Нан Райън
Игра на любов (27)

Двадесет и седма глава

Чувствайки се напълно задоволена, Мери си помисли, че не би могла да понесе повече любовни игри.

— Не… не, не мога — прошепна тя.

— Да, можеш — отвърна с дълбокия си красив глас младият мъж, а осеяните му с пламъчета очи се сляха с нейните.

— Не можеш да разбереш — прошепна тя, — не мога… няма да мога…

Той се усмихна, притворил клепачи. Беше легнал на една страна до нея, подпрян на лакът.

— Имам начини — отвърна уверено той, — да сломя съпротивата ти.

Ръката му се плъзна надолу по бялото й бедро и обхвана коляното й отзад. Обърна я с лице към себе си, постави крака й върху бедрото си така, че да се обвие около гърба му. След това дланите му се плъзнаха по задните й части и я притиснаха към възбудения му член.

Дъхът на Мери секна, когато го усети в долната част на корема си. Клей се размърда леко и сега вече твърдата гореща плът пулсираше между бедрата й и се притискаше към светлорусите къдрици, които все още бяха мокри от изпепеляващите му целувки.

— Целуни ме! — нареди тихо той.

Тя поклати немощно глава и облиза пресъхналите си устни.

Без да се смути, младият мъж я погледна с хипнотизиращите си ледено страстни очи и започна бавно да имитира движенията на половото съвкупление. Разтворените му върху задника й пръсти я държаха плътно притисната към заплашително издутия му член. Топлината на тялото й увеличи възбудата му. При подобна близост бе невъзможно тя да остане сънлива още дълго.

За своя изненада, Мери усети, че в нея се надига нова вълна на желание. Почти без да си дава сметка, започна да имитира бавните му чувствени движения и да отърква в него слабините си, които самоволно предлагаха да приютят в себе си пулсиращата до тях издута мъжка плът.

— Целуни ме, Мери! — нареди отново Клей.

Този път тя въздъхна и ръката й се плъзна нежно нагоре по потните му гърди, хлъзгавото рамо и около врата му.

Повдигна лице и притисна устни към неговите. В началото целувката бе по-спокойна, но той й отвърна с такава страст и желание, притисна я дори още по-близо към тялото си, че тя нямаше как да остане равнодушна. Дългите му пръсти се мушнаха между бедрата й и започнаха опитно да я галят и да я подготвят. Този път тя не подскочи шокирано, а само въздъхна доволно, без да се отделя от устата му.

Затворила очи, притисната плътно до него, Мери не можеше да повярва, че всичко това ставаше действително с нея. Ето, че бе отново възбудена. По-възбудена, отколкото преди малко в коридора. Толкова възбудена, че бе готова да изпълни всичко, за което я помолеше Клей, всичко, което поискаше от нея.

Без да отделя устните си от нейните, младият мъж се обърна по гръб, като продължаваше да я държи, така че тя се озова отгоре му. Придърпа сгънатите й в коленете крака от двете страни на гръдния си кош. Ръцете му се вдигнаха нагоре към лицето й и прибраха назад разпилените й коси, като междувременно двамата не преставаха да се целуват страстно. Усети тежестта на гърдите й върху себе си и натиска на твърдите й като диамант зърна.

Макар да му се струваше, че не може да издържи и секунда повече, Клей полагаше неимоверни усилия да се сдържа заради нея. Остави я да се извива съблазнително и да го целува, за да й даде време да се възбуди по-силно.

Най-после Мери откъсна устните си от неговите и по собствена воля се изправи до седнало положение върху му. Изражението й говореше: „Аз съм готова. Моля те, люби ме.“

Зачака, затаила дъх. Очакваше да я положи на гръб и да я вземе.

Той не направи това.

Като гледаше право в пламналите й от страст тъмни очи, Клей каза:

— Той е твой, Мери. Искаш ли го?

— Д-да — отвърна беззвучно тя. — О, да. Веднага! Незабавно!

— Вземи го тогава — рече той.

Тя смръщи леко чело и понечи да слезе от него.

— Не — възпря я той. — Остани си там.

— Но аз мислех…

— Люби ме така.

Младата жена го гледаше озадачена.

