Джоана Линдзи
В плен на моите желания (30)

Глава 30

Тази нощ Габриел сънуваше, че Дрю я целува. Това продължаваше безкрайно и събуди в нея онези реални усещания, които изпитваше, когато наистина я целуваше. Сънят й така ясно се запечата в съзнанието й, че и на сутринта го помнеше. За всичко беше виновна проклетата целувка в каютата му! Тя се събуди почти толкова възбудена, колкото беше и тогава, когато той се опитваше да я съблазни. Е, какво пък, не беше чак толкова зле. Нищо не можеше да е по-лошо от начина, по който я накара да се почувства онази нощ — разгорещена и обезпокоена.

Тя се присъедини към „офицерите си“ за закуска. След бягството й, Дрю изглеждаше мрачен и замислен. Правеше се, че не ги забелязва и беше вперил поглед някъде в пространството зад тях. Но когато тя се показа на прага, не можа да скрие учудването си. Вероятно беше решил, че след вчерашната случка няма да я види повече.

Не можеше да не чуе приятелските закачки между Габриел и хората й. Всички шумно се смееха, защото обичайните шеги на Ричард понякога ставаха малко неприлични и днешният ден не беше изключение. Всичко, разбира се, беше съвсем безобидно, но Дрю нямаше как да го знае. Мъжете не се отнасяха към нея с уважението, подобаващо на капитан на кораб, но тя вече знаеше, че те рано или късно ще се издадат. Невъзможно беше постоянно да се сдържат, още повече, че веселите словесни престрелки бяха напълно обичайни сред екипажа на Нейтън. Освен това, тя се почувства по-добре, след като по настояване на Марджъри обу бричовете си. Може би точно за това Дрю беше толкова учуден. Сигурно никога не е виждал жена в мъжко облекло.

След като приятелите й излязоха, Габи остана на масата. Само изпъна и скръсти краката си, облегна се назад и протегна ръце зад главата си, явно показвайки, че не й е до закуска.

Сега Дрю открито я наблюдаваше. От момента, в който останаха сами, беше вперил в нея пронизващия поглед на черните си очи, опитвайки се най-вероятно да я извади от релси. Но тя нямаше да се хване на въдицата му! Днешният им разговор непременно щеше да завърши в нейна полза! Нямаше никакво намерение да му позволи да поднови атаките си.

Момичето леко се протегна, за да се очертаят гърдите й по-ясно под ризата. Съвсем леко… тя не искаше да е прекалено явно. И съвсем не заради него днес не превърза здраво гърдите си. Тя не се правеше на мъж и никога не се бе опитвала да крие формите си, когато обличаше „корабните си дрехи“, както ги наричаше. Ризите, които носеше я прикриваха достатъчно и отдолу обличаше само тънка камизола.

И сега тя с невинен вид се осведоми:

— Наистина ли ме смяташ за страхливка, само защото предпочитам както винаги да спя гола и отидох в друга каюта, за да го направя?

При вида на шашнатата му физиономия за малко да избухне в смях, но успя да се вземе в ръце. В крайна сметка това си беше съвсем основателен въпрос, още повече, че тъкмо той научи папагала на тази гадост. Естествено, нямаше смисъл да се впуска в подробности.

— Можеше да спиш гола и тук — каза той след кратко мълчание.

— Да — замислено кимна Габи, — и със сигурност това нямаше да ме притесни. Но аз се опасявах ти да не се притесниш, а за нищо на света не бих искала да те лиша от съня ти. Сигурна съм, че новите ти съквартиранти няма да ти пречат да спиш.

Той презрително изсумтя, но побърза да смени темата:

— Коя е тази Карла, която папагалът нарича вещица? Да не би случайно това да е истинското ти име?

Габриел неволно се засмя. Той все още се опитваше да я ядоса с обидите си. Но този път нямаше да успее!

— Мис Карла се казва папагалът. Но за да не си помислиш, че се обижда сама, ще ти кажа, че така се казваше и майка ми.

— Аха. Колко мило! — саркастично добави той. — Наричаш вещица собствената си майка? Изобщо не се учудвам! За пиратите очевидно е присъщо неуважението към родителите им.

Габриел скръцна със зъби. Не, нямаше да му позволи да й се подиграва.

— Напълно естествено, макар и грешно заключение — аз обичах майка си. Баща ми обаче не я е обичал. Когато семейният им живот загубил очарованието си, те поели по различни пътища. И папагалът принадлежеше на баща ми дълго, преди да ми го подари. Така че, мис Карла е научила почти целия си речник от него, а не от мен.

