Ан Стюарт
Принцът на меча (10)

Глава 10

Това щеше да бъде една наистина прекрасна седмица, мислеше си Алистър Макалпин, докато се усмихваше на домакинята с най-милата си усмивка.

— Наистина ли, лорд Гленшийл? — обърка се Сали. — Сестрите Мейтланд…

— С такова нетърпение очаквам да ги видя отново — продължи равно той. — На малко хора е известно, че баща ми им беше кръстник, а споразумението на покойния ми брат с мис Мейтланд не беше оповестено на обществото, преди да настъпи преждевременната му смърт, но аз все още ги смятам за нещо като членове на семейството.

Сали почервеня като рак.

— Брат ви е бил сгоден за мис Жасмин Мейтланд? — почти изпищя тя.

Лъжата си беше лъжа и беше удобно средство, когато имаше нужда от нея, но незнайно защо на Алистър му беше неприятно да позволява на брат си някакви претенции спрямо Жасмин — измислени или не — дори след смъртта му.

— Не, за мис Фльор Мейтланд.

Сали изглеждаше още по-ужасена.

— Но тя не е била на повече от шестнайсет, когато почина брат ви!

— Това беше споразумение между семействата — отвърна равно той. Беше почти толкова изпечен лъжец, колкото и крадец. — Чакахме да завърши училище, за да го обявим на обществото.

— Колко тъжно!

Сали сложи съчувствено ръка на коляното му и започна леко да го мачка. Имаше тънки, кокалести пръсти и всеки път, когато го докосваше, ръката й отиваше по-нагоре. Беше се примирил с факта, че рано или късно ще трябва да спи с нея — нещо, което преди не му се струваше чак толкова лошо. Но пък само един поглед към мократа до кости Жасмин Мейтланд бе накарал ентусиазмът му спрямо домакинята да изчезне яко дим.

— Извадили сте голям късмет, че са се съгласили да дойдат на партито ви. Мис Жасмин е търсена в обществото, сигурно ви е известно. Рядката комбинация от възпитание и свръхестествени способности я правят доста известна.

— Ъъ… Да — промърмори Сали.

— Мисля, че дори кралското семейство се допитва до нея. — Зачуди се дали не е прекалил, но Сали поглъщаше думите му като суха земя, жадна за дъжд.

Тя рязко се изправи.

— Наистина извадихме голям късмет с тази бележита гостенка — каза задъхано тя. — Всъщност най-добре е да се убедя сама, че ще ги настанят удобно, когато пристигнат.

Тя тръгна забързано към неприятната си сестра. Това, което прошепна в ухото й, не беше прието добре и Алистър се насили да изпита поне малко съчувствие към Фреди Арбътнот, който седеше послушно до нея. Фреди го изгледа с поглед, пълен с отчаяние, но Алистър само сви рамене и се облегна на тапицирания стол. По устните му играеше лека усмивка.

Всъщност подготвяше се за едно чудесно забавление.

 

 

Това щеше да е отвратителна седмица, мислеше си тъжно Робърт Бренан, поглеждайки през кухненската маса към двамата си сътрапезници. Самюъл Уелч беше лукав дребен човечец, нито по-лош, нито по-добър от повечето от хората на сър Джон. Бренан бе работил известно време с него и го намираше за сравнително приятна компания, макар че беше прекалено склонен да взема подкупи. Уелч дрънкаше колко лесна и приятна е настоящата им работа да пазят група благородници и те самите да се забавляват, без да се налага да правят нищо. Уелч не беше по-амбициозен от повечето от колегите си и ако нямаше да получи дела си от някой разкрит престъпник през следващата седмица, поне щеше да си поживее по-добре, отколкото би могъл да очаква.

Третият човек на масата беше този, който притесняваше Бренан. Той флиртуваше с една от прислужниците; смуглото му, красиво лице беше разтегнато в усмивка, а златният му преден зъб блестеше на светлината от огъня. Сигурно усети замисления поглед на Бренан върху себе си, защото се обърна към него и присви очи.

— Забавляваш ли се, Бренан? — попита Джошая Клег и пресуши бирата си. — Или предпочиташ да висиш по улиците и да хващаш престъпници.

— Предпочитам да бъда там, където има нужда от мен — отвърна Бренан.

