

Излегнат по гръб в центъра на мекия й дюшек, той изглеждаше много едър и мургав, за да бъде на мястото си в това женско легло, покрито с кувертюра, поръбена с жълти и бели дантели, с бели дантелени възглавнички и подобни чаршафи.

Мери се приближи и започна да го съзерцава. Изучаваше внимателно всяка линийка на суровото му лице. Твърдите, като че ли изсечени с длето черти, дългите черни ресници, правият, добре оформен нос и жестоката чувствена уста. Оглеждаше всеки сантиметър от стройното тяло, което някога й бе толкова близко, а сега го чувстваше чуждо, така както самият Клей й беше чужд.

Той беше един непознат.

В леглото й лежеше мургав непознат с еротична външност и изглеждаше заплашителен дори в съня си. Нямаше вид на напълно отпуснал се или уязвим човек. Ни най-малко. Усещаше напрежението в тялото му, струваше й се, че всеки момент щеше да се събуди и да се превърне в изключително опасна личност.

Преценяващият поглед на младата жена докосна мускулестите рамене, широките, окосмени гърди и се плъзна надолу по изпъкналите ребра и опънатия като тетива корем. Най-после се спря върху онази част от неговата анатомия, която без никакво усилие й бе доказала, че е всичко друго, но не и дама.

Бузите й пламнаха, докато се взираше, без да мига в провисналата плът сред гъсто окосмените му слабини. Потръпна при спомена какво можеше да направи с нея този така невинно изглеждащ орган, когато придобиеше пълните си размери.

Очите на Мери се разшириха невярващо, тъй като отпуснатият член започна да се уголемява. Устните й се закръглиха от изненада и смайване, докато той сякаш оживя пред очите й.

— Ако можеш да направиш това само с поглед — достигна до ушите й дълбокият баритонов глас, — представи си какво ще стане, когато го докоснеш.

Младата жена повдигна рязко глава. Капитанът бе напълно буден и я гледаше укорително.

— Аз… не… знаех, че… — отвърна, заеквайки тя.

— Ела тук — прекъсна я меко той, като все така лежеше по гръб, докато членът му се уголемяваше и потупа дюшека до себе си. — Седни, Мери.

Тя приседна в крайчеца на леглото, без да откъсва очите си от него. Той вдигна длан, обви дългите си пръсти около ръката й и я придърпа върху себе си. Целуна я. Устните му бяха още топли от съня и й се сториха възхитително меки. Езикът му се промъкна в устата й и целувката се задълбочи.

Когато най-после се отделиха един от друг и Мери се изправи до седнало положение, младият мъж я погледна право в очите, взе ръката й и бавно започна да я мести надолу по гърдите си, по корема, по пулсиращите си слабини. Там пусна дланта й.

— Люби ме — подкани я ласкаво той, присегна се към корсажа на роклята й и започна да го разкопчава.

— Добре — обеща като в транс тя.

Тънките й пръсти се обвиха внимателно около него. Докосваше го нежно, галеше го, играеше си с вирнатата главичка, после облиза връхчето на показалеца си и изписа мокро кръгче около миниатюрния й отвор.

— О, Боже, скъпа моя… скъпа — изпъшка той, като дишаше тежко. А след това нареди: — Спри! Моля те, Мери!

— Шшшт — прошепна тя и продължи да го милва, да го дразни и да го кара да полудява от желание.

Капитанът се изправи светкавично, стисна я за китката и събори младата жена върху леглото.

Прекалено възбуден, за да губи скъпоценно време за събличането й, той повдигна полите и фустите до кръста й, набързо изхлузи дантелените й пликчета и се намести между добре оформените й крака.

С глуповата усмивчица на лицето, изразяваща едновременно вина и удоволствие, Мери затаи дъх и се изви към него, когато той проникна дълбоко в нея. Острите й нокти се забиха в мощните му бицепси, когато се опита да го привлече по-близо към себе си. След това ръцете й се промъкнаха под мускулестите му мишци и се обвиха около гръдния му кош.

Вдигна поглед към лицето му. Той проникна до край в нея, а после бавно излезе почти до край, като остави само лъскавото връхче на члена си в нея.

— Не — проплака в знак на протест тя и ноктите й се впиха в гладката кожа на гърба му.

