Нан Райън
Игра на любов (31)

Тридесет и първа глава

И наистина го направи.

Дръпна Мери в господарския апартамент и заключи вратата след себе си. Без да пуска ръката й, той я поведе през тъмния салон към спалнята. Мраморната баня бе осветена от дълги бели свещи в блестящи сребърни свещници, а бялата мраморна вана бе пълна с вода, от която се вдигаше пара, покрита с благоуханна пяна.

— Ваната на милейди е готова — обяви капитан Найт и захвърли черната копринена роба върху облицованото с кадифе диванче.

Свали бялата хавлия от врата си, преметна я през кръста на младата жена и я придърпа към себе си. След това седна върху украсената с пискюли мека табуретка. С помощта на кърпата накара Мери, която впрочем не се съпротивляваше, да седне между разтворените му крака, с лице към него.

А след това пусна хавлията върху белия плюшен килим.

Със сръчността на човек, съблякъл не една красавица, капитанът бавно се зае с облеклото на младата жена, като упорито отказваше помощта й. След всяка една от дрехите, които махаше, поставяше целувка върху оголената плът под нея. И докато я събличаше и целуваше, той й обещаваше да стори всичко възможно, за да направи вечерта изключително приятна за нея.

Мери нямаше причина да се съмнява в думите му. Жестоките слова, които бяха разменили в коридора, бяха забравени веднага, щом се отдаде на чувственото удоволствие, което този мъж й доставяше без никакви усилия.

Когато вече бе напълно гола, тя понечи да се запъти към очакващата я вана, но Клей промълви:

— Не, почакай, Мери. Само за момент.

Усети горещината на погледа му, докато той я държеше на една ръка разстояние от себе си и я оглеждаше, сякаш беше някакво интересно произведение на изкуството.

В това време мъжът, който не можеше да откъсне очи от нея, си мислеше, че Всемогъщият вероятно не бе създавал по-съвършена жена от тази, която в момента стоеше пред него. Поне във физическо отношение. Беше висока, но не едра. Беше невероятно крехка и деликатна, а издължените, изчистени линии на тялото й говореха едновременно за сила и грация. Гърдите й не бяха големи, но бяха приятно налети и добре оформени, а зърната все още имаха срамежливия розов цвят на млада девица. Извивката на бедрата бе идеална в безусловната им красота и макар нито те, нито ханшът й да бяха толкова широки и щедри, както при някои от по-чувствените й посестрими, тя явно бе създадена за любов.

Клей знаеше колко безупречно си подхождат телата им, спомняше си ясно колко стегната и гореща беше. В този миг го пресече мисълта, че с тези нейни тесни размери, тя сигурно щеше да има големи трудности, ако й се наложеше да ражда дете.

Глупавата мисъл си отиде така, както се бе появила. Капитан Найт се изправи, обхвана нежно лицето на Мери в дланите си и я целуна. После я вдигна и я понесе към ваната. Тя се притисна към врата му, когато той се наведе, за да потопи пръсти във водата и да провери топлината й, а след това внимателно я постави сред приятно ухаещата пяна.

— Ммммм — въздъхна от удоволствие тя и отпусна глава назад, върху меката подложка. — Прекрасно — измърмори тя.

Той се изправи, без да откъсва очи от нея и рече:

— Стой си така. Аз се връщам веднага.

Мери кимна, затвори очи и усети как уморените й напрегнати мускули започват да се отпускат в топлата сапунена вода.

Когато младият мъж се върна от спалнята, тя беше почти заспала. Произнесе тихо името й. Тя отвори очи и го погледна. В едната си ръка той държеше чиста, бяла кесийка за баня, а през другата бе преметнал бели кърпи. Мери повдигна с усилие длан и посегна към кесийката.

— Позволи на мен — рече Клей и, след като остави встрани кърпите, коленичи до ваната.

Тъй като предполагаше, че той се шегува, младата жена отвърна:

— Не, аз… Наистина не… Аз мога…

— Шшшт — прошепна капитанът, намокри кесийката и взе новия благоуханен сапун.

Тя се отдръпна тревожно, когато Клей допря насапунисаното парче плат до основата на врата й. Но се отпусна отново върху меката възглавничка, когато устните му се долепиха до нейните и прошепнаха:

— Довери ми се, Мери.

