Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (7)

Глава 6

Чейс притисна силно Никол към себе си и разтвори устните й с език. У него нямаше никакво колебание, никаква неловкост. Той изпитваше гореща увереност, че мястото на тази жена е в прегръдките му. Не можеше да вкуси достатъчно от нея, да се наслади достатъчно на усещането за нейното тяло, да я притисне достатъчно силно. Ръцете му я притискаха, докато не я принудиха да се извие така, че тялото й да прилегне плътно към неговото. Езикът му предявяваше неоспоримото си право над устните й, проникваше дълбоко, ритмично.

Тя изстена тихо и дрезгаво и започна да се съпротивлява на ръцете му, но не за да я пуснат. Искаше да бъде още по-близо, да влезе под кожата му, така гореща, като кръвта, която пулсираше във вените и на двамата. Той имаше вкуса на рая и на ада едновременно и тя се разкъсваше, защото искаше да го опознае откъм и двете му страни. Имаше нужда от него.

За Чейс, сладката лека болка, която му причиняваха драсканията на ноктите й по голия му гръб, беше като тройно уиски. И той забрави, че са на сцената, че има публика, забрави всичко, освен горещината на тялото й, която го караше да експлодира, нарушаваше нормалния за него самоконтрол. Дланите му обхванаха тънкия й кръст и той я повдигна, като й подсказа да обвие крака около него. Тя го обгърна като огнени пламъци и извика у него такава страст, каквато никога досега не беше изпитвал.

За нея, това също бяха непознати чувства. Не осъзнаваше нито къде се намира, нито дори коя е. Знаеше само, че това е огънят, който богинята в нея винаги беше търсила и досега не беше намерила. Досега. Сега самата тя беше пламъкът, извиващ се изкусително, изгарящ, жаден да погълне всичко.

Едва-едва, неясно, Чейс долови тихо изсъсканото предупреждение на Боби. Само осъзнаването на факта, че светлините скоро ще залеят сцената отново, даде на Чейс достатъчно сили да прекъсне дивата целувка. Никол сигурно също беше чула предупреждението, защото краката й се плъзнаха надолу и стъпиха на пода, с което сякаш огънят се оттегли и го остави на студено. Успя да запази самообладание. Но му беше трудно. Много трудно. Сърцето му биеше като барабан под бързи и сръчни длани. Кръвта му сякаш удряше с чук по вените и от това го болеше цялото тяло, което беше напълно възбудено. Не можеше да се застави да се раздели напълно с нея. Беше я прегърнал през раменете и я притискаше до страната си, а езикът му още усещаше смесения вкус на аромат от изсушени треви, гореща жена и мъжка възбуда.

Никога през живота си не беше желал нещо така силно, както сега желаеше Никол. Дори не му се вярваше, че такова желание и страст съществуват. Едва се сдържаше да не я повали на пода на тъмната сцена и после да забие всеки инч от болезнено възбудения си член в нейното необуздано тяло.

Но се застави да се отдръпне. И то тъкмо навреме. Завесите останаха затворени, но светлините бяха запалени. Макар те да бяха изгарящо ярки, той не можеше, за нищо на света, да се отдели напълно от нея. Скрити под косата й, пръстите му стискаха китката й толкова силно, че той чуваше как костите й пукат. Когато осъзна колко здрава е хватката му, си каза, че трябва да я пусне. Но пръстите му останаха сключени около китката й. Онази първична негова част, която едва не я беше повалила на сцената и която не даваше и пет пари за останалия свят, сега отказваше да я пусне. Той се страхуваше, ужасно се страхуваше, че тя ще залюлее съблазнително хълбоци, а после ще изчезне в кратера на вулкана като легендарната богиня и ще го остави да гори сам.

Завесите се разделиха. Публиката беше станала на крака и викаше, тропаше, пляскаше силно и подсвиркваше. И здравият разум се върна у Никол, неочаквано, сякаш я заля кофа ледена вода. За секунда-две, тя не можеше да повярва, че това се е случило. Не е възможно тя да е обвила крака около тялото на непознат мъж, да е искала да влезе под кожата му, докато устите им са слети в дива целувка. Но сигурно беше вярно, защото горещината, предизвикана от тази целувка, все още продължаваше да я залива на вълни. А в устата си все още усещаше неговия вкус. И й се искаше това да продължи.

