Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (1)

Пролог

— Никога не си виждал жена като нея! Снимката, която ти изпратихме, не разкрива и половината от красотата й. Нито една снимка не би могла да бъде толкова хубава, колкото е тя.

Настанил се недотам удобно в Орегон — на леглото, защото столовете в мотелската му стая бяха затрупани с доклади — Чейс Уилкокс смръщи недоволно вежди. Не харесваше невъздържания възторг, който изпълваше гласа на по-младия му брат Дейн. Жененият му по-млад брат. По-малкият брат, който имаше прекрасна съпруга и две чудесни деца. А не можеше да престане да говори за някаква красива танцьорка, която учела дъщеря му на танца хюла. Хюла, за Бога! Всъщност Чейс нямаше нищо против неговата племенница Сенди да се учи да танцува. От малкото, което беше видял от този танц, той смяташе, че е добро физическо упражнение. Проблемът беше таткото на Сенди. Той показваше прекалено голям ентусиазъм към танцьорката, а това правеше Чейс неспокоен.

Танцьорката беше наистина толкова секси, че би могла да запали огън дори в студен камък. Почти неохотно, той докосна леко с пръсти поставената с лицето надолу снимка, която беше пристигнала с последното писмо на брат му от Хаваите. Бавно я обърна с лицето нагоре с надеждата, че не е чак толкова лошо, колкото изглежда. Беше дори още по-лошо. Заля го гореща вълна на желание — толкова силно, че го заболяха слабините. Такава страст не беше успяла да събуди у него дори бившата му съпруга, която беше много красива, много способна и умееше много неща в секса.

Жената от снимката очевидно беше уловена в момента, когато, след като се е въртяла бързо в кръг с малката дъщеря на Чейс в ръцете си, се е обърнала с лице към фотоапарата. Лайза се смееше широко и свободно — толкова свободно, както той не смееше да се надява, че някога ще може след безцеремонната жестокост на майка й. Беше задължен на Жан, съпругата на Дейн, че му помага с грижите за Лайза. Жан беше нежна и търпелива, любовта струеше от нея и обливаше всички с топлотата си, така естествена за нея, както дишането.

А танцьорката, известна със сценичното име Пеле, беше нещо съвсем различно. Тя имаше дълги крака, яркочервена коса и блестящи златистозелени, прилични на котешки, очи. Пеле, която излъчваше чувственост така, както огънят излъчва топлина. От покриващата я коса той не можеше да види какво точно е тялото й, но беше сигурен, че е прекрасно като на всички момичета от шоу бизнеса. Жените, които се перчат по сцената, обикновено имат какво да покажат.

— Ей, братко, там ли си, или си сучеш мустака в банята? — попита го Дейн.

— Да, още съм на телефона, прозявам се от скука, докато те слушам как сипеш хвалебствия за някаква екзотична танцьорка, която не ти е съпруга.

На Хаваите, Дейн се засмя, въпреки че гласът на брат му излъчваше преди всичко неодобрение, както винаги, към жените въобще. Той хранеше добри чувства само към снаха си Жан. Към нея проявяваше такава дълбока нежност, каквато изпитваше и към дъщеря си Лайза. Това даваше надежда на Дейн, че брат му ще успее да победи унинието и горчивината, завладели го, след като беше загубил попечителството над дъщеря си.

— Не се тревожи. Жан е доволна не по-малко от мен от Никол. Тя също много я обича — каза Дейн. — Никол се държи много добре с децата и има истински талант на художник. Всъщност почакай да видиш рисунките й. Ще разбереш защо избрахме нея да направи илюстрациите за…

Докато брат му продължаваше да говори като грамофонна плоча за способностите на Никол като художник и научен илюстратор, Чейс барабанеше със загрубелите си пръсти по бюрото на обикновената мотелска стая, която в момента му беше дом. Навън, невидим под струпалите се над Северния Тихи океан облаци, беше набразденият кратер на вулкана в планините Сейнт Хелън, от който излизаше пара в очакване на енергията, която отново ще избликне под формата на лава.

Чейс не би чакал толкова дълго и търпеливо собственото си избухване. Беше му дошло до гуша да слуша хвалебствията на брат си за тази образцова жена, която просто по случайност била и танцьорка на сцената. Щом Жан беше прекалено добра и изпълнена с нежност, за да не види опасността, която заплашва брака й, Чейс трябваше да й помогне да се справи. Тъй като вече беше женен веднъж за пищна, но безотговорна жена, той можеше да разпознае нейната посестрима, която сега въртеше съблазнително бедра около неговия по-малък брат.

