Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (16)

Глава 15

Тази вечер, когато Чейс застана зад барабаните в клуб „Кипюка“ си каза, че е овладял страстта си към Никол. Желаеше я, да. Кой мъж не би я пожелал? Но той щеше да контролира страстта, а не тя — него.

И вярваше, че е успял, до мига, в който Пеле излезе на малката сцена. Светлините на прожекторите придадоха на кожата й цвета на старо злато, а на косата й — този на неукротимия и див огън. Бедрата й се люлееха с неповторима лекота и описваха чувствени дъги, от които кръвта му започваше да пулсира бързо, горещо, и да се събира там, където желанието му нарастваше с всеки тежък удар на сърцето.

Един поглед и той знаеше, че трябва да я има. Тази вечер. Не можеше да чака по-дълго.

Дланите му заудряха барабаните, които отначало зашепнаха, а после започнаха високо да говорят за първичната нужда, която го изгаряше. Другите танцьори просто не съществуваха за него. Нетърпеливо, той поде такъв ритъм, за да ги елиминира от сцената. Искаше да бъде сам с жената, която танцуваше като самата разюздана, освободена от всякакви задръжки, страст.

И ето, че двамата останаха сами на сцената, гръм и светкавица в идеална хармония, зашеметяващо шоу. Инстинктивно, всеки един от тях знаеше кога другият ще достигне своя връх, когато идеалното съвпадение на звук и движение ще достигне кресчендо. И нито един от двамата не искаше това да свършва. Те се стимулираха един друг, всеки караше другия да полага още и още усилия, и още, и още, докато не се чу тих вик и внезапно барабаните замълчаха. Полунощният мрак се спусна над тях, докато диви аплодисменти изпълниха залата.

Никол намери Чейс в мига, когато той протягаше ръка към нея. Устата му беше твърда, гладна, като силното тяло, което се предаде на нетърпеливите й ръце.

— Ела с мен.

— Да.

Хванати за ръце, те избягаха в тъмнината.

Когато завесите отново се отвориха, сцената беше празна.

Чейс улови слисаната тишина и все по-засилващия се шепот на учудване и различни предположения, докато тихо затваряше задната врата на клуба след тях. Сложи длан на гърба на Никол и лекичко я упъти към колата си. Не искаше да казва каквото и да било. Не искаше нищо да замъглява чувството на триумф и облекчение, което го беше завладяло, когато тя беше прошепнала простичкото „да“ и го беше последвала в мрака. Дълбоко вътре, скрит дори от самия него, тлееше страхът, че тя няма да го пожелае толкова силно, колкото я желаеше той.

Никол хвърли бърз поглед на Чейс и после погледна срамежливо встрани. Беше благодарна, че той не говореше. И без това имаше достатъчно проблеми с това да скрие успешно нервността, която я беше заляла като студена вода в мига, в който вече не беше в прегръдките му. Не мислеше, че ще може да доведе докрай какъвто и да било разговор, без да издаде страха си. Чудеше се дали първите хавайски растения, които загубили бодлите си, не са треперели от страх, когато са разперили първите си уязвими листенца на слънчевата светлина.

Вратата на поршето беше отворена, чакаше я. Не знаеше колко дълго е стояла, втренчила поглед в нищото. Бързо придърпа косата си напред, над раменете, и седна на седалката до шофьора. Когато закопча колана, косата й се накъдри на вълни, които паднаха в скута й като огнени езици.

Колата потегли с мощен рев и се включи в движението. Никол се почувства в плен — като жена, метната възнак над седлото и похитена в нощта, жена с несигурна съдба.

Безпомощна.

Със затворени очи, тя си спомни момента, в който зъбите на Чейс се бяха затворили толкова нежно около крехкото цвете. Този образ я преследваше и й нашепваше, че мъж, способен на такава върховна нежност, не може да я нарани.

Дори и тя да не успееше да го задоволи с отговора си в леглото.

Чейс караше бързо и мълчаливо към къщата имение на семейство Камехамеха. Усещаше неудобството и несигурността на Никол. Това не го изненадваше. И двамата се желаеха силно, но не се познаваха много добре. Той беше много по-едър и далеч по-силен от нея. Ако искаше да я нарани, тя не можеше да направи кой знае какво, за да се защити.

