Нан Райън
Игра на любов (2)

Втора глава

Мемфис, Тенеси

горещ августовски следобед през 1840 г.

— Клей? Клей Найт!

С развети светлоруси коси и цветни поли, деветгодишната Мери-Елън Пръбъл тичаше възбудено надолу по стълбите. Изскочи от главната врата на Лонгууд, като продължаваше да зове любимото си другарче по игри, спокойния тъмнокос Клейтън Найт.

— Клей, къде си?

През прозореца на стаята си току-що го бе забелязала да се изкачва с голяма плоска кутия в ръце, нагоре по посипаната с камъчета алея. Родителите й мислеха, че спи следобедния си сън. Но следобедният сън бе работа за бебета и старци. Тя вече изобщо не спеше по това време.

Този факт бе известен единствено на Клей. Всеки следобед в три часа тя започваше да се прозява театрално и покорно да се качва в стаята си, за да си почине в продължение на час и половина. Нещо, от което се нуждаела много, така поне твърдяха родителите й.

Но щом се озовеше в огромната си спалня в жълто-бели тонове, Мери-Елън дори не затваряше очи.

Вместо това четеше любимите си приказки, играеше с огромната си колекция от кукли или се забавляваше, като се премяташе из голямото си пухено легло.

Или пък седеше, обвила с ръце слабите си колене, пред някой от високите до тавана прозорци. Там, вперила поглед в тучните, безупречно поддържани градини и поляни на Лонгууд, във виещата се в подножието на скалите река Мисисипи, тя се отдаваше на прекрасни мечтания.

Днес пак бе седнала пред отворения прозорец, когато видя изкачващия се по алеята Клей. Не знаеше, че ще идва. Започна да ръкомаха лудо, но той така и не я забеляза. Не можеше да му извика оттук, тъй като щеше да смути покоя на майка си, която си почиваше в господарската спалня в другия край на коридора.

Затова Мери-Елън Пръбъл се отдръпна от прозореца, припряно нахлузи върху долната си риза една чиста бяла блуза и яркосиня пола и хукна надолу. Без да обръща внимание на шепнешком изречените предупреждения и упреци на прислугата, тя изхвърча през главния вход.

На окъпаната в слънце тераса, обаче нямаше и следа от Клей. Тя извика, но не получи отговор. Малките ръчички на Мери-Елън се притиснаха към тесните й бедра, а тъмните й очи проблеснаха ядосано. Гласът й се издигна до писък. Приятелят й най-вероятно се беше скрил някъде.

— Клейтън Найт, ако не ми отговориш на минутата, няма да ти проговоря никога вече!

Никакъв отговор.

Мери-Елън се намръщи, премигна на светлината на яркото августовско слънце и заподскача нетърпеливо надолу по стълбите на терасата. На последното стъпало спря и се огледа, а после изписка с типичен детски възторг, когато иззад една от магнолиите внезапно се показа загоряла от слънцето ръка и тънките й пръсти се озоваха в светлорусите й, почти бели, коси.

Като се смееше, на пътеката се показа Клей Найт, а светлосивите му очи проблеснаха.

— Да не би да търсиш някого, Мери? — Той я издърпа леко и веднага я пусна.

— Ама, че си! Приятно ти е да ме измъчваш. — Тя се нацупи и го удари, като се преструваше на ядосана. — Защо не ми каза, че ще идваш днес?

Клейтън Найт повдигна тесните си рамене, наведе се и вдигна дългата плоска кутия, която бе скрил зад магнолията.

— И аз не знаех, че ще идвам. — Той посочи към голямата кутия. — Мама свърши роклята по-бързо, отколкото очакваше. Каза, че мисис Пръбъл я очаквала с нетърпение, затова ме изпрати да й я донеса.

Забравила напълно гнева си, Мери-Елън се усмихна.

— Добре. Мама спи. Ела. — Тя се завъртя на пети и забърза нагоре по стъпалата. — Ще оставим кутията вътре, до голямото огледало в салона. — Усмивката й се разшири. — А после можем да излезем да поиграем.

Клейтън кимна и я последва.

Двете деца бяха добри приятели още от деня, в който срамежливият шестгодишен Клейтън Найт зърна за първи път буйната петгодишна Мери-Елън Пръбъл. Беше отишъл в имението на семейство Пръбъл сам, за да занесе великолепната бална рокля, ушита от майка му за красивата Джули Пръбъл.

Същият този ден — преди четири години — Клей и Мери-Елън се сприятелиха, въпреки различията в произхода им.

Момиченцето беше единственото дете на Джон Томас Пръбъл, един от най-богатите и влиятелни джентълмени в Тенеси.

По времето, когато памукът беше крал, а Мемфис — негова световна столица, умният и делови Джон Томас Пръбъл още преди да достигне трийсетгодишна възраст бе станал милионер и важен фактор в памукопроизводството и преработването му. Година преди да срещне на летния бал в Чарлстън една смайваща с красотата си млада дама, на летен бал в Чарлстън той бе построил на скалите над мътната Мисисипи величествения си дом. В мига, в който зърна стройната руса чаровница, Пръбъл почувства, че ще бъде негова.

