Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (32)

Глава 31

Никол не знаеше колко време е стояла така на пръсти, впила устни в тези на Чейс. Знаеше само, че костите й сякаш станаха като течен мед — тя буквално се разтопи, когато ръцете му я обгърнаха здраво уж за да я подкрепят. Когато съзнанието й най-после се проясни малко, тя едва дишаше.

Никол отвори очи, защото искаше да го види, защото имаше нужда да се увери, че целувката се е харесала и на него така, както на нея.

— Да — каза той, с което отговори на въпроса, който четеше в очите й. — О, Господи, да!

Тя се усмихна и зъбите й бяха необичайно бели на фона на зачервените й устни. Само с един пръст докосна пълната му долна устна и се наслади на чувствената горещина, която плътта му излъчваше. Езикът му се стрелна вън от устата му и обгърна върха на пръста й така, както преди беше обгърнал зърното й. Той издърпа пръста й в устата си, започна да го смуче и гали с езика си. Дъхът й се спря в гърлото, сякаш се беше сгъстил.

— Това ми харесва — каза тя с дрезгав глас. — Кара ме да се чувствам… Не знам. Неспокойна.

Тя бавно отдръпна пръста си и се учуди на много горещата и типично мъжка усмивка, която играеше по устните на Чейс.

— Тогава може би е по-добре да слезем по-бързо до плажа — предложи той. — Можеш да удавиш част от неспокойствието си във водата.

— Не съм си взела бански костюм.

— Всичко е наред — каза той и тръгна отново по острата лава. — Няма да има никой наоколо, така че, никой няма да те види.

Тя изгледа широкия му, отдалечаващ се от нея, гръб.

— Моля? Никой? А ти?

— Аз вече съм те виждал. — Той се обърна и я изгледа с нескрито мъжко възхищение. — И харесах всичко, кое то видях, особено цвета на зърната ти, след като са били в устата ми. — Усмихна се леко, загадъчно. — Предполагам, че това те смущава.

Тя отвори уста да каже „да“, после осъзна, че всъщност не е така. Вече не. Изпусна дълга въздишка и призна:

— Трудно ми е да бъда гола, когато съм заедно с мъж. Аз… Така се чувствам нервна. Като се изключи онзи път, когато бях с теб, спомените от времето, когато съм била гола с мъж… Е, спомените ми не са никак добри.

Чейс затвори очи и се опита да не мисли за всички начини, по които един мъж може да накара една жена да се чувства зле в леглото.

— Нима те нараних? — запита той, защото се нуждаеше от уверение, че по някакъв начин, не е проявил жестокост. — Онази нощ. Нараних ли те?

— Не. — Тя заговори бързо, защото усети от какво има нужда той — нещо, което нямаше нищо общо с желанието му към нея. — Наистина мислех онова, което казах. Никога преди онази нощ не съм се наслаждавала на секса.

Дъхът му излезе на накъсани тласъци и той отвори очи.

— Не го заслужавам, но се радвам.

Тъй като не мислеше, че може да си има повече доверие, той й обърна гръб и започна внимателно да избира откъде да мине надолу по тъмната река от лава. След миг го последва и тя. Чувстваше се неспокойна по нов и интригуващ начин. Не знаеше защо. Знаеше само, че се чувства като слънчева светлина и че кръвта й кипи като шампанско.

Този поток лава се спускаше чак до водата. Чейс и Никол застанаха на една скала и загледаха как черният каменен език гали податливото море.

— Трябва да е имало силен сблъсък между тези два основни елемента по време на изригването — каза той тихо.

— Мислех, че потоците лава, особено лавата пахоехое, текат бавно, а не изригват. — Тя смръщи вежди и се замисли за онова, което беше виждала. — Искам да кажа, да, разбира се, има пара, когато лавата стигне до водата и се слее с нея, но прилича повече на фойерверки в задния двор, отколкото на истинска експлозия.

Той се усмихна леко.

— Ти въобще хвърляла ли си няколко капки в наистина горещи въглени?

— Не, но всеки път, когато правя палачинки, капвам от сместа върху горещия котлон.

— Е, тази лава е била истински гореща, а е била залята от цял океан вода. Обзалагам се, че са се срещнали тонове вода и лава и са се изпарили, и двете, а шумът е бил като от бомбена експлозия.

Тя погледна водата и лавата и се опита да си представи дивия сблъсък на двата основни природни елемента.