Ако ролите им бяха разменени, той щеше да е дяволски нервен. Но не искаше тя да се страхува и да се колебае. Искаше да се държи в леглото така, както се държеше на сцената, да отиде при него с нетърпение. Да гори за него.

Когато погали с пръст ръката й от рамото до китката, тя се отдръпна рязко и нададе изненадан тих вик.

— Всичко е наред — каза той тихо. — Няма да бъда груб с теб.

Тя го погледна изненадано с огромните си златисти очи, с което му подсказа, че много точно е разгадал мислите й. После тя се усмихна и докосна бузата му с длан.

— Знам — прошепна тя. — Просто съм… нервна.

Мълчаливо, той отново я погали и се зачуди как да се справи с неизбежно неудобните моменти, които щяха да настъпят в промеждутъка от колата до леглото. Не искаше да й изстинат краката. Искаше я такава, каквато беше — гореща. Когато спря пред къщата, той реши, че тя ще се чувства много по-удобно в своя котидж, отколкото в неговия.

Нито един от двамата не проговори. Той й подаде ръка, за да й помогне да слезе от колата и двамата тръгнаха към котиджа. Под студената, сребриста лунна светлина, скритите светлинки на пейзажа проблясваха между листата на разкошната зеленина като уловени в плен звезди. Вятърът пееше в клоните на дърветата. Листата издаваха тихи звуци, като че ли бяха много доволни от нежната му ласка. Ароматът на цветята и на морето се смесваха в топлата нощ и даряваха Никол с още една, допълнителна ласка, която изострените й сетива приветстваха с радост. Тя почувства как се отпуска и как смелостта й се връща с всяка стъпка, която правеше към котиджа, който беше нейният собствен рай.

А Чейс беше мъж, който нямаше равен на себе си.

Той отвори вратата към малкия й дом и зачака тя да направи следващата крачка. Лунната светлина нахлуваше през редицата прозорци, които заемаха цяла стена и гледаха към морето, и придаваше сребрист неземен блясък на стаята.

— Ключът за осветлението е вдясно — каза тя.

Ръката му започна да търси по стената. Светлината беше приглушена и придаваше мекост на стаята. Един-единствен поглед му беше достатъчен да види, че Дейн е бил прав — финансово, Никол живееше много близо до бедността. Мебелите бяха възможно най-малко и в японски стил. Леглото беше сгъваемо и се прибираше в стената. Навсякъде бяха разпръснати възглавнички, имаше маса за хранене, достатъчно голяма за двама. И едно бюро, което допълваше мебелите.

Обаче жената, която живееше тук, в никакъв случай не беше обикновена. Приглушени пламъци играеха в косите й, докато стоеше на собствения си праг, като че ли несигурна дали е добре дошла.

Той улови един кичур, който падаше над рамото й и се спускаше между гърдите й. Повдигна коприненомеката й коса към устните си, после нежно я притегли към себе си. Усети момента на колебание, преди тя да постави дланите си на раменете му и да се изправи на пръсти, за да го целуне. Той успя да овладее нетърпението, което веднага го връхлетя. Все пак, беше напълно узрял самец, а не някой тийнейджър, на когото му е за първи път. Трябваше първо да се увери, че и тя е така нетърпелива като него. Той по-скоро знаеше как да съблазнява, а не как да изисква.

— Не те обвинявам, че не искаш да се приближиш до мен. — Зъбите му проблясваха яркобели под гъстите черни мустаци. — След това усилено удряне по барабаните имам нужда от душ.

— Не това е, к… — поде тя.

Но думите й заглъхнаха, а мислите се разпиляха, когато устните му покриха нейните. Тя беше нежно цвете, запазено само за кралете. Върхът на езика му я вкуси веднъж, после се отдръпна толкова нежно, колкото беше и влязъл.

— Душ — каза той дрезгаво.

Докато говореше, потничето й падна на земята. Тя дори не беше усетила кога е развързал връзките му. Но когато усети хладния нощен въздух върху горещата си кожа, тя вдигна ръце да се покрие — защитен жест, останал още от горчивите времена преди Едем.