Така голямото внушително имение се превърна в сватбен подарък на русата осемнайсетгодишна младоженка, красивата аристократка от Южна Каролина, мис Джули Каролайн Дънууди. След един доста дълъг меден месец в Европа, богатият младоженец внесе на ръце сияещата, впечатляващо млада булка, през мраморния праг на новия й дом, Лонгууд.

Джули Дънууди Пръбъл бе истински впечатлена от величието на Лонгууд.

Подобното на дворец имение, с високи колони в коринтски стил, бе наречено на името на стария дом от ергенските години на Джон Томас Пръбъл. Не бе пожалил никакви средства при постройката и декорирането на новата си къща. Бе си доставил най-качествените и скъпи материали и орнаменти от Европа. Сребърните дръжки на вратите и пантите бяха от Англия. Камините — от бял карарски мрамор. Огледалата — от Франция. Бляскавите полилеи — от Виена.

Огромното жилище бе обзаведено с изключително внимание и към най-малките подробности. Гарнитурата от двайсет и пет части от палисандрово дърво, бе изработена специално за Лонгууд. Позлатена арфа и пиано красяха музикалния салон, издържан в бели и златни тонове. Завесите и тапицерията бяха от разкошни материи. Сребърните съдове и прибори бяха с най-изящна изработка, а крехкият порцелан — задължително севърски. На горния етаж, в просторната господарска спалня, величественото махагоново легло с четири колони, широко повече от два метра, се отразяваше от всевъзможни ъгли в гигантски огледала в златни рамки.

Обширните градини се поддържаха в безупречно състояние от двама талантливи градинари. През голяма част от годината те даряваха обитателите на имението с великолепни цветове и ухания. Приятни за очите гардении, хортензии, азалии и рози омекотяваха влажния летен въздух.

Надолу по зелената морава, в северната й част, имаше мраморен слънчев часовник с бляскава медна стрелка. На каменното му лице бе написано: „Отчитам само слънчевото време“.

Няколко метра по-нататък се издигаше бяла шестоъгълна беседка, засенчена от стар орех, обвита с бръшлян и орлови нокти. Зад нея се намираше обширна постройка за екипажите, която приютяваше двуколка за един кон, блестяща морскосиня двуместна карета и черен затворен файтон със златен семеен герб. Откъм далечния й край се намираше закътаната конюшня, където живееха десетина чистокръвни коня.

И всичко това принадлежеше на Джон Томас Пръбъл.

Имаше десетина слуги в дома си и цял легион от роби, които работеха в обширните му плантации.

Именно сред такова богатство и разкош през един топъл и красив юнски следобед на 1831 година се роди Мери-Елън, почти дванайсет месеца след сватбата на родителите си. Броени часове след раждането й, в чест на благословеното събитие, гордият двайсет и осемгодишен баща устрои истинско пиршество с много хайвер и шампанско в безупречно поддържаните градини.

Докато за изтощената му съпруга и спящото дете се грижеше компетентен, неуморен екип, сияещият баща приемаше поздравления от бизнесмените и представителите на синята кръв в града. Дори обеща, веднага след като любимата му съпруга си възвърне силите и моминската фигура, да представи на местното общество на една още по-екстравагантна гала вечер прекрасната си дъщеричка.

Появата на бял свят на малкия Клейтън Найт съвсем не бе отпразнувана по такъв начин. През май 1830 година, Клейтън Терел Найт бе роден от сгърчената си от болка, плувнала в пот млада майка в една задушна, гореща стаичка, в малка къщурка на четири мили южно от Мемфис.

По време на раждането на Клейтън Терел Найт присъстваха само крехката му, разкъсвана от болки майка и една полусляпа акушерка. Баща му научи за появата на сина си едва три дни по-късно, когато, уморен и останал без пари, се прибра, за да се обръсне и да хапне нещо сготвено.

Бащата на Клей Найт бе тъмнокос, изключително красив, очарователен, необразован мъж, който не си падаше по семейния уют. Семейството и отговорността не привличаха безгрижния, безотговорен Джаксън Найт. Нито пък му се нравеше почтеният труд.

Имаше слабост към най-вълнуващите занимания, които можеше да му предложи животът. Пиенето. Хазартът. Жените.

Понякога Джаксън Найт посвещаваше цялото си внимание на някой от тези три любими порока. В други случаи се отдаваше напълно и на трите едновременно. Онези, които го познаваха бяха единодушни, че едва ли някой се забавлява повече от чернокосия Джаксън Найт със сребристите очи, когато седне с чаша бърбън пред застлана със зелено сукно маса за покер и закръглена хубавица в скута.

Животът обаче съвсем не беше толкова забавен за неговата изоставена съпруга, Ана. Беше се омъжила за човек много под нивото си, против волята на баща си — адмирал Клейтън Л. Тигарт, който беше останал вдовец. Остаряващият морски герой от 1812 година не беше одобрил този брак. Но той обичаше единствената си дъщеря и затова даде като сватбен подарък на младата двойка, скромните си спестявания, събирайки цял живот.