Докато се покланяха заедно на приветстващата ги публика, тя усещаше как жизнеността и силата на непознатия изгарят кожата й. Потръпна, защото сега беше жена, осъзнала, че е намерила партньора си в любовта.

Когато Никол разбра онова, което тялото й се опитваше да й каже, тя замръзна. Нямаше отново да бъде уязвима. Не, просто нямаше. Ако можеше да избяга на секундата, щеше да го направи. Но не можеше. Твърдата решимост на непознатия да я държи беше толкова очевидна, колкото и хватката на загрубелите му пръсти. Тя беше висока, а тялото й беше в страхотна форма от непрекъснатото танцуване и вървенето из дивата хавайска природа, но знаеше, че ако се опита да се бори срещу тази хватка, ще загуби. Нямаше да може да се освободи, докато той сам не я пуснеше.

Това би трябвало да я изплаши. Така и стана. Но тя не толкова се страхуваше, колкото беше заинтригувана. Неохотно, осъзна, че се бори по-скоро със самата себе си, отколкото с него. Всъщност тя не искаше да избяга. Не още. Все още беше подвластна на магията на танца и на чудото, че е намерила мъж, достоен за нея. Спомни си колко леко и чувствено я гъделичкаха мустаците му, устните й все още пазеха вкуса му, езикът й пазеше спомена за палавата игра, а цялото й тяло помнеше колко сладко е чувството да желаеш и да бъдеш желан.

Заливаха я сладострастни вълни и коленете й омекнаха. Харесваше й да бъде огъната и напрегната като тетива под силното му и чувствено тяло, да усеща неутолимата му страст. Харесваше й да усеща как тялото му потръпва, когато ноктите й галят и леко се забиват в мускулестия му гръб. Въпреки здравия разум, въпреки всички сексуални унижения, на които беше подложена в миналото, този непознат й беше отговорил с мъжки глад, който не можеше да бъде нито скрит, нито отречен.

И тя му беше отговорила. Възможностите бяха колкото зашеметяващи, толкова и ужасяващи. Ако не слезеше скоро от сцената, коленете й щяха да омекнат като желе и смущението й щеше да стане очевидно за всички присъстващи.

Боби като че ли усети нуждата на Никол от още време, за да се съвземе. Излезе на сцената и така отклони вниманието от нея. Здравата му ръка посочи красивия мъж с твърди черти, застанал до нея. Промърмори под носа си: „Добре дошъл на Хаваите, братко. Пеле наистина чака много, много дълго.“ А на глас, високо, се обърна към публиката:

— Позволете да ви представя доктор Чейс Уилкокс — вулканолог, биолог и ужасно добър на барабаните.

Ръкоплясканията на публиката достигнаха истинско кресчендо. За първи път, откакто беше видял червената коса на Пеле да блести на сцената, Чейс осъзна присъствието на публиката. Под черния мустак, ъгълчетата на устните му се извиха леко нагоре. Без малко да даде на хората представление, което въобще не биха могли да забравят. А сега беше много благодарен, че поличката лавалава скрива възбудата му. Когато се поклони в признателност на ентусиазма на публиката, усети как Никол лекичко и дискретно се опитва да издърпа ръката си. Той отпусна малко хватката, но не достатъчно, за да се освободи тя. Допирът до кожата й беше толкова приятен, че не можеше да рискува тя да избяга.

Никол усети как той внимателно отпуска хватката си и разбра, че още не е свободна. Полузамаяна, тя си спомни как се беше чудила дали братът на Дейн има чувство за хумор или е женкар. Глупав въпрос. По-скоро трябваше да се запита какво би направил той, ако тя падне в ръцете му и моли да бъде зачетена като жена. Косият поглед, който му хвърли, не й помогна да се успокои. Висок, силен, самоуверен. Беше мургав и така привлекателен! За да имат неговата външност, повечето мъже са готови дори да убият. Усмивката му беше съвсем земна. Изглеждаше така, сякаш пет пари не дава за останалия свят.

А тя не можеше да повярва, че този умел и страстен барабанист е международно известният вулканолог доктор Чейс Уилкокс, мъжът, който беше подбрал материал за цяла книга относно хавайските кипюки.