Чейс не можеше да проумее реакцията й. Едва ли беше продиктувана от скромност или смущение, че му е показала тялото си. Гърдите й бяха твърди и сочни като бедрата й, а тънката й талия беше предизвикателство за дланите на всеки мъж. Само като я гледаше, устата му се пълнеше със слюнка, жадна да вкуси всяко нейно кътче.

— Чейс… — каза тя тихо, а после гласът отново й изневери. Искаше да му обясни отдръпването си, но нямаше представа как да го направи.

— Откъде знаеш — запита той и сведе глава, докато устните му не достигнаха до дясната й ръка, — че играта на криеница ми е любимата?

Езикът му проследи върховете на пръстите й със смели и горещи докосвания, а мустаците му галеха чувствителната кожа между пръстите й. Със същата опустошителна нежност, с която беше захапал цветето, той сключи зъби около показалеца й. Захапа нежно гладката кожа, после пъхна езика си между два от пръстите й, като ги погали с върха, после и меката плът под тях.

Никол възкликна тихо от изненада и удоволствие, докато той продължаваше да я възбужда, да й показва колко чувствителна може да бъде кожата й. Всеки път, когато езикът му се плъзваше между пръстите й, дъхът й спираше. Всеки път, когато зъбите му нежно захапваха някой пръст, тя изпускаше дъх на неравни тласъци.

Тя не осъзнаваше, че той нежно, внимателно отстранява бариерата, която бе издигнала, докато езикът му не намери розовата пъпка на гърдата й. Той издаде дълбок стон на задоволство и погали зърното й с няколко бързи движения на езика си.

Тя замръзна, защото очакваше да бъде наранена.

Но почувства само твърдия и влажен връх на езика на Чейс да изследва плътта й, гладка и мека.

Съблазнителните ласки продължиха, докато тя не започне да тръпне и да чувства как се променя. Зърното й се втвърди и се превърна в пъпка. Чувството беше толкова леко и изящно, че тя ахна.

А той продължаваше да я гали. Издърпваше леко напред зърното й с устни, после започваше да го смуче. Тя забрави болезнените уроци на миналото и се отдаде на удоволствието на настоящето. Пръстите й безпомощно се отвориха и отпуснаха и тя му се отдаде, без повече да се страхува.

Чейс изрази радостта си от този подарък с дълъг и нисък стон. Пое зърното дълбоко в устата си и започна да го смуче ритмично, с което изтръгваше бездиханни тихи викове от нея.

Никол чувстваше главата си олекнала, почти замаяна. Гърдите й се стегнаха дори още повече, зърната й приеха формата, която им придаваше настоятелният му език, а чувствени вълни заливаха тялото й с всяко движение на устата му. Беше приятно като летенето, като безметежното плаване по повърхността на водата, като нищо друго на света. Тя затвори очи и се отдаде на невероятните усещания така, както вече се беше отдала на него.

— Не — прошепна тя, когато почувства устата му да се отдръпва от гръдта й. — Не още.

Думите бяха произнесени прекалено тихо, за да може Чейс да ги чуе. Но той също още не беше готов да прекъсне изкусителната интимност. Със същото внимание и нежност, той започна да хапе леко, да гали с език, да съблазнява и другата й ръка, която все още закриваше другата й гърда.

Ако този път тя се забави да разтвори пръсти, това беше, защото искаше да отложи сладкото очакване на момента, в който езикът му ще започне да описва кръгове около зърното й, да предизвиква у нея усещания, които досега не беше познавала. Чудни и загадъчни усещания, като малко мехурче, което се носи по повърхността на шампанско, като това да вдишваш лек огън.

Когато езикът му най-после се плъзна между бариерата на пръстите й, зърното й вече беше твърдо и очакваше устата му. Искаше да бъде докоснато, погълнато. Тя не можеше да контролира гърлените стонове на удоволствие, които започна да издава, когато той улови предложената му награда.

Дрезгавите й стонове предизвикаха горещи тръпки у Чейс и заплашиха да разрушат така трудно постигнатия контрол. „Бавно, бавно, идиот такъв. Не я поглъщай. Но, Господи, колко е сладък вкусът й!“

Той застави устата си да я пусне само за да открие, че видът на мокрото й зърно, което стърчеше между пръстите му, е още по-възбуждащ от виковете й. Докосна всяко зърно с жадни пръсти като много искаше отново да я вкуси, да почувства как я обземат чувствени тръпки, да чуе подканващите й стонове.

