Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (2)

Глава 1

— Ще видиш — каза Дейн, като изгледа брат си изпод вдигнати, извити в дъга, вежди. — Наистина с голямо удоволствие ще изговоря думите: Нали ти казах!. Няма нищо, което би могло да се сравни с танцуващата Никол.

Чейс преглътна онова, което искаше да каже. Нещо от рода на хаплива забележка за хормоните и глупостта на мъжете. И по-добре стана, че в този момент не обърна внимание на брат си. Ако беше погледнал Дейн в лицето, сигурно щеше да потрепери, като види самодоволната му усмивка.

На слабата светлина в клуба Кипюка Дейн наблюдаваше лицето на Чейс с надеждата да види скрит ентусиазъм или поне интерес към Никол. Но не видя нищо, освен твърдост и ъгловати черти, бледия пламък на сивите му очи, тъмната като индиго къса коса и мустаци на брат си. Ако Чейс изпитваше и нещо друго, освен силна умора и скука, той не издаваше чувствата си на никого, дори на по-малкия си брат.

Дейн смръщи леко вежди и отмести поглед встрани. Той си спомни за други времена и за един доста по-различен мъж — по-млад мъж, който се смееше на шегите и се усмихваше дори като види малко кученце да тича подир някоя топка. Но това беше преди ВПОК: Времето преди онази кучка. След Линет, Чейс не се усмихваше често, смееше се още по-рядко. Макар че му съчувстваше, Дейн мислеше, че е крайно време по-големият му брат да преодолее грешката си и да започне отново да се радва на живота. Все пак, Чейс едва ли беше първият мъж, който да не е сполучил в брака.

Дейн и Жан бяха прекарали голяма част от времето си напоследък в тревоги за Чейс и особено след като той загуби попечителството над дъщеря си. И продължаваха да се тревожат. Точно затова бяха решили, че Хавайските острови са мястото, където Чейс би могъл да излекува душевните си рани. А Никол Балард беше жената, която би могла да го накара да разбере, че Жан не е единствената, която може да бъде щедра, нежна и любяща.

Чейс отпиваше от чашата си с бира и чакаше червенокосата танцьорка с гореща кръв да се появи на сцената, а публиката — да изрази възторга си от великолепното й тяло. Гневът, който го изгаряше отвътре, вече не беше така ясно изписан на лицето му. Не повече, отколкото едно предстоящо избухване на вулкан може да се предскаже по спокойния му кратер. Той беше мъж, който от опит знаеше, че чувствата могат да бъдат измамни, особено ако е замесена красива жена. А тази вечер със сигурност беше замесена красива жена.

Макар да бяха минали седем дни, откакто Чейс беше видял снимката на Никол Балард, образът й все още изгаряше сетивата му. И най-вече слабините му. Жената от снимката беше цялата секс, грациозност и енергия с дългата си, свободно пусната коса, която се развяваше във вихъра на танца. Когато най-после беше успял да преодолее сексуалното излъчване, което струеше дори от снимката, той беше заинтригуван от комбинацията от интелигентност и жизненост, които се излъчваха от лицето на Никол. А после, още при следващото поемане на дъх, той беше като покосен от чувственото огнено излъчване на косата й и удоволствието да види дъщеря си обгърната от този пламък, подобен на пламъка на живота. Пеле, огнена жена. Образът от снимката още преследваше Чейс. А това не му беше приятно. Всеки път, когато погледнеше снимката, той си мислеше за това, колко лесно го бе заблудила Линет и колко уязвим беше Дейн. Всеки мъж на негово място би се изкушавал. Жан нямаше как да спечели в съревнованието с червенокосата изкусителка, която постепенно си пробиваше път в живота на семейството.

Нито една жена не би могла да се сравнява с Никол. Всеки път, когато погледнеше леко размазания образ, запечатан на снимката, той се чувстваше така, сякаш някой стягаше здраво сърцето му в менгеме. През цялото му тяло минаваше шок, подобен на електрически вълни. И всеки път, когато това се случваше, гневът му ставаше по-силен и по-горещ. Дейн не би могъл да устои на това изкушение дълго.

Никой мъж не би могъл.

И точно затова Чейс седеше в частния нощен клуб. Тялото му бе приятно отпуснато, но умът му не спираше да работи. Той мислеше за онова, което бе оставил след себе си в професионален план, както и за онова, което му предстоеше, както в личния, така и в професионалния живот. Беше дошъл на Хаваите по-рано, отколкото трябваше. Все още получаваше факсове и електронна поща от вулканолозите, които бе зарязал в средата на работата на двата континента.

