Джоана Линдзи
В плен на моите желания (39)

Глава 39

Четири човека дойдоха за вечеря в капитанската каюта. Както можеше да се очаква, първият помощник на Дрю бе поканен. Тимъти беше дошъл за вечеря и предната вечер. Габриел се шашна като видя четвъртия човек, който влезе заедно с първия помощник. Ричард! Тя толкова много се зарадва да го види, че не се замисли какво впечатление ще направи на останалите, когато се втурна да го прегърне развълнувана.

Габриел изстреля два въпроса, преди да осъзнае, че Дрю я наблюдава.

— Всички ли са добре? — попита тя.

— Добре са, доколкото това е възможно в претъпканото помещение — отвърна той. — Но нашият домакин любезно ми предостави подходящо облекло за вечеря. — Ричард прокара ръка по чистата си бяла риза и черни бричове.

— Но какво, мътните да го вземат, правиш тук?

— И ти знаеш, колкото и аз, cherie — прошепна той. — Беше ми казано, по-точно наредено, да се държа сякаш не съм затворник.

При тези думи тя погледна към Дрю, който само се усмихна и седна да наблюдава срещата. Ричард се наведе към нея.

— Позволи ми да отбележа колко прекрасно изглеждаш, Габриел. — Той огледа розовата бална рокля със зашеметяващо деколте. — Предполагам, нашият капитан е осигурил и твоето облекло. Иска да се забавлява тази вечер.

Ричард й намигна, при което Габриел се изчерви, но не му каза нищо повече. Дрю явно имаше и друга причина да го покани, освен тази, че тя щеше да е щастлива да го види, и това я притесни.

Храната пристигна скоро след това. Нужни бяха четири човека от екипажа да внесат богатия асортимент от блюда, а един донесе цял куп бутилки вино. Зарадван от свободата, Ричард пиеше повече от необходимото. Габриел почти не се докосна до виното.

Дрю бе осигурил най-доброто, което готвачът му можеше да приготви и храната далеч надхвърляше очакванията й за това, какво може да хапне в открито море. Печеното телешко бе поднесено с избор от два соса, желиран лук и моркови, три различни рула, йоркширски пудинг, печени картофи и дори салата с чеснов сос. Габриел реши, че непременно трябваше да разбере от готвача на Дрю как бе запазил марулите свежи в морето.

Настроението им бе доста приповдигнато с подобни вкуснотии пред тях. Дори започна да прилича на истински празник. Ричард се отпусна и забавляваше групата с обичайните си шеги. Габриел спря да се притеснява, че го бяха довели с някаква скрита цел. Даже Дрю явно се забавляваше.

— Между другото — обърна се Тимъти към Дрю, когато разговорът позатихна, — морякът на вахта е убеден, че е видял сестра ти и зет ти на един от корабите, с които се разминахме малко преди бурята.

Габриел пребледня като го чу, а Дрю от своя страна се изхили.

— Не ми се иска, но трябва да ти кажа „Нали ти казах“… — започна Дрю.

— Убедена съм, че сърцето ти се къса, като го казваш — парира го Габриел, вбесена от задоволството му. — Морякът сигурно се е объркал.

— Я чакай! Той за лейди Малъри ли говори? — намеси се Ричард.

— За бога, Ричард! — сряза го Габи. — Забрави за нея!

Приятелят й трепна, но после сви рамене.

— Опитах, Габи. Наистина. Но просто не мога да забравя за единствената си любов.

Дрю изтрезня и попита настойчиво:

— Този за сестра ми ли говори?

— Ами, да — измърка Габриел в отговор, макар да гледаше капитана предизвикателно. — Тя му завъртя главата. Не ще й да чуе, че съпругът й ще му потроши кокалите, ако се приближи до нея.

— Джеймс ще трябва да се нареди на опашка — изръмжа Дрю и пристъпи към Ричард.

Габриел не очакваше такава реакция и мигновено съжали, че го бе предизвикала. Тя се вмъкна между мъжете, опитвайки да потуши пожара, който бе предизвикала.

— Я стига — каза тя на Дрю. — Ричард за малко не си отнесе плесница от Джорджина последния път, когато говориха, така че нищо неблагоприлично не се е случило между тях и няма да се случи. Тя никога няма да допусне друг мъж до себе си, просто защото обожава съпруга си. Би трябвало да го знаеш.

Въздухът трептеше от напрежението. Явно Дрю бе взел на сериозно защитата на сестра си. Всяко мускулче по тялото му подсказваше, че е готов да разкъса Ричард с голи ръце. За щастие, чу думите на Габриел и особено последното казано от нея и започна да се успокоява.

— Можех да мина и без това напомняне — каза той и се върна на стола си.

Ричард бе пил твърде много и не си мереше приказките.

— Трябваше да го оставиш да се пробва, Габи — каза той. — Ръцете го сърбят от деня, в който си помисли, че ти и аз… — споменът го разсмя и не довърши.

— Не заради това исках да ти откъсна главата — отвърна Дрю прекалено спокойно, предвид темата.

— А, да, разбира се. То е, защото не можеше да се сетиш защо Габи не може да се върне в Англия.

— Ричард, достатъчно! — сряза го Габриел.

Но Дрю не се отказа:

— И защо не може да се върне?

— С тоя слух, дето се носи там, че е пиратка? Ха, познай, капитане. Убеден съм, че ще се сетиш.

Габриел се облегна и затвори очи. Започна да се досеща защо Ричард бе поканен на вечерята. Дрю се е домогвал до информация, убеден, че крият нещо от него. Вместо това, бе засегнал единствената тема, която можеше да поднови гнева й с пълна сила.