— Така е било в Стърси — каза той. — Имаме филм в архивите. Река разтопени скали се влива в леденото море. Шумът от сблъсъка бил като от дива битка. А и, зависи откъде ще го погледнеш, това си е било истинска битка.

— Какво ли е да си бил тук и да си видял и чул всичко?

— Все едно да си видял Бог да работи. Би те изпълнило с благоговение.

Чейс погледна наляво, далеч от замръзналия поток лава. Там беше плажът, покрит със ситен черен пясък.

След като лавата изстинала, редица грациозни кокосови палми бяха пуснали корени и обточили плажа.

— Виж — каза той и посочи с ръка. — Ето откъде е дошъл черният пясък. От експлозията, в която са се срещнали океанът и лавата.

— Мислех, че пясъкът се е образувал, докато старата лава се е ронила.

— Това е малко вероятно. По-голямата част от черния пясък датира от мига, в който нагорещеният до червено пясък и морската вода са се срещнали и взаимодействали.

Никол също погледна спокойно полегналия пясък, който образуваше извивка около морето, сякаш прегърнал го.

— Щастлива съм, че всичко се е охладило.

„Не съвсем всичко — помисли си той с горчивина, защото ерекцията му се увеличаваше с всеки удар на сърцето. — Но пък, от друга страна, няма и опасност от експлозия. Надявам се.“ Двамата тръгнаха към близката палмова горичка и Чейс хвана Никол за ръката. Когато стигнаха горичката, той целуна дланта й, после я погали много бавно с език, освободи ръката й и се наведе да развърже планинарските си ботуши. Подпря се на близкия ствол, свали единия си ботуш и напъха чорапа си в него.

Тя го гледаше и си мислеше какво ли е да се съблече съвсем гола на слънчевата светлина с него. Съмняваше се, че би имала смелост.

— Има три начина, по които бихме могли да го направим — каза той спокойно и свали и другия си ботуш.

— Да направим какво?

— Да се потопим във водата. Можем да се престорим, че не сме… — поде той.

Тя издаде звук, сякаш се задушаваше, и се опита да не се засмее на глас.

— Да, това май е единственият начин, който ми идва наум. — Той я погледна с горчива усмивка. — Другият на чин е да си хвърляме тайни коси погледи и да изтичаме много бързо до водата.

Този път тя се отказа от усилията си да остане привидно сериозна и се засмя с глас.

— А каква е третата възможност?

— Просто да се огледаме хубавичко и да приключим веднъж завинаги с това.

С едно-единствено бързо движение, той съблече ризата си. После свали шортите и бельото си и се изправи пред нея съвсем гол.

— Разбира се, мъжът е в неизгодно положение — каза той.

— Така ли? — запита тя със странен глас. Погледът й се плъзна по тялото му, защото, дори с усилие на волята, не можеше да го възпре. Тялото му беше изключително мъжествено. Членът му — много твърд. — О! — каза тя, вече разбрала за какво говори той. — Виждам.

— Да, съжалявам, че виждаш — съгласи се той с горчивина. — Желая те и въобще няма как да го скрия. Но аз съм мъж, не бебе. Не очаквам да получа всичко още в минутата, когато го пожелая. — Той изчака, докато погледът й се премести нагоре и срещна неговия. — Не се страхувай, пеперудке. Това е само начин тялото ми да каже, че като жена ти ми доставяш огромно удоволствие. Толкова ли е лошо?

Тя изпусна дъха, за който дори не знаеше, че сдържа. И зачака да я обземе страхът.

Все още чакаше, след като няколко пъти си беше поела дъх и продължаваше да го гледа, когато най-после разбра, че мисълта, че се харесва на Чейс като жена въобще не я плаши. Прочисти гърлото си и се опита да бъде толкова честна с него, колкото той беше с нея.

— Не. Не е лошо, а добро. Харесва ми идеята… ами, да те възбуждам.

— Така ли? — запита той и бавно се усмихна.

Тя затвори очи и заговори бързо, насилвайки думите да излязат от устата й.

— И няма да ми се ядосаш? Тед винаги се ядосваше. Той очакваше от мен да го пожелавам на секундата, да го желая постоянно. Аз не съм устроена така.

— Нито пък аз. Не се разхождам наоколо, готов да обладая която и да е жена, стига тя да ми отговори със същото.

