Нан Райън
Игра на любов (26)

Двадесет и шеста глава

Той наведе глава и отново целуна Мери, почти грубо. Усети как цялото й тяло се стяга и разбра, че се страхуваше от него.

Но това не го интересуваше.

Устните им останаха доста време като споени, въпреки усилията й да се освободи от прегръдката му. Отказваше да я пусне. Промени позицията им, като притисна гърба й в стената. Тя нямаше как да помръдне, защото той я затискаше отпред.

И продължаваше да я целува.

Като пъшкаше в знак на протест, младата жена се опита да завърти наляво-надясно глава, за да се отдели от устните му. Той обаче бе преплел силните си пръсти в косите й и не й позволяваше да помръдне.

И продължаваше да я целува.

Въпреки очевидното му надмощие, Мери все още правеше отчаяни опити да се спаси. Удряше го с юмруци по голия гръб и рамене и скимтеше, възмутена от това насилие. Настойчивата, огнена целувка, обаче като че ли нямаше край.

И продължаваше.

Младата жена скоро усети ефекта й по тръпките, които обзеха цялото й тяло. Връхчетата на гърдите й настръхнаха, а в долната част на корема си усети леко пулсиране. Страстната целувка бе започнала да пробужда отдавна заспалата й чувственост. Всеки следващ миг я обземаха хиляди нови усещания, които я наелектризираха все повече и повече.

Гърдите й бяха притиснати към мокрия му от пот торс, къдравите му косъмчета дразнеха възбуждащо зърната й, опънали тънкия плат на нощницата й. Отговаряше несъзнателно на целувката му, на езика, който проникваше дълбоко в устата й и не оставяше непроучено нито едно кътче в нея.

Виеше й се свят, сърцето й биеше силно до пръсване. Едновременно се страхуваше и бе силно привлечена от това, което ставаше. Искаше й се да почувства отвращение от целувката му, да презре докосването му. Но това бе невъзможно. Не се беше чувствала така от последния път, когато я бе държал в прегръдките си и я бе целувал. Не, не беше точно така.

Никога досега не беше изпитвала подобно нещо.

Спомняше си само нежните целувки на едно невинно момче. А това сега бяха настойчивите ласки на един преситен мъж, на когото не можеше да устои. Въпреки това се опитваше, тъй като предугаждаше какво щеше да последва в противен случай.

Мери продължаваше да се бори с неудържимото привличане, което изпитваше към този мургав, опасен мъж. Шокирана и възбудена от подобна необуздана мъжка сила и страст, тя започна да се паникьосва. Чувстваше, че се задушава, но дори така, усещането беше прекрасно. Дори не можеше да види в мрака своя неустоим прелъстител, който като че ли всеки момент щеше да я погълне с някоя от следващите си изгарящи, дръзки целувки, сякаш изгаряше от жажда по нея. Младата жена не можеше да направи нищо. Чувстваше, че се разтапя под бясната убедителност на упоителните ласки на красивия капитан.

Юмруците й спряха безсилните си удари по мускулестия му гръб. Отказа се от по-нататъшна борба. Престана да се извива в безплодните си опити да се измъкне. Дългите омайващи целувки, животинската горещина и гранитната твърдост на тялото му, благословеното прикритие на мрака — всичко това заедно успя да сломи съпротивата на омагьосаната Мери.

Някъде в най-затънтените кътчета на все още функциониращите части на мозъка й звучеше предупреждението, че пред нея бе надвиснала голяма опасност, че бе на път да загуби разсъдъка си по този тайнствен мъж.

Трябваше да се пребори на всяка цена или рискуваше да й се наложи след това да изтърпи ужасните последствия от постъпката си.

Сега обаче повече не желаеше да слуша никакви разумни доводи и предупреждения. Не искаше да мисли. Искаше само да чувства. Най-после младата жена въздъхна тихичко в знак на съгласие, обви ръце около врата му и се разтвори в прегръдката му.

Опитният капитан Найт разбра на секундата, че се бе предала. И че беше негова. Тя самата още не съзнаваше това, но той вече бе наясно. Знаеше, че му се бе отдала изцяло.

Вече бе негова.

При други обстоятелства щеше веднага да намали темпото на прелъстяването. Щеше да се възползва от възможността да започне всичко отначало. Да я ухажва и победи с нежни нашепвания, целувки и ласки.

Напрежението помежду им обаче бе прекалено голямо и бе продължило прекалено дълго. Гладът му за нея бе прекалено силен.

Страстта на капитан Найт засенчваше тази на Мери, а кръвта във вените му се бе превърнала в разтопена стомана. Обсебен от умопомрачително желание, той едва се сдържаше да не разкъса нощницата, която го делеше от топлото й, съблазнително тяло и да я има още тук, направо на пода.

Когато изгарящите му устни най-после се отделиха от устата на Мери, тя направи последен опит да се спаси.