— Но как въобще е бил възможен толкова неравен брак? Пират да се ожени за английска аристократка? Или ти си измислила тази лъжа, за да си хванеш мъж-аристократ? Ти изобщо законно дете ли си, или някое пиратско копеле?

— Мен не можеш да ме засегнеш със злобните си нападки — сухо го осведоми тя, — но няма да ти позволя да обиждаш родителите ми.

И понеже последната й забележка му прозвуча заплашително, той попита:

— Или какво?

— Добре ще е да не забравяш, че все още има вероятност да излетиш директно зад борда.

Дрю се подсмихна, напълно уверен, че независимо от резкия й тон, тя се шегува.

— Защо тогава се е оженил за нея?

На Габриел й трябваха няколко минути, за да дойде на себе си. Негодникът отново беше успял да я накара почти да изгуби контрол.

— По онова време търсил съкровище и решил, че тя е най-прекия път към него.

— Сигурно се шегуваш?

— Не, той винаги е възприемал много сериозно търсенето на съкровища.

— Предполагам, че май трябваше да попитам, защо тя се е омъжила за него?

Дали наистина се интересуваше от семейството й, или просто искаше да се позабавлява? Но трябваше да го извади от равновесие и тя го направи с онези незабележими похвати, които другите жени практикуваха доста безсрамно. Бавно премигване с дългите си мигли, чувствен поглед, или поне се надяваше да е такъв, леко протягане, уж леко се е схванала, отнесена усмивка…

— Ами омъжила се е заради една от най-старите причини на света — сви рамене Габи.

— Любов?

— Не. Просто е искала деца.

— А, ето какво било — подсмихна се той. — И колко братя и сестри имаш тогава?

— Николко. Вероятно за това бракът им е бил толкова несполучлив. Майка ми никога не говореше за това, но доколкото разбрах, е била уверена, че ще може да накара баща ми да се осъзнае и да се откаже от морето. И е била напълно доволна от съпружеския си живот, докато не станало ясно, че той никога няма да го направи. И знам със сигурност, че тя намрази мисълта, че той се мотаеше някъде из моретата и никога не бе до нея, когато тя имаше нужда от него.

Явно Дрю се засегна от нещо, защото премина в нападение:

— Сама си е виновна, красавице. Не е трябвало да се омъжва за пират, щом е искала мъжът й да е всяка нощ в леглото й.

Да го вземат мътните! Просто я изумяваше, колко лесно и естествено той произнасяше чувствените, дръзки изрази, които на нея й се удаваха адски трудно. Той й говореше неща, които никога не би казал на дама. Разбира се, през последните години тя беше чувала доста по-лоши неща и беше спряла да им обръща внимание. Или поне много малко изрази бяха в състояние да я накарат да се изчерви… докато не срещна Дрю Андерсън. Неговите думи без усилие предизвикваха руменина по бузите й.

Както сега. Но тя се постара да не се издаде и спокойно обясни:

— И тук грешиш. Майка ми е била уверена, че се омъжва за капитан на търговски кораб. Тя нямаше представа за истинската му дейност до самата си смърт преди няколко години. А сега е твой ред. Понеже толкова неочаквано се заинтересува от нещото, наречено брак, издай ми защо си толкова яростно настроен срещу него.

— Не се ли сещаш, красавице? — ухили се той. — Ти си пиратка и сама знаеш, какво е да плаваш от пристанище към пристанище. Голяма част от моряците непрекъснато са далеч от дома и съпружеското блаженство, където ги чакат жените им. И колко пристанища посещават, за да удавят копнежа си във вино и да превъзмогнат мъката по семейството си? Много от тях изневеряват, а после се измъчват от угризения. Аз никога няма да падна в този капан. Харесва ми мисълта, че в което и пристанище да се отбия, винаги ще се намери жена, готова да разтвори обятията си за мен.

— Ясно. А аз си мислех, че вероятно си обичал и си изгубил любимата си, и затова избягваш брака. Но все забравям, че в сърцето си ти си оставаш истински Дон Жуан.

— Аз не изпитвам ненавист към брака. За някои мъже това е идеално състояние. Просто отдавна разбрах, че не е за мен. Аз съм щастлив и доволен от живота си. Защо да променям нещо?