— Говориш като ученик. Но не, всъщност си фермер, нали? Хареса ли ти пътуването насам? Сгуши се при две дами, а едната от тях била доста хубава, разбрах.

— Знам мястото си, Джошая.

— Аз също знам моето — хрипливо се изсмя Клег, — а то е между краката на мис Фльор…

Бренан не се хвърли през масата и не сграбчи с огромните си ръце гърлото на Клег, макар че много му се искаше да го направи. Всъщност спокойното му изражение въобще не се промени. Клег щеше да използва всяка слабост на враговете си, а за Клег всеки беше враг, особено колегите му.

— Тук съм със Сами — продължи Клег — и възнамерявам да си поживея добре, докато имам тази възможност. Когато се върна, ще имам достатъчно време, за да хвана Котката. А междувременно, нека краде колкото си иска. Дните му са преброени.

— Защо смяташ, че точно ти ще хванеш Котката, Джошая? — попита Уелч. — С тази награда за него ще имаш сериозна конкуренция. Аз, например, също възнамерявам да го хвана. И предполагам, Бренан също.

Усмивката на Джошая би била наистина приятна, ако не беше лукавото пламъче в очите му.

— Възнамерявайте каквото си искате, момчета. Котката е мой, и никой и нищо няма да застане на пътя ми към хилядата лири.

— Мислех, че са петстотин — промърмори Уелч. — За хиляда лири бих предал и собствения си баща.

— Ако случайно разбереш кой е той — отвърна Джошая. — Не заставай на пътя ми, Сами. Ще ти прережа гърлото, ако се опиташ. — Той се усмихна мило и златният му зъб проблесна.

Бренан не помръдна, но в съзнанието му ярко проблесна един спомен. Беше преди доста години, преди Сами Уелч да дойде при тях. Един полицай, тръгнал по следите на известния Флаш Робинс, беше намерен с прерязано гърло в леглото си с една проститутка. Проститутката също беше мъртва, но никой не бе забелязал нещо подозрително. Два дни по-късно Клег хвана Робинс и взе наградата за главата му.

Съвпадението беше странно и Бренан се замисли още тогава. Беше разговарял с Мартин — същия този полицай — вечерта, преди да го убият, и Мартин се бе похвалил, че е заложил капан на Робинс, от който никой не би могъл да избяга.

Но Клег беше този, за когото щракна капанът.

— Добър си с ножа, а? — вметна Бренан, уж между другото, и посегна към бирата си.

— Не чак толкова — отвърна Клег с неподозирана скромност. — Но не бих причинил зло на стария ми приятел Сами. Просто се шегувах, това е всичко. Ние тримата сме братя, не е ли така? Другари по оръжие.

— Братя — повтори Бренан, стараейки се в гласа му да не се долови иронията.

Седмицата наистина щеше да бъде отвратителна.

 

 

— Не мога да си обясня как е възможно да се допусне такава ужасна грешка — казваше Сали Уинтърс, понастоящем Сали Блейн, хващайки Жасмин под ръка. — Дадох стриктна заповед на мисис Джоли вие и сестра ви да бъдете настанени в синьо-златната стая. Това е най-елегантната спалня в къщата и обикновено я пазим за височайши особи, но тъй като отдавна не сме имали възможността да се видим, реших, че заслужавате да ви поглезя. Много се зарадвах, когато Ерминтруд ми каза, че сте се съгласили да дойдете на малкото ни парти, и не мога да си обясня как е станало подобно недоразумение. Толкова съм разстроена.

Жасмин бе прекарала последните две години от живота си в условия, от които внимателно подредената коса на Сали сигурно щеше да се накъдри. Тя въобще не се и съмняваше защо са били настанени в подобна отвратителна стая, а киселата физиономия на Ерминтруд, която ги придружаваше към новата им спалня, беше много по-достоверна, отколкото приказките на Сали. Това, което смущаваше Жасмин, беше фактът, че Сали очевидно бе размислила за лошото си отношение до момента.

— Не се притеснявайте — отвърна сладко Жасмин и огледа новата си стая. Четири пъти по-голяма от предишната, спалнята беше украсена много, но безвкусно. Бракът не бе подобрил вкуса на Сали Блейн. — Сигурна съм, че тук ще се чувстваме много удобно.