— Така ли? Не знам…

— Повдигни се на колене — инструктира я спокойно той и тя се подчини. — А сега ме вземи в ръката си.

Мери въздъхна, обви пръсти около пулсиращия му член и се усмихна глуповато, когато младият мъж се размърда неволно под горещата й ласка. Тя го погледна въпросително.

— Давай нататък — каза той, а ниският му глас я милваше.

Прехапала съсредоточено устни, Мери внимателно насочи щръкналия член към разтворените си бедра. Без да го пуска, тя го погледна въпросително още веднъж.

— А сега просто се отпусни върху него — рече той. — Не е нужно да бързаш. Действай внимателно. Отпусни се и не се притеснявай.

Клей наблюдаваше като омагьосан как тя бавно и постепенно започна да се отпуска върху пулсиращия му член. Ритъмът на сърцето му се учести. На челото му запулсира една вена. Мускулите на хълбоците му се стегнаха. И тогава най-после…

Светлорусите къдрици се сляха с гарвановочерните. По цялото му тяло се разля неописуемо удоволствие, когато Мери го пое докрай.

В началото я остави да следва собствения си ритъм. Тя се движеше неуверено, бавно, несигурна в себе си, сякаш се страхуваше да не нарани единия или и двамата заедно. Но, о, Боже, каква еротична гледка представляваше само, възседнала го чисто гола, с разпилени около прекрасното лице и раменете си великолепни коси и с гърди, полюляващи се в ритъма на извиващия се ханш.

Внезапно от самоконтрола, който го бе възпирал досега, не остана и следа. Не можеше да издържа повече. Затвори очи, за да не вижда тази руса красота и наум започна да рецитира думите на една стара моряшка песен, в усилията си да задържи още малко, за да й даде възможност да получи оргазъм преди него.

Сладката агония беше прекалено силна. Тази жена го възбуждаше прекалено силно. По-силно от всяка друга, която бе имал.

Капитанът отвори очи, обхвана хълбоците й и взе нещата в свои ръце. Повдигаше ханша си, за да поеме всяко нейно движение, ускоряваше темпото, проникваше до край и даваше всичко от себе си. За негова радост тя се присъедини към усилията му, като даваше не по-малко, отколкото вземаше.

В продължение на няколко невероятни минути те приличаха на диви животни, обезумели в страстта си, а вплетените им тела се движеха толкова бързо и необуздано, че огромното махагоново легло започна да се люлее. Достигнаха заедно до кулминацията. Мери извика в екстаза си, а Клей потрепери и изпъшка, отпусна назад глава, а лицето му се сгърчи като от болка.

Младата жена се отпусна уморено отгоре му. Разбърканите й коси се разпиляха по лицата и на двамата. Тя лежеше отгоре му и дишаше тежко, прекалено изтощена, за да помръдне, прекалено задоволена, за да се интересува от това. С не по-малко учестено дишане, той галеше мълчаливо косите и гладкия й гръб.

След малко тя заспа.

Капитанът не помръдна още известно време, като продължаваше да я милва и се учудваше на наивността й. Беше сигурен, че за пръв път й се случва да я любят по начина, по който я бе любил преди малко в коридора. Беше шокирана, нямаше и съмнение в това. А това означаваше, че досега никой мъж не бе правил това с нея.

А после пък тук, в леглото, когато седна отгоре му, трябваше да й покаже какво да прави. И сега, докато я наблюдаваше през спуснатите си ресници, той се учудваше на невинността й.

Мери не беше девица.

Бе разведена жена, живяла няколко години със съпруга си. Беше учудващо, дори шокиращо, че знае толкова малко за изкуството на любовта. Историите за многобройните завоевания на Даниъл Лотън се носеха из Мемфис дълго преди Мери да се омъжи за него. Той трябва да беше опитен любовник. Защо тогава, питаше се лениво младият мъж, не е бил по-интимен с красивата си съпруга?

Въздъхна дълбоко.

Това не променяше нищо за него. Характерът на отношенията им не го интересуваше. От значение беше единствено неговата връзка с Мери. Една чисто сексуална връзка. Не искаше нищо повече от нея. Топлото й тяло да се притиска охотно към неговото. Нейното бяло, нежно, прекрасно тяло, на чиито прелести мислеше да се наслаждава без задръжки, докато му омръзне.