Тъй като нямаше настроение да спори, тя му се довери. Беше послушна като малко дете, къпано от някой от родителите си. Но тъй като все пак тя не беше дете, а той не й беше родител, това се оказа най-незабравимото къпане в живота й.

Клей започна с раменете й, после я накара да се наведе напред, за да измие деликатния й гръб. Усещането беше невероятно, когато той прокарваше насапунисаната кесийка нагоре-надолу по гръбнака й така внимателно, сякаш тя бе направена от порцелан. Мери наведе глава, подпря чело върху свитите си колене и въздъхна доволно. Когато гърбът й бе чист и от него се излъчваше уханието на парфюмирания сапун, капитан Найт й каза да повдигне глава и да се облегне отново назад.

Което тя и стори.

Усети, че лицето й пламна, когато силната му мургава ръка започна да сапунисва щедро мокрите й гърди. Зърната им моментално щръкнаха под нежното му докосване и горещия му сребрист поглед. Той бръкна във ваната, загреба няколко по-големи сапунени мехура и ги постави върху настръхналите връхчета. После наведе глава и ги издуха встрани.

Изми грижливо всеки сантиметър от тялото й. Всяко негово докосване я възбуждаше. А когато тя въздъхна и се изви, за да посрещне покритата му с кесийката длан, той я погледна с пламтящите си очи и попита:

— Хубаво ли е така? А така не е ли по-добре? Или така?

Когато това еротично упражнение по миене привърши, младата жена бе толкова възбудена, че изгаряше от желание да се озове в обятията на Клей. Беше сигурна, че той изпитва същото, тъй като голите му гърди се повдигаха и спадаха развълнувано, а снежнобелите панталони бяха издути на слабините му.

Извади я от ваната и започна да я бърше. Мери трепереше от непрекъснато нарастващо нетърпение. Когато най-после бе напълно суха, той взе черния копринен халат от канапенцето и й го подаде. Обърната с гръб към него, тя пъхна ръце в дългите ръкави, въздъхна отново и се облегна върху гърдите му. Капитанът протегна ръце и завърза колана на робата около кръста й. Обърна я с лице към себе си, нави ръкавите й и прикри гърдите й с меките ревери.

Вниманието му се насочи към косите й, вдигнати строго на тила й. Без да бърза започна да измъква фибите и да наблюдава омагьосан, как косите се разпиляват върху раменете й. Прокара пръстите си в тях, повдигна един светъл кичур, притисна го към носа и устните си и си пое дълбоко въздух.

— Снощи ги мих — обясни разтревожено Мери, — но днес беше толкова горещо, че…

— Мирише приятно — успокои я младият мъж, повдигна глава и допря кичура коси до голите си гърди, като погъделичка тъмнокафявото си ляво зърно с крайчеца му, след което го пусна.

След това я поведе към спалнята. Мери се огледа смаяна. Стаята бе романтично осветена само със свещи. Френските огледала в златни рамки отразяваха малките пламъчета на десетки бели свещи, поставени в орнаментирани свещници. На пода, върху плюшения килим пред студената мраморна камина, бе разстлана бяла покривка. В сребърна кофичка се изстудяваше бутилка шампанско, а край нея блестяха две високи кристални чаши.

В края на бялата покривка бе поставена кристална ваза с ухаещ букет рози с цвят слонова кост. В порцелановите чинии имаше различни кулинарни изкушения: сирена, студени мезета, няколко вида хляб и тестени изделия, орехи и лешници, и смокини. От сребърна купа висяха налети червени гроздове, а в порцеланов поднос бяха наредени всевъзможни сладки.

Мери се почувства едновременно доволна и объркана.

Доволна, защото той бе положил толкова усилия да направи по-специална тази вечер, и объркана, защото той очевидно възнамеряваше да ядат, преди да се любят. След тази стимулираща баня направо не можеше да се държи на краката си от желание. Гладът й не беше за храна.

— Мислех, че ще бъде добре първо да похапнем — заяви капитанът и на нея не й оставаше друго, освен да се съгласи.

