Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (9)

Глава 8

— Каза ли нещо, малки братко? — запита го Чейс.

— Само исках да съм сигурен, че ще можеш да си позволиш две седмици без работа — отговори Дейн с глас тих, но самодоволен. И намигна на Никол.

— Какви две седмици? — запита Чейс, който гледаше по-скоро Никол, отколкото брат си.

— Двете седмици, в които ще се грижиш за Марк и Сенди.

Чейс обърна рязко глава. Сега цялото му внимание беше посветено на Дейн.

— Не избързваш ли малко?

Дейн само се усмихна.

— За какво да избързва? — запита Никол.

— Чейс и аз се обзаложихме — обясни й Дейн. — Когато той загуби, ще се грижи за децата, за да можем Жан и аз да отидем на почивка.

— О! Това е… много мило.

Колебанието на Никол беше породено от чувствата, които тя долавяше да кипят под спокойната външност на Чейс. Не знаеше какво не е наред, но можеше да предположи. Тя се обърна импулсивно към него и сложи длан на голата му ръка.

— Знам, че сигурно си много зает, а децата на Дейн могат да подлудят всекиго. Да не говорим за Лайза — каза Никол. После се усмихна при мисълта за срамежливото и тихо, но изключително упорито дете, което имаше живите очи на Чейс. — Не се тревожи. Ако загубиш облога, аз ще ти помогна. Всичките деца обичат да ходят на пикник всред кипюките.

Любовта, която изпитваше към децата, стопляше гласа й и усмивката й, която се появяваше и изчезваше бързо като пламък, раздухан от вятъра. Дейн вдигна кичур от червената й коса, забравен извън лентата със звънчетата, и лекичко го подръпна.

— Ти самата си едно голямо дете — каза той. — За това те се разбират така добре с теб.

— Сигурно. Разбира се, помага ни и факта, че твоите деца са по-умни от теб.

Той се засмя и пусна косата й.

— Да, те са нещо различно, нали?

Изражението на Чейс стана сурово, чертите му — изострени. От горчивия си личен опит, той знаеше, че вторият най-бърз начин да се стигне до сърцето на един баща, е да покажеш интерес към децата му.

„Ти не пропускаш нито един номер, нали, Пеле? Ако Дейн не разбира сигналите, които му изпращаш чрез тялото си, ти винаги можеш да вдигаш шум около децата му.“

Точно така беше постъпвала и последната приятелка на Чейс. Тя охкаше и ахкаше над всяка снимка на Лайза, като че ли момиченцето беше най-чудесното дете на света от новата ера насам. Но в момента, когато стана ясно, че момичето — което, естествено, беше нещо повече от шепа снимки — ще живее с Чейс, дамата му пожела късмет и се впусна да преследва друг богат глупак, чиято единствена отговорност да бъде тази към борсовия му посредник.

„Примамки и лъжи. Но някои от тези примамки са дяволски неустоими“ — призна Чейс, като хвърли поглед към нежните, елегантни пръсти, които бяха хванали ръката му малко над китката.

Когато Чейс вдигна отново поглед, Никол разбра, че е задържала дланта си върху топлата му кожа малко по-дълго от необходимото. С Дейн и Боби това не би имало значение. Те бяха женени, а и нейни приятели. Чейс не беше нито едното, нито другото. Той беше нещо ново, нещо напълно непознато. Когато го докосваше, ставаше… неспокойна. А когато той я докосваше, я заливаше горещина. Чувството беше едновременно вълнуващо и плашещо. От предишния си опит знаеше, че не е чувствена жена. В най-добрия случай, сексът с Тед за нея беше неудобно преживяване. А в най-лошия, той беше болезнен, и то по нейна вина.

Всичко беше по нейна вина.

Нейният изключително опитен съпруг й го беше обяснил, и то с най-унизителни подробности, в нощта, когато я напусна и се премести да живее при една дребна, но апетитна, вдовица, която имаше достатъчно пари да поддържа стила, който той приемаше за даденост, изразходвайки средствата на Никол. А най-големият плюс на вдовицата беше, че е опитна, отзивчива любовница. Никол, от друга страна, не беше нито опитна, нито отзивчива в леглото, както Тед беше откривал безкрайно много пъти.

„С изключение на косата ти, у теб няма нищо, абсолютно нищо, горещо. Ти си просто крачещ куп дрехи, фригидна, студена като лед.“

Жестоките думи още отекваха в съзнанието й, особено късно нощем, когато започваше да изпитва самота, когато младежката й мечта за любов и брачен живот се превръщаше в кошмар и празнота, които й беше трудно да понася. Тя не се съмняваше в мнението на Тед относно нейната сексуалност. Той беше добре известен познавач и ценител на жените. И тя беше останала без съпруг.