Внимателно премести младата жена от гърдите си и я сложи на леглото до себе си. Тя така и не се събуди, само въздъхна в съня си и се сгуши върху дюшека. Клей се присегна и изгаси лампата върху нощното шкафче. Другата остави да гори. Прекалено му се спеше, за да се занимава с нея.

Прозя се, обърна Мери с гръб към себе си, притисна мекото й голо тяло до своето и заспа.

 

 

Мери се събуди дълго преди на изтока се появят първите отблясъци на зората. Очите й се отвориха бавно. Почувства се объркана и дезориентирана. Но само за секунда.

Почти веднага си даде сметка, че лежи гола в обятията на противния капитан Найт, насред голямото пухено легло на родителите си. Беше с гръб към него. Той я бе прегърнал с едната си ръка и дланта му покриваше едната й гърда. В тила си усещаше топлия му дъх, косъмчетата на гърдите му гъделичкаха гърба й, а мускулестите му бедра обхващаха като в гнездо задника й.

Сърцето на Мери затупка учестено.

Тя затвори очи и затаи дъх, ужасена от мисълта, че той може да е буден. Полежа напълно неподвижна в продължение на цяла вечност, както й се стори, преди да се убеди, че спи.

Едва тогава отново отвори очи и внимателно отмести дланта на капитана от гърдата си. Повдигна отпуснатата му ръка от кръста си и я постави предпазливо върху стегнатото му бедро. Бавно и постепенно се измъкна от прегръдката му и изпълзя встрани, прехапала долната си устна.

Спря, когато се отдалечи на трийсетина сантиметра, обърна се по корем и събра смелост да погледне към лицето му. Очите му бяха затворени, дългите черни ресници пускаха сенки върху мургавите му бузи. Помръдна в съня си и младата жена трепна. Клей се обърна на гръб и протегна дългата си ръка над главата. Дишането му беше все така бавно и равно, гърдите му се повдигаха и спадаха ритмично.

Мери въздъхна тихичко и продължи да пълзи по корем към края на леглото. Пълзенето бе дълга работа в това легло, което бе широко почти два метра и половина. Опасяваше се, че никога няма да стигне до края му, без да събуди капитана.

Тревожният й поглед не се отдели от него през цялото време.

Докато го гледаше да лежи мургав, космат и мъжествен, върху изпомачканите снежнобели чаршафи, внезапно осъзна ужасната истина. Мили Боже, каква глупачка само беше! Какво й беше станало? Как бе могла да стори подобна непростима грешка!

Не можеше да повярва. Беше легнала със студенокръвния, безсърдечен мерзавец, която я бе използвал, за да реализира амбициите си. Цяла нощ се бе гушила в обятията на мъжа, разбил сърцето й. Беше се любила с жестокото копеле, зарязало я в мига, в който бе постигнало единствената си, истинската си цел — да влезе във Военноморската академия.

Най-после Мери се добра до края на леглото. Обърна се, спусна крака на пода и стъпи върху дебелия плюшен килим.

Изпълнена с гняв, съжаление и чувство на вина, младата жена изпитваше безкрайно унижение. Беше отвратена и засрамена от постъпката си. Докато се измъкваше от леглото, погледът й попадна върху огромните френски огледала и това увеличи още повече срама й. Очите й отново се насочиха към леглото. Загледана в мургавия мъж, който кротко спеше там, Мери потръпна от обзелите я ярки спомени за снощната им интимност.

Притиснала ръка към устата си, сбърчила унило вежди, тя пресече заднешком спалнята, обърна се, прекоси припряно тънещата в мрак дневна стая, отвори вратата и се огледа предпазливо.

Не видя никого.

Излезе на пръсти в тъмния, смълчан коридор, припряно вдигна от пода нощницата и пеньоара си и се спусна към своята стая. Щом се озова вътре, тя се облегна на вратата, със затворени очи и буйно тупкащо сърце. Закле се, че никога повече няма да позволи на капитан Найт да я компрометира.