Седнаха на килима край наредените лакомства. Клей разля леденостуденото шампанско и подаде едната чаша на Мери. Похапнаха от смокините, орехите и лешниците, след което се заеха със сирената, месата и хлябовете. В друг случай младата жена щеше да бъде истински щастлива при вида на тези деликатеси, тъй като отдавна не бе вкусвала повечето от тези храни. Но не и сега.

Стори й се, че вечерята продължи цяла вечност и го наблюдаваше учудена. Той се хранеше бавно, като че изобщо не бързаше. Не можеше да не знае, че е пробудил страстта й с вълнуващата баня. Че бе силно възбудена и това положение щеше да се промени едва след като я любеше.

Облечена само в голямата за нея черна копринена роба, Мери бе седнала върху килима, сгънала край тялото стройните си крака, отпиваше от шампанското си и съзерцаваше Клей с чувството, че няма да може да издържи и минута повече. И че ще умре, ако той не я заведе веднага в леглото.

Не беше сигурна кое точно бе причината за възбудата й. Дали банята. Или студеното шампанско, което изпаряваше задръжките й. А може би предизвикателното докосване на хлъзгавата черна коприна по голата й кожа. Или пък гледката, която представляваше този мъж, изтегнал се на една страна, подпрян на лакът, с вдигнато свито коляно и възбуден член с внушителни размери, опънал плата на тесните му панталони.

Сякаш прочел мислите й, той се изправи до седнало положение, посегна към колана на халата й и го дръпна леко и същевременно решително.

— Виждам, че ти е горещо — рече той. — Защо не махнеш това.

Дъхът й секна. Сега вече щеше да я разсъблече, да я отнесе в леглото и да я люби.

Нищо подобно.

Той отпи голяма глътка шампанско, без да отделя от нея премрежения си поглед, и бавно, много бавно разтвори халата, като я разголи напълно. След това, за нейно изумление, той отново се излегна на една страна и взе чепка грозде от купата.

Младата жена помисли, че ще се пръсне.

Мургавият мъж насреща й, който спокойно похапваше от гроздовите зърна, знаеше много добре в какво състояние се намира сътрапезницата му. Чувстваше прекрасно колко силни бяха възбудата и нетърпението й и с какви усилия на волята се сдържаше на едно място. Той беше в абсолютно същото състояние. Но караше да чака както нея, така и себе си. И имаше причина за това. Искаше му се да я подлуди от желание до такава стенен, че да се съгласи да бъде негова по време на целия му престой в Лонгууд.

Затова, без да обръща внимание на напрежението и болката в слабините си, той не скъпеше времето. Предложи й от разнообразните сладкиши, като обясняваше колко вкусни били и настояваше да си вземе по един от всеки вид. Хранеше я с вкуснотиите, а след това се привеждаше към нея и облизваше пудрата захар от устните й.

Наливаше й от шампанското, докато главата й се замая.

А самата тя се почувства още по-възбудена.

Тъй като задръжките й се бяха разтопили от топлата баня и студеното шампанско, Мери се разтапяше под ръцете му, докато сваляше черния копринен халат от раменете и ръцете й. Капитанът я целуна. Без да отделя изгарящите си устни от нейните, той галеше гърдите и дразнеше зърната й.

Устните им най-после се разделиха, но ръката му остана върху изтръпналата й плът. Светлината на свещите се отразяваше в дълбините на пепелявосивите му очи. Като я гледаше, без да мига, той каза:

— Мери, изправи се на колене.

Без да поставя под въпрос молбата му, младата жена коленичи пред него, както си беше чисто гола. Дланта му се плъзна по ребрата й и погали корема й, чиито мускули се свиха. Притаила дъх, затворила очи, тя чу отново гласа му.

— Седни на петите си, Мери.

Все така, без да отваря очи, тя въздъхна и се подчини. Сега ръцете му бяха върху коленете й. Той ги дръпна леко встрани, за да ги разтвори. Мери потрепна, когато пръстите му пролазиха между бедрата й и я докоснаха точно там, където огънят гореше най-силно.

— Отвори очите си, Мери — нареди тихо Клей.

Младата жена отвори очи и го погледна. Ръката му я галеше, а погледът му не се отделяше от нейния. Внезапно вдигна пред лицето й дланта си и й показа влажните си пръсти и обяви:

— Виж до каква степен си готова за мен.