И все пак, част от нея винаги се беше надявала, мечтала, че с подходящия мъж и тя ще може да отговори на страстта със страст. С подходящия мъж ще познае огъня на страстта и спокойствието на брачното разбирателство. С подходящия мъж ще може да сподели и ума, и тялото си и да получи част от неговия ум и тяло.

С подходящия мъж.

А с Чейс се чувстваше така добре, всичко й изглеждаше правилно. Струваше й се, че всичко е наред от първия миг, когато чу барабаните да говорят под дланите му. Единствената целувка на тъмната сцена все още пееше в кръвта й, подтикваше я да го докосне отново, да почувства отново, че мястото й е в прегръдките му. Нещо дълбоко в нея настояваше, че любовният акт с Чейс няма да бъде нито болезнен, нито унизителен. Усещаше го така ясно, както усещаше кога барабаните ще променят ритъма си — даже миг преди това да се случи. Между нея и Чейс съществуваше първична връзка, която предизвикваше логиката и разумните обяснения.

Той беше точно за нея. Тя го знаеше.

И тя беше точно за него. А дали той го знаеше?

Като че ли доловил мислите на Никол, Чейс се обърна и улови замисления поглед на кехлибарените й очи. Едва устояваше да не я притисне до себе си и да я целува, докато и двамата останат без дъх. Времето не беше подходящо. Също и мястото. Онова съблазняване, което той имаше наум, трябваше да бъде извършено някъде насаме, а не в приятелската, почти семейна и определено много шумна атмосфера на клуб „Кипюка“ в петък вечер. Прекалено много хора ги гледаха и един от тях беше Дейн.

Той нямаше нужда по-младият му брат да наблюдава всяка подробност от неговото напредване и женското отстъпване, да вижда в неговите очи самодоволност и веселие.

И така, Чейс се задоволи да посегне към чашата с вода на Никол, вместо към устните й. Това беше някакъв примитивен импулс, по-силен от логиката и опита. Той изпитваше нужда да докосне нещо, което тя е докосвала. Тя бе държала хладната и гладка стъклена чаша до устните си, водата бе галила езика й, а това правеше чашата й неустоима за него.

— Може ли? — запита той и вдигна чашата, без да откъсва очи от нея.

Без да каже и дума, тя кимна. Нежният звън на златните звънчета заглуши шума от разговорите на съседните маси. Сладката им музика проникна дълбоко в Чейс като мънички, чувствени иглички и той застана нащрек. Наля си чиста и студена вода в чашата, постави устни на ръба й, където преди малко бяха нейните, и отпи. Знаеше, че тя го гледа така внимателно и напрегнато, както той я беше гледал. Усещането за погледа й накара кръвта му да препуска във вените и тежкото туптене на сексуалността да се надига.

Дейн отпи глътка бира и шумно остави бутилката, после изгледа Чейс с горчивина.

— Знам, ще ме обвиниш, че ти преча да спечелиш облога, но някой трябва да ме откара у дома. Не бързам много обаче. Трябва да се отбия до някоя и друга маса.

Чейс изгледа по-малкия си брат с поглед, който казваше: „Да, да, да.“

— Нещо не е наред с колата ти ли?

— Жан реши, че ще успее да дойде по-късно, затова аз дойдох с автобуса. Но тя се обади, докато ти беше на сцената, и ми каза, че тази вечер работата й върви изключително бавно. Щях да се прибера заедно с Никол…

— Разбира се — прекъсна го тя с лукава усмивка. — В автобуса винаги има място за още един пътник.

— Значи колата ти е още в гаража, а? — запита Дейн. Гласът му изразяваше едновременно и съчувствие, и шеговито недоверие.

— До утре. Как позна?

Той се усмихна широко.

— Телепат съм. Освен това колата ти е толкова стара, че не може да й се има доверие. Нали ти казах, че нещо в скоростната предавателна кутия не е в ред. — Дейн хвърли кос поглед към брат си.

С едва сподавено проклятие, Чейс прие, че ще пътуват тримата заедно, а не, както се беше надявал, двамата. Единственото хубаво в това беше, че той и Никол живеят в къщата имение на семейство Камехамеха, така че ще може да използва поне малка част от нощта, за да започне съблазняването. Логично беше да остави първо брат си, след което Никол щеше да му принадлежи. Най-после.

„Закъде си се разбързал? — укори се сам Чейс. — Имаш цял месец, за да спечелиш облога.“

Нямаше друг отговор, освен тежкото туптене на кръвта му. Той я искаше. Сега. Още сега. Нищо не можеше да охлади горещото набъбване на желанието между бедрата му, нито дори ясното съзнание, че няма да може да вкара Никол в леглото си още тази вечер. Тя искаше, като всяка жена, да изчакват, да играят игрички. А той искаше да разтвори тези дълги крака и да потъне в нея толкова дълбоко, че тя да не усеща нищо друго, освен неговия вкус, твърдината и желанието му, докато двамата не споделят екстаза.

