Ан Стюарт
Принцът на меча (12)

Глава 12

За миг й мина през главата, че би предпочела Клег. Все пак вече се бе срещала веднъж с него тази нощ и бе успяла да избяга. Но граф Гленшийл беше съвсем различно нещо.

В сребристата лунна светлина красотата му беше почти неземна. Жасмин бе направила всичко възможно, за да го избегне тази вечер, като се стараеше дори да не поглежда в неговата посока, но сега нямаше избор. Косата му не беше напудрена — черна, лицето му — тясно и бледо — и в движещите се сенки й изглеждаше като създание на нощта, на крайностите, на светлото и тъмното, на живота и смъртта. Крайности, на които той явно гледаше от забавната им страна. В главата й започна да се промъква една карта, но тя я прогони бързо, внезапно изпитала страх. Не искаше да вижда живота му, картите му, нито в ума си, нито където и да било другаде.

— Как разбрахте, че търся сестра си? — попита го съвсем спокойно. — Виждали ли сте я?

— Какво друго би ви накарало да излезете, сама и беззащитна, по това време на нощта — отвърна той и дойде по-близо.

Грацията му я нервираше. Беше свикнала с големи, груби, тромави мъже. Гленшийл обаче въобще не беше такъв. Беше висок, но с някаква изящна, неуловима сила, съвсем различна от бруталната мощ, която беше свикнала да вижда у мъжете. Елегантността му и странното му чувство за хумор бяха нещо, което не бе срещала преди. Движенията му бяха плавни и безшумни като на котка.

Не за първи път го сравняваше мислено с котка и се опита да го погледне с други очи, да се замисли върху това, което беше невъзможно, преди да отхвърли самата идея. Той просто не можеше да бъде Котката. Защо, за бога, един пер ще краде скъпоценности. Самата мисъл за това беше абсурдна.

— Защо трябва да се притеснявам, че съм сама и беззащитна — парира тя. — Това тук не е някоя лондонска улица. В къщата няма никой, който да ми желае злото. Никой, който би могъл да ми навреди.

Той продължи да се приближава, но в този момент сенките го скриха и гласът му стана някак безплътен. Но това някак си беше още по-интимно от това да вижда огряното му от лунната светлина лице и тя се обърна към прозореца, опитвайки се да не му обръща внимание.

— За човек, който е бил принуден да разчита единствено на себе си, и то за толкова дълго време, вие сте забележително наивна — каза тихо той. — Подозирам, че тук сте в много по-голяма опасност, отколкото в онази потискаща малка къща. Първо — домакинята, на която хич не й харесва да се отнася с вас като с нещо повече от слугиня и е много вероятно да ви изпрати в кухнята, ако е сигурна, че ще й се размине. След това — неприятната Ерминтруд, която се разяжда от ревност спрямо вас и сестра ви. Разбира се, те не са чак толкова опасни, могат единствено да ви причинят известно неудобство. Но съм сигурен, че няма да се зарадвате много, ако се натъкнете на мистър Клег.

Жасмин се вцепени.

— Мистър Клег? — повтори тя, преструвайки се на напълно объркана. — Нямам никаква представа за кого говорите. Кой е мистър Клег?

— Полицаят, на когото помагате с картите си. Не особено умно решение от ваша страна, между другото. Репутацията му е повече от неприятна. Щеше да е много по-добре, ако работите с някого като полицая, който ви придружи дотук. Той изглежда малко по-благонадежден.

— Полицаите не се причисляват към кръга на познатите ми — отвърна тя, продължавайки да се взира навън. — И ви уверявам, че не съм гледала на карти за никого извън висшето общество.

Той бе дошъл още по-близо, но все още беше в сенките.

— Наистина ли? В такъв случай може би имате любовна връзка с него? Не бих похвалил вкуса ви.

Тя се обърна рязко. Беше достатъчно близо, за да я докосне, на ръба на сянката.

— Не ставайте смешен. Знаете прекрасно, че нямам никаква връзка с него! — сопна се тя и отново извърна глава.