И, което беше още по-лошо, не бе могъл да разопакова багажа си и да вземе душ, преди Дейн да го замъкне в клуб „Кипюка“, за да гледат танцьорката Пеле. В момента Чейс беше уморен и ядосан. Като се вземеше предвид всичко, едва ли имаше по-подходящ момент да се противопостави на амбициозната танцьорка. Но, за нещастие, Жан, Лайза и Сенди бяха някъде зад сцената, така че нищо полезно не би могло да произтече тази вечер.

Той знаеше, че трябва да бъде благодарен на забавянето. Още не бе готов да предприеме хладнокръвни военни действия, каквито знаеше, че ще бъдат необходими, за да победи още една Линет. Но не беше благодарен. Просто искаше цялата тази отвратителна работа да остане зад гърба му, за да може да концентрира усилието и вниманието си върху добре известните хавайски вулкани.

Хвърляше скрити коси погледи към брат си, с които го изучаваше. Не трябваше да си кой знае колко проницателен, за да видиш, че Дейн няма търпение да види танца на Пеле. Не за първи път Чейс се зачуди, колко дълбоко в съзнанието и чувствата на доверчивия му брат беше успяла да се промъкне червенокосата изкусителка. Но не толкова дълбоко, колкото й се искаше на нея, очевидно защото в противен случай Дейн щеше да поиска развод. Е, Пеле имаше дяволски късмет, каза си мрачно Чейс. Тя все още не знаеше това, но с нейното малко шоу беше свършено. Щеше да й се наложи да си потърси друг богат и доверчив млад мъж, когото да изиграе.

Несъзнателно Чейс беше напрегнал едрото си тяло, като че ли му предстоеше битка. Искаше да сложи край на играта, да стигне до Пеле, да проникне в нея толкова дълбоко, че да обърне алчността й срещу самата нея. А после щеше да я остави с разтворени рани и така да премахне заплахата, която висеше над брака на брат му. А дотогава можеше само да чака с мускули свити и пренапрегнати от усилието да сдържи отвращението си. Трябваше много да внимава и в никакъв случай да не издава чувствата си. Дейн му беше казал, че според него тази жена е добродетелна, интелигентна, топла, любяща и мила. И други такива лъжи и примамки, използвани от женския пол, за да бъдат впримчени мъжете.

Но Чейс вече не беше глупак. Линет го беше излекувала завинаги. Каквито и измамни илюзии да беше хранил по отношение на женския характер, те се бяха стопили преди шест седмици, когато Линет му се бе обадила и му беше заявила, че вече се е уморила от дъщеря им, че новият мъж на живота й мрази хленчещите деца, така че Чейс може просто да си явземе обратно. Завинаги. И че тя никога вече не иска да види проклетото дете. Типично за Линет, тя не се беше постарала да скрие нищо от Лайза. Всъщност Лайза стоеше до нея, докато говореше по телефона и чу всичко.

Само споменът за нехайството и непреднамерената жестокост на Линет към Лайза изпълваше цялото тяло на Чейс с неконтролируема ярост. Той се беше оженил, защото искаше дете. Мислеше, че и с Линет е така. Но скоро стана ясно, че тя въобще не беше искала дете. Едва изтърпя неудобството да износи бебето. Той се залъгваше, че просто й трябва повече време, че не всички жени притежават естествено майчинско чувство.

Грешеше. Нищо не се промени, само дето стана дори още по-лошо. Докато Лайза навърши четири, Линет беше имала вече няколко любовника. Когато Чейс я помоли да отиде при брачен съветник или психиатър, тя се засмя и каза, че няма нужда от нищо, освен от по-голяма издръжка от него, че се отегчава, затова не подбира мъжете.

Чейс отказа да й даде повече пари. И тогава тя му представи документите за развода и каза, че иска пълно попечителство над Лайза под претекст, че всяко дете има нужда от майка, а Чейс непрекъснато пътува или пък просто не е вкъщи. А всъщност искаше да бъде достъпно за нея богатството на семейство Уилкокс, да вземе от него колкото може повече.

Съдията беше очарован от дребното сърцевидно лице на Линет и изречените с тих и нежен гласец лъжи за това, колко добра майка е тя. И Чейс остана без съпруга и без дете. Позволиха му да посещава дъщеря си, но за кратко. Не му останаха и илюзии относно това, какво жените искат от мъжете.

Била добра майка, глупости! Линет беше задържала Лайза точно толкова време, колкото й беше необходимо, за да си намери друг богат глупак, за когото да се омъжи.

Чейс беше благодарен, че дъщеря му е отново при него, въпреки факта, че това не би могло да се случи в по-лош момент за професионалната му кариера. Когато Линет се обади, той беше в Мексико, където наглеждаше работата на трима души от специалния екип за бърза помощ. Спешният случай беше възникнал, когато водачът на експедицията беше напълнил дробовете си с отровните изпарения от кратера на Ел Шикон. Наредиха му да прекара един месец на лечение в болница, която да се намира ма морското равнище. Чейс беше изразил доброволното си желание да наглежда работата, защото, в противен случай, проектът щеше да бъде изоставен по средата на проучванията.

