Джоана Линдзи
В плен на моите желания (9)

Глава 9

След като повери неочакваната си гостенка на грижите на икономката, за да я настани, Джорджина бързо помъкна съпруга си към салона, за да разбере той какво мисли за този обрат на събитията. Бе забравила обаче, че Бойд спи на дивана вътре. Джудит, дъщерята на Антъни, също бе пренощувала у тях. Сега двете с Джаклин се бяха промъкнали в салона и се забавляваха в единия ъгъл на стаята.

Момичетата бяха много тихи, за да не събудят Бойд и той спокойно си спеше, необезпокояван от шума. Беше се появил, препъвайки се тази сутрин, точно когато тя и Джеймс слизаха за закуска. Набързо я прегърна и целуна, и след това моментално заспа на дивана в салона. Тя не си направи труда да го буди, за да го заведе до леглото му. Очевидно бе още доста пиян от гуляя, продължил до сутринта.

С две години по-голям от нея, Бойд бе най-малкият от петимата й братя. Също така беше веселяка и шегаджията в семейството. През годините си бе правил много шеги с тях — някои доста сполучливи, някои наистина много забавни, а някои доста притеснителни, даже ако питат нея опасни, въпреки че братята й не мислеха така. Само за момент й мина през ума, че Габриел Брукс също може би бе една от неговите шеги, стигнала обаче вече твърде далеч, тъй като не бе успял да се събуди навреме, за да я спре. Освен, ако не е бил толкова пиян, когато я е замислял, та не бе предвидил да си остави време да се намеси, преди шегата му да стигне твърде далеч. Не, не вярваше, че появяването на тази млада дама е негово дело. Той обичаше шегите, спор няма, но не би дръзнал да дразни съпруга й.

Бойд обаче бе и най-лудата глава в семейството сега. Преди брат им Уорън се кичеше с тази титла, но не и откакто се ожени за Ейми Малъри. Напоследък нищо не можеше да го ядоса, тъй като имаше изключително щастлив брак.

Джорджина се обърна да потърси празна стая, където да могат да поговорят, но Джеймс не й позволи, като й препречи пътя.

— Вече можеш да си признаеш, Джордж. Ти се престори, че няма нищо, но аз много добре знам с какво нетърпение очакваше това пътуване до Кънектикът.

— Да, така е и все още го очаквам. Просто ще го направим догодина.

— Тази година беше много подходящо, нищо че го реши в последния момент, защото можеше да пътуваш с един от братята си. Догодина може и да нямаш този късмет някой от тях да е тук.

— Прав си. Просто трябва да уредя моя кораб „Амфитрита“ да е тук в пристанището догодина. Имам достатъчно време да се погрижа за това. А и съм сигурна, че на теб така повече ще ти хареса, защото ти ще си капитанът тогава.

— Точно така!

— Трябва да събудя Бойд, не мислиш ли? — Тя обви ръце около кръста му, опровергавайки собствените си думи.

— Остави го! Не си е отспал добре още след това, с което се е наливал цяла нощ. За нищо друго няма да става, освен да ми послужи като боксова круша.

Тя не се беше замислила досега, но Джеймс и Бойд заедно под един покрив, когато Джеймс е доста ядосан, си беше все едно да държиш буре с барут в къщата. Можеше да се надява единствено Джеймс да държи нещата под контрол, защото Бойд бе много импулсивен и първо удряше, после мислеше.

Тя погледна мъжа си остро.

— Това изобщо не беше смешно! Опитай се да сдържаш гнева си!

Прозвуча като заповед. Не че той щеше да я послуша, но тя искаше ясно да му покаже мнението си по въпроса.

— Твърде много се тревожиш, Джордж! — каза той кратко.

— При друг случай бих ти повярвала, но ти знаеш много добре, че…

— По-тихо! Момичетата ще те чуят.

Тя успя да се въздържи да не изсумти насреща му и само извъртя очи.

— Когато тези двечките си зашепнат нещо, целият останал свят просто престава да съществува.

Той хвърли поглед към двете момичета, които седяха с кръстосани крака в другия край на стаята. Раменете и главите им, едната руса, другата медночервена с руси кичури, се допираха една до друга. Джак се смееше, докато шепнеше нещо на братовчедка си. Джуди кимаше леко и бързо сложи ръка на устата си, за да сподави напиращия смях. И двете веднага извърнаха поглед към него и леко се изчервиха, като че ли се страхуваха да не са ги чули какво си говорят, но това бе невъзможно. Никой не можеше да ги подслуша. Бяха усвоили изкуството да шушукат до съвършенство.

— Няма начин! — призна той, което почти я накара да се усмихне. Но после я притисна леко до себе си, преди да я пусне и добави. — Сигурно ще се наложи да убедиш единия от братята си да остане малко по-дълго. Или аз ще го направя.

Тя премигна недоумяващо.

— Ти? Но защо? Обикновено нямаш търпение да ги изриташ през вратата.

— Защото знам, че ще ти трябва придружител за всичките тези партита и вечеринки, които скоро ще се организират и, проклет да съм, ако това съм аз.

Тя се засмя.

— А, разбирам. Дългът е твой, но аз самичка ще трябва да го изплатя.

— Трябва да признаеш, че това е изцяло по твоята част. Все едно не видях блясъка в очите ти, когато каза, че всичко това ще е много забавно.

— Не си търси оправдания! — ухили му се тя. — Нали вече се съгласих. И предполагам, че щом не си го споменавал досега, всичко това се е случило по време на безразсъдните ти дни в морето?

— Никога не съм бил безразсъден, Джордж.

— Като знам с какво се занимаваше, определено си бил — не се съгласи тя. — И точно това не разбирам. Как този човек е разбрал къде да те открие, ако те е виждал само на Карибите? Не си се представял с истинското си име тогава, нали?

— Разбира се, че не. Единственото име, което използвах тогава беше Хоук. Очевидно обаче съм бълнувал заради лекарствата, които ми даваха, заради раните ми и явно съм споменал семейството си. Той знаеше кой съм и дори ми разказа собствената си история. Накрая даже станахме приятели.

— Е, кой е той тогава? Англичанин? Затова ли е изпратил дъщеря си тук да я представим в обществото?

— Наистина ли трябва да знаеш?

Тя се намръщи от въпроса му.

— Ако ще я въвеждам в обществото и ще й търся съпруг, то да, определено ще трябва да знам произхода й. Много добре знаеш колко непоносимо дребнави сте вие благородниците по отношение на това — добави тя с отвращение.

— Да не си посмяла да слагаш и мен в този кюп, само защото вие американците мразите благородниците. В края на краищата ти се омъжи за благородник, не аз. Край на историята!

Джорджина се усмихна и леко го блъсна в гърдите в същото време.

— Просто ми отговори на въпроса!

— Това няма да ти хареса! Страхувам се, че пак ще започнеш да тряскаш вратите в лицето ми.

— Е, стига! Не може да е чак толкова лошо.

— Уви, скъпа! Тя е дъщеря на пират, и то не такъв, който го прави само за развлечение като мен, а който е превърнал това в професия.

— Коя е дъщеря на пират? — попита Дрю, влизайки в салона.