С любопитство, което й беше невъзможно да скрие, тя преценяваше мъжа, който стоеше толкова близо до нея. Той имаше гъста черна коса и очарователни леденосиви очи. Когато човек успееше да се абстрахира от неземната им красота, той виждаше интелигентността, която ги озаряваше. И дори нещо повече. Нещо… силно и властно. Лицето му беше силно, ъгловато, белязано от живота на открито и добре очертано от тъмните вежди и мустаците, за които тя не знаеше, че могат да бъдат толкова чувствени и горещи. Побърза да отклони вниманието си от изкусителните му устни и да разгледа останалото от него. Раменете му бяха широки и с добре очертани мускули. Голите му гърди бяха потъмнели от слънцето, по тях имаше къдрави черни косъмчета, сега блеснали от капчиците пот. Черната поличка лавалава скриваше мускулестите му и стройни бедра до средата. Но тази традиционно женска дреха само подчертаваше божествената му мъжественост. Всичко у Чейс Уилкокс беше твърдо и силно, от линията на брадичката до пръстите на ръцете, които причиняваха лека болка в китката й.

По даден от Боби сигнал, завесите отново се съединиха. Той протегна ръце. После с една ръка поглади устните си, които го боляха заради свиренето на флейтите. Другата си ръка той постави на тила на Никол и леко я погали. Тя положи свободната си длан на мускулестото му рамо и се повдигна на пръсти, за да приеме неговата поздравителна целувка.

Чейс присви очи, когато видя колко спокойно Никол прие прегръдката на Боби. Това, че те се чувстваха така свободно в присъствието един на друг можеше да се дължи само на факта, че са брат и сестра, дългогодишни приятели или любовници. Логиката му подсказваше, че са любовници, защото със сигурност не бяха генетически свързани. От друга страна, можеше пък да са само приятели. Да. Разбира се. А той пък би могъл да е вълшебница или горска фея. Прободе го силен гняв, така безразсъден и нелогичен като отказа му да пусне китката на Никол. Знаеше го, но това нищо не променяше. Знаеше също, че ако Боби не отмести скоро дланта си от копринения пламък, който представляваше косата на Никол, той самият щеше да я отстрани. Почувства обаче, че това му действие би било изключителна проява на глупост. Обичайният за него самоконтрол се беше изпарил под натиска на първичните чувства, предизвикани от древния ритъм на барабаните и сексуалния призив на танца.

— Прекрасен танц, Пеле. Много добър! — Боби й се усмихна от височината на огромния си ръст. — Почти подпали цялото това място!

— Ти винаги казваш така.

— Но тази вечер наистина го мисля — каза той и поклати глава. — Наистина беше горещо, дявол да го вземе!

Тогава, благодари на доктор Уилкокс, не на мен — каза Никол и целуна Боби по бузата. — Неговото биене на барабаните беше така силно и диво като самите вулкани.

— Наричайте ме Чейс. — Той й се усмихна, но на й се стори, че усмивката му е опасна. — Всеки, който танцува като теб, е освободен от тегобата на формалностите.

Боби пусна Никол и хвърли бърз, замислен поглед на другия мъж. Думите му би трябвало да бъдат комплимент, но не звучаха много като такъв. Тя също беше доловила острата нотка. Брадичката й се издаде напред предизвикателно.

— Наистина ли? И как точно танцувам?

— Като адски пламък.

Тя се поколеба, като го гледаше право в светлите очи, като че ли търсеше нещо в тях.

— Звучи опасно.

— Да — каза той с дрезгав глас. — И секси. Необуздано. Богинята на неуправляемите вулкани. Но ти вече знаеш това. За това и танцуваш.

Тя премигна.

— Благодаря, или поне така мисля. Но аз се казвам Никол, не Пеле. С изключение на косата ми — добави тя спокойно, — у мен няма нищо изненадващо или необичайно.

Чейс хвърли на Боби поглед, който казваше: „Чу ли това?“

— Нима тя наистина очаква да й повярвам?

— Разбира се, човече. Защо да не й вярваш? Тя сама си вярва.

Леден, преценяващ поглед огледа червената корона, която украсяваше главата на Никол, после се спусна по съблазнителните извивки на тялото й до босите, загорели, златисти стъпала. Чейс беше виждал много красиви, но с традиционна красота, жени. Те бяха много по-красиви. По дяволите, той дори се беше оженил за една от най-красивите. Всъщност той предпочиташе жени като Линет — крехки, деликатни, със студена, но безупречна красота, а не високи, с повечко плът, откровено женствени представителки на пола. Поне доскоро беше така. Но не и тази вечер. Може би дори никога вече. Никога досега не беше усещал нещо толкова горещо като тялото на Никол, притиснато в неговото, прилягащо му перфектно — женски огън, който точно отговаря на мъжкия глад.