Усмивката на Сали изчезна за миг и тя огледа стаята с нескрита гордост.

— Надяваме се, че сте достатъчно отпочинали, за да се присъедините към нас на вечеря. Гостите ми с нетърпение очакват да ви видят… Разказала съм им всичко за скъпите ми приятелки от детинството.

Сигурна съм, че си го направила — помисли си хладно Жасмин. Стойността им явно се бе повишила неимоверно, но тя нямаше никаква представа каква е причината.

— Тук има толкова много забавни хора — бъбреше Сали. — Тук е мистър Арбътнот, както и граф Гленшийл, макар че, предполагам, това ви е известно. Такава трагедия, бедният човек, така да изгуби брат си. Но успя да го понесе.

— Брат му е починал? — промърмори Жасмин.

— Но, разбира се, че вие също го знаете, след като сестра ви е била сгодена за бедния човек. Само ако беше успял да контролира пагубното си пристрастяване към комара и алкохола. За щастие, милорд Гленшийл изглежда много по-умерен.

Умерен беше последното определение, което Жасмин би използвала за Гленшийл, а и неспирният брътвеж на Сали нямаше никакъв смисъл.

— Наистина — промърмори безпомощно тя.

— Толкова тъжно нещо. Когато Алистър пристигна в Лондон, някои се страхуваха, че може би ще има зъб на този и онзи. Не че имаше причина, разбира се. Никой не е слагал насила чашката в ръката на Джеймс. Никой не го е принуждавал да проиграва богатството на семейството си. Но Алистър се оказа изключително приятна компания, макар и не дотам изгодна партия за брак. Не че вие бихте си помислили нещо подобно, скъпа Жасмин. Вие винаги сте били толкова практична.

— Наистина — отново каза Жасмин, но вътрешно кипеше.

— Затова съм сигурна, че няма да имате нищо против да обсебя Негово Благородие, след като връзката ви с него е толкова далечна.

— Всъщност, на практика, тя не съществува — процеди през зъби Жасмин.

Сали целуна леденостудената буза на Жасмин.

— Знаех си, че сте разумно момиче. Ще се видим скоро.

— Очакваме го с нетърпение.

Сали буквално избяга от стаята, последвана от Ерминтруд, която дори не се опита да бъде любезна.

— Как мислиш, за какво е всичко това? — попита Жасмин, забила поглед в затворената врата.

— Не ме интересува! — отвърна Фльор и се хвърли на огромното легло. — Може би е просто някаква грешка.

— Едва ли. Сали явно беше решила да се отнесе с нас като със слугини, докато нещо, или някой, не е променило намерението й. Някой й е разказал куп страхотни лъжи и не е много трудно да се досетя кой е този някой. Граф Гленшийл. А ако сърцето му е разбито от някаква семейна трагедия, много бих се изненадала.

— Защо се тревожиш? Поне ще прекараме седмицата така, както се надявахме. Това е достатъчно засега.

— Може би — неспокойно отвърна Жасмин.

— Тревожиш се прекалено много, Джес. Ще ти излязат бръчки.

— По-добре аз, отколкото ти.

— За тревогите ли говориш или за бръчките?

— И за двете. Аз съм свикнала да се тревожа, а не разчитаме на моето лице да спаси семейството.

Красивите очи на Фльор потъмняха леко. Но само за миг.

— Не се страхувай, Джес. Ако тук има някой богат подходящ мъж, ще го накарам да се побърка по мен само за няколко дни. Само трябва да приложа женските си хитрини.

— Само че ти не ги притежаваш — равно каза Жасмин. — А и нямаш нужда. Просто бъди такава, каквато си, и ще омагьосаш всеки, който те погледне.

— Това го казва една любяща по-голяма сестра? — кисело каза Фльор.

— Която винаги знае по-добре.

Лошото настроение на Жасмин трая забележително дълго. Продължи по време на вечерята, която беше малко по-добра от най-лошия й кошмар. Настаниха я между един възрастен ерген, който непрекъснато се капеше, и един отдавна женен джентълмен, чиито познания се ограничаваха единствено до лова и виното. Фльор седеше опасно близо до граф Гленшийл, но, незнайно защо, той явно въобще не забелязваше изключителната й красота. Почти всички мъже в салона изглеждаха очаровани от по-малката й сестра, помисли си доволна Жасмин, с изключение на Алистър Макалпин. Той изглеждаше много по-заинтригуван да наблюдава самата нея.