— Пусни ме! — прошепна задъхано тя, облегнала глава назад върху стената, докато сърцето й се блъскаше в гърдите.

Отговорът бе една неустоима целувка на най-чувствителното местенце на шията й и решително подръпване на колана, опасал кръста й.

— Не… моля те… — измънка тя, докато младият мъж свали синия халат с едно бързо движение, като я остави още по-беззащитна само в мократа й от пот памучна нощница.

Докосването на пръстите му, докато разкопчаваше нощницата, я влуди. Опита се да каже „не“, но не успя да произнесе нито звук. Топлият му дъх, който усещаше по рамото си, караше пулса й да препуска все по-бързо. Разголената й плът потрепваше. Изохка, когато Клей допря устни в извивката между шията и рамото.

Трепна, когато дланта му се плъзна в разтворената нощница и обхвана лявата й гърда. Палецът му започна да се движи нагоре-надолу по настръхващото връхче. Дъхът й секна от удоволствие и в същия миг той покри устата й с поредната изпепеляваща целувка. Тя разтвори с готовност устни, обхваната от непрекъснато нарастваща страст. Беше й толкова приятно, толкова невероятно приятно, че се надяваше това да няма край.

Устните му се отделиха от нейните, но ръката му продължи да си играе с гърдата й. Усети, че Клей се размърда. Премигна, но не успя да различи нищо в мрака, затова потрепери шокирана, когато усети горещите му устни около връхчето на дясната си гърда, все още обвита в тънкия памучен плат на нощницата й.

— Капитане. — Тя въздъхна. — Кап… ох… капитан Найт.

Отлепи глава от стената и я сведе леко. Разпуснатите коси се разпиляха около пламналото й лице. Повдигна ръка, докосна мускулестото му, влажно от пот рамо и обхвана тила му.

Той прокарваше език по прилепналата към тялото й нощница, докато обектът на неговите старания се втвърди като диамант.

— Моля те… о, да… моооля те — шепнеше в мрака Мери, вплела тънките си пръсти в черните му копринени коси.

Услужливият капитан разтвори устни, пое в устата си и пламналото зърно, и плата и започна да ги смуче. Пръстите на младата жена се впиха в косата му и притиснаха главата му по-близо към нея. Не на себе си от възбуда, в този момент тя внезапно пожела, повече от всичко друго на света, да може да го види.

Знаеше, че бе подпрял едното си коляно на земята. Знаеше, че едната му силна ръка бе поставена върху талията й, а другата все още дразнеше голата й лява гърда. Можеше да си го представи как изглежда така, коленичил пред нея, прилепил широките си чувствени устни към щръкналото зърно, затворил красивите си сребристи очи с дълги черни ресници.

Ох, само ако можеше да го види.

Но не различаваше нищо в непрогледната тъмнина. Можеше само да чувства.

Можеше да чувства влажната топлина на устата му около пулсиращото връхче на дясната си гръд и сръчните му пръсти, които си играеха с лявата. Младата жена си пое рязко въздух, когато устните му внезапно се отделиха от нея. Клей отметна нощницата й и се впи в лявата гърда, а дланта му се зае с мократа от целувките му нейна дясна посестрима.

Нощта беше изключително гореща, тъмна и тиха. Нямаше и помен от вятър. Откъм реката не се носеха никакви викове. В имението цареше абсолютно спокойствие. Единственото, което чуваше Мери, бяха мляскащите звуци на устата му и те й въздействаха силно еротично. Тя потрепна, изпълнена с блаженство, наведе се леко напред и придърпа по-близо до себе си главата му.

Внезапно младият мъж отдели уста от мокрите й гърди и трескавите му устни се притиснаха към деликатните й ребра. Мери усети, как свлича надолу по раменете й разкопчаната нощница. С готовност изхлузи ръкавите през ръцете си и когато дрехата се спря на разширението на бедрата й, тя постави притеснено длани върху голите си рамене.

Затвори очи и въздъхна, когато Клей започна да целува кръста й, потрепващия стомах и, като побутваше надолу нощницата с пламналото си лице, прокара език по пъпа й. Не направи опит да го възпре, когато той повдигна глава и дръпна дрехата й надолу по бедрата. Усети я как се плъзна покрай краката й и се приземи на пода, а след това как пръстите му обхванаха единия й глезен и го повдигнаха, за да я измъкнат.

Не си направи труда да освободи и десния й крак. Горещото му лице се приближи отново до разголената й плът и уверените му ръце се обвиха около бедрата й. Младата жена въздишаше и се извиваше, докато изпепеляващите му устни сипеха целувки по потрепващия й корем. Прокарваше език по закръглените й бедра и тънката ивичка светлоруси косъмчета, която слизаше надолу от пъпа й.