— И защо трябва да го знам?

— Защото вие… Ъъ… — Защо, за бога, трябваше да повдига този въпрос? Но отказваше да покаже смущението си. — Защото, независимо дали ми харесва или не, оказа се така, че разбрахте, че съвсем не съм свикнала да се целувам.

Усещаше дъха му до шията си, топъл, сладък, ухаещ леко на мента и бренди.

— Мило дете — промълви той, — човек може да има най-безнравствената любовна връзка, без никога да е целувал.

Тя допусна грешката да се обърне отново, но този път той беше толкова близо, че вече не би могла да промени положението си. Беше като хваната в капан между стъклените врати и стройното му, силно тяло. Зачуди се дали не би могла да го блъсне. Но така щеше да бъде принудена да го докосне, а изпитваше нелогичното, странно подозрение, че ако го докосне, е много по-вероятно да го привлече към себе си.

— Не ви вярвам — каза тя. Знаеше, че е опасно да продължава този спор, но някаква мъничка, тайна част от нея се наслаждаваше на тази опасност. — Какво й е хубавото на връзка без целувки?

Тя го развеселяваше. Виждаше го съвсем ясно в прекрасните му очи и раздразнението й би трябвало да попречи на тази магия, която я обземаше. Но не стана така.

Той се усмихна.

— Някои хора не обичат да се целуват — каза той и златистите му очи обходиха стройната й фигура.

— Не мога да си го представя — отвърна равно тя.

— Това е само защото са ви целували добре. — В гласа му въобще не прозвуча фалшива скромност. — Аз съм много добър в това отношение, когато се вдъхновя. А явно у вас има нещо, което възбужда… ъъ… духа ми доста ефективно.

Тя се опита да се отдръпне, но стъклото беше точно до гърба й и нямаше как да избяга.

— Трябва да намеря сестра си — каза задъхано.

— Сестра ви е в безопасност. В спалнята ви е, нищо лошо не й се случи по време на нощната й разходка в градината.

— Това ли правеше?

Алистър се усмихна. Усмивката му обещаваше опасни удоволствия.

— Беше сама на стълбището, дрехите и косата й все още бяха в пълен порядък и макар че плачеше, иначе изглеждаше съвсем добре.

— Плачеше? — възкликна Жасмин разстроена. — Трябва да отида при нея.

Без да се замисля, тя тръгна напред, очаквайки Гленшийл да отстъпи от пътя й.

Но той не го направи. Тя се блъсна в силните му гърди и ръцете му се обвиха около нея. Не я стиснаха силно, но тя знаеше, че ще й трудно да избяга.

— Не, не трябва — каза той. — Тя е в безопасност, сама е и сигурно ще й е по-добре да се наплаче сама, без да се суетите около нея.

Тялото му беше топло в хладния нощен въздух, опасно топло. Очите му блестяха от желание, устните му бяха прекалено близо.

— Недейте — каза тя с тих, глух глас, който беше дяволски близо до молбата.

— Недейте? — повтори присмехулно той. — Недейте, любезни господине! Моля ви, пощадете невинността ми. Пуснете ме, господине, или ще… Какво точно ще направите, за да ме спрете, Жасмин? Ще викате за помощ?

— Ако се наложи — стоеше съвсем неподвижна в прегръдката му.

— Да, но май не искате да го направите. — Гласът му се снижи още повече. — Виждам го в очите ви. Вие сте толкова омагьосана от мен, колкото и аз от вас.

— Имате доста високо мнение за себе си — изстреля в отговор тя.

— Наблюдавате ме — каза той, притискайки се по-силно към нея. — Наблюдавате ме така, както аз ви наблюдавам, и мислите за онзи път, когато ви целунах. И се чудите дали ще ви целуна отново.

Тя не можеше да успокои дишането си.

— Вие сте напълно луд.

— Освен това гледате и другите мъже и се чудите дали ще харесате и техните целувки — продължи той. — Мислите си, че може би само моите целувки ще ви харесват, и тази мисъл ви ужасява.

— И защо да правя всичко това? — прошепна тя.