Тя ококори очи, като чу колко директен може да бъде той.

— Знам, че може да ти бъде трудно да го повярваш — каза той. — Особено като имам предвид доказателството, което е пред очите ти. Но все пак това е истина. Ти имаш могъщ ефект над мен. И аз искам теб, не просто секс. По дяволите, ако беше просто секс, още сега щях да отида до града — не е трудно да се намери жена само за секс.

Тя го гледаше, а той се обърна и влезе всред вълните, като я остави да се наслади на равномерния му тен. Когато осъзна, че се е втренчила в него, тя се изчерви. И продължи да го гледа втренчено. Той беше силен, добре сложен, изключително мъжествен. С треперещи пръсти, тя започна да развързва ботушите си. После започна да се съблича. После събра цялата си смелост и влезе във водата. Гола. Чейс вече беше влязъл до кръста. Така направи и Никол, но гърдите й бяха извън водата, естествено.

— Жените — каза тя с глас, отчайващо нормален — са в неизгодно положение в тази ситуация.

Приемайки това като покана, каквато всъщност беше, той се обърна и я погледна. Бавно. Замислено.

— Красиво — каза просто.

Тя наистина беше красива, с широко отворените си златисти очи, с леко наклонената линия на скулите си, обагрени сега в силна руменина. Дълга, грациозна шия, гладка като сянката в падинката на гърлото й. Зърната й бяха стегнати и тъмнорозови, а гърдите й имаха същия златист загар като ръцете й.

— Виждам, че не използваш бански костюм по-често от мен — отбеляза той.

— Мразя банските. Харесвам… — Гласът й изневери. Тя прочисти гърлото си и призна пред него това, което досега не беше казвала на никого. — Обичам да чувствам ласкавата слънчева светлина върху гърдите си, а бризът и топлия дъжд — по цялото си тяло.

Думите й премахнаха успокояващия ефект на водата върху ерекцията на Чейс.

— Някой ден ще чувстваш и мен по същия начин — каза той и погали нежно с пръсти тялото й от челото до бедрата, скрити под ясната чиста вода. — Ще покривам цялото ти тяло като топъл дъжд. Без дори да те обладавам. Просто ще ти доставям удоволствие. — Той вдигна ръката й. Мокрият му пръст докосна първо едното й зърно, после — другото. И остави диамантена капка вода на всяко едно от тях. — Помисли си затова, пеперудке. Трябва само да ме помолиш.

Тя не можеше да престане да мисли за това. Чувствени вълни обливаха тялото й и зърната й се втвърдиха дори още повече. Той видя реакцията й и ужасно му се прииска да можеше просто да я вземе в прегръдките си и да я съблазни.

Но не можеше. Ако тя се уплашеше и се отдръпнеше, щеше отново да обвини себе си, а не него. И това щеше да я нарани повече от всичко, което той би могъл да й причини. Позволи си да изпусне сдържания си дъх на тънка струйка през стиснатите си зъби. Трябваше да бъде такъв, какъвто беше тогава на полянката — неподвижен, да предлага себе си, докато тя описва бавни спирали около него и се приближава все повече на кадифените си криле. Тя трябваше сама да отиде при него и да пие от предлаганата й сладост. Само тогава щеше да се отърве от страха си, че ще бъде използвана и захвърлена.

Макар да знаеше това, той не можа да се сдържи — наведе се и облиза капката морска вода от зърното й.

— Солта е вредна за кожата — каза той почти грубо. — А ти имаш такава красива кожа.

Тя гледаше тръпнеща, с чувство за неизбежност, как главата му се премества на другото зърно и езикът му го облизва. Само че докосването му беше краткотрайно.

— Чейс. — Гласът й излизаше едва-едва от свитото й гърло.

Той се отдръпна, защото очакваше, че тя ще му каже да престане.

— Да?

— Аз… Това ми харесва. Наистина ми харесва. Ще го направиш ли отново?

Бавно, той докосна всяко едно от зърната й с върха на мокрия си пръст и остави след докосването по капчица блестяща вода. Този път отстрани капката нежно, преди да поеме зърното в устата си и да го засмуче.

От сърцевината на тялото й сякаш изригна топлина, огън изригваше през всяка нейна пора, обземаше я нега — страст, могъща като разтопена лава. Дълго преди устата му да се премести върху другото зърно, тя се държеше за него, за да не падне. Мустаците му я галеха неустоимо. Тя изви тяло назад, предлагайки му се, както не го беше правила за никой друг мъж.