Дискретно, наистина, но това едва ли беше голяма утеха. Жасмин се съмняваше, че някой от присъстващите го е забелязал. Но тя не можеше да го избегне — всеки път, щом вдигнеше очи, усещаше студения му поглед върху себе си.

След вечеря положението не се подобри особено — когато се освободиха от присъствието на джентълмените, повечето от младите дами и изпълнените с надежди майки гледаха към Фльор и сестра й с оправдана враждебност.

Фльор се оттегли рано, обяснявайки го с умората от пътуването, и на Жасмин й се щеше да може да направи същото. Но тя знаеше прекрасно защо бяха поканени и ако Сали изведнъж бе станала прекалено любезна, доброто й отношение можеше да изчезне също така внезапно, както се бе появило.

Поне Гленшийл не беше близо до нея. Беше в стаята, разбира се, и я наблюдаваше, но явно не се интересуваше от гадаенето й на карти. Може би се отнасяше скептично към способностите й, както повечето джентълмени, факт, който ни най-малко не я притесняваше. Беше й много лесно да врачува на наобиколилите я жени, които сега бяха много по-приятелски настроени. Бъдещето на всички беше безоблачно и те бяха доволни.

Жасмин също се почувства доволна колкото тях, когато тръгна към спалнята, която споделяше с Фльор. Нямаше прислужник, който да й осветява пътя, затова тя държеше свещника сама, хванала полите на роклята си с другата ръка, докато се изкачваше по широкото стълбище. Видя сянката с периферното си зрение, но не се изплаши нито за миг. Гленшийл бе потънал в разговор със Сали Блейн и не забеляза оттеглянето й.

Подуши силната миризма на чесън и бира, неуспешно поприкрита от аромата на мента, и само след миг някой издърпа свещника от ръката й и стълбището потъна в тъмнина. Единствената слаба светлина идваше откъм коридора на следващия етаж.

Една ръка запуши устата й, преди да е успяла да извика, и силно тяло я блъсна към мраморния парапет. Тя се отпусна, очаквайки благоприятна възможност да се измъкне. Всеки разгонен мъжкар щеше да си намери майстора с нея — времето, прекарано в Спайтълфийлдс, я бе научило как да се пази — но гласът, който прошепна дрезгаво в ухото й, изпари всичката й решителност.

— Сама ли си, скъпа — прошепна Джошая Клег. — Къде е хубавата ти малка сестричка, а? Изчезнала е с някой от онези богати момчета ли или е отишла да души около Бренан? Той я харесва, виждам го в очите му, макар че се опитва да го прикрива. Може би и тя си пада по грубите неща, но аз мога да й свърша по-добра работа от някой като Бренан.

— Какво правите тук — прошепна гневно тя, когато той махна ръката си от устата й. — И махнете ръцете си от мен!

— О, мис, аз не бих бързал толкова със заповедите, ако бях на ваше място. Как мислите, как ще реагират хубавите ви, аристократични приятели, ако разберат, че сте помагали на такива като мен? Ще продължат да ви смятат за подходяща компания или ще ви изпратят в кухнята при Бренан и мен? На Бренан точно там му е мястото, ако не и в някоя кочина, но Джошая Клег е създаден за нещо по-хубаво.

— Махнете ръцете си от мен — повтори тя. — Не давам и пукната пара за заплахите ви, а ако въобще очаквате отново да ви гледам на карти, ще се махнете и ще ме оставите на мира.

— Едва ли, мис — каза той и златният му зъб проблесна на слабата светлина. — Не ми помогнахте да хвана Котката и вече започвам да се съмнявам в това, което сте ми казвали преди. Може да е било чисто съвпадение, а аз нямам намерение да деля своя дял с някаква обедняла дама — произнесе думата като обида. — Може би просто ще прекратим малкото си споразумение.

Тя се дръпна и се освободи, но въобще не се заблуждаваше, че щеше да успее, ако той не го бе позволил.