„Дейн — запита се мълчаливо Чейс, — как въобще си успял да се сдържиш?“

Дейн се измъкна от ниската предна седалка на спортния модел, който брат му беше наел. Махна уж небрежно с ръка, усмихнат многозначително — нещо, което нито Чейс, нито Никол видяха. И тръгна по извитата алея към дома си. В задната част на къщата, където беше офисът на Жан, светеше.

— Искаш ли да седнеш по-удобно? — запита Чейс, когато брат му изчезна в мрака.

Тишина. Той погледна през рамо към пътничката си. Без да обръща внимание на протестите на двамата Уилкокс, тя беше настояла да седне на задната, много свита, седалка, която беше повече багажно отделение, отколкото истинско място за пътници. Следващия път, закле се мълчаливо Никол, ще планира нещата по-добре. Мисълта да се измъкне с мъка от мястото си под внимателния поглед на Чейс накара ъгълчетата на устните й да увиснат надолу. Достатъчно лошо беше и това, че се чувстваше едра и тромава. Да го докаже, би било унизително.

Той й се усмихна.

— Хайде. Ела седни по-удобно.

Тя също се засмя, но изведнъж задната част на колата й се видя по-широка от предната. Там, отпред, тя щеше да бъде практически върху Чейс. Дори да бяха в нормална кола, той пак беше едър мъж. А в малката спортна кола изглеждаше огромен. И все пак, не точно неговият ръст я безпокоеше. Беше се возила в спортни коли с Боби, който беше истински гигант, и никога не беше изпитвала тревога, нетърпение и чувство, че това е сексуален риск. А сега кръвта й препускаше, защото всичките тези чувства напираха в нея.

Докато гледаше как Никол се колебае дали да се прехвърли на предната седалка, Чейс се питаше за какво ли мисли толкова много. Видя, че тя сякаш се страхува от него — така, както жената се страхува от самеца. Може би се страхуваше, че той ще й скочи. След онази целувка, не можеше да я обвинява. Да, след целувката той наистина искаше да й скочи. Особено сега, когато тя изглеждаше така женствена — като красива перла, много ароматна перла, положена удобно в кадифена кутийка. В меката и влажна нощ ароматът на парфюма й нашепваше сладки думи на сетивата му — казваше му, че само на няколко сантиметра има истинска, жива и топла жена.

Никол отметна няколко палави кичура коса от устата си и се сви вътрешно, когато видя лукавата усмивка, скрита донякъде от мустаците на Чейс. Знаеше, че сигурно изглежда като тежък два паунда хамбургер, напъхан в торбичка, която побира един паунд. Както много пъти досега, на нея й се искаше да беше родена с по-нежно тяло. Но не беше така. Беше такава, каквато беше — висока, силна жена, свита на задната седалка на мъничка спортна кола. Рано или късно, трябваше да слезе от колата.

— Няма ли да ми помогнеш? — прошепна тя. — Иначе и тук ми е удобно, защото не остава много.

Чейс слезе от колата и й подаде ръка. След моментно колебание, тя я пое. Усмихнат, той гледаше как гъвкавото й тяло се разгъва и се освобождава от клетката, която представляваше задната седалка. Много хора биха изглеждали тромави в такава ситуация, но тренираното от танците тяло на Никол беше едновременно силно и гъвкаво. Дори когато той я дръпна неочаквано и силно, с което наруши равновесието й и я накара да падне в ръцете му, тя прояви котешка бързина и грация.

Той се чувстваше така, сякаш изгаряше в адски пламъци. Бяха го обхванали целия — от гърлото до пръстите на краката. Когато ръцете му се сключиха около нея, се запита защо досега си беше внушавал, че харесва дребни и нежни жени. Какво прахосване на време. А и на плът. Независимо колко силно мъж с неговия ръст притиска дребна жена, все остават свободни пространства. Но не и с Никол. Тя изпълваше ръцете му така, както изпълваше сетивата му. Напълно.

— Чейс, аз… — замоли го Никол.

Той наклони глава към нея, после се наведе от кръста и се превърна в огромна сянка, откроила се на нощното небе.

— Шшш — прекъсна я той нежно и погали устните й. — Всичко е наред. Току-що разбрах, че през целия си живот съм искал да целуна висока жена, която носи сребриста лента със златни звънчета. Една целувка и ще те пусна.

„За тази вечер“ — добави той наум.