И тя знаеше много точно как се беше чувствал той. Защото възбуденият му член беше притиснат в корема й. „Това никак не е добре“ — призна си Чейс. Тя беше опасна, секси и напълно необуздана. Той наистина трябваше да внимава с нея. Само така би могъл да спечели. Пеле беше срещнала мъжа, който й прилягаше. Тя щеше да изгори в неговите ръце, не в тези на Дейн. И дори няма да разбере, че е загубила шанса да се добере до богатството на семейство Уилкокс, докато не стане прекалено късно. Тя беше прекалено алчна, за да бъде предпазлива, и сигурно нямаше да се посвени да има връзка с единия брат, докато преследва другия. А този от братята Уилкокс имаше достатъчно горчив опит и щеше да запази превъзходство в сексуалната битка, която предстоеше.

— Пренесе ли си вече нещата? — Боби запита Чейс.

Неохотно, той откъсна поглед от зачервените и влажни устни на Никол и погледна мъжа, когото познаваше само от един ден и вече харесваше въпреки ирационалната ревност, която изпитваше по отношение на него.

— Да. Благодаря. Котиджът е съвършен. Но майка ти не е.

Боби се усмихна.

— Проглуши ли ти ушите?

— Не. Тя просто прояви огромен инат.

— Настояваше да я наричаш бабо?

— Нямам нищо против това. Ядосах се, когато отказа да приеме пари в брой, кредитни карти, туристически чекове или каквото и да било.

Смехът на хаваеца звучеше като тихото клокочене на заспал вулкан.

— Не вземаме наем от членове на семейството. Под тъмния мустак, устните на Чейс се извиха в загадъчна усмивка.

— Боби, дори да се върнеш назад в родословно то дърво чак до Райската градина, съмнявам се, че ще откриеш да имаме обща кръв.

— Е, и? Нима имаш нужда от кръвопреливане?

Чейс се засмя кратко, преди да каже:

— Имам нужда някой да приеме парите ми, които дължа като наем.

Усмихнатият гигант поклати глава.

— Попитай Никол по въпроса за кръвта, семейството и парите за наем. Тя живее с нас от години. — Той потупа Чейс по рамото — Ще си поговорим повече по-късно, братко. Бъди сигурен.

С тези думи Боби изчезна през пролуката на завесите, за да се присъедини към шумните си колеги. А Никол чакаше Чейс да пусне ръката й. Той дори не я погледна. Тя подръпна леко ръката си. Нищо не се случи. Тогава тя прочисти леко гърлото си няколко пъти: „Хм, хм…“ Той се обърна към нея и я изгледа от главата до петите. Бляскави очи. Пищни гърди. Зашеметяваща кожа. Бедра, които би трябвало да се забранят със закон.

Донякъде Чейс не я обвиняваше, че желае да има най-богатия мъж, до когото може да се добере. Жените търгуваха с красотата си, готови да я заменят за богатство, от много дълго време. Защо тя да бъде по-различна?

Тъй като семейството на Боби беше богато и на земя, и на пари, Чейс не се съмняваше, че едрият хаваец и тя са любовници или са били в миналото. Но независимо дали беше стара или нова, любовната връзка още не беше довела до предложение за женитба. Защото, ако беше, Никол нямаше да преследва Дейн. А може би Боби не беше достатъчно богат. А може би съпругата му се беше опънала и беше решила на всяка цена да се бори за мъжа си, а Пеле се беше обърнала към по-лесна плячка. За миг, на Чейс му се прииска снаха му да беше от борбените жени, за да може той да преследва Никол просто заради горещото удоволствие от секса. Но Жан не беше борбена. Тя беше прекалено нежна и прекалено добра. Ако Дейн я помолеше за развод, тя щеше да му го даде, дори това да я убие. Не че темпераментът на Жан беше от значение. Нито една жена не би могла да се мери с Пеле в битка, в леглото, или пък в нещо друго. Откъдето и да го погледнеше Чейс, Жан все щеше да загуби. Освен ако той не я отклонеше от мисли за богатството на Дейн, като я вкараше в леглото си. Скоро. Много скоро. Преди да е нанесла още повече вреди. А след тази целувка, скоро нямаше да е проблем.