Капитан Найт гали коленете й, твърдите бедра и вълнуващия се корем дотогава, докато тя вече не можеше да се сдържа от възбуда. Цялото й тяло гореше като от силна треска. Струваше й се, че няма да издържи нито секунда повече това сладко мъчение. Бе се отказала да се преструва повече, че не го желае. Нещо повече — щеше да умре, ако в този момент Клей спреше. Нямаше да понесе, ако я изоставаше в това състояние. Имаше нужда, трябваше да получи онова, което единствен той можеше да й даде.

Изпълнена с копнеж по блаженото освобождение, което това непознато и същевременно близко тяло й обещаваше, Мери усети, че в гърдите й се образува вик на болка и удоволствие. Всяко нейно мускулче бе напрегнато и призоваваше Клей да й помогне, да я спаси, да й даде себе си.

Но когато почувства парещото му лице да се завира между светлорусите къдрици в долната част на корема й, младата жена зяпна от изненада и блъсна назад широките му потни рамене.

— Не! — прошепна тревожно тя и поднови опитите си да се освободи.

Усети как силните му ръце разтварят краката й и трескавият му дъх опарва вътрешната страна на бедрата й. Зъбите му я хапеха лекичко, а огнените му устни я целуваха. Беше поразена.

— Недей… Не… трябва… да… спреш — шепнеше задъхано тя.

Но той не спираше.

Шокиращият му, възбуждащ език си проправи пътечка между светлорусите къдрици и устните му се затвориха около най-чувствителното й място.

От гърлото на Мери се отрони вик и първият й импулс беше да го отблъсне от себе си. Преди да успее обаче, езикът му се докосна до съкровеното местенце и цялото й тяло потрепери от изненада и удоволствие.

Обхванал с ръце задните й части, капитан Найт притискаше трескавото си лице към долната част на корема й и нежно и опитно я галеше с устни. Младата жена не бе предполагала, че е възможен подобен екстаз. Отметна глава, притисна потните си длани към стената зад гърба си и несъзнателно присви колене.

Внезапно изпита дълбока благодарност към обвилия ги мрак, който скриваше едновременно и срама, и блаженството й. Охотно позволи на Клей да я люби по този неортодоксален начин, като се учудваше както на него, така и на себе си. Всъщност не я интересуваше дали поведението им бе неприлично. Беше толкова възбудена от нежните и настойчиви устни, че повече не се вълнуваше от факта, дали постъпваше правилно или не. Интересуваше я единствено този мургав мъж, коленичил между краката й, който я целуваше, милваше, любеше по този колкото прекрасен, толкова и грешен начин.

Тялото й гореше. Беше полудяла от страст, забравила всякакви задръжки. Беше се превърнала в жадна за секс женска, която искаше от партньора си да я доведе до върховния екстаз.

И капитанът й го даде.

Неспособна да владее повече нито тялото, нито ума си, тя му се довери напълно в способността му да я дари с това прекрасно удоволствие. Никога през живота си не бе изпитвала подобно нещо. Нито веднъж през всичките години, през които бе омъжена, съпругът й не я бе любил по този начин. Никога досега не се беше отдавала на блаженството от такъв натуралистичен, лишен от всякакви ограничения секс.

Искаше й се това да продължи вечно.

Искаше й се да свърши на мига.

Вкопчила ръце в черните му коси, Мери отметна необуздано глава и изохка, усетила първата силна вълна на оргазъма. Притисна юмрук към устните си и захапа изпъкналите кокалчета, за да не извика. Обзета от ослепителен екстаз, тя се повдигна на пръсти, понесена от експлозията в сгорещеното си тяло.

Сведе поглед към мъжа, когото не можеше да види и го благослови наум задето не отдели парещите си устни от нея до самия край на опустошителния й оргазъм. Когато свърши, младата жена го сграбчи за косите и отдели главата му от тялото си, неспособна да понесе нито секунда повече това сладко изтезание.

После се отпусна безсилно върху него, а присвитите й колене потрепваха. Единствено силните ръце на Клей не й позволяваха да падне. Той се изправи, вдигна я и я понесе към господарския апартамент. Неговият апартамент. Затвори с ритник вратата зад себе си и я отнесе право към спалнята.

От всички страни на огромното махагоново легло горяха лампи и Мери затвори очи срещу натрапчивата им светлина.

Капитан Найт я положи в самия център на мекия дюшек. С омекнало от преживяното удоволствие тяло, младата жена въздъхна блажено. Напълно удовлетворена, тя усети, че потъва в приятен, спокоен сън.

Но Клей имаше други намерения.

Набързо смъкна панталоните си и скочи гол в леглото до задоволената, изпаднала в летаргия Мери. Тя почувства устните му върху своите и последвалите целувки. Усетила вкуса на тялото си в устата му, тя изпита отвращение.

Сънливите й очи се отвориха широко.

Пламналият сребрист поглед на капитана бе насочен към лицето й. Слабата му мургава длан галеше бедрото й.

— А сега — рече той, — ще те любя.