Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (6)

Глава 5

Никол най-сетне успя да вземе душ в малката баня зад сцената в клуб „Кипюка“. Все още влажна, тя навлече костюма за танци и започна жестоко да дърпа фибите и фуркетите, които придържаха плитките й. Заразресва косата си нетърпеливо, с бързи и груби движения. Най-после тя я обгърна като топла пелерина. Прекалено топла. Но, ако не й харесваше допира и мириса на косата й толкова близо до нежната й кожа, тя щеше отдавна да я е подстригала. Но имаше нещо ласкаво в тежестта и усещането за ефирна тъкан, в начина, по който тя подчертаваше всяко нейно движение в танца. „Но защо косата ми не беше черна, кестенява или руса? — запита се мълчаливо тя. — Защото е червена“, хрумна й бързо отговорът. Думите, които майка й изричаше всеки път, когато високата й кльощава дъщеря се оплакваше от косата си.

Като вдигна решително глава, Никол се заслуша в леките шумове, които се чуваха откъм сцената, въпреки шумоизолацията. Студентите завършваха представлението с танц, който самите те бяха създали — нещо като комбинация от таитянско поклащане на бедрата и танц, характерен за американските нощни клубове, който после преминаваше в нереална версия на хюла.

Имаше време едва да се преоблече. Бързо отиде в съблекалнята си и извади от чекмеджето на тоалетката традиционните украшения за китките на ръцете и глезените. Точно когато се наведе да закопчее гривните на глезените си, барабаните подхванаха пулсиращ ритъм.

Тя застина на място, защото веднага позна, че не Боби е зад барабаните. Беше друг човек. Той изтръгваше по-чисти звуци. Биеше по-бързо. Много по-настоятелно.

Боби беше много добър.

Този човек беше необикновен барабанист.

Предчувствие за нейния собствен танц премина през тялото й, докато вадеше от хладилника полинезийска гирлянда от джинджифил. Хладните венчелистчета бяха чудесен контраст на горещото й тяло. Цветята подсилваха златистия тен на кожата й и огнения пламък на косата й. Дебелите връзки от изсушени треви, които носеше във всяка ръка, повтаряха слънчевите цветове на цветята, щамповани по поличката и потничето й. Сухите треви шумоляха при всяко движение на китките й, като подчертаваха и подсилваха ритъма на танца.

Тя пристъпи безшумно напред, затвори вратата след себе си и застана зад завесата. Тук започна да разгрява тялото си с гъвкави и бавни движения от танца хюла, за да бъде то готово за по-трудния таитянски танц.

Вместо да омагьосва публиката с гласа и барабаните си, Боби свиреше на боливийска панова флейта, инструмент, изобретен от хората, които живееха високо в Андите. Чистите и дрезгави звуци, които тези флейти издаваха, достигаха чак до дълбините на душата й. Боби свиреше едновременно на две флейти. Хармонията беше възможна. Макар и да се постигаше трудно. Той трябваше да движи устните си много бързо и да духа на къси и силни тласъци. Резултатът беше нещо като призрачно стакато, което събуждаше духовете от планинските бездни.

Никол потръпна като от чувствено удоволствие, когато първичният звук на барабаните и дрезгавият глас на флейтите призоваха танцьорите. Нямаше търпение да излезе на сцената и да подхване чувствените движения на танца.

Избухна буря от ръкопляскания, когато сцената потъна в мрак. Докато пристъпваше на подиума през лека пролука в завесите, по-малко опитните танцьори минаха покрай нея към помещенията за почивка и преобличане и на сцената останаха само по-напредналите ученици. Бързо изречените забележки на учениците й я убедиха, че те са развълнувани заради новия барабанист колкото нея. Тя хвърли нетърпелив поглед към барабаните, но нямаше достатъчно светлина, за да види нещо повече от силуета на широкоплещест и много силен мъж, чиято къса коса беше толкова черна, че се открояваше дори в почти пълния мрак. Можеше да е американец или хаваец, млад или стар, или нещо помежду двете.

А пръстите му изтръгваха чувствени, пулсиращи ритми от барабаните, ритми, които я опияняваха като вино. Всеки удар отекваше в кръвта й и тя кипеше от необуздано нетърпение да дойде мигът, когато ще се върти и предизвиква този загадъчен барабанист на сцената, освободена от присъствието на останалите танцьори.

Изведнъж светлините се насочиха към сцената и косата на Никол заблестя толкова ярко, като че ли наистина беше съставена от огнени езици. Публиката започна да шепти името й, Пеле, което й подсказа, че не са очаквали тя да се появи толкова късно тази вечер.

Пановите флейти нададоха дрезгав победоносен звук, който беше по-възбуждащ от вик.

Барабанистът се поколеба за секунда, после заудря с уверени и бързи движения.

Както беше и предната вечер, напредналите ученици се изправиха един срещу друг и започнаха да се предизвикват, докато отпаднаха всички, с изключение на Сам, който се обърна с лице към Пеле. Ритъмът на барабаните стана ленив, чувствен, почти изкусителен и идеално отразяваше съблазнителните движения на хълбоците на Никол. Тя танцуваше, босонога, в кръга от светлина като истинска богиня. Тревата шепнеше в същия ритъм и подчертаваше всяко свободно движение на тялото й. Гирляндът се люлееше на гърдите й и гладките и хладни венчелистчета галеха кожата й.

Ритъмът на барабаните се промени почти неуловимо — стана по-бърз, но без да загуби изкусителността си.