— Това ми звучи много добре, мистър Клег.

— И така ще мога да проверя дали сестра ви притежава нещо от дарбата ви.

— Не! — Тя се втурна след него, когато той тръгна нагоре по стълбите.

— Не ли, мис? Тогава защо не спрем с всичките тези глупости? Ще ми дадете това, което искам, а аз ще оставя сестра ви на мира. Но ми омръзна да чакам.

— Какво да чакате?

— Искам Котката, мис. А вие сте единствената, която може да ми помогне да го открия. Омръзна ми да чакам и да мисля дали някой няма да ме изпревари. Няма да ми хареса, ако някой като Бренан ми го измъкне под носа. Знаете това, нали, мис?

Тя го изгледа мрачно. Усещаше как примката се затяга около нея точно така, както щеше да се затегне и около врата на Котката. Не че той я интересуваше толкова — който и да беше той, си заслужаваше това, което ще го сполети.

— Знам го. Искате ли да се върна в Лондон?

— Не е необходимо, мис. Имам си информатори, а се говори, че Котката възнамерява да направи следващия си удар тук, на това градинско парти. Не мислите, че човек с моята репутация и положение ще се съгласи на подобна работа, ако няма основателна причина? Той ще направи опит за следващата си кражба, но аз ще го чакам.

— Вие и Бренан.

— Не, мис. Никой няма да се изпречи на пътя ми. Ще се погрижа за това и предполагам, ме познавате достатъчно добре, за да сте сигурна, че ще го направя. Когато Котката се появи, ще разбере, че е допуснал фатална грешка.

— Ами ако вече е тук?

Веднага щом го каза, съжали за думите си. Не знаеше откъде й хрумна подобна мисъл, знаеше само, че Клег е достатъчно опасен, за да му дава каквато и да било информация доброволно.

— Какво искате да кажете? — Очите му се присвиха. — Видели сте нещо в онези ваши проклети карти, така ли? Знаете кой е той?

Тя поклати глава.

— Не знам нищо — и беше съвсем искрена. — Просто се чудех. Говори се, че е някой джентълмен, кой друг би могъл да влиза така безпрепятствено в най-известните лондонски домове?

— Вие ще го разберете, нали, скъпа? — измърка с противен глас Клег — Знам, че сте дошли да гледате на карти на тези тузари и ще направите същото и заради мен. Ще гледате на всички джентълмени и ще ми кажете какво сте разбрали.

— Джентълмените рядко искат да им гледам. Не вярват на подобни неща.

— Да, но вие и аз знаем, че не е така, нали, мис? — Златният му зъб проблесна. — Вие ще се опитате да ги придумате, а ако не стане, за това ще се погрижи сестра ви. Не мога да си представя някой да откаже нещо на такова прекрасно същество.

— Стойте настрана от нея!

— Разбира се, мис. Ако ми дадете това, което искам, няма и с пръст да я докосна.

— Ами Бренан?

— О, той няма и да се приближи до нея, ако го познавам добре. Той спазва закона на честта, така е. Един от многото му недостатъци.

— Един от тези, които вас не ви интересуват особено — горчиво каза Жасмин.

— Това е нещо, по което си приличаме с Котката. Вие ще ми го намерите, мис, или ще проклинате деня, в който ме срещнахте.

— Вече го проклинам.

Клег се усмихна самодоволно.

— Така е с повечето хора. Но това въобще не ме притеснява. Обичам хората да се страхуват от мен. Така правят това, което искам. Вече започвам да ставам нетърпелив. Ще ме потърсите и ще ми кажете какво сте открили и може би с това задачата ви ще приключи.

— Ами ако не е дошъл?

— Това само ще направи нещата малко по-сложни. Но разчитам на вас и на дяволските ви карти, мис. Ако той не е тук, ще разберете кога и как ще пристигне, нали? Заради стария ви приятел Джошая Клег?

Жасмин изгледа стария си приятел Джошая Клег с неприкрита омраза.

— Кога и къде искате да се срещнем? — попита студено тя.

— Не се притеснявайте, мис. Аз ще ви намеря.

Без да казва нищо повече, той изчезна в тъмния коридор, оставяйки Жасмин сама, трепереща от студ и страх.