— Не, какво? — промърмори дрезгаво младият мъж, застанал неподвижно в тази позиция, в която бе измъкнал почти напълно онова, която Мери желаеше най-силно в момента. — Кажи ми какво искаш.

— Ти… ти… знаеш… — отвърна беззвучно тя, като се опитваше да го притисне надолу към тялото си и да го накара да проникне отново в нея.

— Той си има име — настоя безсрамно той. — Кажи го и той е твой.

Развълнувана и възбудена, Мери смръщи вежди. Изгаряше от желание да го усети в себе си, но не й се искаше да произнася тази дума.

Той прочете колебанието в изразителните й тъмни очи. Искаше го лудо, но не можеше да се осмели да го каже. Капитанът обаче бе твърдо решен да чуе това от нейната уста. Наведе се към нея и я целуна страстно. После прокара устни по пламналото й лице и зашепна в ухото и.

— Не. Не, не мога — възпротиви се младата жена.

— Можеш. Знам, че можеш — приласка я нежно Клей. — Заради мен. Само заради мен.

Пламнала от отчаяно желание, в крайна сметка тя склони. Впила поглед право в горящите му очи, тя рече:

— Капитане, дай ми патката си!

И той й я даде.

Цялата.

Тя въздъхна от наслада.

Докато се движеха все по-забързано и възбудено, Мери се учудваше както на себе си, така и на него. И двамата бяха безсрамни, безразсъдни и пламенни. Държаха се по-скоро като животни, отколкото като цивилизовани човешки същества. Току-що бе изговорила на глас дума, която не бе предполагала да чуе в устата дори на един мъж, камо ли в своята собствена.

А ето, че сега, напълно облечена, като се изключат пликчетата — дори не бе махнала обувките и памучните си чорапи — се любеше страстно с чисто голия капитан на янките в жълто-бялото си девическо легло, при положение, че бяха добре осветени от светлината на лампата и вратата на стаята й беше отключена.

И въпреки всичко блаженството беше неописуемо.

 

 

Много по-късно същата нощ, когато вратата вече бе добре заключена и лампата изгасена, двамата лежаха голи в мрака. Мери се бе сгушила удобно в обятията на капитана. Лежеше на една страна, с гръб към него. Къдравите косъмчета на гърдите му дразнеха приятно кожата на гърба й, а твърдите му бедра обгръщаха задните й части. Дългите му ръце се бяха обвили около тялото й. В едната си длан бе обхванал гърдата й.

Дълбокото му равно дишане показваше, че е заспал.

Младата жена въздъхна.

Приятно й беше да лежи в обятията му, докато той спеше. Клей спеше толкова спокойно и я притискаше така собственически към тялото си, че тя почти успяваше да забрави какъв студен и жесток човек бе той всъщност, как я бе манипулирал и експлоатирал заради собственото си сексуално удоволствие.

Очите на Мери се напълниха със сълзи при спомена какво мило и добросърдечно момче беше Клей Найт. Бе напълно неспособен да причини мъка, комуто и да било. А ако все пак несъзнателно наранеше някого, тогава страдаше повече от жертвата си.

От окото на младата жена се отрони една сълза и капна върху голото й рамо.

Колкото и пъти да премисляше случилото се, колкото и да си повтаряше, че трябва да приеме фактите, тя все още не можеше да повярва, че голямата любов от нейната младост никога не я бе обичал. А ето, че сега той се бе върнал. Беше в леглото й. И я любеше неподражаемо.

Но все така не я обичаше.

Мери премигна, за да удържи сълзите си.

Не можеше да се преструва, че уж никога не го е обичала. Защото го бе обичала. Беше го обичала с цялото си младо сърце. Не бе обичала никого другиго и никога нямаше да обикне друг. Но вече не обичаше и него. Не обичаше никого. Не само сърцето на капитана бе направено от лед. Тя можеше да бъде не по-малко безразлична и неспособна на емоции от него.

Какво значение имаше, че бе я любил единствено с тялото си. Тя бе направила същото.

Успокоена от мисълта, че разгорещеното им любене щеше да остане без последствия, Мери заспа.

Когато се събуди малко след изгрева на слънцето, тя с изненада откри, че той все още беше в леглото й. Тъй като предполагаше, че капитанът спи, тя внимателно отмести ръката му от раменете си, измъкна се предпазливо и се изправи.