Като люлееше грациозно хълбоци, тя потанцува няколко минути с гръб към човека зад барабаните, преди да се обърне отново към Сам и да му махне с букета изсушени треви, който държеше в ръка. Флейтите подхванаха предизвикателството, с което приканваха Сам към все по-големи и по-големи усилия. Усмихнат, той правеше греховни и бързи движения с мъжката грация и силата, възможни само за мъж танцьор. Никол копираше движенията му, а ръцете й сякаш му говореха и му правеха намеци с всяко прошумоляване на сухите треви. Хълбоците й лесно поддържаха ритъма, наложен от него.

Ритъмът на барабаните достигна своя връх, направи кратка пауза, а после се поднови с удвоена скорост. По тялото на Сам избиха блестящи капчици пот и той заприлича на красив и лъскав идол. Подскочи и се приземи съвсем близо до Никол. С всяко огъване, добре тренираното му тяло й подсказваше какви са радостите, с които би могъл да я дари, ако прекъснат за малко танцовата надпревара.

Като отговор, тя му обърна гръб и продължи да танцува, за да му позволи да види грацията и силата на хълбоците й, които никога няма да принадлежат на него, защото той е просто смъртен, а Пеле иска много, много повече от своите любовници.

Като нададе тих вик, той отново подскочи и се приземи пред нея, опитвайки се да я изкуши да се откаже от състезанието и да му се предаде. С всеки удар по барабаните, с всяко силно и въртеливо движение на хълбоците му, той се приближаваше към нея, ласкаеше сетивата й, като й демонстрираше сила, грация и сексуалност.

Плавно, безмилостно, богинята Пеле промени ритъма на движенията си в същата секунда, в която го направи и барабанистът. За нея не беше необикновено нито едно от двете чувства — да води или да следва ритъма. Все едно че съществуваше някаква необяснима връзка между барабаниста и танцьора. С полузатворени очи, тя наклони глава назад и се усмихна като жена, която се разтваря за любовника си.

Но тя не видя как Сам присви очи в чисто мъжка реакция, нито видя внезапното напрежение, обзело тялото на барабаниста, когато първичната й усмивка стигна до съзнанието му. За нея съществуваше само ритъмът и тя усещаше, че той скоро ще се промени, ще стане дори още по-бърз, с което ще елиминира Сам от сцената и ще останат само тя и барабанистът, който я ухажваше с всеки удар на сякаш съединените им сърца.

И когато промяната в ритъма настъпи, тя беше готова. Тялото й беше изпълнено с живот и чувствен огън. Хълбоците й описваха бързи и ритмични дъги — толкова бързи, че беше невъзможно да се долови къде свършва едно движение и започва друго.

Цели две дълги минути Сам остана до нея, но беше ясно, че не може да поддържа темпото. Като нададе вик, който изразяваше смесица от тъгата на поражението и радост, че е изразил първичността си, той слезе от сцената и се присъедини към другите отзад.

Когато Никол се обърна с лице към непознатия барабанист, настъпи кратко нарушение в ритъма, като че ли сърце пропусна един удар. Тя протегна ръце напред. Тялото й се движеше съблазнително под копринения воал на косата й.

От барабаните излезе ритъм стакато — с подновена сила и потентност, който я изкушаваше и я предизвикваше. Хълбоците й се движеха в отговор на мъжкото предизвикателство с женска грация и издържливост.

А после тя затанцува дори по-бързо от ритъма на барабаните, с което изтръгна радостни възгласи „Пеле!“ от публиката, на които дрезгавият първичен глас на флейтите отговори в пълна хармония.

Без колебание, барабанистът отговори на наложения от нея ритъм. Отговори на нейната чувственост.

Усещане за неизбежното, за безспорна принадлежност сякаш озари съзнанието на Никол, събуди у нея непознати чувства. Ето най-после един мъж, който можеше да отговори на изискванията на богинята Пеле.

Тя изцяло забрави публиката, сцената, забрави всичко, освен танца и неговата магия, отдаде се напълно на първичния ритъм, който умелите ръце на непознатия изтръгваха от барабаните. Тя вече не беше Никол Балард. Беше Пеле, която живееше всред изригванията на вулканите и оттам предизвикваше смъртните да се мерят с нея. А барабанистът отговаряше.

Флейтите издадоха кратки и задъхани звуци, които показваха, че човешката издръжливост е наближила предела си. А ритъмът на барабаните се усили, ако това беше възможно, дори още повече.

Като че ли неизвестен бог зовеше своята богиня. Отговорът й беше вихрушка от въртеливи движения и цветове и тя наистина заприлича на огнена жена. Да, тя беше Пеле, неизтощимата богиня, а барабанистът беше само човек, достоен да стане неин любовник.

Сякаш някъде отдалеч, Никол усети, че умората няма да отмине и нейното тяло. Движенията й станаха не така чисти. Същото се отнасяше и за ритъма на барабаните, който вече не беше така съвършен.

И после, неочаквано, тя осъзна, че не иска да победи човека зад барабаните и да го накара да напусне сцената. Той заслужаваше нещо повече, защото я беше накарал да покаже най-доброто от себе си така, както никой друг мъж не би могъл. Беше изкарал наяве както дисциплинираността й, така и дивия й нрав, беше я накарал да гори с неговите първични ритми.

А сега ритмите се колебаеха. С тих вик, тя се обърна с лице към човека зад барабаните и протегна ръце към него в знак на победа и поражение. Ритъмът на барабаните достигна до кресчендо. В това време светлините угаснаха и оставиха двамата да се насладят на среднощния си триумф.

А после мракът и тишината бяха разкъсани от бурни аплодисменти. Никол не чуваше нищо, освен ударите на сърцето си и свистенето на дъха си. Почувства силни мъжки ръце да я прегръщат здраво и почувства как собствените й ръце се плъзгат по горещата му кожа. А после устните им се съединиха с жаждата на разделени от самото начало на времето.