Бързо и неочаквано дори за самия себе си, Чейс реши, че наистина не може да чака повече. Работата му, която беше и смисълът на живота му, беше да изучава прераждането на живота в белязаните от вулканичната лава планински склонове, но той не искаше да му се налага да спасява брат си от разрушенията и разочарованията, които би могла да му донесе чувствената танцьорка Пеле. Чейс знаеше прекалено много за този род агония — за разяждащите съмнения, за отчаянието, за студената омраза. Нямаше да позволи това да се случи и на Дейн, на неговата съпруга и на децата им.

С безцеремонността, характерна за по-големите братя, той прекъсна Чейс по средата на изречението:

— Имам разрешение да изучавам кипюките. Ще дойда на Хаваите веднага щом приключа работата си тук.

— Наистина ли? — отговори Дейн. — Лайза ще бъде толкова въодушевена! Ти много й липсваш.

— Сигурно не толкова много, колкото тя — на мен. Гласът му издайнически потрепери. Не знаеше колко много и нежно обича малката си дъщеря, докато не се изправи в съда преди две години само за да изпита неистова ярост към съдията, който беше заслепен от ангелската красота на Линет и не можеше дори да предположи каква себичност се крие зад нея. Лайза — нежна, срамежлива и интелигентна Лайза — малко момиченце, което току-що е навършило пет — беше поверено единствено на грижите на жена, на която не би могло да се повери попечителство дори над камък.

Чейс сви дланта си в юмрук, защото болката от раздялата с дъщеря му беше все още много силна. Болеше го от силното желание да я последва, да почувства малките й пръстчета върху гъстата си козина, докато в същото време тя се смее щастливо и прави мъхести балончета до бузата му. Имаше нужда отново да я увери, че я обича, както и да засили собствената си вяра, че грешките на родителите й не са нанесли неизлечими рани на детското й съзнание.

— Постъпи правилно, като повери Лайза на нашите грижи, след като онази кучка я остави на прага ти — побърза да каже Дейн. — Просто нямаше да ти е възможно да я вземаш със себе си, докато пълзиш по кратерите на любимите си вулкани, особено като се има предвид, че тя се възстановяваше от пневмония. И дори да й беше намерил прекрасна детегледачка… Е, просто не е същото, като да растеш в семейство.

— Знам. — Гласът на Чейс издаваше умора и гняв. Той наистина беше и уморен, и ядосан.

Изглежда, през цялото време, откакто беше чул решението за попечителство, се чувстваше така. Със сигурност беше прекарал последните няколко седмици в прекалено много работа и ядове. Беше си наложил работен ден от осемнайсет часа, за да завърши старите си проекти, което щеше да му даде възможност да прекара една седмица на Хаваите, където да започне нов проект и да сложи ред в живота на щастливия си по-млад брат. Едва тогава Чейс щеше да бъде свободен да замине с Лайза на Големия остров. Там искаше да прекара поне едно десетилетие в изучаване на благословеното за Хаваите равновесие, резултат от несъкрушимата упоритост на живота да оцелява, независимо от стечението на обстоятелствата.

— След Линет, Лайза имаше нужда от любящо семейство, от жена като Жан — каза Чейс, като се опита да не влага горчивината, която изпитваше, нито в думите, нито в гласа си. — Лайза имаше нужда да обича и да бъде обичана от майка. От усмивката, която виждам на снимките, мисля, че дължа на теб и Жан повече, отколкото бих могъл да върна.

— За нас беше удоволствие. И не забравяй Никол. Тя наистина има талант да работи с деца. Тя и Лайза…

— О, в никакъв случай няма да забравя Никол — прекъсна го Чейс. — Това е обещание. Прегърни силно Жан от мен — каза той, а мислено добави: И сритай себе си за това, каква глупост си направил.

Той затвори и втренчи поглед в снимките на Лайза и Дейн, Лайза и нейните братовчеди, Лайза и Жан, Лайза, която прилича на джудже до една от огромните папрати, които се срещат на Хаваите, Лайза, която се усмихва срамежливо на тъмнокосо и загоряло хавайско момче, чиито лицеви кости обещават бъдеща красота и сила. Като лицето на самата Лайза, едва на седем години, тя притежаваше красота, която караше хората да втренчват погледи в нея. Като майка си, тя беше прекалено красива, за да бъде истинска. Но за разлика от Линет, Лайза беше уязвима и податлива за човешките чувства. Заради нея, както и заради Дейн, гъвкавата и съблазнителна танцьорка трябваше да изчезне от живота им. Чейс можеше само да се надява, че по-малкият му брат няма да забърка някаква каша през седмицата, която оставаше до появяването му на Хаваите.