— Душ? — запита той с дълбок, гърлен глас. После, с болезнено свито гърло, добави: — Сега или никога, Пеле. Изборът е твой.

Когато думите му достигнаха до съзнанието й, тя отвори очи, които гледаха нефокусирано, замаяно. Погледна надолу към тялото си, като че ли не можеше да повярва, че това наистина е Никол Балард, застанала полугола във всекидневната си стая, предложила голите си гърди на мъж.

Не. Не полугола. Напълно гола.

Сръчните пръсти на Чейс бяха разхлабили поличката й лавалава, докато устата му я галеше. Когато сега той отдръпна ръцете си, поличката падна на пода в краката й. Преди да успее да си поеме дъх, за да възрази или да приеме това, коприненото й бельо се свлече по бедрата й и също се спря около глезените й.

Той коленичи пред нея, с присвити очи, и издаде звук, като че ли току-що беше ударен силно.

— Богинята на огъня — каза дрезгаво, като гледаше ненаситно бледата й съвършена кожа и яркия триъгълник, който сякаш гореше там, където бедрата й се събираха.

После рязко се изправи. Знаеше, че ако я погледне отново, не би могъл да чака нито минута повече, преди да потъне в изкусителния пламък. И без това вече я беше накарал да бърза повече, отколкото му се искаше, повече, отколкото би й било приятно.

„Идиот. Истински идиот.“

Дори докато се упрекваше мълчаливо и гневно, знаеше, че е напълно безполезно. Неговата нужда от нея беше така неуправляема, колкото и магмата, която се трупа на ръба на вулкана, готова всеки момент да потече надолу по склона — разтопена сила, която ври и кипи, изпитва границите, които задържат горещото й освобождаване.

Чувстваше се така, сякаш от години чакаше точно този момент. Желанието за освобождение беше почти непоносимо.

„Тя не е готова. Набий си го в дебелата глава.“

Тя се наслаждаваше на любовната игра, но не беше готова за останалото. Не по начина, по който беше готов той. Вътрешностите му бяха свити на топка. Чувстваше се така, сякаш тялото му е изградено от усукани въжета плът. Болеше го. Имаше нужда да изригне. Изгаряше жив.

— Душ? — запита Чейс отново. Никол просто го гледаше втренчено.

Той не знаеше дали да се усмихне, или да изругае, като гледаше изражението на лицето й. Тя имаше замаян вид, като изгубено и изненадано от това дете — всичко друго, но не и готова за него.

— Оттук — каза тя и посочи към срещуположния край на стаята, където малка врата се отваряше към банята.

Преди да е размислил по-добре, той падна на едно коляно и вдигна първо едното й стъпало, после — другото. Махна гривните от краката й и отмести встрани ефирните й бикини. Миризмата на тялото й накара устата му отново да се напълни със слюнка. Искаше му се да накара краката й да се разтворят така, както беше накарал пръстите й да се разтворят, да намери скритите й нежни гънки и да ги засмуче. Но ако направеше това, нямаше да успеят да вземат душ.

Нямаше да успеят дори да стигнат до леглото.

— Ти… — Гласът на Никол заглъхна, когато тя погледна надолу. Гъстата му черна коса лежеше като сянка точно под пъпа й. Тя чувстваше топлината на дъха му по чувствителната кожа на вътрешната страна на бедрата. И изведнъж се почувства дезориентирана, слаба. С последните останки на онова, което трябваше да бъде нейният разум, каза: — Искаш ли ти да бъдеш първи?

— Първи? — Той изненадано вдигна поглед. После се усмихна леко. — Не. А също така не искам да бъда и втори.

— Тогава какво… О! — каза тя, когато най-сетне разбра.

— Ако „О“ е хавайската дума за двама под душа, значи определено „О“.

Тя почувства как от гърдите й към лицето се надига гореща вълна. Обърна се и почти побягна към душа, преди Чейс да е видял колко силно се е изчервила. Чувстваше се напълно изгубена. Вече не знаеше дори кое е нагоре и кое — надолу. Плаваше в пространството.