Когато Чейс преустанови ласките, Никол трепереше и дишаше накъсано. Но той все пак успя някак си да спази решението си да спре, преди да е станало прекалено късно.

А със следващия дъх вече щеше да е прекалено късно.

Той затвори очи, стисна здраво челюсти и просто я задържа в прегръдките си, а вълните ту я приближаваха, ту я отдалечаваха от него. След няколко минути, нуждата му да я обладае начаса бавно намаля. Когато почувства как тя се размърда в прегръдката му, той неохотно отслаби силата, с която я държеше. Бузата й погали гърдите му. Тя бавно обърна глава наляво и надясно, съвсем открито наслаждавайки се на ласката.

— Ако аз те докосна по същия начин — каза тя тихо, — ще ти хареса ли?

— Да, но не е необходимо. Не очаквам…

Думите му се изгубиха в острото поемане на дъх. Езикът й беше намерил едното му зърно под къдравите косъмчета, покриващи гърдите му. Макар да си казваше, че не би трябвало да реагира така на едно съвсем невинно докосване, той трябваше да прехапе устни, за да не нададе стон на огромно удоволствие. Докато тя превръщаше плоското му зърно в издадена напред твърда пъпка, цялото му тяло се стегна и започна да тръпне.

Тя го усети и разбра коя е причината. Беше сигурна, че му доставя удоволствие, и от това главата й се замая. Тя се наслаждаваше на вкуса му, на гладкостта на кожата му, на горещината и силата, които се излъчваха от тялото му, на играта на мускулите му под дланите си. Той й позволяваше да го гали, да го изучава.

В безмълвна, дори бездиханна, тишина, тя откри колко чувствителен е езикът й към кожата му, колко й е приятно бавно да трие тялото си в неговото, какво удоволствие й доставя тя да му доставя наслада. Най-после тя откъсна устните си от тялото му само за да захапе зърното му отново и отново в сексуална игра — ближеше, хапеше леко, напълно забравила се в този чувствен момент.

Твърдите му пръсти се плъзнаха под брадичката й и я накараха да отмести глава. Когато понечи да попита какво не е наред, устата му завладя нейната и не остави място за нищо друго, освен за всепоглъщащата горещина и страст на целувката му.

Голяма вълна почти ги заля, стигна чак до ключиците й и заплаши да я откъсне от него. Тя се хвана здраво за него, а той я повдигна, за да остане лицето й над водата.

— Един от нас — каза той с дрезгав глас — трябва да следи за големите вълни. И това ще бъдеш ти.

С тези думи той я обърна в ръцете си и тя застана с лице към необятния океан. Бавно, той я придърпа към себе си, докато тя се облегна на широките му гърди и я накара да събере краката си в люлката на неговите силни бедра. Когато се притисна в нея, силно, болезнено възбуден, очакваше, че тя ще се отдръпне.

Тя не го направи.

— Но така не мога да те докосвам — запротестира тя и го погледна през рамо.

Движението й направи така, че възбуденият му член да остане притиснат между хлъзгавите й бедра. Той прехапа устни, за да не извика от удоволствие. И от непоносимо желание. Такова желание, каквото не беше познал до този момент.

— Докосваш ме — каза той почти грубо.

Тя се изчерви.

— Но не… Не с ръцете си. Или с устата си.

Мълчаливо, той призна пред себе си, че за момента е добре, че не е в обсега на ръцете й или на устата й. Удоволствието, което тя намираше в изследването на тялото му, беше опасно възбуждащо. То го караше да забрави всички причини, които имаше да бъде търпелив.

— Значи аз ще трябва да те докосвам два пъти повече, за да си наваксаме, нали така? — каза той.

— Сигурен ли си? — запита тя колебливо.

— Да.

— Сигурен-сигурен? — настоя тя.

— Сигурен-сигурен — каза той, заровил лице в косите й. — Нека ти покажа, пеперудке.

С едната ръка между гърдите й, а другата, с разперени пръсти, точно над триъгълника от къдрави косми, той я притисна съвсем плътно до тялото си.

— Кажи ми какво ти харесва. — Той загриза леко ухото й, после проследи извивката му с езика си. — Това?

Бавно пъхна езика си в ухото й, отдръпна го, после отново го погали отвътре.