— Защото знаете, че съм непочтен, безсъвестен женкар, който ще ви прелъсти, ще си достави удоволствие с тялото ви, а след това, когато се отегчи, ще продължи нататък с други неща, с други жени.

Жасмин преглътна.

— Това ми изглежда съвсем правдоподобно. Или ще го отречете?

— Не отричам, че не съм изпълнен с вярност, лоялност или която и да е от всичките тези скучни благородни добродетели. Но мога да ви покажа неща, които никога не сте и предполагали, че съществуват. Чувственост, която никой друг мъж не би могъл да ви покаже.

— Това едва ли звучи особено изкусително — каза равно тя. — Предлагате ми цял живот разочарование след няколко прекарани в разврат нощи. Мисля, че ще се чувствам много по-добре, ако никога не разбера какво ми липсва.

— Колко дребнаво от ваша страна.

— Съжалявам, че ви разочаровам. Вие явно ме смятате за смела, авантюристична личност, а аз съм доста обикновена, с обикновени желания и нужди. Искам да видя семейството си установено, искам едно уединено място в провинцията, където да живея в относителна самота. Не съм от жените, изпълнени с необузданост и страст.

— Не сте ли? — По устните му пробяга усмивка. — Бих могъл да ви убедя в противното.

— Ще ми направите много лоша услуга — предупреди го тя.

— Нима мислите, че ще изпитвам угризения?

Само ако я пуснеше! Колкото повече я прегръщаше, толкова повече усещаше как решителността й се изпарява. Добре беше да настоява, че не се интересува от блудкавите удоволствия на мъжете. Наистина си мислеше, че може да го убеди, само ако не усещаше как краката му се притискат към полите на роклята й.

Всъщност не мислеше, че може да убеди и самата себе си.

— Моля ви — каза тя с тих, отчаян глас, който дори трепереше. — Ако ви е останала някаква милост или почтеност, ще ме пуснете.

Той се замисли над думите й за момент, привел глава настрани, наблюдавайки я с присвити очи. Но после поклати глава.

— Страхувам се, че милостта и почтеността отдавна са изчезнали, Жасмин — каза тихо. — Всичко, което е останало, е безумна страст. Доста занимателно нещо. Да ви покажа ли?

— Милорд… — прошепна отчаяно тя.

— Алистър — поправи я той. Устните му се надвесиха над нейните като ястреб над ранено врабче.

— Моля ви.

— Да, ще го направя, щом ме молите. — Той я прегърна силно, тялото й се притисна към неговото, устните му плениха нейните.

Тя искаше да остане с отворени очи, да запази реда в чувствата си, но той беше прекалено опитен, прекалено умен, а устните му върху нейните — влажни, настоятелни, вкусващи нейните на мънички хапки, омагьосващи. Клепачите й трепнаха и се затвориха в тъмнината, когато тя отвори устата си за неговата.

Ръцете му вече не я държаха насила — тя се притискаше към него по собствено желание и ръцете му се освободиха. Свободни да се вмъкнат между притиснатите им тела и да хванат гърдите й. Жасмин знаеше, че трябва да се възпротиви, да се отдръпне от него, но не можеше. Той я хипнотизираше, тя сякаш вече нямаше своя воля.

Но това не беше вярно. Имаше желязна воля. И силната й воля желаеше Алистър Макалпин да гали гърдите й.

Устните му се плъзнаха по челюстта й, горещи и търсещи.

— Откъде взехте тази ужасна рокля? — прошепна той. — Би трябвало да носите коприни, дантели и диаманти. Или нищо.

Разумът й сякаш се беше размътил.

— Била е на майка ми — промълви тя, вдигайки глава, за да позволи на устните му да достигнат чувствителната извивка на шията й над простата рокля.

— Майка ви има много лош вкус — каза той и Жасмин усети как ръцете му дърпат нетърпеливо дантелите. — Искам ви без нея.

Тя усети как платът се разделя, когато той оголи раменете й, и студът, идващ от отворения прозорец зад нея, я накара да потрепери от внезапен страх, когато разумът й се опита да се върне.