Парите не отидоха за построяване на дом за Ана, както се бе надявал адмиралът. Джаксън Найт прахоса цялата сума за по-малко от година, без да има нещо насреща. Ана така и не видя дори едно пени от въпросната сума.

Любовта, която бе изпитвала към Джаксън Найт, бе повехнала и умряла през дългите самотни часове, когато го бе очаквала в мрака да се появи клатушкащ се у дома, а дрехите и стройното му тяло да излъчват мирис на евтиния парфюм на друга жена.

За лишената от илюзиите си Ана, нейният безценен мъничък син Клейтън се превърна в единственото хубаво нещо, произлязло от нещастната й връзка с красивия му безотговорен баща. „Няма значение — повтаряше си тя, — че бащата на сина ми произхожда от най-ниското обществено съсловие. Клейтън може да се гордее поне с един от дедите си, с бащата на своята майка.“

Една сутрин, току преди зазоряване, когато Клей беше още съвсем малък, се разнесе мълвата, че Джаксън Найт е бил намушкан с нож при сбиване в някаква кръчма.

За младата Ана Найт това не бе нито особено голям шок, нито пък някаква загуба. Единствената промяна, която смъртта му щеше да донесе в трудния й живот бе, че сега вече можеше да разполага с повече средства, за да задоволява нуждите на двамата с Клей. Джаксън Найт нямаше повече да взима дребните й спестявания, за да ги прахосва за алкохол, залагания и жени.

След смъртта на съпруга си, Ана Найт успя да спести достатъчно, за да се премести да живее в дървена къщичка в Джърмантаун, на по-малко от миля от града. Горда с новата си придобивка, младата жена я подреди с радост и превърна грозната постройка в топъл, уютен дом. Последното, което направи при подредбата, бе да окачи благоговейно портрета на баща си, адмирала, точно над камината в дневната.

Освободена от постоянните си тревоги, Ана имаше възможност да отдъхне. Разполагаше с време и енергия да развие вродената си дарба да създава модели и да шие красиви женски дрехи.

Не след дълго славата й започна да се носи. Мълвата се разнесе от уста на уста и така достигна до богаташкия елит в Мемфис. Непогрешимият й нюх към модата й спечели популярност, благодарение на която услугите й започнаха да се търсят от нежните представителки на най-богатата прослойка в крайречния град. Младата жена издържаше себе си и сина си, като шиеше елегантни облекла за аристокрацията.

Така привлече вниманието и на богатата господарка на Лонгууд. На един бал в чест на гостуващ от Европа граф, погледът на Джули Пръбъл попадна върху едно от великолепните творения на Ана Найт. Носеше го една слаба, посивяла матрона от Мемфис, която с радост й даде името и адреса на неговата създателка.

Ана Найт бе поканена в Лонгууд и ангажирана. Скоро роклята бе готова, но тя бе само първата от безкрайна поредица бални тоалети за изтънчената й млада клиентка. Скоро поръчките започнаха да валят с такава скорост, че Ана не смогваше да ги изпълнява.

Затова бе принудена да потърси помощта на синчето си.

Умно и надеждно дете, Клайтън се държеше като по-голям за своите шест години. Нуждата го бе накарала да порасне по-бързо, за да поеме отговорности, за които другите деца на неговата възраст дори не подозираха.

Ана Найт бе изключително интелигентна и чувствителна жена. Така и не изрече нито една обидна дума за мъртвия си съпруг. Нещо повече, разказваше на малкия Клей, който не помнеше изобщо баща си, какъв очарователен, приятен човек бил Джаксън Найт.

В същото време разумно насочваше впечатлителното дете към начин на живот, напълно непознат за покойния му баща. Изкусно и простичко демонстрираше пред Клейтън важността на честността, удържането на дадената дума и почтения труд. Учеше го да се отнася с уважение към другите, демонстрираше му удовлетворението, което носи добре свършената работа.

Често сочеше към портрета на белокосия смръщен адмирал над камината. Разказваше на сина си колко високо ценен е бил дядо му и че трябва да се гордее, че е негов внук.

Свенливо и приветливо дете, Клейтън растеше щастлив, здрав и добре възпитан. С охота отговаряше неизменно с „да“, когато вечно заетата му майка го помолеше да занесе някоя от вече изпълнените поръчки.

Момчето изслуша внимателно ясните, разбираеми обяснения на Ана, как да стигне до Лонгууд. След като го предупреди, както обикновено, да не говори с непознати и да не се отклонява от начертания от нея път, тя изпрати единственото си дете към величественото бяло имение върху скалите над Мисисипи, за да занесе поредната завършена бална рокля.

С широко отворени светлосиви очи, обгърнал със загорелите си от слънцето ръчички голямата плоска кутия, Клейтън послушно се отправи към Лонгууд. Щом стигна там, изкачи стъпалата към главния вход, но преди да успее да влезе, пред него изскочи някакво момиченце със светлоруси коси.

То му се усмихна.

Той отвърна на усмивката й.

Усмивката му беше беззъба — липсваха двата предни зъба. На момиченцето това се стори много забавно и то се разсмя. Той също се засмя.

Така Клейтън Найт се запозна с Мери-Елън Пръбъл.