Като че ли това не беше достатъчно, Мон Сен Елен клокочеше и се издуваше с обещание за ново изригване. Чейс разполагаше с три месеца, за да завърши първата фаза от дългогодишните изследвания върху възвръщането на живота върху залетите от вулканична лава склонове.

Нито Ел Шикон, нито Мон Сен Елен бяха подходящо място за слабичкото седемгодишно дете, което току-що се беше възстановило от пневмония. Чейс тъкмо беше седнал да напише писмо, с което да се откаже от изследванията на Сен Елен, когато се обади Жан, за да попита дали няма да е добре за Лайза да прекара лятото с тях на Хаваите. Беше типично за Жан да се държи така, сякаш той й правеше услуга, когато се съгласи Лайза да отиде.

„Проклет идиот“, помисли си с яд Чейс, докато гледаше мургавия красив профил на брат си. Нима Дейн не знаеше какво рядко съкровище притежава в лицето на Жан? Тя беше слънчево изключение от горчивата истина, че жените са курви, които се продават на този, който плати най-висока цена. И защо, по дяволите, му трябва на Дейн да тича подир някаква си лъскава стриптийзьорка?

С длани, свити в юмруци под масата, Чейс пожела да беше на Хаваите просто като професионален вулканолог, а не като нежелан брачен съветник. За него Хаваите не бяха Големият остров, а Вулканичният остров, горящият Рай, който беше дом на най-големите и най-могъщите вулкани в света. Мястото му беше по чистите и стръмни планински склонове, а не в задимен клуб в четвъртък вечер, където да чака да се срещне с курвата, с която брат му се правеше на глупак.

— … това е моят брат, доктор Чейс Уилкокс — тъкмо казваше Дейн, след което срита брат си не дотам дискретно под масата.

Автоматично, Чейс престана с горчивите мисли, които изгаряха ума му. Изви устни в учтива усмивка и стана, за да бъде представен на още един учен, занимаващ се с изследване на вулканите, етнолог, който също така преподаваше в различни университети и който беше един от местните хора. В клуб „Кипюка“ вечеряха само хора от университетските среди, хора, които пълзяха по кратерите на вулканите, учени и доброволци от националните резервати и местни хора, като например Боби Камехамеха, собственикът на клуба — този, който биеше ударните инструменти за танцьорите.

Когато Чейс се изправи, за да стисне ръката на Боби, той беше не малко изненадан. Със своите метър деветдесет и пет, със здравото си и мускулесто телосложение, Чейс обикновено беше най-едрият мъж, където и да се намираше. Но Боби беше по-едър и от него. И то доста по-едър. Беше по-висок сигурно с осемдесет сантиметра и поне шест паунда по-тежък от Чейс. Боби притежаваше измамно гладката, нежна и мека на вид физика, която притежават почти всички чисти полинезийци. Но Чейс знаеше, че не трябва да се остави да бъде подведен от външността. Беше играл американски футбол с не един островитянин. Те бяха тежки и корави като масивни скали. Силата на Боби се излъчваше от спокойния му поглед, за нея говореше и силната длан, която леко стисна тази на Чейс.

— Можеше да те вземем в отбора на колежа. — Докато говореше, усмивката на Чейс се промени — стана по-малко професионална, повече издаваща личните му чувства. Защитниците непрекъснато притискаха лицето ми към земята.

— Ти си играл професионален футбол?

— Не. Не бях достатъчно едър.

Боби се засмя, без да му повярва дори за миг.

— Струва ми се, че си бил прекалено умен. Дейн ми разказа за проекта Мон Сен Елен, който е само един измежду многото. За Хаваите е чест, че си дошъл да работиш тук. — Неочаквано, едрият мъж се усмихна лъчезарно — Макар да си още един от „онези проклети богати мамини синчета“.

Чейс също се засмя одобрително при тази неочаквана шега. Освободи ръката на Боби, но едрият хаваец отново я хвана. С характерните за неговата раса широки и плоски върхове на пръстите, той проследи мазолите по дланта и пръстите на Чейс.

— Ти не ми каза, че той може да удря барабаните — оплака се Боби на Дейн, като без никакви затруднения премина на езика пиджин.

Това не беше пиджинът на истинските островитяни, който беше разбираем единствено за местните хора. Боби говореше нехайната, изпълнена с жаргонни думи, версия на английския език, която се беше развила като самостоятелен език на островите.