Знаеше какво е сексът с мъж, но никога досега не беше вземала душ с мъж.

„Никога не си била и гола в собствената си всекидневна стая с мъж — напомни си тя. — А и не болеше, нали?“

Зърната й отново се втвърдиха и издадоха напред при спомена за горещата му и нежна уста. Не, въобще не я беше боляло. Не беше като нито едно усещане, което тя познаваше. Мисълта отново да го почувства по този начин беше изкусителна, зашеметяваща.

Тя си пое дъх, за да се успокои, и пусна водата, раздели косата си на две и я издърпа над двете си рамене, за да падне отпред. С треперещи пръсти започна да сплита дясната половина.

Вместо да започне да гали с длани цялото й тяло, както много му се искаше, той стоеше със скръстени на гърдите ръце, подпрян на вратата на банята, за да запомни добре картината, която тя представляваше, застанала гола пред огледалото.

Дълги крайници с изчистени линии. Елегантни пръсти. Червени и влажни устни. Огнената й коса разпиляна по млечната й кожа, скрила почти цялото й тяло, обвила я като пелерина. Почти цялото, но все пак не цялото. Сладките извивки на хълбоците й караха дланите му да се потят. Едното й твърдо розово зърно се подаваше под копринените кичури, които тя нетърпеливо сплиташе.

— Може ли да ти помогна? — Тонът на Чейс беше толкова спокоен и ведър, колкото той искаше да бъде; тя изглеждаше силно уплашена в мига, преди почти да се затича към душа.

— Можеш ли да сплиташ коса? — запита изненадано Никол и го погледна през рамо.

Той изправи гръб и я погледна обидено, с което изведнъж се подмлади с десет години.

— Разбира се, че мога. Първото, на което ни учеха по време на летните лагери, беше как да правим вериги за ключове за нашите бащи и огърлици за нашите майки. Винаги съм мислел, че това е чиста загуба на време. Досега.

Тя се усмихна.

Той направи двете крачки, които го отделяха от нея. Когато тя се обърна с лице към него, дланта му погали по цялата дължина косата, която се спускаше над лявото й рамо, забави се там, където тя се подвиваше около талията й и накрая се пъхна в огнения триъгълник между бедрата й.

Още при първото докосване на пръстите му зърната на гърдите й се втвърдиха толкова бързо, че беше почти болезнено. Почти, но не съвсем.

Разликата беше в ласката на чувствения огън, който за нея беше истинско откровение. Очите й се отвориха широко, а дъхът й започна да излиза на неравни пресекулки. Той сведе глава и върхът на езика му погали много леко зърното, което беше реагирало мигновено на докосването му.

— Здравей — каза той и отново погали стегнатата плът. — Познавам ли те?

Тя се разкъсваше между неудържимото желание да се разсмее и да нададе сластен тон, защото устата му се сключи около зърното й. Сексуалната игра беше толкова приятна за нея, колкото и възбудата, която се разнесе на вълни от гърдата й и стигна до самата й сърцевина. С всяко движение на езика му горещи вълни заливаха тялото й.

Той вдигна глава и се зарадва на твърдото и влажно зърно.

— Сега вече те познавам. Срещнахме се само преди няколко минути. Ти имаш приятел наблизо, нали?

Никол нададе гърлен стон, който беше отчасти и смях, отчасти и израз на удоволствието й, когато Чейс започна да отстранява червените кичури, които закриваха другото й зърно. Тя остави плитката, която така и не сплете докрай, и зарови пръсти в косата му. Несъзнателно, инстинктивно, притисна главата му към гърдите си, защото искаше тази нежна ласка да продължи по-дълго.

Дългите му пръсти се пъхнаха под косата й и обгърнаха гърдите й, а тежестта им изпълни дланите му. Само за миг страхът я завладя — нейният защитен механизъм, за да избяга от интимността. Ръцете на бившия й съпруг бяха дори още по-груби и от устата му, особено когато беше възбуден.

А тя ни най-малко не се съмняваше, че Чейс е възбуден. Доказателството затова беше съвсем очевидно и притиснато до нея.