— Върни се при мен — произнесе той и ръката му я обхвана през кръста, привлече я в леглото и я върна в предишната й позиция до него.

— Слънцето изгря — рече предупредително тя. — Скоро цялата къща ще бъде на крак.

— Да си бъде — отвърна с натежал от съня глас младият мъж и мургавата му ръка я обгърна.

Тънките пръсти се разпростряха върху потръпващия й корем и се плъзнаха към светлорусия триъгълник в долната му част.

Дъхът на Мери секна. Тя се изви и изпъшка, когато усети пулсиращия му член притиснат към задните й части.

— Ооох — изпъшка нетърпеливо тя и несъзнателно разтвори крака и изви гръбнак, за да му позволи да се промъкне между бедрата й. — Ох, да, да.

Твърдата плът вече се опитваше да влезе в нея.

— Да не ти причинявам болка? — попита той.

Дъхът му изгаряше тила й.

— Н-не — успя да каже тя, — но не знам как… Никога не съм…

— Аз ще ти покажа, скъпа моя — прошепна капитанът, като обсипваше със страстни целувки белите й като слонова кост рамене. — Притисни се към мен и се отпусни — посъветва я той. — Остави всичко на мен. Ще действам бавно, внимателно, докато ти…

Той проникна още малко по-дълбоко в нея и младата жена въздъхна отново и се намести по-плътно към него.

Силните му и същевременно нежни ръце водеха движенията й. Притискаше ханша й към себе си и, както бе обещал, проникваше предпазливо в нея — сантиметър по сантиметър — докато най-после цялата дължина на възбудения му член не се озова в нея.

— Добре ли си, Мери? — попита загрижено той.

— Да — промълви тя — да… аз… — Потрепери в обятията му и не довърши мисълта си.

Той изчака, като остана известно време неподвижен, за да й даде възможност да привикне с позата, с новото за нея усещане да го приеме в себе си изотзад.

Едната му ръка беше между бедрата й, другата мачкаше гърдите й. Тези опитни, страстни длани увеличаваха още повече възбудата на несигурната му любима. Правеха истински чудеса с нея. Отдадена на нарастващото удоволствие, младата жена започна да се извива съблазнително в обятията му. Капитанът на часа влезе в бавния й чувствен ритъм.

Слели телата си, с бясно тупкащи сърца, двамата се движеха бавно, в абсолютен синхрон, приближавайки се към върховния миг. Постепенно ускориха темпото, а в това време утринното слънце нахлуваше безпрепятствено в стаята и къпеше съединените им тела в топла розова светлина.

— Ооох, кап… Ох! — възкликна Мери, застигната от първата вълна на кулминацията.

— Да, скъпа, знам. Отдай се на удоволствието — окуражи я дрезгаво младият мъж, който усещаше приближаването на собствения си оргазъм.

Само след секунди телата им потръпваха, завладени от удоволствието, сякаш бяха две парцалени кукли без кости. Спазмите бяха толкова силни, толкова продължителни, че Мери извика на няколко пъти, докато Клей я притискаше към себе си и правеше всичко възможно, за да е сигурен, че любимата му ще получи от него толкова, колкото желае. А след това той на свой ред изпъшка, когато вълните на екстаза заляха и него.

Когато най-после продължилата дълго кулминация премина, двамата, мокри от пот, лежаха още доста време в обятията си, докато ритъмът на сърцата им се нормализираше постепенно.

Задоволена и обхваната от мързел, на младата жена не й се ставаше. Искаше й се да може да лежи така, докато слънцето се изкачва в безоблачното небе, достигне зенита си, след това започне да слиза, докато се скрие на западния хоризонт и над земята се спусне нощта.

Капитанът се отърка в тялото й. Усети как се отлепва от нея и сяда в леглото. Приведе се, целуна извивката на ханша й, направи пътечка от целувки до коляното й, ухапа я игриво и рече:

— Среща тази вечер в господарската спалня в седем.

Тя прегърна възглавницата и измърка, а след това се възпротиви:

— Но слънцето още не е залязло в седем.

— Да — отвърна младият мъж. — Знам.

— Добре — предаде се, изпълнена с щастие, Мери.

— И, Мери…

— Да?

— Не ме карай още веднъж да те хвана, че излизаш вечер сама!