— Не си ме питал — отговори Дейн с широка усмивка. Боби отговори нещо на мелодичен хавайски. Чейс заподозря, че смисълът на думите не беше приятен за ухото. Усмивката на Дейн стана дори още по-широка.

— Не е необходимо приятелите — добави Боби с огромно достойнство и съвършена дикция — да си задават въпроси, когато темата е от такава важност. — Огромната му ръка обгърна раменете на Чейс. — Ще останеш по-дълго време на островите, нали, братко? — запита го той.

Чейс погледна към комплекта съвременни бонго барабани, поставени в единия ъгъл на сцената, и кимна с глава.

— Добре е, че тук не се придържате толкова строго към традициите. Никога не ме е привличало удрянето с длани по пънове.

— Прадедите ми винаги са живели толкова добре, колкото е било възможно, толкова дълго, колкото са могли, и винаги са вземали най-доброто, което времето и животът са им предлагали. — В черните, издаващи интелигентност, очи на хаваеца блестяха весели пламъчета. — А това е единствената хавайска традиция, която смятам за достойна да бъде запазена. Сърфингът е само за лудите глави.

— Аз съм луда глава, но не съм чак толкова луд — каза Чейс и приятелски тупна Боби с юмрук по рамото — удар, от който повечето мъже биха залитнали.

Боби се усмихна и върна удара. Дейн се засмя, а усмивката му издаваше нещо много близко до облекчение. Жан му беше казала, че Чейс и понякога раздразнителният хаваец ще си допаднат незабавно, но Дейн не беше чак толкова сигурен. Някои от много едрите мъже не обичаха край тях да има други също толкова едри екземпляри. Но Чейс не беше от тях. Облекчение беше за него, че и Боби не е от тях. Откакто Никол беше довела Дейн и Жан в нощния клуб, те бяха завързали повече приятелства за един месец, отколкото за предишните две години от живота им на острова. Боби Камехамеха беше един от тези приятели.

Светлините започнаха често-често и силно да премигват.

— Танцьорите са неспокойни тази вечер — каза Боби с известна горчивина. — Не мога да ги обвинявам. Пеле се върна. А тя е достатъчна да накара дори митичните каменни реки в Мауна Лоа да се разтопят и отново да потекат. Трябва много бързо да изчезвам оттук.

С тези думи, Боби тупна още един път приятелски Чейс по рамото и тръгна към сцената.

Дейн хвърли кос поглед към по-големия си брат.

— Боби има докторска степен по средновековна иконография. А втората му докторска степен е по невербално общуване.

— Вярвам ти. След като се запознах с него, вярвам на всичко. — Изведнъж на Чейс му хрумна нещо, което го изпълни с надежди. — Той ли е любовникът на Пеле?

По мургавото лице на Дейн се изписа силна изненада. За разлика от брат си, Дейн имаше по-скоро телосложение на бегач на дълги разстояния, а не на последен защитник, който има достатъчно мускули и достатъчно здрави кости, та да може да понесе каквото и да е наказание от противниковите нападатели. — Боби е женен — каза Дейн.

— От кога такива факти тревожат жените като нея? — Думите на Чейс бяха сардонични като усмивката му.

Дейн просто поклати глава.

— Никол не е такава.

Раздразнението и силната умора победиха Чейс. Преди да успее да се възпре, той изстреля думите:

— Тя е жена, нали?

Дейн потрепери при силната горчивина, която тонът на брат му изразяваше.

— Никол не си сваля гащите наоколо. Точка.

— За кого говорим — за Никол, за Пеле или за статуетката на някоя светица?

— Сега ти се заяждаш. — Усмивката на Дейн приличаше на озъбване. — Пеле е галеното име, което майката на Боби даде на Никол, когато се срещнаха за първи път. Пеле е богинята на вулканите тук.

Скрити под масата, дланите на Чейс отново се свиха в юмруци. Брат му като че ли се стремеше към катастрофата. Дотолкова ли беше заслепен?! Смехът и привързаността, които се прокрадваха в тона му, когато говореше за Никол, предизвикваха у Чейс желание да го удари. Но това нямаше да е умна постъпка, затова Чейс стисна зъби. Трябваше да се въздържи, а не да започне грубо да набива в главата на наивния си брат каква е неизбежната връзка между жените и парите.

— А какво мисли Жан за тази… танцьорка? — за пита Чейс, като в последната минута замени с „танцьорка“ думата, която никога не употребяваше на публично място.

— Тя е най-голямата почитателка на Никол.

Тихо произнесената псувня на Чейс не се чу, благодарение на ударите по барабаните. Осветлението в залата съвсем угасна. Само кръговете светлина от прожекторите се фокусираха върху малката издигната сцена.

Пеле беше пристигнала.