Габриел сви рамене и равнодушно промълви:

— Не знам. Всичко е възможно.

— Така е. Ето например майка ми. Тя много добре е знаела какво получава, когато се е омъжвала за баща ми. Знаела е, че той рядко ще бъде у дома. И въпреки че изглеждаше напълно щастлива в обкръжението на децата си, имаше моменти, когато ясно личеше, колко е самотна и колко й липсва баща ми. Бях много млад, когато реших, че никога няма да причиня това на жена.

Габриел тъжно разбра, че той е напълно сериозен. И вярваше във всяка своя дума. Значи в живота му няма място за любов? Наистина ли искаше завинаги да се лиши от истинската любов?

— Можел си да решиш проблема и по друг начин. Просто не е трябвало да ставаш капитан на кораб — изстреля тя.

— Шегуваш ли се, момиче?

— Разбира се, че се шегувам — сухо отвърна тя.

— Морето е в кръвта ми, красавице, — подчерта той и се усмихна разбиращо. — Прекалено бързо смени темата. Да не си ме излъгала? Майка ти наистина ли не е знаела, че мъжът й е пират?!

— Защо това те учудва? Баща ми винаги ни посещаваше сам, без екипажа си, за да не събуди подозрения. В края на краищата те са шумна и разхайтена компания. Освен това, в Англия той се държеше както подобава на истински капитан на търговски кораб.

— Ами ти? Ти как разбра?

— След смъртта на майка ми, тръгнах да търся баща си.

— Значи са минали само няколко години? Няма що, бързо си се приспособила към новия начин на живот — подигра й се той.

Габриел разбра твърде късно, че беше прекалила с откровенията.

— За щастие, схващам бързо — равнодушно отвърна тя, опитвайки се да поправи впечатлението му за нея, след което стана, протегна се сластно и приближавайки се, спря на няколко крачки от него. Дългите крака на Дрю бяха изпънати и скръстени в глезените, ръцете му бяха кръстосани върху широките му гърди. Като видя колко се беше приближила, той застана нащрек, но тутакси се усмихна хищно:

— Вече си готова да ме изнасилиш, така ли?

По погледа му веднага разбра, че ще каже нещо от сорта и бе успяла да се подготви. Даже успя да му отвърне спокойно и с престорено съжаление:

— Извинявай, но не си ми по вкуса.

Съдейки по краткия му смях, явно не й повярва.

— А кой ти е по вкуса? Ричард?

Тя се ухили.

— Господи, разбира се, че не! Аз само си поиграх с него онзи ден, но го изненадах тогава. Той ми е добър приятел и ние постоянно се шегуваме помежду си.

— Значи онзи смъртно бледен английски сноб?

— Кой? А, Уилбърт ли? Не, ако искаш да знаеш, намирам го прекалено скучен. Освен това, въпреки че си американец и ти изглежда, се чувстваш като у дома си в балните зали. Това не е за мен. Трябва ми мъж, с когото да мога да препускам по брега, да се гмуркаме заедно в кристалночистите води на залива, да се любуваме на кораловите рифове и да търсим съкровища. Искам мъж, който ще иска да се къпем голи на лунна светлина и да ме люби на плажа — обясни тя и се усмихна замечтано, осъзнавайки, че наистина мечтае за всичко това.

Дрю беше потресен. Той жадно попиваше всяка дума от романтичните й фантазии.

Виждайки, че е успяла да победи противника си със собствените му оръжия, девойката рязко попита:

— А сега кажи, имаш ли нужда от нещо, преди да си тръгна и да те оставя в самотното ти пленничество?

— Не си тръгвай! — също толкова рязко отвърна той.

— Извинявай, но ме очаква превъзходна гореща вана.

— Честно казано, и аз с удоволствие бих се изкъпал.

— Е, от мен да мине, ще наредя да ти донесат няколко кофи гореща вода. И ако се държиш добре, ще ги оставя на пода, вместо да ти ги излея на главата — каза тя наставнически, като на малко дете. Съдейки по потрепването на ъгълчето на устата му, това не му хареса.

Небрежно пъхвайки ръце в джобовете си, тя тръгна към вратата. При това прекрасно осъзнаваше, че ризата й ще се надигне и той ще види как тясно прилепва панталонът по дупето й. Той, разбира се, ще сметне, че го е направила неволно!

Дрю приглушено простена и Габриел едва не се засмя, но продължи гордо да крачи към вратата.