Тя искаше целувките му. Искаше ръцете му да галят гърдите й. Искаше да съблече грозните й дрехи и да покрие тялото й със своето, но знаеше, че подобни желания са нередни и побъркани. И изключително опасни. Той щеше да й вземе всичко — невинността й, спокойствието й… и дарбата й. И да я остави празна и наранена.

— Пуснете ме — дрезгаво каза тя.

Той вече бе успял да дръпне роклята надолу по ръцете й, разкривайки горната част на гърдите й над корсета, и очите му за миг срещнаха нейните.

— Не — каза й той.

Щеше да я обладае, тя го знаеше. Щеше да направи това, което й каза, че ще направи: да съблече нейните и неговите дрехи и да я вземе на пода на малко използвания музикален салон на домакинята им. Единствен свидетел щеше да им бъде луната и тя щеше да се наслади на всичко това. Щеше да рискува всичко, включително скъпоценната си дарба… за едно рядко удоволствие, което щеше да разбие сърцето й и да опропасти живота й.

Тя не го предупреди, просто го блъсна силно и се дръпна към стъклените врати, които се разбиха с трясък.

В първия миг не почувства нищо, само студ и някакъв натиск върху гърба си. А после топлина и влага, когато Алистър я дръпна, проклинайки тихо.

— Не е необходимо да се хвърляте през прозореца, за да се отървете от мен — промърмори под носа си той с глас, в който вече нямаше страст. Обърна я с гръб към себе си. Идеален момент да избяга, само че ръцете му стискаха болезнено раменете й и тя нямаше как да се освободи. — Нарязахте гърба си.

— Вие не искахте да ме пуснете.

Полагаше всички усилия, за да не припадне. Тя беше направена от твърд материал, нали? Беше смела и силна, нали никога не се е чувствала чак толкова ужасно зле при вида на кръв, но този път трябваше да го приеме невъзмутимо. Нали?

— Седнете — каза раздразнено той, — а аз ще потърся нещо да ви превържа.

Тя го погледна. По ръката му имаше кръв. Нейната кръв.

— Разбира се — слабо каза тя. И се строполи на пода.

Алистър се взря в нея за миг. Трябваше да се досети, че ще припадне — цветът на лицето й бе станал пепелявосив. Със сподавена въздишка я вдигна, като внимаваше да не изцапа с кръвта й бледосиньото си сатенено сако. Беше по-тежка, отколкото предполагаше, но все пак не чак толкова. Алистър беше доста силен мъж и успя да вдигне отпуснатото й тяло без особено усилие.

Беше по-закръглена, отколкото предполагаше, и това му харесваше. Твърдо беше решил да узнае точно колко закръглена е и възнамеряваше да вкуси тези извивки, да им се наслади… само да успееше да я събуди и да превърже гърба й.

Вече беше проучил къщата основно. Беше съвсем просто да се върне в стаята си, натоварен с тялото й, без да го види никой. Затвори тихо вратата с крак след себе си, после я сложи по очи върху широкото легло. Тя не помръдна и той разбра, че е още в безсъзнание. Веднага щом дойдеше на себе си, щеше да скочи, може би наричайки го убиец.

Съблече сакото и жилетката си, захвърли ги на един стол и нави дантелените ръкави на ризата си. Не беше много трудно да доразвърже роклята й и ако раната бе спряла да кърви, щеше да се съсредоточи върху връзките на корсета й. Но тъй като кървеше, той взе една влажна кърпа и избърса гърба й. Раната не беше дълбока, но трябваше да се превърже. Хвана се, че мисли как щеше да лежи по гръб, когато правеше любов с нея.

Изглеждаше толкова съблазнителна, легнала на мекото пухено легло, че му се прииска да се качи върху нея, да я обладае, като я захапе за врата. Тя предизвикваше у него странни, дивашки еротични фантазии, които го учудваха, а нея сигурно щяха да ужасят. Трябваше да овладее похотта си, иначе рискуваше тя да скочи през още някой проклет прозорец.