— Да — прошепна тя.

Цялото й тяло гореше и я болеше от желание и тя се молеше наум по-скоро да я вдигне в силните си ръце и да я отнесе до леглото.

— Възбудена си и влажна.

— Хм-хм — съгласи се тя и облиза сухите си устни.

— Кажи го, Мери.

Тя поклати глава и я изви встрани. Той хвана брадичката й и обърна лицето й към себе си.

— Кажи го. Кажи: „Аз съм възбудена, и влажна, и готова за теб, капитане мой.“

Мери го погледна право в студените очи. Знаеше, че е готова да каже всичко, да направи всичко. Думите рукнаха от устните й.

— Аз съм възбудена, и влажна, и готова за теб, капитане мой. — Спря за момент, затаила дъх, а след това добави: — Моля те… моля те…

— Да, скъпа — отвърна младият мъж и в следващия миг отмести чиниите от пътя си, а Мери се озова по гръб върху покривката.

— Леглото — прошепна тя.

— Не — промълви той, докато събуваше нетърпеливо белите си панталони. — Тук. Тук, на пода, където се вижда по-добре.

— Вижда ли? — попита едва чуто тя.

— В огледалата. Гледай, Мери — рече той, разтвори дългите й стройни крака и се намести между тях. — Накъдето и да погледнеш, виждаш двама ни, чисто голи.

Младата жена изви глава встрани и погледна към едно от многобройните високи огледала. Ето ги легнали голи на пода, осветени от премигващите свещи. Омагьосана, тя наблюдаваше безсрамно как мургавият й любовник се отпуска върху й. Отметна ръце над главата си, без да отделя очи от тялото му, което след миг се превърна в част от нейното.

Беше шокиращо.

Беше красиво.

Беше страшно еротично.

— А сега ме погледни в очите — нареди той и Мери въздъхна, изви глава и го погледна.

Красивото му лице бе надвесено точно над нейното, а светлините на свещите образуваха сенки под високите му изпъкнали скули. Мускулите на широките му рамене изпъкнаха още повече, когато отпусна тежестта на тялото си върху силните си ръце и се вгледа съсредоточено в нея.

След това се отпусна бавно върху й и с едно извиване на стегнатите си хълбоци проникна още по-дълбоко в нея.

— Почувствай ме, Мери — промълви той. — Това е единственото, което ти е нужно от мен, но то наистина ти е нужно. Кажи, че го желаеш.

— Желая го — съгласи се тя, толкова замаяна и възбудена, че бе готова да направи и да каже каквото и да е. — Желая го.

— И го желаеш от мен?

— Да, да, от теб. Единствено от теб, от никого другиго.

Той се движеше бавно и чувствено, докато говореше:

— Повече няма да ме отблъскваш. Ще идваш в леглото ми всеки път, когато те пожелая. Всяка вечер, когато се кача горе, ще идвам при теб и ти трябва да ме чакаш. Повече няма да заключваш вратата си.

— Не, никога — прошепна младата жена, докато чувстваше как той я изпълва и разтяга. — Няма да заключвам вратата.

— Не съществуват ключалки, които могат да ме спрат да вляза при теб и да ме разделят от тялото ти, Мери. Разбра ли?

Тя кимна и въздъхна от екстаза да го усеща в себе си и от възбудата да вижда съединените им голи тела от всевъзможни ъгли. В многобройните огледала се отразяваха десетки двойки и всички те се движеха толкова синхронно, толкова предизвикателно.

Всички голи мъже бяха толкова мургави, толкова мъжествени, толкова уверени. А всички голи жени бяха толкова белокожи, толкова женствени, толкова отзивчиви. Струваше й се, че наблюдава цяла група прекрасни представители от двата пола, които се любеха и тази чувствена картина разгаряше още повече кръвта й.

Капитанът проникна отново дълбоко в нея и попита отново:

— Разбра ли?

Мери повдигна ханш, за да срещне напора му и отвърна задъхано:

— Разбрах. Помежду ни няма да има повече ключалки.

Изохка от нарастващото удоволствие и добави едва чуто.

— И ти ще ме любиш така всяка нощ. Всяка нощ.

— Ще те любя — прошепна Клей и я целуна.