Дишането й спря.

Той отново загриза, не съвсем леко, меката част на ухото й, докато тя не заизвива тяло, за да покаже, че иска още. С усмивка, като хапеше леко, той се спусна от ухото към шията й. Там се спря. С безкрайна нежност захапа няколко пъти, леко, възела от нерви в основата на тила й.

Многото горещи потоци, които се събираха в тялото на Никол, изведнъж потекоха със сила, от която то омекна. Тя затрепери и се облегна на Чейс.

— Да? — запита той и повтори ласката, а тялото й омекна още повече в ръцете му.

— Д-да — каза с недотам сигурен глас.

Той отново сведе глава над тила й и тръпките, обзели тялото й, се предадоха и на него. Дланите му намериха гладките й и тежки гърди, той хвана твърдите зърна между пръстите си и започна да ги дърпа точно когато зъбите се сключиха в основата на тила й.

Тя издаде сърцераздирателен звук на чисто физическо удоволствие.

Нежно, безмилостно, той я милва дотогава, докато тя не започна да вика и да ридае с всеки дъх. Бедрата й бавно описваха дъги в инстинктивен ритъм, търсейки нещо по-задоволително от присъствието му между бедрата й.

Той започна да гали нежната кожа от вътрешната страна на бедрата й и триъгълника от косми, докато, в същото време, нежно хапеше рамото й.

Комбинацията от усещания я накара да ахне и да се притисне към него. Той потърка ерекцията си между бедрата й, в чувствена хватка, която ставаше все по-силна с всяко неволно движение на тялото й. Бавно пръстите му намериха и погалиха скритите й меки гънки.

— Да? — запита той.

Отговорът й беше потиснат стон и бавно, ритмично завъртане на бедрата — като че ли редовното прииждане и отдръпване на вълните беше началото на чувствен танц.

Усещането за мекотата и горещината й, които се разтварят пред него, накара цялото му тяло да се стегне от едва сдържано желание, по-силно от всичко, което някога беше изпитвал.

„Пеле, Господи, ще изгориш и двама ни. Ще се превърнем на пепел.“

Той издаде гърлен звук и отново сключи зъби в основата на тила й, а в същото време вкара два пръста дълбоко вътре в нея. Тя извика и потръпна безпомощно в ръцете му, напълно отдала се на усещания, които не искаше никога да свършват. Той я галеше ритмично и чувстваше всяко свиване на мускулите й, които се нагаждаха към ласкавите му пръсти.

А после той усети как, в отговор на ласките му, соковете й потичат. Желанието му стана наистина неудържимо и с това изчезна всичкият му самоконтрол. Цялото му тяло се затресе. Дойде поредната голяма вълна и тялото й се притисна в неговото, с което го накара да преодолее някаква невидима граница. Той я обърна към себе си и я повдигна.

— Обгърни ме с крака! — каза той с дрезгав глас.

Неговата настоятелност и рязката промяна на положението на тялото й я изненадаха. Тя застина в прегръдките му.

— Какво…?

Когато усети колебливостта й, той също застина. Въпреки даденото обещание, той отново беше готов да я обладае, без да я чака тя да дойде при него, да му се отдаде.

— Съжалявам — каза той, изпълнен с болка. — Няма да се случи отново.

С последно усилие на волята, той позволи на тялото й да се плъзне обратно в топлата вода. Нежно я обърна и я побутна да върви към черния пясък, обрамчен с високи палми.

— Върни се на плажа — каза той. — Там няма да имаш проблеми с неочаквани вълни.

Автоматично, Никол тръгна към брега. Когато стигна до него, откри, че Чейс не я следва. Отсъствието му я накара да се почувства празна, замаяна. Изгубена.

Обърна се, за да види къде е Чейс. Морето беше безлюдно.

— Чейс? — извика тя и се огледа диво. Никой не й отговори.

След няколко минути тъмно тяло наруши повърхността на океана там, където вълните се разделяха. Чейс плуваше равномерно, с мощни движения, като се гмурваше в единия край на вълните и излизаше в другия.

Никол го гледаше със свито гърло, с болка, която не разбираше. Стори й се, че мина цяла вечност, преди той да се обърне и да заплува отново към нея.

„Няма да се случи отново.“

Трепереше и горещи сълзи се стичаха по бузите й, а тя не знаеше защо плаче.