За щастие един джентълмен с неговото занимание беше винаги подготвен за всякакви изненади и имаше превръзки и подходящ мехлем, скрити между бельото му, в случай че някой енергичен полицай се приближеше прекалено близо. Не беше трудно да почисти раната и да я превърже и ако ръцете му се бавеха прекалено много около гърдите, тя не беше в съзнание, за да се възмути. Когато свърши, тя изглеждаше толкова спокойна и той се отдаде на изкушението, без сам да знае защо. Не можеше да я обладае, докато е в безсъзнание, а и предполагаше, че раната, макар и не много сериозна, щеше да отвлича вниманието й от действията му. Той просто се излегна до нея на една страна. Докосна меката й кожа, разпусна косите й така, че те се разпиляха между пръстите му. Вдиша аромата й на цветя, сапун и топла плът и му се прииска да я прегърне и просто да я гушне. Странно желание, помисли си разсеяно, устоявайки на изкушението. Задоволи се да хване един гъст кичур от косата й и да го вдигне към лицето си, към устните си. Затвори очи и се унесе в сладки еротични фантазии.

 

 

В първия момент тя не разбра къде се намира. Гърбът я болеше, дясната й страна беше измръзнала, лявата — приятно топла. Нещо тежко се притискаше към нея в тъмнината, тежест, която й беше приятна, и за миг си помисли, че е отново в семейната къща в Нортъмбърланд и хрътката й се е сгушила до нея.

Но кучето й умря, когато тя беше на четиринайсет, а къщата изгубиха две години след това. А сега лежеше в странно легло, до едно топло тяло, което определено не принадлежеше на сестра й.

През прозорците проникваше лунна светлина и когато очите й свикнаха, споменът се върна. И тя разбра в чие легло се намира.

Опита се да обърне глава, за да се увери в подозренията си, но дългите й, разпуснати коси бяха затиснати от нещо. Смръщена от болката в гърба, тя протегна ръка, за да види какво й има на косата, и откри една ръка, усукана в дългите кичури.

Алистър спеше дълбоко. Тя бавно освободи косата си и внимателно се надигна от мекото легло. Гленшийл продължаваше да спи, без да усети бягството й.

Жасмин беше облечена само с ризата си, фуста и корсет. Роклята на майка й не се виждаше никъде, а тя не смееше да губи време в търсене. Нито пък можеше да излезе в коридора с това облекло.

Върху един стол лежеше бяла риза и Жасмин я взе, за да я наметне на раменете си. Стигаше й до коленете, дантелите на ръкавите покриваха целите й ръце, но иначе скриваше тялото й достатъчно добре. Освен това ухаеше приятно на Гленшийл и това беше подходящо наказание, че се поддаде на изкушението и не избяга веднага щом той влезе в музикалния салон.

Отиде до леглото. Би могла да го разтърси и да го попита какво е направил с дрехите й.

Тогава той се обърна по гръб, без да се събужда, и Жасмин си пое рязко въздух. Ризата му, същата като тази, която бе облякла, беше разкопчана и извадена от сатенените му вечерни панталони, разкривайки гърдите му. Кожата му беше бледа на лунната светлина и за един кратък, безумен миг й се прииска да се върне при него в леглото и да сложи глава върху гърдите му, да го накара да я прегърне.

Никога преди не беше виждала голи мъжки гърди и се зачуди дали всичките са толкова… обезпокоителни. Толкова добре оформени, зовящи да бъдат докоснати. Или, както я бе предупредил Алистър, дали не реагираше така само спрямо него.

Страхуваше се от отговора. Един дълъг, черен кичур бе паднал върху лицето му и тя се поддаде на изкушението да го махне.

После безшумно се отдръпна, защото се страхуваше, че ако остане и само миг повече, напълно ще предаде себе си.

Отвори тихо вратата. Коридорът беше тъмен и тя се поколеба за миг.

За да чуе гласа му:

— Няма ли да ме целунете за лека нощ, Жасмин?

Тя тресна вратата и хукна.